Д О К Л А Д ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ

1. Д О К Л А Д ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2008 г. (резюме)

2. Сектор “Информация и анализ” в отдел ИАМР на ВКП 2008 г.

3. Докладът за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2008 г. е съобразен с възложените нормативни правомощия и задължения, както и с приетия от Висшия съдебен съвет на 7 януари 2009 г. обхват и структура. Докладът разглежда и анализира дейността по правоприлагането и постигнатите резултати в противодействието на престъпността. Изложената информация се основава на следните източници: • Министерството на вътрешните работи и териториалните дирекции, • Министерството на отбраната, • Националната следствена служба и 27-те окръжни следствени служби и Столичната следствена служба, • Върховната касационна прокуратура, • Върховната административна прокуратура, • 5 - те апелативни прокуратури и Военноапелативната прокуратура, • 27 - те окръжни прокуратури, Софийската градска прокуратура и 5 - те военноокръжни прокуратури, • 113 - те районни прокуратури. Анализирани са тенденциите на наказаната престъпност, като са използвани данните от полицейската статистика за регистрираните и разкритите престъпления и данните на Прокуратурата за предадените на съд и осъдените лица. Анализирана е цялостната дейност, като са разгледани резултатите по всички видове надзори, упражнявани в Прокуратурата. Акцент е поставен на резултатите от проведените разследвания от прокурорите и от разследващите органи с развитието им в съдебната фаза на наказателния процес. Въз основа на събраните и обработени конкретни данни, са направени съответните изводи и констатации. Изведени са основните проблеми и са посочени взетите мерки за решаването им от компетентност на административните ръководители на териториалните структури и на ръководството на ПРБ. За разрешаването на проблемите в дейността извън прерогативите на Прокуратурата, са направени съответни предложения до компетентните държавни органи. Докладът за дейността през 2007 г. е внесен във Висшия съдебен съвет на 29 април 2008 г. Приет е от 40-то Народно събрание на 5 декември 2008 г. Настоящият отчетен доклад е изготвен също в определения от Конституцията срок – 30 април 2009г. Намираме, че извеждането му за обсъждане напред във времето, ще спомогне прокурорските и разследващите органи да съобразят дейността си за следващия отчетен период с препоръките на законодателната власт.

4. Структура и динамика на престъпността • Налице е тенденция на намаляване от 14% на регистрираните престъпления, както и на тяхната разкриваемост от органите на МВР. • Трайната тенденция на снижаване разкриваемостта на престъпленията от органите на МВР намира израз и в непрекъснато натрупване на спрени досъдебни производства, поради неразкриване на извършителя на престъплението. • Структурата на регистрираната криминална престъпност бележи устойчивост в последните няколко години. Най-висок е делът на посегателствата срещу собствеността, следвани от общоопасните престъпления и престъпленията против личността. • От икономическите престъпления - най-характерни, с близки стойности, са документните и тези против стопанството, данъчната и осигурителната системи, а на следващо място - длъжностните престъпления и против собствеността.

