ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА / 1941 г. – 1944 г./

1. ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА / 1941 г. – 1944 г./ В периода април 1941 г.- септември 1944 г. България става обект на въздушни нападения от страна на държавите враждуващи с Оста и по специално с Германия. В последните години все по-често се поставят въпроси относно участието на България във Втората Световна Война и нейната роля за събитията по това време, случили се на Балканския полуостров. Неразделна част от цялостното участие на България във Втората Световна Вой e т.н. „символична война” с Великобритания иСАЩи въздушните бомбардировки над София, Враца, Дупница, Пловдив, Скопие, Ниш, Русе и други селища на обединеното ни Отечество, които имат характер на реални бойни действия.В крайна сметка последиците от въздушните нападения над България са пределно прости – има убити, ранени и осакатени хора,разрушени са напълно или частично хиляди сгради.

2. ПРИЧИНИТЕ Основните причини довели до въздушните нападения над българските населени места от страна на въздушните терористи могат да бъдат групирани в няколко основни направления:1. Присъединяването на България към Тристранния пакт, осъществено на 01.03.1941 година - пряка последица от тази неизбежна стъпка е настаняване в България на германските войски на фелдмаршал В. Лист в очакване на нападение над Гърция. Присъединяването на България към Тристранния пакт води до скъсване на дипломатическите отношения с Англия и налагане на икономическа блокада. САЩ замразяват българските активи. 2. Германското нападение на Гърция / план Марита / и Югославия / Директива № 25 / на 6 април. Нахлуването е извършено най – вече от българска територия и е последвано от скъсване на дипломатическите отношения с Югославия – 15 март/ и Гърция / 23април/.Тези факти са основната причина за извършените въздушни нападения през месец април 1941 година над Кюстендил, София, гара Ихтиман, Петрич, гара Гюешево и др.3. Навлизането на български части в изконните български територии в Македония и Беломорска Тракия и изпращане на окупационен корпус в Югославия – това е още една предпоставка да се счита България за агресор и е повод за искания от страна на гърци и сърби за по-сурови мерки спрямо България.4. Обявяване на война на СССР от страна на Германия и привеждане в изпълнение на план Барбароса - през месец юни 1941 година са извършени въздушни нападения в Добруджа и над гр. Добрич най-вероятно от руски самолети.5. Обявяване на 13.12.1941 година на „символична война” на Великобритания и САЩ – това е може би главната предпоставка за въздушните нападения през 1943 г. и 1944 година.6. Политиката на обвързаност с хитлерова Германия, принадлежност към Тристранния пакт и липсата на възможност за завой във външната политика на България са факторите, които развързват ръцете на Съюзниците и водят като последствие до въздушните бомбардировки на български селища.

3. Наред с тези безспорни причини е редно да се отбележат и още няколко немаловажни фактора, допринесли за смъртта и страданието на невинни българи. • Смъртта на Цар Борис ІІІ на 28.08.1943 г. – може да се твърди, че с присъщия си такт и политическа хитрост Цар Борис ІІІ щеше да изведе България до спасителен бряг или поне щеше с авторитета си при едни бъдещи преговори със Съюзниците да спести тежките въздушни нападения през 1944 година над София и други български градове. Опитите за преговори със Съюзниците през пролетта и лятото на 1944 г. показват само колко липсва Цар Борис ІІІ на българската външна политика. • Капитулацията на фашистка Италия на 08.09.1943 година – летищата във Фоджия и Бриндизи се използват за бази на 15 американска въздушна армия /85 ескадрили с бомбардировачи „Либърейтър” и „Флаинг фортес” и 22 изтребителни ескадрили/ от където лесно се достига до дотогава трудно достъпния Балкански полуостров. • Личното отношения на Уинстън Чърчил спрямо България – звучи невероятно, но е факт, че един от най-верните следовници на принципа „няма вечни приятели, има вечни интереси”, откровено мрази България. Причините са в личния провал на Чърчил в операцията на Дарданелите през Първата световна война и нежеланието на България да се присъедини към Антантата, както и показаната през тази война бойно майсторство и бух от скромния български войник, нанесъл незапомнени поражения на британските дивизии на Южния фронт – за пример Дойран 1918 година. В подготовката на въздушните нападения над България можем да цитираме изказвания на Уинстън Чърчил: „България е напълно заслужила да получи суров урок по политическо поведение и ще го получи” и „ Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок....София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро” / 19 октомври 1943 г. /

