360 likes | 1.04k Views
ПРОЩАЛНО И БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА- НИКОЛА ВАПЦАРОВ. “ПРОЩАЛНО”. 1. Създаване на творбата. Написана е в предварителния арест в тогавашната Дирекция на полицията през 1942 г. Отпечатана е за първи път в “Избрани стихотворения”, 1946 г. 2. ОСНОВЕН МОТИВ.
E N D
ПРОЩАЛНО И БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА- НИКОЛА ВАПЦАРОВ “ПРОЩАЛНО”
1. Създаване на творбата Написана е в предварителния арест в тогавашната Дирекция на полицията през 1942 г.
Отпечатана е за първи път в “Избрани стихотворения”, 1946 г.
2. ОСНОВЕН МОТИВ • СЪЗДАДЕНО В СЪДБОВЕН МОМЕНТ, СТИХОТВОРЕНИЕТО РАЗКРИВА ЛЮБОВТА КЪМ ЛЮБИМАТА ЖЕНА • ЛЮБОВТА ОБЕДИНЯВА ТАЗИ ТВОРБА СЪС СТИХОТВОРЕНИЕТО “ПРЕДСМЪРТНО” , НО ТАМ ЛЮБОВТА Е НАСОЧЕНА КЪМ НАРОДА
3. ЖАНРОВА ОПРЕДЕЛЕНОСТ НА ТВОРБАТА Създавайки творбата, Вапцаров знае, че това са последните стихове, които пише. • Определя се като лирическа миниатюра • Съобразно смисловите си внушения и изградената поетическа атмосфера, стихотворението “Прощално” може да бъде определено като образец на интимната лирика;
4. ЗАГЛАВИЕ НА ТВОРБАТА • Сбогуване с любимата жена • Мото- На жена ми
5. ОСНОВНИ ЧУВСТВА В ТВОРБАТА • Нежност към любимата; • Тъга по отиващия си живот; • Примирение и самотност
ОБРАЗЪТ НА ЛЮБИМАТА • Липсва сетивен образ; • Присъства чрез отношението на лирическия аз към нея- нежност, желание за разбиране и прошка
Лирическият герой • Лирическият герой не се страхува от смъртта
АНАЛИЗ НА “ПРОЩАЛНО” Зад текста на “Прощално” стои дълбока и всеотдайна любов.
Любовта на Никола и Бойка е избрана за най-голямата българска любов на ХХ век След разстрела на Вапцаров текстът на “Прощално” бива предаден на съпругата му Бойка. Тя го прочита и се разгневява.
Понякога ще идвам във съня ти • като нечакан и далечен гостенин. Ядосва я една думичка- “неискан”. В оригинала на стихотворението поетът казва “нечакан и неискан гост”. Твърди се, че Бойка променя думата “неискан” с “далечен”
С кого се прощава Вапцаровият лирически човек, изправил се пред лицето на смъртта ?
Гостът в “Прощално” ще дойде от отвъдното
Вапцаровият лирически герой се прощава с най-близкия си човек- съпругата, с която го свързват 8 години съвместен живот, две “изгубени” деца и много любов.
Възможна ли е раздялата между двамата влюбени- както физически, така и духовно?
Смъртта ще раздели съпрузите физически, но любовта прави тяхната духовна раздяла невъзможна. Дори и от отвъдното лирическият герой ще продължи да бъде до любимата си.
Страхува ли се Вапцаровият герой, застанал пред лицето на смъртта?
Не ме оставяй ти отвън на пътя-вратите не залоствай. Още в началото на стихотворението проличават страховете на лирическия герой. Страх от настъпващия край. Този страх проличава в думите:….
ЗАЩО ЛИРИЧЕСКИЯТ ПЕРСОНАЖ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ОСТАНЕ НА ПЪТЯ, ЗАД КЛЮЧЕНАТА ВРАТА? Защото на пътя човек е безприютен, самотен, неприет, бездомен, а душата на любимия копнее да бъде близо до съпругата си.
Стихотворението не е посветено на драматичната раздяла. То е изповед на най-нежна обич. Творбата се превръща в изненадващо прекрасно мечтание за бъдещето…
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам- Ще те целуна и ще си отида.