5. Структурни, организационни и административни мерки за повишаване ефективността в противодействието на престъпността • Структурните и организационни мерки през 2008г. са предприети с цел подобряване качеството в дейността на Прокуратурата и разследващите органи, както и за усъвършенстване на сътрудничеството и взаимодействието по вертикала, на местно и национално ниво. На тази база, наред с направените конкретни предложения за законодателни промени, се очаква повишаване ефективността на досъдебната фаза. • С вътрешноорганизационни актове на главния прокурор се извърши преструктуриране и се обособиха специализирани отдели във ВКП. За всеки от тях е регламентирана компетентността и задълженията по осъществяване на специалния надзор по преписки и дела, образувани за престъпления от особен обществен интерес. Обособени са самостоятелни отдели, ангажирани по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването и предаването на съд на обвиняеми за организирана престъпност, корупция и злоупотреба със средства на ЕС. • Инспекторатът във ВКП упражнява разширен вътрешноведомствен контрол и извършва активна ревизионна дейност с цел преодоляване негативите, както в самата Прокуратура, така и в останалите звена на съдебната система. Образувани са дисциплинарни производства в следствие допуснати нарушения, свързани с организация на работата, както и при решаването на конкретни преписки и дела, при средна продължителност на проверките - в рамките на един месец. Наблюдавани са 26 дела срещу магистрати, предадени на съд са - 9, от които осъдени – 7. • Отдел “Досъдебно производство” бе преструктуриран в отдел “Инстанционен контрол” с цел засилване на инстанционния контрол в дейността на Прокуратурата на всички нива и като краен резултат - повишаване качеството на прокурорските актове на досъдебната фаза. • Аналогични структури – специализирани отдели и звена са изградени и в териториалните прокуратури. • Сключени са споразумения и са издадени инструкции за взаимодействие с МВР, ДАНС, МФ, НАП и други институции. Действа и Инструкция за издаване и изпълнение на европейска заповед за арест. • Проектът на Инструкция за работата и взаимодействието на органите на досъдебното производство, (изготвен още през 2006 г. с влизането в сила на 29 април 2006 г. на новия НПК /ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г./, претърпя корекции в съответствие с промените на НПК през 2007 г. Разработиха се и нови текстове, в съответствие с влезлите в сила изменения и допълнения през 2007г. и 2008 г., касаещи досъдебната фаза. Предстои ново съобразяване на проекта предвид ЗИД на ЗСВ и ЗИД НПК относно преструктуриране на следствието. След окончателното им приемане Инструкцията следва да се съобрази с актуалните законодателни промени. Макар и проект, Инструкцията се ползва в практиката от прокурорите и разследващите органи като методология при разследването на престъпленията и при разрешаването на редица организационни въпроси, свързани с взаимодействието. • На международно ниво са подписани споразумения за сътрудничество с Руската федерация и за създаване на съвместни екипи за разследване с Румъния, Испания, Федерална република Германия и Франция. • Издадени са и Методически указания, спомагащи за уеднаквяване на противоречива прокурорска практика - при разследването и повдигането на обвинения по дела, образувани за данъчни престъпления, с предмет посегателство срещу горския фонд, както и относно реда за разглеждане на делата, образувани за престъпления, изрично посочени в разпоредбата на чл. 218в НК и др.

7. Структура на наказаната престъпност и териториално разпределение през 2008 г. • Структурата на наказаната престъпност по внесени прокурорски актове в съда и на осъдените и санкционирани лица е аналогична на структурата на регистрираната престъпност. • С най-висок дял са общоопасните престъпления и посегателствата срещу частната и държавната собственост. Със значително по-нисък дял са престъпленията против личността. • Териториалното разпределение на наказаната престъпност е съпоставимо с регистрираните престъпления, обхвата на апелативните райони и компетентността им: Други престъпления: Глава първа Престъпления против Републиката; Глава седма Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи; Глава девета "а" Компютърни престъпления; Глава дванадесета Престъпления против отбранителната способност на Републиката, против информацията, представляваща държавна тайна и против чуждестранната класифицирана информация; Глава тринадесета Военни престъпления