4. ХРОНОЛОГИЯ НА ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ ---------------------------------------------------------------1941 ГОДИНА-------------------------------------------------------------------- Навлизането на германски войски на територията на Гърция и Югославия на 6 април 1941 година е последвано от нападения на английски и югославски самолети върху селища в България • На 6 април 1941 г. в 8.35 часа четири самолета нападат гр. Кюстендил, като бомбардират предимно гарата. Убити са 68 човека в т.ч. 10 германски войници. Ранените са 95, в т.ч. 13 германци.; • В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17” пуска 8 бомби над София, като убива 4 жени и 2 деца. Излетелите български самолета не успяват да го догонят. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, но жертви няма.; • В 20.20 ч. и 21.10 ч. на 6 април английски бомбардировачи нападат София и пускат около 43 бомби, като убиват 18 души и раняват 28. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново.; • В 20.15 ч. е нападнат гр. Петрич- жертвите са 3-ма германски войници и един гражданин. Ранени са петима. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, ранените 3-ма.; • На 7 април е бомбардирана гара Ихтиман и с. Златарица.; • На 14 април в 1.15 ч., след използване на осветителни тела, София е бомбардирана отново – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Връждебна, с. Бусманци и гара Гюешево. • При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а германските изтребители не се намесват по никакъв начин за да защитят новия си съюзник. • На 22 юни 1941 година в 22 часа неизвестен самолет напада гр. Добрич, като са хвърлени 6 бомби. Разрушени са 4 сгради, двама са ранени. • На 12 август 1941 година в 2.20 ч. от неизвестен самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби. • Равносметката от въздушните нападения над България през 1941 година е следната: бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени.Пуснатите бомби са над 252.

5. ---------------------------------------1942 ГОДИНА----------------------------------------- През пролетта на 1942 година прелитащи над България самолети разпръскват позиви срещу правителството. Спускани са и парашутисти в помощ на съпротивителното движение, предимно над Македония. Регистрират са прелитания на единични самолети над територията на страната, но противовъздушната отбранане реагира. • На 12 юни 1942 г. 30 американски бомбардировача прелитат над Черно море, бомбардират нефтените рафинерии при Плоещ и се завръщат през българска територия. • На 13 септември през нощта са извършени нападения над няколкобългарски селища - един самолет хвърля 3 бомби над Сара Загора : убита е една жена а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена над Горна Оряховица – ранени са два души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня. Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е било прекратено на 16 май 1941 година. Пряко значение за предстоящите въздушни удари над България са загубената битка на Ромел при Ел-Аламейн и десанта в Алжир / операция Торч / на 08.11.1942 година - не след дълго Северна Африка ще бъде превзета от съюзниците и на дневен ред ще дойде десант в Италия. Оттам до Балканския полуостров за въздушните пирати на Великобритания и САЩ ще е съвсем близо..... Равносметката от въздушните нападения над България през 1942 година е следната: бомбардирани са 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.

6. ----------------------------------------------------------1943 ГОДИНА------------------------------------------------------------ 1943 година започва сразгром на германците при Сталинград. През май 1943 година Северна Африка е в ръцете на Съюзниците. През юли е направен десант в Италия, на 25 юли рухва диктатурата на Мусолини. През септември 1943 година Италия напуска Оста. На дневен ред са въздушните удари над Балканите, идея която У. Чърчил не изоставя за миг. • През пролетта и лятото на 1943 година над България са хвърлени от съюзнически самолети избухливи писалки, часовници, детски играчки – в резултат на това са осакатени няколко деца; • На 24 юни 1943 е бомбардирано германско летище край гр. Солун; • На 1 август съюзническата авиация провежда операция „Приливна вълна” с цел бомбардиране на нефтените находища край Плоещ. От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” (Освободител) които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към Румъния. При бомбардировката на нефтените полета американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят пет противникови бомбардировача. Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента; • На 18 октомври 1943 г. в 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън” и изтребители Р-38 „Лайтинг” атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма.Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов; • На 20 октомври е атакуван Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви. • На 21 октомври е атакувана гара Скопие - жертви няма; • На 25 октомври в 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек. Излитат два български изтребителя „Месершмит”, като подпоручик М. Григоров успява да свали два изтребителя;

