гл. ас. д-р Милена Мутафчиева Кристина Гоцева Маргарита Павлова

1. Можем ли да помогнем на децата да се справят със задачата за погрешни вярвания като използваме аналогия? гл. ас. д-р Милена Мутафчиева Кристина Гоцева Маргарита Павлова

2. аналогии Белмекен

3. Що е аналогия? • Разсъждение за подобието на релациите, а не за подобието на свойствата на обектите. • Ключова способност е умението да се разпознава структурното подобие и това знание да бъде пренасяно от една област (база) в друга (цел). • Класически задачи – по-трудни • Аналогии при решаване на пролеми – по-прости и се развиват по-рано (Collins & Burstein, 1989, цит. по Goswami, 1991) А : B :: C : D Белмекен

4. Аналогии при деца • Според Gentner смяната на фокуса от повърхностно към структурно сходство се променя, когато децата имат достатъчно знание за релациите и обектите (Gentner, 1989) • Деца на около 2 год. се справят успешно с решаването на прблемни аналогии. • Децата на 3 год. могат да решават класически аналогии, стига да имат достатъчно познание за релациите (Gentner, 1989). • Научаването на език, който маркира релациите, ще помогне на децата да забелязват релацииите от по-висок ред (Gentner & Medina, 1997, цит. по Rattermann & Gentner, 1998) Белмекен

5. Аналогии при деца • Аналогията може да бъде средство, подпомагащо други когнитивни способности: • Решаване на транзитивни задачи. • Съпоставяне на транзитивни релации. • Съставянето на серии от обекти, дори свързани с абстрактни понятия като шум, сила и т.н. • Решаване на задачи за включване в клас. • (Halford, 1984; Goswami, 1995; Goswami & Pauen, 2005; Mutafchieva & Kokinov, 2007; 2008; 2009) Белмекен

6. Theory of Mind Теории за менталния свят Белмекен

7. Какво представляват теориите за менталния свят? • Когнитивна способност за разбиране на намеренията на агентите. • Да интерпретираш техния ментален свят в термините на теоретични концепти на състояния на намерение като вярвания и желания. • Включва също и разбирането, че менталните състояния на другите може да са различни от твоите собствени, а също така могат да са различни от действителността (погрешни вярвания, недовършени намерения) • Много често тази способност се разглежда като зависима от лингвистичните способности • Езикът осигурява средство за интерпретация на значението и намеренията. Белмекен

8. Какво представляват теориите за менталния свят? Ние придаваме смисъл на поведението на другите чрез отговори на въпросите защо те се държат по този начин – чрез разбирането КАКВО те мислят, искат или имат намерение да направят. Белмекен

9. Теории за менталния свят – вродена способност? • Изследвания с примати • Premack & Woodruff (1978) “Does the chimpanzee have a theory of mind?” • Експериментални доказателства за разбиранията на шимпанзетата за човешкото поведение могат да бъдат интерпретирани като разбиране на намерения. • Тези емпирични данни са критикувани от други изследователи (Tomasello & Call, 1997). • Все повече емпирични данни показват, че приматите имат някакво разбиране на намеренията в техния социален свят (Byrne & Whiten, 1988; Tomasello & Call, 1997) • Наличието на такъв капацитет в приматите (които не са лингвистично компетентни) поставя въпросът дали не можем да изследваме ТоМ като биологична дарба, независимо от езика. Белмекен

10. Как се развиват теориите за менталния свят? (McHugh, Holmes & Holmes, 2004) Белмекен

11. Правилни и погрешни вярвания • Класическа дефиниция на ТоМ касае всички ментални състояния, но повечето изследвания са върху задачи за разбиране на погрешни вярвания • За да кажем, че някой има теория за менталния свят – означава, че той разбира погрешните вярвания на някой друг • Разбиране на погрешните вярвания • Нечии други вярвания не съвпадат с реалността и детето не може да отговори, основавайки се на това вярване/знание Белмекен

12. Правилни и погрешни вярвания • Ако попитаме едно дете на 3 г. за нечии изтински вярвания, то ще отговори правилно, дори ако не знае нищо за съзнанието на другия, защото ще основе отговора си на това, което знае. • “Сам иска да си намери играчката. Тя може да е скрита в гаража или на верандата. Но Сам мисли, че играчката му е на верандата. Къде ще си потърси играчката Сам: на верандата или в гаража?” (Wellman & Bartsch, 1988) Белмекен

13. Задача за разбиране на погрешни вярвания • Wimmer & Perner (1983) • пълно разбиране на теориите за менталния свят не се развива преди 3, 4 години • провеждат серия от експерименти с деца на възраст от 3 до 5 години • проверяват дали децата разбират погрешните вярвания на някой друг • гледат сцена: Макси влиза в стаята и поставя шоколад в чекмеджето, след което излиза. Докато е навън, неговата майка влиза в стаята, взема шоколада и го премества на друго място, след което и тя излиза. Макси се връща в стаята и експериментаторът пита: “Къде Макси ще си потърси шоколада?” Белмекен

14. Тест Сали – Ан (Baron-Cohen, Leslie & Frith, 1984) • Контролни въпроси: • Къде е топчето в момента? • Къде Сали постави топчето в началото на историята? • Тестов въпрос: • Къде Сали ще си потърси топчето? • 3-годишните деца казват “кутията” (т.е. провалят се), докато 4-годишните деца казват “кошницата” Белмекен

