ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН “ДОКТОР” Йордан Кирилов Тасев

1. БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕЦЕНТРАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ПО СЛЪНЧЕВО-ЗЕМНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯИЗСЛЕДВАНЕ ПРОФИЛИТЕ НА СТРАТОСФЕРНИЯ ОЗОН ПРИ РАЗЛИЧНИ ГЕОФИЗИЧНИ И ХЕЛИОФИЗИЧНИ УСЛОВИЯ ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН “ДОКТОР” Йордан Кирилов Тасев Дисертация част І

2. Разпределение на озона и скоростта на йонизация в земната атмосфера Дисертация част І

3. Основната целе да установим, дали профилите на парциалното налягане на стратосферния и мезосферен озон се влияят от различни геофизични и хелиофизични условия. Как модулацията на потоците от ГКЛ и СКЛ играят роля не само в разрушаването на озона, но и в неговото образуванена определени височини ? • Формулиране на задачите • Първа задача: • 1.      Има ли зависимост на профилите на стратосферния озон от геомагнитната активност? • 2.      Ако се установи такава зависимост дали тя варира: • 2.1. При различни нива на геомагнитната активност; • 2.2. През различните сезони; • 2.3. В различните фази на слънчева активност? Дисертация част І

4. Втора задача: Да се анализира разпределението и изменението на озона по неговия профил:1.През различни фази на слънчевата активност.2.При отделни слънчеви протонни събития (СПС).3.Да се направи количествена оценка на скоростта на озонна продукция от ГКЛ.Всичко това е с цел потвърждаване или отхвърляне на хипотезата за образуването му на отделни нива. Трета задача: Да се изследва влиянието на слънчево протонно събитие ипоследвалата го, предизвикана от него, геомагнитна буря върху профилите на озона, като се извърши: 1.  Оценка ефекта само от СКЛ върху профилите на озона по време на СПС. 2. Оценка ефекта само от геомагнитната буря върху профилите на озона след СПС. 3.  Оценка съвместните ефекти на двата процеса върху профилите на озона. 4.  Да се определи количествено скоростта на озонна продукция от СКЛ. Дисертация част І

5. Вертикално разпределение на озона в слънчев минимум при различна геомагнитна активност • Основните данни необходими за това изследване са: • І - характеризиращи геомагнитната активност • ІІ - описващи състоянието на озона във вертикалното му разпределение • Геомагнитната активност- Въздействащия фактор • Трите интервала на разделяне по Ар – индекса са следните: • от Ар min до Ар=14, слаба геомагнитна активност; • от Ар=14 до Ар=36, умерена геомагнитната активност; и • от Ар=37 до Ар max висока геомагнитна активност. • Данни описващи вертикалното разпределение на озона • Min SA 1975 – 76 и 1985 – 86 ; Max SA 1968 – 1969, 1979 – 1980 и 1990. • ТСО обхваща Европа от 80000’ до 37006’ северна географска ширина • данните за ТСО бяха групирани в четири географски пояса: • І-ви най – южен 37006’ – 44022’; • ІІ-ри южен 44029’ – 51050’; • ІІІ- ти умерен 52013’ – 56058’ и • ІV- ти северен 59000’ – 80000’. Дисертация част І

6. Изчисляване на вертикалното разпределение на озона от ТСО. Методиката разработена от [Божков Р.Д., 1969] предвижда определяне концентрацията на озона на девет слоя в Добсонови единици (D.u.) и имат следното разпределение дадено в таблица 1. • Таблица 1 Дисертация част І

7. За целите на настоящето изследване е използван Еднофакторен Дисперсионен Анализ (ЕФДА), известен още със съкращението ANOVA (ANalysis Of VAriance).Изискванията за неговото приложение са: • 1. Извадките в нивата на факторите да са от нормално разпределена съвкупност; • 2. Техните дисперсии да не са статистически достоверно различни, съгласно някакъв критерий (например на Бартлет) • 3.  Извадките да не корелират помежду си. • Първата проверка е свързана с вида на разпределение на извадките от данни за озона във същите тези три нива на геомагнитна активност. Проверката е извършена с критерият на Мизес и даде нормално разпределение на редиците от данни при 90 и 95% доверителна вероятност. • Проверката за еднородност на дисперсиите. Използвайки критерият на Бартлет се получи, че във всичките случаи, с изключения на два, дисперсиите са близки с достоверност 0.1%. • Последната проверка показа, че няма статистически значима корелация между отделните редици от данни при различните нива на геомагнитна активност. Дисертация част І

8. В дисперсионния анализ се разглежда нулева хипотеза, съгласно която разглежданият фактор А не указва съществено влияние на изменението на признака Х. Това означава при съпоставяне на средните стойности на признака Х при всяко състояние р на фактора А да няма статистически значима разлика между тях. Ако такава разлика е намерена, то нулевата хипотеза трябва да се отхвърли. • За да се провери нулевата хипотеза за равенството на средните за различни състояния р на фактора А, е достатъчно да се приложи критерият на Фишер, сравнявайки така наречената факторна Df и остатъчна (или случайна) дисперсия Dz, с  - квантила на разпределението на Фишер. Критерият на Фишер е: • Съответно  - квантил на разпределението на Фишер F с (р-1) и р(n-1) степени на свобода се определя от таблици. Тук р са състоянията на фактора, а n – броят на измерванията. Изразътсе нарича факторна сума от квадратите на отклоненията на груповите средни от общите средни, • e общата сума от квадратите на отклоненията на измерените стойности от общото средно . • се нарича остатъчна сума от квадратите на отклоненията на наблюдаваните стойности вътре в групите. • Ако F < F , то хипотезата за равенство между средните е изпълнена, т.е. нулеватахипотеза се потвърждава. • Ако F > F , има влияние на фактора А на изследваната величина Х. • С помощта на съотношението = Sf / S може да се оцени количествено влиянието на фактора А. Дисертация част І

9. Дисертация част І

10. Изследванетопрофилите на озонапод влиянието на геомагнитната активностможе да се обобщив следните основни изводи • (1)Получена е статистически достоверна зависимост на концентрацията на озона в отделни негови слоеве от геомагнитната активност. • (2)Оценката на влиянието на геомагнитната активност, в отделните слоеве, характеризирана с Ар и оценено с бета отношението показва, че стойностите му нарастват колкото по – дълбоко /или по – ниско / в озоносферата се намират слоевете. • (3)В отделните времеви /сезонни/ периоди реакцията на озона е на различни нива /слоеве/. • (4)Съществуват времеви /сезонни/ периоди, в които е установено реакция на озона катоI3 – July, Aug., Sep., Oct. и I4 – Nov., Dec. ивремеви /сезонни/ периоди като І1 – Jan., Feb., Mar. и I2 - Apr., May, June, в които не е установена реакция на озона в никой от слоевете. • (5)Всички установени зависимости на реакция на озона от геомагнитната активност са при минимална слънчева активност, когато е максимален потока на ГКЛ. • (6)При максимална слънчева активност не са установени зависимости на озона от геомагнитната активност. Дисертация част І

11. ОСНОВЕН ИЗВОД ОТ ГЛАВА ІІ Доказано е чрез статистически анализ на експериментални данни, че въздействието на геомагнитната активност върху стратосферния озон се осъществява чрез галактическите космически лъчи и тяхната вариация, под въздействие на промяна геомагнитния праг по време на геомагнитни бури. Край част І Дисертация част І