8. След самосезиране прокурорите са образували 362 преписки. С постановление за образуване на досъдебно производство са решени 85 преписки (23,5%). По сигнали на контролните органи са образувани 2 507 преписки. По 886 проверени сигнали прокурорите са разпоредили разследване, което съставлява 35,3% образувани дела по получени в прокуратурите сигнали. По основни контролни органи преписките се разпределят както следва: - Национална агенция по приходите – 561 преписки, от които по 184 е постановено образуване на ДП, - Агенция митници – 354 преписки, от които по 64 е постановено образуване на ДП. - Агенция за държавна финансова инспекция – 98 преписки, по 12 от тях са образувани ДП, Дирекция за национален строителен контрол – 30 преписки, по 7 е образувано ДП. По материали на ДАНС са образувани 234 преписки. По 50 (21,4%) от тях е постановено образуване на досъдебни производства. През 2008г. данните сочат на незначителен относителен дял от 1% на образуваните преписки от ПРБ след самосезиране, по сигнали на контролните органи и по материали на ДАНС спрямо общия брой преписки в Прокуратурата. В следващите години се очаква активизиране на тази дейност при отговорно изпълнение от страна на гражданите и длъжностните лица на конституционните им задължения във всички случаи, при данни за престъпление, да сезират Прокуратурата. ДЕЙНОСТ ПО ВИДОВЕ НАДЗОРИ • Преписки по следствения надзор • Общо наблюдаваните преписки по следствения надзор са 332734. • Решените преписки са 308616 (93%). • Решени в срок до 1 месец са 263747 (80% от наблюдаваните преписки). • Постановено е образуване на досъдебно производство по 68706 преписки. • Откази за образуване на досъдебно производство - 126094. • Решени инстанционни преписки – 13467 . • Потвърдени актове на първоинстанционните прокуратури – 9818 (73% от общия брой решени инстанционни преписки). • Отменени актове на първоинстанционните прокуратури – 3503.

9. Фигурата на наблюдаващия прокурор. Екипен принцип. През 2008 г. се утвърди ролята на наблюдаващия прокурор. За това спомогна дейността на Прокуратурата за стриктно прилагане изискванията на НПК от разследващите органи, които задължително да докладват делата при повдигането на обвинения, да съгласуват с наблюдаващия прокурор необходимите процесуално-следствени действия, включително и при приключване на разследванията. Непрекъснатото ръководство и надзор за ефективно разследване, в определените законови срокове, налага постоянни контакти между прокурори, разследващите и експертни органи. Екипният принцип на работа се прилага основно по дела със значим обществен интерес. Постоянната връзка “прокурор-разследващ орган” стана възможна с междуведомствени актове, с които се определиха изнесени прокурорски работни места в НСлС и се разпоредиха непрекъснати контакти в работните кабинети, на работни срещи и разширени съвещания. За повишаване ефективността на разследванията, при отчитане на тяхната специфика, в прокуратурите и съобразно щата, е въведена специализация (отдели) по видове престъпления, свързани с организирана престъпност, корупция, изпиране на пари, злоупотреба с фондове на ЕС, данъчни престъпления, подправка на кредитни карти и парични знаци и незаконен трафик на хора и наркотици. Така се концентрират професионалните умения на прокурорите и се създава възможност за по-задълбочено познаване на правната материя, с която всеки от екипа работи. Аналогична специализация би следвало да се въведе и при съответните разследващи органи. През 2008 г. сътрудничеството с МВР и ДАНС за противодействие на престъпността се разшири с регламентацията, съдържаща се в подписаните междуведомствени актове. Детайлизираха се законовите норми с изработването на Инструкции за взаимодействие и за обмен на информация по движението, приключването и резултатите от делата, разследвани от МВР и по изпращане от компетентните звена на ДАНС на съответните материали на прокурорите за провеждане на разследване. За постигане на допълнителни резултати при предотвратяването и разкриването на правонарушения, както и за по ефективното разследване на престъпления, свързани със злоупотреба с фондове на ЕС, главният прокурор, министрите на вътрешните работи, на финансите, на земеделието и храните, и ръководителите на НСлС и ДАНС, сключиха споразумение за формиране на работна група за борба с правонарушенията при реализиране на програма САПАРД. Сключването на споразумения за създаване на съвместни разследващи екипи по конкретни дела, в които участват български и чуждестранни прокурори и разследващи органи, се утвърди като успешна практика в дейността на Прокуратурата. Такива споразумения на основание Конвенцията от 29 май 2000г. във връзка с юридическата взаимопомощ в наказателната област между държавите членки на Европейския съюз и Решение на Съвета от 13 юни 2002 г. за съвместен екип за разследване през 2008 г. са подписани с Франция, Германия, Румъния и Испания. Екипите осъществяват дейността си при спазване на международните договори, условията на споразуменията и българското законодателство.

