Алеко Константинов - Щастливеца

1. Алеко Константинов - Щастливеца Писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България 1863 - 1897г.

2. Произход Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхождал от голямата видинска фамилия Шишманови.

3. Образование • Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). • Завършва средно образование в град Николаев,Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).

4. Житейски път След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, а след това помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд. Юристконсулт на Софийското градско управление. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

5. Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

6. Произведения • Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо? “ (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. В тях той не крие отношението си към политическата обстановка в България и проявява чувствителност към социалните пороци. • Като ученик в град Николаев Алеко пише фейлетони, белег за ранна хумористична реакция на действителността .До края на живота си създава над 40 фейлетона.Основни теми във фейлетоните му са потъпкването на изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, на монарха, наболели обществени проблеми. Морално извисената личност на твореца уравновесява гнева и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от заслепение, от нарушаване на художествена и етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява.

7. До Чикаго и назад Първата зряла творба на Константинов е пътеписът „До Чикаго и назад“. В него са предадени непосредствените му впечатления от пътуването до Америка. Творбата носи белезите на ярката творческа индивидуалност но Алеко— темперамент, артистичност, чувство за хумор. Познанието за далечната страна се съчетава с национално самопознание, с размисъла за настоящето и бъдещето на Родината.

8. Бай Ганьо С книгата „Бай Ганьо“ Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на своето време — пътя на България и целта на нейното развитие, мястото ѝ сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни приключения на дребен праматар (амбулантен търговец) на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, Константинов засяга болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет, култура и се смее над тях с пречистващ смях.

9. БЛАГОДАРИМ ЗА ВНИМАНИЕТО! ПОДГОТВИЛИ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА- 7. Г кл. 8 СОУПЧЕ “Ал. С. ПУШКИН” учебна 2009/2010 г. по идея на клуб МЕЛПОМЕНА