15. Тест с кутийка “Smarties”(Perner, Leekam & Wimmer, 1987) • Контролен въпрос: • Какво наистина има вътре? • Тестов въпрос: • Ако сега попитам А. какво има в кутийката, той какво ще ми отговори? • 3-годишните деца казват “молив”, а 4-годишните казват “бонбони” Белмекен

16. Развитие на разбирането на погрешни вярвания • Мета-анализ на около 100 изследвания, които използват стандартни, вербални тестове (Wellman, Cross & Watson, 2001) • децата под възраст 3 ½ отговарят под шанса (дават грешни отговори) • 3 ½ - 4 години: отговарят на шанс • по-големите от 4 години деца: над шанса (дават верни отговори) Белмекен

17. Фактори, които оказват влияние върху представянето на децата • Екзекутивни функции • участието в задачата е свързано с участието в задачи за екзекутивните функции (потискане и работна памет) • Език • задаваните въпроси (Къде тя ще го потърси първо? помагат малко) • има корелация между разбирането на погрешните вярвания и езиковите умения (особено, когато задачата включва глаголи, описващи ментални състояния: “Аз знам, че ....”; “Тя мисли ....” • глухи деца на родители, които не знаят знаков език проявяват забавено разбиране на погрешните вярвания Белмекен

18. Фактори, които оказват влияние върху представянето на децата • Семейство • деца с по-големи (но не и по-малки) братя и сестри се справят по-добре (Perner, Ruffman, & Leekam, 1994) • децата, чиито майки по-често говорят за ментални състояния, се справят по-добре и по-бързо (Dunn et al., 1991) Белмекен

19. Връзка между аналогии и теории за менталния свят? • Можем ли да улесним децата при решаването на задача за погрешни вярвания, ако използваме подходяща база за аналогия? • Кое се развива първо – аналогиите или разбирането на погрешните вярвания? • Каква е подходящата база за аналогия? Белмекен

20. Предишно Експериментално изследване Белмекен

21. Цел на експеримента • Да провери дали разсъжденията по аналогия биха улеснили децата в решаването на задачи за погрешни вярвания Белмекен

22. Предишен вариант на експеримента: Дизайн • Смесен • Междугрупов фактор • ЕГ – даваме О.В. • КГ – не даваме О.В. • 4-годишни; 5-годишни • Вътреиндивиден фактор • 5 измервания за всяко дете • 5-сесиен • пред-тест – аналогии • Пред-тест – FB • Тест – база, мапинг, кросмапинг • Пост-тест • Много сложен дизайн! Белмекен

23. Предишен вариант на експеримента: Участници 39 деца на възраст 4 и 5 години Белмекен

24. Предишен вариант на експеримента: Резултати • Няма ефект на междугруповия фактор (p=0.564; F(1,37)=0.339) • Няма значими разлики между групите за всяка една от фазите на експеримента Белмекен

25. Предишен вариант на експеримента: Резултати • Няма ефект на междугруповия фактор (p=0.564; F(1,37)=0.339) • Няма значими разлики между групите за всяка една от фазите на експеримента (за предтеста p=0.080; F (1,18)=0,436) Белмекен

26. Предишен вариант на експеримента: Дискусия • Децата подобряват участието си в FB в резултат на обратната връзка • в Е. Г. • Няма разлика между групите – децата от двете групи се справят еднакво, но в К. Г. няма подобрение • По-големите деца се справят по-добре в сравнение с по-малките • При аналогиите • При цялостното представяне • Кросмапингът не обърква децата • Странно, защото не могат да правят аналогии Белмекен

27. Предишен вариант на експеримента: Обобщение • Задачи за решаване на проблеми по аналогия • Класически аналогии • Защо децата не се справят със задачите за ТВ? • Какво да правят децата в К. Г.? • Далечна база за аналогия • Съвсем различна задача Белмекен

28. Ново Експериментално изследване Белмекен

29. Цел на експеримента • Да провери дали разсъжденията по аналогия биха улеснили децата в решаването на задачи за погрешни вярвания Белмекен

30. Дизайн • Междугрупов дизайн: • Близост на базата за аналогия • Обратна връзка и при двете групи • Деца на 4 години • Едно измерване за всяко дете Белмекен

31. Близка база Белмекен

32. Участници 24 деца на възраст 4 години 12 деца – контролна група 12 деца – експериментална група Белмекен

33. Резултати • Няма разлика между двете групи: (p = 0.873; F (1,24) = 0.26) Белмекен

34. Дискусия • Няма разлика между групите. • Децата в експерименталната група не се справят по-добре в сравнение с децата в контролната група. • Няма пред-тест, с който да сравним представянето на децата преди и след въвеждането на аналогията. Белмекен

35. Въпроси • Не са ли базите по-трудни от самите тестови задачи? • Как бихме могли да избегнем използването на други стратегии при отговор от страна на децата? • Ако отговорите на децата не се основават на разсъждение по аналогия и не са свързани с ТоМ – Как бихме могли да тестваме тази способност? Белмекен

36. Благодаря! Белмекен