7. Октомврийските бомбардировки над Скопие и Ниш потвърждават мнението, че англичаните и американците считат тези градове за български. • На 6 ноември 1943 г. бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка над Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, но жертви няма; • На 14 ноември 1943 г. в 12,30 ч. 91 бомбардировача Б-25 „Митчел” и 46 изтребителя „Лайтинг” бомбардират София, като пускат 563 бомби. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени са 49 човека, леко ранените са 79.От българска страна излитат 17 изтребителя Ме-109, като във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но по всеобщо мнение ПВО, макар да не свалила противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда. • На 24 ноември София е атакувана отново – към 13 часа 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър”, придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летеца Митю Дисов. Българските изтребители успяват да свалят 7 самолета, а зенитната артилерия 3 ; • На 10 декември 1943 г. 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 60 изтребителя „Лайтинг” се насочват към София, но поради активното противодействие на българските изтребители до София достигат около 40 самолета, които хвърлят 105 бомби. Загиналите са 10, ранениет22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са двореца Врана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. В неравния въздушен бой геройски загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет; • На 20 декември е извършено четвъртото въздушно нападение над София. Столицата е атакувана от около 70 бомбардировача Б-24 , охранявани от 60 изтребителя „Лайтинг”. Над столицата са пуснати 270 бомби – убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени са 62 човека. Агресорите са посрещнати от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. ПВО изстрелва 805 снаряда. Свалени са два бомбардировача и 3 изтребителя. В неравния въздушен бой загиватподпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”се врязва във водача на вражеска ескадрила за да не позволи върху невинните жители на София да се изсипят бомби; • През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, като специално значение е отдадено на активната отбрана от страна на българската изтребителна авиация.

8. --------------------------------------------1944 ГОДИНА------------------------------------------------- Към 01.01.1944 година на летищата край Фоджия, Бриндизи и Бари са разположени около 1800 бомбардировача и около 800 изтребителя. Германия е в отстъпление по всички фронтове. За България настават страшни дни ! • На 4 януари 1944 г. поради гъста мъгла София не е подложена на бомбардировка. На връщане около 100 бомбардировача пускат над гр. Дупница 150 бомби, като убиват 54 и раняват 43 човека. Въздушните варвари обстрелват града с бордовите си картечници. По този начин е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души.Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника; • На 10 януари 1944 година е една от най-страшните и кръвопролитни бомбардировки на София – градът е нападнат от два бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флайнг Фортес” (около 220 самолета) и 110 изтребителя „Лайтинг”. Бомбардировката на София е извършена към 13 часа, въпреки противодействието на българските и немски изтребители (около 60 самолета) и изстреляните 1958 снаряда от ПВО. Към 12 часа със 180 бомби е бомбардирано Скопие от 40 самолета – убити са 12, ранени са 16 човека. Във въздушния бой агресорът губи 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя. Защитниците на София също дават жертви - загива подофицер Атанас Кръстев и 5-ма немски летци. В 22 часа същата нощ София е нападната от около 80 самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия са нанесени чувствителни поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 750 човека и са ранени 710. Разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784.

