Протоколите от транспортния слой: TCP и UDP

1. Протоколите от транспортния слой: TCP и UDP TCP UDP Портове и сокети Преобразуване на имена HOSTS и LMHOSTS файлове DNS WINS

2. Транспортният слой (host-to-host слой в DoD модела) • отговорен е за осигуряването на надеждна директна връзка от точка до точка. • използва механизъм на потвърждения, които удостоверяват, че данните са пристигнали до своето местоназначение без повреда или загуба. • протоколите от транспортния слой различават съобщенията, пристигащи до различни приложения в един и същи компютър. • протоколите от транспортния слой използват портове, за да отделят съобщенията едно от друго. • TCP/IP комплектът включва два протокола от транспортния слой: • Transmission Control Protocol (TCP) - Връзково-ориентиран протокол • User Datagram Protocol (UDP) - Безвръзков протокол • TCP е подходящ, когато най-важна е надеждността, a UDP се използва, ако с най-висок приоритет е производителността (скоростта).

3. TCP • TCP установява сесия между двата комуникиращи си компютъра, преди да започне да изпраща данни. • За установяването на сесия се използват съобщения за потвърждаване и отговор. • Извършва се проверка за грешки и тяхното коригиране, като данните се разделят на пакети. • Към всеки пакет се добавя информация за последователност, така че отделните части от съобщението да могат да се сглобят обратно в правилния ред. • Тази информация също така позволява на приемащия компютър да открие дали няма липсващи пакети. • тези допълнителни дейности увеличават надеждността, но намаляват производителността. UDP • UDP не поставя ред на пакетите с данни - той е по-подходящ за малки съобщения, които могат да се предадат в един пакет. • UDP не следи какво е изпратил, но осигурява контролна сума, за да гарантира, че данните са непокътнати при пристигането им. • UDP осигурява номера на портове, за да разграничава заявките, подавани или доставяни на различни приложения. • UDP е бърз, неговите хедъри са по-прости от тези, добавяни от TCP. Routing Information Protocol (RIP), Trivial File Transfer Protocol (TFTP) и съобщенията за търсене на имена използват UDP.

4. Портове и сокети • Портът е логическа точка на свързване, която идентифицира специфичното приложение, което изпраща или получава съобщението. • Портовете се използват от транспортните протоколи, TCP и UDP. • Широко използваните Интернет приложения имат предефинирани номера на портове. Тази стандартизация улеснява комуникациите. Важно понятие, широко използвано в компютърните мрежи е понятието сокет (socket). Общата дефиниция за сокет е „крайната точка на една връзка". Най-популярният метод за идентифициране на сокет е използването на IP адрес, комбиниран с номер на порт.

5. При TCP/IP комуникация директната употрба на IP адреси от потребителите се заменя с използване на «дружелюбни» имена. Съществуват няколко различни метода за съпоставяне на имента на хостове със сътветстващите им IP адреси : HOSTS файл - Имена на хостове в IP адреси - Текстов файл; трябва да се обновява ръчно на всеки компютър LMHOSTS файл - NetBIOS имена в IP адреси - Текстов файл; трябва да се обновява ръчно на всеки компютър DNS - Имена на хостове в IP адреси - Централизирана база данни, управлявана от DNS сървър; трябва да се обновява ръчно DDNS - Имена на хостове в IP адреси - Централизирана база данни, управлявана от DNS сървър; може да се обновява динамично WINS - NetBIOS имена в IP адреси - Централизирана база данни, управлявана от WINS сървър; може да се обновява динамично Преобразуване на имена В Интернет, имената на хостовете (компютрите) се подреждат в йерархична структура от домейни. Пример: WWW.MySite.com Това „разделено с точки" йерархично име се нарича напълно квалифицирано име на домейн (fully qualified domain name — FQDN).