1 / 49

Пространствено разпределение на земетресенията

Пространствено разпределение на земетресенията Пространство - в пространството земетресенията не са разположени случайно, а по границите ( разломи ) на тектонските плочи – основни и по-малки ( епицентри – една година ). Пространствено разпределение на земетресенията

betty
Download Presentation

Пространствено разпределение на земетресенията

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript

  1. Пространствено разпределение на земетресенията Пространство - в пространството земетресенията не са разположени случайно, а по границите (разломи) натектонските плочи – основни и по-малки (епицентри – една година)

  2. Пространствено разпределение на земетресенията Основни тектонски плочи според новата глобална тектоника

  3. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси

  4. Нова глобална тектоника Нова глобална тектоника – отначало сушата е представлявала един огромн континент ПАНГЕЯ. След това отделните плочи са се движели една спрямо друга до офрмяне на съвременната картина. Плочите ‘плават’ в горната мантия

  5. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси

  6. Основни сеизмични зони на Земята и главни тектонски структури свързани с тях Почти всички земетръсни огнища са привързани към райони, които, от своя страна, са части от много дълги пояси, наречени сеизмични. На фигурата по-долу е показана схема на земетръсните пояси на Земята. Тези сеизмични пояси в общи линии очертават границите на тектонските плочи. Според вида на относителните движения но краищата на плочите различаваме три основни типа контактуване между тях, респективно — три типа земетръсни пояса. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси

  7. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси

  8. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Дивергентна граница – образува се нова кора Конвергентна граница (субдукция) Конвергентна граница (колизия) Трансформен разлом

  9. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Дивергентна граница – образува се нова кора Щом се образува земна кора, трябва да има и процес на разрушаване, защото земната кора не нараства. Разрушаването на земна кора става в зоните на субдукция

  10. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Конвергентна граница1(субдукция) – Океанската кора се връща обратно в мантията, като се плъзга под континентите в зоните на субдукция. Понеже тя е студена и крехка, тя се разломява докато навлиза обратно в мантията. Това разломяване е съпроводено с генерирането на земетресения на все по-голяма дълбочина

  11. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Конвергентна граница1(субдукция) – Океанска субдукция – под друга океанска плоча; образуват се островни дъги (Япония) Субдукция под континент – образуват се планини (Андите)

  12. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Трансформни разломи – Повечето трансформни разломи възникват там, където има отмествания в срединно-океанските хребети. Теази отмествания се получават поради сферичната форма на Земята и нееднаквата скорост на движение на различни части на една и съща плоча. Един от най-дългите трансформни разломи е Сан-Андреас в Северна Америка. Той пресича и част от континенталната литосфера.

  13. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Разломът Сан-Андреас в Северна Америка

  14. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Абсолютни скорости на движение на плочите – трябва да е неподвижна спрямо кората т.е. такава, която не е в земната кора Гореща точка – зона в земната мантия, където горещ материал се движи нагоре към земната кора. Кората минава над тази точка и изпитва влиянието на ‘горещата’ точка.

  15. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Абсолютни скорости на движение на плочите – трябва да е неподвижна спрямо кората т.е. такава, която не е в земната кора Гореща точка – зона в земната мантия, където горещ материал се движи нагоре към земната кора. Кората минава над тази точка и изпитва влиянието на ‘горещата’ точка.

  16. Нова глобална тектоника Видове граници между плочите в земната кора Континентални конвергентни зони (сблъсък на континенти) Индийска плоча Евроазиатска плоча Хималаи

  17. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси • Тихоокенски сеизмичен пояс (пръстенът на огъня) • Алпо-Хималайски сеизмичен пояс • Срединно-океански сеизмичен пояс

  18. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност на САЩ

  19. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси

  20. Сеизмичност на ЗемятаОсновни сеизмични пояси

  21. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичен хазарт - САЩ

  22. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Южна Америка

  23. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Европа

  24. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Австралия, Нова Зеландия, Индонезия