9. Въздушните удари на 10 януари напълно дезорганизират обществения живот в столицата и предизвикват невиждана паника. До 16 януари 300 000 жители напускат града. • На 24 януари 1944 г. тежко е бомбардиран град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости” и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 124 човека, ранени са 250.Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същият ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. София е пощадена от бомбардиране поради мъгла. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби – загиналите са 126.От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета; • На 27 януари 1944 г. САЩ, СССР и Англия отправят предупреждение до България да се откаже от съюза си с Германия, което е придружено със заплахи. В Турция са изпратени полуофициални емисари за да молят за спиране на въздушните удари. У. Чърчил е непреклонен и настоява българите да получат още „лекарство”, т.е. „бомби” • На 16 март 1944 г. около 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. ПВО изстрелва 1121 снаряда.12 човека се задушават, възникват около 70 пожара. Бомби са хвърлени и около селата край София. • На 17 март в 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета.Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда.33 човека загиват, ранените са 76. • На 18 и 19 март 1944 г. след 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби .Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва; • На 24 март в 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни. Изгаря втория етаж на двореца Врана.Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село / 11 бомби /, Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол; • На 29 март между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито” осветяват София а след това пускат около 70 бомби. ПВО изстрелва 462 снаряда.10 човека загиват, от които 7 от с. Слатина; • На 30 март 1944 година е извършена най-тежката терористична бомбардировка над София.Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”.В 9,45 ч. София е бомбардирана с т.н. „бомбен килим”.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Над София са пуснати 3000 бомби, като са разрушени 3575 сгради. Поради сравнителното обезлюдяване на София загиналите при бомбардировките на 30 март са 139 души. Същият ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Скромният брой български изтребители пресреща противника, но не успява да разстрои бомбардировъчната формация и да предотврати хвърлянето на бомби над София. В отбраната на българското небе този ден загиват фелдфебел Христо Цанков, подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета;

10. На 5 април 1944 г. е бомбардиран Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят бой с противника; • На 17 април София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт” и Р-51 „Мустанг”.Хвърлените бомби са около 2500, убити са 120 човека, ранени са 76 души. Хвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости” и изтребители. За съжаление в този ден българската авиация понася тежки загуби – поради прилика мужду „Месершмит”- а и американския изтребител „Мустанг” българските самолети са приближават в опасна близост до врага. В този „черен” 17 април загиват поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Любен Кондаков, подпоручик Виктор Атанасов и подпоручик Иван Стефанов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане; • На 20 април 1944 година между 01,52 ч. и 02,08 ч. Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача – след осветяване са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, ранени са 29; • На 24 април с 12 бомби е бомбардирано с. Караманци, Кюстендилско; • На 10 май 1944 година около 22,20 ч. 20 самолета бомбардират гр. Ниш; • На 15 май 1944 година в 13,07 ч. и 14,10 ч. гр. Охрид е атакуван от американски изтребители – хвърлени са 12 бомби, като загиват двама германски войниции 3-ма жители са ранени; • На 18 май между 11,45 ч. и 14,00 часа завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български села – с. Долни воден / трима загинали/, с. Чепелари, с Вълково /двама загинали/, гара Дойренци, с. Щоково, Нареченски бани, край гр. Калофер, край с. Кула махала; • На 24 май Охрид е атакуван в 15,42 ч. – пуснати са 8 бомби, убити са двама войници и един е ранен;

11. На 6 юни 1944 година е открит т.н. Втори фронт от Англия и САЩ. Положението на Германия и нейните съюзници става все по – тежко. Не намаляват и въздушните нападения над Балканите и в частност над българска територия, като противниковите самолета излитат от Южна Италия. • На 9 юни в 2,32 ч. 100 бомби са хвърлени над Ниш; • На 11 юни е бомбардиран гр. Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Бомби са хвърлени и при разградските села Църквино, Веселина и Желязковец и при гара Самуил. Има бомбени попадения и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, както и при селата Царева ливада, Гагово, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани и Гайтани. Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден срещу „въздушните варвари” излитат и германски изтребители. Загива подпоручик Иван Бонев; • На 12 юни 1944 г. в 1,52 ч., след осветяване, е бомбардирано летище Карлово. Около 50-60 самолета хвърлят 100 разрушителни и много запалителни бомби, стрелят и с бордовите картечници. Загиналите са 30, ранени са 72 човека. • На 14 юни в 9,34 ч. Охрид е атакуван от 4 изтребителя „Спитфайер”.Пуснати са 8 бомби, които убиват двама и раняват 1 човек. Между 23,00 ч. и 23,10 ч. една дузина бомбардировачи хвърлят 100 бомби над Ниш. Има няколко убити и ранени човека. • На 20 юни е нападната гара Прилеп от изтребители „Спитфайер” – убит е един войник, а трима са ранени. Извършено е и нападение над гара Даме Груев, като са убити двама железничари; • На 23 юни в 9,50 ч. е нападнат Русе. Хвърлени са 20 запалителни бомби. Запалителни бомби са хвърлени и над Ниш. За щастие жертви няма.20 запалителни бомби са пуснати и при оряховското село Остров. За сражение с противника излитат български и германски изтребители, като успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Една от свалените „летящи крепости” пада при с. Отец Паисиево, като убива 3-ма човека и ранява други трима; • На 24 юни 1944 г. преди обяд завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български селища.6 бомби са хвърлени над гр. Казанлък, но жертви няма.Бомби са хвърлени и над селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот. Храбрите защитници на българското небе успяват да свалят 10 противникови самолета. В този ден, след изненадваща атака на противника, са свалени и пет български изтребителя, но пилотите успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.

