ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА

1. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА

2. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Семе (семена) – орган на семенните растения, който служи за размножаване Устройство на семето: зародиш + ендосперм+ семенна обвивка

3. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА 1 – семенна обвивка 2 – алеуронов слой 3 – ендосперм 4 - зародиш

4. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Етапи на развитието на растенията Зародиш– зародиш на бъдещото растение Ендосперм(ресурсен материал) – представлява основната маса назародиша, основната му фунция е да го изхранва зародиша, Плодо-семенна покривка (теста) изградена от два слоя:перисперм– формиран от остатъците на нуцелуса или част от интегументите, изградена от 5-8 слоя закърнели клеткиендосперм– триплоидна хранителна тъкан, състояща се от 1-3 слоя клетки

5. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Кълнене: • първият етап в развитието на растението, • поредица от процеси, които се извършват във вътрешността на семето и водят до активация на зародиша, • постепенно преминаване на семето от състояние на почивка в състояние на физиологична активност, • необходимо условие за започване на този процес са определени външни фактори: вода, въздух и температура, • 3 етапи: физическа фаза, биохимична фаза, морфологична фаза

6. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Физическа фаза: • състои се в усвояване от страна на физически зрелиязародиш на вода от околната среда • водата е необходима за набъбване на зърното и раздвижване на хидролитните ензими (амилаза, липаза, proteazy) • зърното на овеса за кълнене поема около 65% вода от съотношението на сухата маса на зародиша • зърното на пшеницата и ръжта – 55%, зърното на ечемика– 50% • зърното на царевицата – 40%, зърното на просото 25%

7. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Физическа фаза: • температура: • минимална температура на кълнене заръж – 2oC • минимална температура за пшеница – 4oC • минимална температура за царевица и просо – 8oC • Оптимална температура за кълнене на житни култури – 20oC

8. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Биохемична фаза: • основава се на активизирането под влияние на усвоената от зародиша вода от клетките на щита от страната на семенната обвивка, • клетките на развития семедел се издължават, врастват надълбоко в семенната обвивка и отделят ензими, които предизвикват хидролиза на ресурсните материали, които помагат за храненето и развитието на зародиша (напр. скорбялата се трансформира в монозахарид - глюкоза), • по това време в зародиша се формират и растителните хормони – гиберелини, които в последствие активират цитокинини. • започва морфологична фаза

9. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Морфологична фаза: • настъпва интензивно делене на меристематичните клетки на зародиша, най-напред на първичния корен, по-късно наепикотила, • нарастването на зародишния корен изпреварва удебеляването и издължаването на кореновото влагалище (колеориза), кето пробива плодо-семенната обвивка, • след това зародишният корен пробива колеоризата и излиза извън зародиша, • след появата на зародишния корен израства и кълна, кълнът се подава на повърхността на почвата

10. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Поникване – поредният етап в развитието на растението: • за начало на поникването се смята появата на колеоптила над повърхността на почвата – пробиване, • след появата си на повърхността на почвата колиоптилът престава да расте и под напора на поредните растящи листа се отваря на върха, • през така създалият се процеп се показва същинският зелен лист – перца, • поникването се смята за приключило при появата на третия лист,

11. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Поникване – поредният етап от развитието на растението: Преди фазата на третия лист или до момента на използването на ресурсните субстанции на ендосперма, посевът на зърнената култура ехетеротроф, след формиране на съответната асимилационна повърхност, става автотроф– т.е. вече е способен да се храни самостоятелно и да вегетира.

12. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Физическа и биохимична фаза – това е времето, когато процесите, протичащи в зародиша изискват големи запаси от енергия. Протичането на тези процеси зависи преди всичкоот нивата нафосфор в зърното. Още във фазата на формиране на семето се извършва синтез на фитинова киселина, субстанция, която представлява ресурсна форма на фосфор. Колкото повече фитин има в зърното, (или колкото по-голямо е постъпването на фосфор), толкова по-добър е началният растеж. За да може зародишът да се възползва от фосфора в собствените си запаси е необходимо наличието нацинк и желязо-микроелементи, които ще активират ензимите, отговарящи за тези процеси.

13. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Енергетичните изменения, които се извършват в покълващия зародиш се ‘ръководят’ също така и отмагнезия, вторият микроелемент редом с фосфора, който контролира метаболизма на зародиша и посева. За оптималноразвитие на семената е важно също така постъпването наникел-елемент,койтое съставна част от уреазата на зародиша- ензим, който отговаря за активизирането на белтъчните съединеня в процеса на покълване на семената. Медтае микроелемент, който се грижи за дихателния метаболизъм на покълващите зърна и посеви, на по-късен етап от развитието тя ще увебичи устойчивостта на поникващите растения срещу гъбични заболявания.

14. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА През морфологичната фаза и фазата на поникване необходими елементи за развитието на растенията са (ще бъдат) макро и микро елементите, които стимулират развитието на коренната система: бор и цинк, които контролират активността на ауксина – растителни хормони на растежакакто икалий, който спомага растежа на меристематичните клетки . По това време трябва да се положат грижи и за наличието на елементи, които подпомагат растенията в преодоляването на биотичен и абиотичен стрес, като: манган, молибденимед.

15. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Ролята на фосфора в метаболизма на растенията • отговаря за енергийния обмен в растенията, • отговаря за обмяната на захаридите, • увеличава устойчивостта на растенията на стрес: суша, ниски температури, • фитинова киселина – ресурсна субстанция на фосфора Колкото повече фитин се съдържа в зърното, (или колкото по-голямо е постъпването на фосфор), толкова по-добър е началният растеж на зародиша

16. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Ролята на магнезия в метаболизма на растенията. • отговаря за енергийния обмен на растенията, • отговаря за активизацията на ензимите, • участва в транспортирането навъглехидратите

17. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Ролята на бора в метаболизма на растенията. • контролира активността на ауксина, като по този начин оказва влияние на растежа на корените на младите растения, • участва в изграждането на клетката, като отговаря за синтеза на пектин, хемицелулоза и лигнин – градивни материали, като увеличава устойчивостта на растенията срещу възникване на патогени, • играе ключова роля в генеративните процеси, като увеличава виталността на полена и оказва влияние върху растежа назавръза, като по този начин спомага за образуването на семената и зърното.

18. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Ролята на цинка в развитието на растенията. • отговаря за синтеза натриптофан – проводник на ауксина– хормони на растежа, като предизвиква бързо и интензивно развитие на кореновата система на младите растения, • формира въглехидратно-азотния обмен на растенията, като подобрява качеството нареколтата, • подобрява и стимулира фотосинтезата, като по този начин увеличава ръста на биомасата, • активизира ензимите, които отговарят за усвояването на фосфора от зародишаот собствените му ресурси.

19. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Ролята на мангана при метаболизма на растенията. • притежава биостимулиращи свойства, като катализира развитието на корените и подобряваразрастването на зърнените култури, • ограничава развитието на гъбичните инфекции, които атакуват младите растения, • участва в процесите на дишане и фотосинтеза (а също така при усвояването на азота, в синтеза на белтъчини и витамин C, отговаря за най-важните жизнени процеси на растението), като му доставя енергия за изграждане на биомаса и като последствие от това – добра и обилна реколта.

20. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНАТА Ролята на медта при развитието на растенията. • активизира ензимите, които отговарят за транспорта на електроните и дихателния метаболизъм на растенията, като увеличава по този начин производството на енергията, използвана за ръста и развитието – контролира дихателния обмен на поникващите зърна и посеви, • оказва влияние върху биосинтезата на лигнина, която регулира имунитета на растенията при реакция на биотичен стрес, • участва в образуването на белтъчини, като по този начин спомага за формирането на биомасата на растенията, • оказва влияние върху производството и виталността на полена, като облекчава процесите на оплождане на растенията.

21. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНАТА Ролята на молибдена при метаболизма на растенията • оказва влияние на синтеза на съединенията, които участват във формирането на устойчивостта на растенията срещу неблагоприятни атмосферни условия (най-вече на ниски температури), • намалява съдържанието на свободен азот в клетъчния сок, като по този начин намалява податливостта на растенията на гъбични инфекции, • активира ензима на нитрогеназата, като спомага за по-доброто усвояване на азота от почвата, както и на нитрат редуктаза, която намалява количеството на вредни нитрати в растението, като в следствие на това подобрява качеството на реколтата szkodliwych azotanów w roślinie, • оказва влияние върху количеството на произвеждания полен, като увеличава неговото количествои подобрява качеството му, което води до по-доброформиране на семената.

22. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНАТА Ролята на никела при метаболизма на растенията. • съставките на зародишната уреаза – ензимът, който отговаря за активизирането на белтъчните съединения в процеса на покълване на семената, • намалява податливостта на младите растения на болести и абиотичен стрес, • увеличава качеството и количеството на реколтата.

23. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНАТА Ролята на титана при метаболизма на растенията. • ускорява темпото наусвояване на хранителните съставки, които растението получава както от почвата, така и извънкореново, • увеличава устойчивостта на растенията срещу стрес и ускорява регенерацията им, • увеличава активността на желязото, като по този начин подобрява фотосинтезата и стимулира растежа и развитието на младите растения, • изпълнява биостимулираща функция в растежа и развитието на растенията.

24. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА

25. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА

26. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Аминокиселини – торене на семена- осигуряват: • биостимулиращи свойства – подпомагат правилното развитие и растеж на растенията, • антистресови свойства – осигуряват на младите растения бързо излизане от състояние на абиотичен стрес (напр. ниска температура) и биотични (поява на причинители на някои болести) Свободни аминокиселини, които се съдържат в препарата: аланин, аргинин, аспарагин, глицин, изолеуцин, аспарагинова киселина, гама амино-маслена киселина, глутамин,левцин, пролин, серин, треонин, тирозин, валин.

27. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Аминокиселини – какво трябва да помним: • торовете, които съдържат аминокиселини трудно се смесват с : масла, фосфорорганични инсектициди, медни фунгициди и фунгициди със съдържание на сяра, • гранулирани или прахообразни хигроскопични субстанции, • в случай, че се налага да си смесите с друго средство, трябва да се направи проба на смесване, да се проверят физическите параметри на сместа и реакцията на растенията спрямо нея, • торовете могат да въздействат като силен адювант – къси пептиди.

28. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Аминокиселини – потенциално действие: • прилагането на аминокиселините, основно глутамин регулира работата на стомата – осморегулация, • някои аминокиселини - пролин и глицин регулиратосмотичния потенциал на клетките, • аминокиселините сапроводници или активатори на фитохормоните– субстанциите на растежа. Триптофанъте проводник на ауксина, метонинът регулира генерирането на етилен, аргининътиндексира синтеза на хормоните, свързани с цъфтенето и връзването на плод,

29. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Аминокиселини – потенциално действие: • аминокиселините могат да бъдат усвоявани както от листата, така и от кореновата система на растенията. Приложените аминокиселини могат непосредствено да се включват в метаболизма на растенията, • осигуряването на аминокиселините ограничава количеството енергия, които растенията отделят за тяхното синтезиране,

30. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Аминокиселини – потенциално действие: • прилагането на аминокиселините може да има силно антистресово въздействие– пролин, хидроксипролин и серин, както и глицин: • аминокиселините , използванипредистреса помагат на растенията по-добре да понесат условията на стрес. В момента на появата на стрес растенията акумулират някои аминокиселини – пролин • прилаганислед настъпването на стресапомагат на растението по-бързо да си възвърне равновесието • прилагането на аминокиселините(основно глицин и глутамин) води дозасилен синтез на хлорофилв растенията, а следователно – до по-ефективна фотосинтеза.

31. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Хумусни субстанции (хумусни киселини) –смес от органични съединения с променлив състав (в зависимост от състава на органичната материя, от която се възникват) и киселинен характер, които се формират благодарение на хумификацията. Те възникват в следствие на процесите на разлагане на органичните съединения от микроорганизмите в почвата.

32. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Функции на хумусните субстанции (ХС): • подобряват структурата на почвата и я съхраняват: • подобряват въздушния и водния обмен (при твърде влажни, тежки, блатнисти почви увеличават въздухоподаването), • намаляват заплахата от суша, • притежавата способността за формиране на комплекти отглинести минерали, като изграждат органично-минерални комплекси– подобрявайки сорбцията на почвата: • притежават голяма сорбционна способност по отношение наMg, Mn, Fe i Al, а също така на фосфор– освобождават ги в следствие на нуждата на растенията, • ограничават отмиването наN i K, Mg иCa, • подобряват усвояването наP

33. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Функции на хумусните субстанции: • оказват влияние върху буферните свойства на почвите– регулират и стабилизират тяхната киселинност: • предпазват отредукция на хранителните съставки, • осъществяват преобразуването на хранителните вещества в лесноусвояеми от растенията форми, • въздействат като хелати върху йоните на металите, • ограничават антагонизма на между хранителните съставки, • ограничават мобилността на тежките метали– кадмий, oлово- като намалява достъпа им до растенията, • стимулират растежа и размножаването на подпочвените микроорганизми • подобряват газообмена в почвата, увеличават биологичната й активност– по-бърза минерализация

34. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Функции на хумусните субстанции: • ХСсъдържат редица така нареченирегулиращи растежа съединения: ауксин, витамин, други органични киселини, субстанции с характер на антибиотици, които активизират физиологичните процеси в растенията( водообмена, фотосинтезата, дишането), • стимулират развитието накореновите власинки– по-ефективно усвояване на хранителните съставки, • ХС притежават способността да свързват и неутрализират вредните субстанции, токсините и шлаките, въвеждани в околната среда от човека: • способност за създаване на връзки с пестицидите (най-вече с хербицидите) • водят до намаляване на тяхната фитотоксичност,

35. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Хумусни субстанции– торене на семена Добавката на хумусни и фулво киселини осигурява на семената и младите растения: • защита от въздействието на стресогенни фактори, • по-бързо развитие на кореновата система, • виталност (чрез стимулиране на растенията за производство на активни биологични субстации), • по-добро усвояване и изполване на хранителните съставки, получени от растенията чрез листно и почвено наторяване,

36. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Носител– торене на семена: Добавка на натуралния носителStim+ : • подсигурява микроелементите пред бързото отмиване, благодарение на своите сорбционни свойства, • осигурява необходимата влажност на семената, благодарение на способността си да абсорбира вода, • осигурява допълнително достъп на зародишите на субстанции с естествен произход: Si, Ca, Mg, • гарантира добро покритие на семената, • гарантира безопасността на посевите.

37. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА

38. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Носител– торене на семена: Добавка на натурален носител съсStim+ : • подсигурява микроелементите пред бързо отмиване, благодарение на сорбционните си свойства, • осигурява необходимата влажност на семената, благодарение на свойствата си да абсорбира вода, • осигурява допълнителен достъп на зародиша до субстанции с естествен произход : Si, Ca, Mg, • гарантира добро покритие на семената, • гарантира безопасността на посевите.

39. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Приложение Stim+ е предназначена за добавяне към посевния материал на всички видове зърнени култури, осигурява възможност за смесване с посевни добавки, Пример за самостоятелно приложение: • тор за семена(350 ml) + вода(650 ml)/ 100 kg посевен материал Пример за приложение с посевни добавки: • тор за семена (350 ml) + посевна добавка(200 ml) + вода(450 ml) /100 kg посевен материал

40. ТОРЕНЕ НА СЕМЕНА Stim+ • осигурява на растенията редица необходими в периода на поникване на зърнените култури микроелементи, в това число: Mn, Cu, Zn, Ni, Ti, • благодарени на добавката от аминокиселини, хумусни и фулво киселини, притежава биостимулиращи свойства, • гарантира безопасността на посевите и простота на начина на приложение, • осигурява бързо и пълно усвояване на макро-и микроелементите, • увеличава устойчивостта на растенията срещу биотичен и абиотичен стрес.