10. За успешното прилагане на екипния принцип на работа и постигане на по-висока резултатност, при упражняване на ръководството и надзора по разследването от наблюдаващия прокурор, е наложително с организационни средства и евентуално по законодателен път, да се преодолеят следните проблеми: • Само активната роля на наблюдаващия прокурор не е достатъчна, за да работи ефективно екипният принцип. Практиката изисква, от започването до приключването на делото, разследващите органи да не се заменят с други, освен по разпореждане на прокурора по реда на чл.196, ал.1, т. 4 и 5 НПК. На основание посочените разпоредби прокурорът има правомощия да отстрани, респ. замени разследващия орган при констатация за допуснати нарушения. Липсват законови правомощия Прокуратурата да осигури неизменност на членовете на екипа. • Поради натовареността на прокурорите и разследващите полицаи е невъзможно да се осигури в пълнота прилагането на екипния принцип на работа по всяко производство. Наред с това съществуващите еднакви процедури на разследване, с едни и същи правила за доказване, както на леки, така и на тежки престъпления, затрудняват ефективното ръководство и надзор по делата. Повишаване качеството на разследване и ефективността на надзора би могло да се постигне с преодоляване на прекомерната натовареност, подобряване на условията на работа и квалификацията на кадрите.

11. Използване на СРС, защита на свидетеля, разследване чрез служител под прикритие.Извършени неотложни следствени действия. Видно от данните налице е ръст на внесените от прокурор и на уважените от съда искания за използване на СРС, контролираните доставки и доверителни сделки, както и на взетите мерки за защита на свидетели. За ефективното противодействие на престъпността следва на сериозна преоценка да се подложат доказателствените средства и способи, процесуалната стойност на събраните данни и възможността да се ползват като доказателства по бъдещо наказателно производство. Касае се за данните, събирани чрез СРС, вкл. контролираните доставки и доверителните сделки, показанията на свидетели с тайна самоличност, агенти под прикритие, самопризнанията на обвиняеми за тежки престъпления. Необходим е и законодателен регламент относно привилегии за извършителите на по-леки престъпления, в качеството им на членове на организирани престъпни групи, така че да бъдат мотивирани да свидетелстват срещу организаторите. За разкриване на обективната истина във всички случаи, съдът извършва съвкупна оценка на събраните доказателства, обосноваващи постановяване на окончателен съдебен акт по въпросите за престъплението и вината.

12. Обобщени данни за движението и резултатите в досъдебната и съдебната фаза • Драстичният ръст на наблюдаваните дела през 2007г. - резултат на проведената от ПРБ ревизия на спрените производства от 20-годишен период назад, през отчетната година бележи тенденция на намаляване. Процесът се очаква да продължи с постепенното решаване от прокурорите на старите дела. Наред с това, предвид взетите организационни мерки – подобна дейност би следвало да се извършва регулярно от наблюдаващите прокурори. • Намалението на новообразуваните досъдебни производства и предадените на съд лица съответства на занижението на регистрираните и разкрити от МВР престъпления, както и на броя сигнали и материали, получени в ПРБ от контролните органи и ДАНС. • Увеличението на осъдените и санкционирани лица през отчетната година, за разлика от констатирания спад 2007г., се дължи на повишеното качество на прокурорските актове, активната роля на наблюдаващия прокурор по ръководство и надзор на разследването, утвърждаващия се екипен принцип на работа и професионалната дейност на прокурорите по поддържане на обвинението в съдебната фаза на процеса.

