За използването на информационно-комуникационните технологии в България

1. За използването на информационно-комуникационните технологии в България Информационно-комуникационните технологии (ИКТ) имат все по-голямо икономическо и социално значение. Чрез програмите еЕвропа 2005 и еЕвропа+ европейските политици успяват да отразят ролята на новите технологии, бързото им разпространение и все по-широкото им използване в ежедневието на хората. Направено е изследване с цел да се получат надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на информационно-комуникационните технологии в Република България Данните са съпоставими с тези на останалите страни - членки на ЕС. Изследването за използването на информационно – комуникационните технологии в домакинствата е проведено през 2004г. от Националния Статистически Институт и Европейската общност спрямо изискванията на Евростат

2. За осигуряване на информация във връзка с целта на изследването обект на наблюдение са съвкупностите от обикновените домакинства в страната и живеещите в тях лица на възраст от 16 до 74 години. В обекта на изследване не са включени колективните (институционалните) домакинства, а също така и едночленните домакинства, които се състоят от лица под 16 и над 74 години, тъй като тези лица не са обект на изследване. Извадката обхваща 4614 домакинства и 10150 лица от различни региони на България. Най-широко разпространеното информационно устройство в България е телевизорът, който се среща при 97,3% от домакинствата. През последното десетилетие сателитните чинии (7,9%) бяха изместени от кабелната телевизия (59,0%) и днес всяко второ домакинство е абонат на кабелен оператор. Все още ръчният компютър (палмтоп) не е много разпространен в България, което се вижда от ниския процент на използване – 0,4%. Интернет достъп все още имат само 9,6% от домакинствата в България.

3. Много удобно и съвременно средство за комуникация си остава мобилният телефон. Данните сочат, че се запазва тенденцията на по-широко разпространение на мобилни телефони, които не позволяват достъп до Интернет (45,7%), а в значително по-малко домакинства присъства мобилният телефон, позволяващ достъп до Интернет (11,5%). Беше установено, че 14,6 % от домакинствата разполагат с домашен компютър, като този процент включва и преносимите компютри (лаптоп).

4. Важен фактор, определящ честотата на използване на компютър е възрастта, и с нарастването на възрастта честотата намалява. Най-активни са младежите между 16 и 24 години. Те използват компютър всеки ден или почти всеки ден (4,2%). Младите хора между 25 и 34 години също се възползват от възможностите на модерната техника много активно (3,8%), следвани от останалите две възрастови групи от 35 до 44 години (3,2%) и между 45 и 54 години (2,5%). По-рядко в ежедневието си използват компютър хората между 55 и 74 години (0,4%).

5. Най-много лица посочват, че имат най-добра компютърна грамотност по отношение на текстообработката с Word (23,3%). Данните сочат, че 14,4% от хората притежават умения за използване на компютъра като средство за комуникации и обмен на информация по електронен път. • Сравнително по-малко хора използват програмния продукт Excel за прилагане на основни аритметични формули за събиране, изваждане, умножение или деление на числа в електронни таблици (10,4%). • Електронната презентация, както и създаването на Интернет страница не са непознати на 4,1% от населението и му служат за реклама, подготовка на доклади, онагледяване на данни и информация. • Създаването на компютърни програми е тясно свързано с прилагането на специални познания и грамотност в необятния свят на информационните технологии, и с такива умения се отличават само 1,9% от лицата, работещи с компютър.

8. Според данните от проведеното през 2006 г. изследване на НСИ домакинствата, които разполагат с персонален компютър, се увеличили за 2 години от 15% на 22,6%. При това 17,0% от домакинствата са посочили, че имат достъп до мрежата Интернет към 31. 03. 2006 година.

9. Три четвърти от хората в България имат поне един мобилен телефон (през 2004 г. те са били 57%), а 98% - телевизор. Най-разпространената външна връзка за достъп на домакинствата до Интернет през 2006 г. е широколентовата връзка, която най-често бива представлявана от кабелен модем, LAN мрежа или безжична технология (50,1%). Близо една трета от домакинствата разчитат и на мобилния телефон от второ и трето поколение, който позволява достъп до Интернет. Една четвърт от домакинствата се свързват с Интернет чрез фиксиран телефон или ISDN мрежа

10. За първи път през 2006 г. НСИ изследва причините, които са бариера за достъп до Интернет на домакинствата. Една от основните причини е скъпото оборудване (36,1%), а не са малко и домакинствата, които посочват, че липсата на умения възпрепятстват членовете на домакинствата да се включат в Интернет (33,9%). Делът на домакинствата, които считат, че нямат нужда от достъп до мрежата вкъщи (30,0%), също не е малък. Една трета от включените в изследването лица са използвали компютър през последната година. От тях всеки втори посочва, че използва компютър вкъщи (49,5%), а работата на 36,7% от хората е свързана с използването на компютър на работното място.

11. Мнозина предпочитат да се възползват от предлаганите компютри на обществени места като Интернет клубове, летища, хотели и други (13,3%). Делът на хората, които са “сърфирали” в Интернет се е увеличил с 8,5% за две години и през 2006 г. близо една четвърт от населението в България е отбелязало присъствие в глобалната мрежата през последните три месеца.