МЕД

1. МЕД

2. История •    По византийско време металът бил известен под наименованието халкос. Медта е била много важен ресурс за римляни и византийци. Тя се свързвала с богинята Афродита и с планетата Венера в митологията и алхимията, което се дължало на сияещата красота, използването за направата на огледала в древни времена и връзката с Кипър (от англ. Cyprus, което звучи като лат. наименование на медта Cuprum), което било свещено за богинята. В алхимията символът на медта бил като символа на планетата Венера.

4. Физични свойства • Медта е метал с червеникав цвят, който има висока електро- и топлопроводимост (сред чистите метали само среброто при стайна температура има по-висока електропроводимост). Медта има такъв цвят, защото отразява червената и оранжевата светлина и поглъща други честоти от видимият спектър заради структурата си. Елементът е в контраст с оптическите характеристики на златото, среброто и алуминият.

5. Медта се намира в една и съща група със среброто и златото, оттук идват и сходните й характеристики с тези метали. Всичките имат висока електро- и топлопроводимост, и трите елемента имат свойството ковкост. Златото и медта са единствените метали, които имат цвят.

7. Сплави • Медта има много на брой сплави – някои разширители на тръби са медно-калаена сплав, месингът е сплав от мед и цинк, бронзът също е сплав на мед и калай. Металът монел (създаден от Робърт Кругс Стенли през 1901, за международна компания за никел, използва се за направата на буталата на цилиндрите в двигателя) е медно-никелова сплав, наричан още купроникел. Освен за медно-калаени сплави думата “бронз” се използва и за наименование на всякакви медни сплави, примерно алуминиев бронз, силициев бронз и манганов бронз.

8. Медта не взаимодейства с водата, но в присъствие на въглероден диоксид и влага металът се покрива с мазен на пипане, синьо оцветен налеп наречен "медна патина'. Елементът има два стабилни изотопа 63Cu и 65Cu, наред с още около 24 радиоизотопа (радиоактивни изотопи, нестабилни). По голямата част от тези радиоизотопи имат кратък живот от порядъка на няколко минути, а понякога и по-малко от минута; най-дълго издържалият радиоизотоп на медта, 64Cu, е съществувал в продължение на 12:42 часа, като има два начина на разпад всеки един, от които води до различни продукти.

10. Химични свойства • Медта е слаб редуктор. Проявява по-слаба химична активност от елементите от IA група. Медта взаимодейства с кислорода и с другите неметали при загряване. • При внасяне на медна пластинка в пламъка на спиртна лампа тя почернява поради образуването на черен меден оксид (CuO). • 2Cu + O2 → 2CuO (меден оксид)

11. При по-нататъшно нагряване пластинката отново почервенява получава се Cu2O димеден оксид 800 ºС • 4CuO → 2Cu2O + O2

12. Ако в цилиндър, пълен с хлор, на дъното на който има пясък, се внесе снопче нажежени медни жички, се наблюдава получаването на капки от стопен жълто-зелен меден дихлорид. Процесът протича с отделяне на светлина и топлина: • Cu + Cl2→ CuCl2

14. С металите медта образува сплави с важно практическо значение. Почти от половината произвеждана мед се използва за медни сплави. • Директното взаимодействие между Cu и S, Se и Te води до получаването на Cu2S, Cu2Se, Cu2Te. • С елементите от V A група медта образува устойчиви съединения (Cu3N, Cu3P, Cu3As).

15. Медта се намира след водорода в реда на относителна активност на металите и не може да го измести от съединенията му. Затова с разредени киселини, които нямат окислителни свойства тя взаимодейства само в присъствие на окислител: • 2Cu + 4HCl + O2 → 2CuCl2 + 2H2O

16. Медта взаимодейства с концентрираните азотна и сярна киселини, които са окислители. • 2Cu + 2HNO3 → CuO + H2O + 2NO2 CuO + 2HNO3 → Cu(NO3)2 + H2O Cu + 4HNO3 → Cu(NO3)2 + 2H2O + 2NO2

17. Медта взаимодейства с разтвори на соли на химични елементи, които стоят след нея в реда на относителна активност на металите, например с разтвори на сребърни соли. • Оставени продължително време на въздействието на влажен въздух, медните предмети се покриват със синьо-зелен слой. Влажният въздух в присъствие на CO2 предизвиква образуването на основен меден карбонат Cu(OH)2.CuCO3, наречен медна патина. Тя плътно прилепва към метала и го предпазва от по нататъшно разрушаване. Ето защо много предмети от древността са се запазили и до днес.

19. Повече за медта • В много страни по света има промишлени инсталации за промишлено получаване на мед. Бактерии, които се хранят със серни съединения на медта, окисляват неразтворимите във вода медни сулфиди и ги превръщат в разтворими съединения, от чиито разтворимедта се извлича много лесно. • Слабите органични киселини, които се съдържат в храната, в присъствие на атмосферния кислород реагират с медта и образуват отровни съединения. Ето защо медните съдове се калайдисват.

20. Медта катализира химичните процеси в клетките на живия организъм. При нарушаване обмяната на медта, в организма настъпва израждане на черния дроб и нарушаване на някои мозъчни центрове (Уилсънова болест). • Преди много години лозарите от френския град Бордо напръскали лозята с разтвор на син камък и гасена вар Ca(OH)2, за да запазят гроздето от крадци. Случило се нещо неочаквано – лозите се спасили от заболяването „мана”. „Разтворът на Бордо” – бордолезовият разтвор станал известен на цяла Франция и на целия свят.

21. От всички живи организми най-много мед се съдържа в кръвта на мекотелите (охлюви, миди, октоподи и др.) • Думата „бронз” произлиза от името на италианското пристанище Бриндизи, което се славело с изделията от бронз. Под понятието бронзи вече се разбират сплави на медта с различни метали.

22. КРАЙ • Собственик - Марто – 11 а