  25. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Африка

  26. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Япония

  27. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Централна Азия

  28. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Индийски Океан

  29. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Централна Америка

  30. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Средния Изток

  31. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Северен Полюс

  32. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Южен Полюс

  33. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност – Тихоокеански пояс

  34. Голяма част от Турция е разположена върху Анатолийската плоча, на север от която е Евроазиатската, която се премества много бавно, а на юг- Африканската и Арабска плочи, които се движат на север. Поради стълкновение на Евроазиатската и Арабска плочи в Източен Анадол, Анатолийската плоча се премества на запад. Образуващите се при това разломи-отседи, са причина за съществуващата в настояще тектонична обстановка. Макензи (McKenzie, 1972) разкрива тектониката на Източно Средиземно море чрез модел за тектониката на плочите. В неговия модел основни тектонични участъци са разлома Мраморно море, Източно-Анатолийският разлом (EAF), Северно-Анатолийският разлом (NAF) и разтварящата се в направление N-S Егейска грабенова система. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  35. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  36. В резултат на проведени изследвания с GPS, се установява придвижване на Арабската плоча с 182 mm за година на NW. Поради това Анатолийската плоча се придвижва по Северно-Анатолийския разлом с 242 mm/год. , а по Източно-Анатолийския разлом - с 92mm/год. на W. Наблюдава се ротация в посока SW на западната част на Анатолийската плоча, което вероятно увеличава напрежението по западния край на Северно-Анатолийския разлом . Северноанатолийския разлом разделя Евроазиатската и Анатолийската плочи, и се намира на около 100 km южно от Черноморското крайбражие, разполагайки се почти паралелно на него. Има приблизително дължина 1200 km, като започва от Източен Анадол и достига до Гърция, и представлява дясна отседна разломна система. NAF притежава доста широка зона на деформация, която на изток е около 25 km, а на запад достига ширина 80 km. Сеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  37. Между 1939г. и 1967г. по Северно-Анатолийската разломна зона стават 6 силни земетресения и в 900 километров участък от разлома се наблюдава повърхностно разкъсване.Последователността на земетресенията и параметрите им, са дадени в таблицата Сеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  38. По реда на реализация, земетресенията се “преместват” на запад. На фигурата е дадена карта, която показва повърхностните разкъсвания, получени при тези 6 земетресения. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  39. Земетресението в Ерзинджан 1939г. е най-силното земетресение в Турция (след 1900 г.), като броят на жертвите по официални данни е 32962. При това земетресение се образува повърхностно разкъсване с дължина около 360 km, простиращо се от Ерзинджан, през Ербаа до Амася. Върху Северноанатолийския разлом това събитие изиграва роля на пусков механизъм за земетресенията, реализирани между 1939г. и 1967г.. Северноанатолийския разлом се наблюдава като една руптура между Карлъова (където се пресича с Източноанатолийския разлом) и град Болу. На запад от Болу NAFZ се разделя на два ръкава Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  40. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  41. На 17.08.1999год. местно време t=3:01:39.1, става земетресение с магнитуд Mw=7.4 (Md=6.7, Ms=7.8) в SE част на Мраморно море, на 12 km SE от град Измит, в района на Гьолджюк, с координати на епицентъра при което се разкъсва сегмента Измит-Акязъ. В резултат се образува повърхностна руптура с дължина около 130 km започваща на изток от южна Гьоляка и простираща се на запад до Карамюрсел (NW част на град Ялова). Това повърхностно разкъсване се състои от 4 сегмента Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  42. На 12.11.1999г. по местно време t=18.57’ на около 8 km SE от Дюздже с магнитуд Mw=7.2 (Md=6.5, Ms=7.5) и координати на епицентъра Това събитие не е толкова изненадващо. Направеният след Измитското земетресение анализ на промяната на статичното напрежението чрез техниката на Кулон показва неговото нарастване както по разломите в Мраморно море, така и върху разлома Дюздже. Това събитие е резултат от активизирането на разлома Дюздже, общата дължина на който е 70km (Duman vd., 2000). Образува се повърхностно разкъсване с дължина около 40km, което започва от края на сегмента Карадере (от Гьоляка) и се простира до Кайнашлъ (до N Болу), има направление E-W, и е от типа десен отсед. Евентуална причина за това земетресение е въздействието на разкъсванията от Измитското земетресение върху източната половина на разлома Дюздже. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  43. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  44. На север от района засегнат от Измитското земетресение се намира гр. Истанбул, в който през последните 1500 години са станали 12 силни събития, които са нанесли големи щети. Приемайки, че напреженията по разломите се подновяват за дълъг период от време и се влияят от събитията станали по близките разломи, е пресметнато, че вероятността за силно земетресение около Истанбул през идните 30 години е 62%15. Разломите, които могат да предизвикат такова събитие в този район са: разлома Ялова, Измит, Адалар и разлома в централно Мраморно море. По последните два разлома са станали по едно земетресение съответно през 1766год. и 1509 год. Пресмятанията показват (въз основа на каталог за събитията от последните 500год.), че периодите на повторяемост са съответно 210 год. и 450 год., от които резултати става ясно, че по тези разломи се наближава до периода на повторяемост на силни събития. Двете земетресения от 1999 година до гр. Измит и до гр. Дюздже, нанасят големи щети на Турция, възлизащи на стойност над 10 млрд. долара, загиват десетки хиляди хора, а стотици хиляди остават без дом Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  45. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  46. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом

  47. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом Поле на напрежението след земетресението 1939 год

  48. Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом Развитие на полето на напрежението след всяко силно земетресение

  49. Поле на напрежението преди земетресението от Август 1999 Сеизмичност на ЗемятаСеизмичност по Северо-Анатолийския разлом Измит Поле на напрежението след земетресението от Август 1999 Дюздже

More Related