12. На 25 юни в 10,20 ч. 4 английски изтребителя бомбардират Охрид с 8 бомби. Убит е един войник , а друг е ранен. • На 28 юни 1944 г. е извършена наказателна бомбардировка над летище Карлово. Хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби и с. Иганово и гр. Сопот – убити са 5, ранени са 10 човека. • На 29 юни в 1,40 ч. е бомбардиран Русе – хвърлени са 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека; • На 30 юни в 17,00 часа ч изтребителя „Спитфайер” атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека; • На 3 юли 1944 г. завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят няколко бомби над Русе – жертви няма. Пуснати са бомби при селата Шалтиково и Чупрене. При с Люта пада „летяща крепост” и по случайност убива трима селяни; • На 4 юли към 11,30 ч. е обстрелвана гара Райко Жинзифово – има много ранени хора; • На 9 юли 1944 г. към 9 ч. е обстрелван влака Велес – Градско. Ранени са трима човека. Обстрелвана е и гара Прилеп. Близо да гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово – убит е един войник, един гражданин е ранен. • На 11 юли изтребители „Спитфайер” атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военнопленници. • На 15 юли 1944 г. са хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските селаКалугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане; • На 22 юли завръщащите се от Румъния самолети пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци. При с. Дебели лак са хвърлени 10 бомби и е ранена 1 жена. Парче от снаряд на ПВО убива 1 жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости”; • На 26 юли вражески изтребители нападат няколко влака и гари .При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; • На 28 юли завръщащите се от Румъния самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека. Бомби са хвърлени при с . Синаговци /10 бомби /. Българските летци изтребители успяват да свалят 4 противникови самолета; • На 30 юли противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп.От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом; • На 10 август преминаващи над България самолети хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости”;

13. На 17 август 1944 г. завръщащите се от Румъния бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета. • На 18 август 7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима; • На 21 август 1944 г. в 9,10 ч. е бомбардиран Ниш – хвърлени са 800 малокалибрени бомби. Загиват двама военослужещи. Ранени са трима; • На 26 август завръщащи се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета; • На 31 август противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека; • На 1 септември 1944 г. около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви. • В началото на м. септември България излиза от Тристранния пакт. След обявената от СССР война на България на 5 септември и държавния преврат на 9 септември въздушните нападения над България престават. На 28 октомври е подписано примирие между България и Обединените нации. • Кървавата равносметка на извършените бомбардировки над територията на България през 1944 година е следната: бомбардирани са 131 населени места, убитите са 1276, 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.

14. РАВНОСМЕТКАТА ОТ ВЪЗДУШНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година на територията на Обединена България сабомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Долните графики показват броя на хвърлените бомбите по години и броя на бомбардираните населени места. По време на въздушните нападения загиват 1828 човека и 2372 са ранени. Долната графика показва по години броя на жертвите и ранените.

15. Л. Кондаков Х. Арнаудов П. Павлов През периода август 1943 г. – август 1944 г. защитниците на скъпото българско небе успяват да свалят 147 самолета. На българска територия загиват повече от 256 летци от англо – американските въздушни сили. В български плен попадат и 333 членове на англо-американските въздушни сили. В отбраната на българската територия геройски загиват 19 български летци изтребители. Въпреки варварския си характер бомбардировките над български селища не постигат желания ефект. Благодарение на самоотвержената отбрана българските градове и села оцеляват, като не се сбъдват заканите на високопоставени фактори в Англия и САЩ. Независимо от политическите оценки и преследваните цели въздушните бомбардировки, извършени през Втората Световна Война, водят до човешка смърт и страдания – неща, които по-никакъв начин не могат да бъдат поправени.