13. Наблюдавани и новообразувани досъдебни производства В категорията наблюдавани производства се отчитат новообразуваните през отчетния период дела, неприключените и нерешените в края на 2007 г., върнатите от съда, получените по компетентност, ревизираните по разпореждане на главния прокурор спрени дела в предишни периоди, респ. възобновени, както и прекратените поради изтекла давност. Наблюдаваните от прокурорите досъдебни производства (ДП) са 440693, при 495361 и 230318 съответно за предходните две години. Новообразувани през 2008г. дела са 131757 (за 2007г. – 149532 и за 2006г. – 158242). Налице е съответствие с данните за регистрираните и разкрити престъпления в годините от органите на МВР. Налице е намаление на наблюдаваните дела с 11% спрямо 2007 г. и увеличение с 91% спрямо 2006 г. Този обективен резултат е следствие на предприетите мерки за установяване на всички спрени производства, срещу известен и неизвестен извършител, както и такива с изтекъл давностен срок. Делата постъпиха през последните две години в Прокуратурата от съответните ревизирани оперативноиздирвателни и разследващи органи. Предприеха се мерки за тяхното законосъобразно решаване от прокурор. Териториалното разпределение на наблюдаваните през 2008г. дела съответства на обхвата и компетентността на прокуратурите. Апелативният район София е с най-висок дял по всички основни показатели. Това се дължи, от една страна, на обстоятелството, че се касае за териториално най-големия съдебен район от 8 окръжни прокуратури с прилежащите им 32 районни прокуратури, между които най-големите – СГП и СРП, а от друга в него е концентрирана тежката престъпност. Наред с това, компетентността по НПК и други нормативни актове на столичните прокуратури е обвързана със седалищата на централни ведомства и организации. Компетентността на военните прокуратури с оглед субектите на извършаване на престъпленията, допълнително стеснена с последните изменения на НПК, предопределя спецификата и обема на тяхната дейност.

14. Незабавни и бързи производства Налице е ръст от 13% в сравнение с 2007 г. на делата, разследвани съгласно особените правила по глава ХХІV и ХХV НПК – незабавни и бързи производства. Значителен остава делът на диференцираните производства, по които прокурорите са разпоредили разследването да продължи по общия ред, т. нар. преобразувани дела, независимо от високия процент на приключени по особените правила. Основната причина е липсата на облекчена процедура по събиране и проверка на доказателствата, макар предмет на разследване да са престъпления най-често с ниска степен на обществена опасност. В същото време очевидно е, че институтът на бързото и незабавното производство има своите преимущества, видно от високия дял на внесените прокурорски актове в съда. Спрямо приключените незабавни производства този дял е 91%, а по бързите – 62%. От всички, внесени в съда актове, тези по особените правила съставляват 16,3%. Най-голямо приложение имат диференцираните процедури на досъдебната фаза в районите на АП В. Търново и АП Пловдив.

15. Дела, разследвани по общия процесуален ред Досъдебните производства, разследвани по общия процесуален ред (ДПОР), приключени в законово определените срокове (до два и съответно до шест месеца) са 157173 и съставляват 85% от всички приключени през годината производства. Неприключени при разследващия орган дела в края на 2008г. са 38669, от които 50% са в рамките на два месеца, а 34% - до шест месеца. Определената в НПК компетентност на разследващите полицаи видно и от данните за делата през последните три години обективно сочи на значително по-високата им натовареност в сравнение със следователския апарат. В същото време, независимо от високата натовареност на прокурорите и отговорностите им по упражняване на ръководството и надзора върху цялостното разследване,и поддържането на обвинението в съдебната фаза на процеса, ангажиментите по гражданско и административносъдебния надзор и изпълнение на наказанията, е налице почти двойно увеличение на самостоятелно водените от прокурор разследвания. За осигуряване разкриването на обективната истина при прекомерния формализъм на НПК на досъдебната фаза, общият процесуален ред в практиката, се е наложил като основна форма на разследване на делата. Наблюдаваните 432882 досъдебни производства, разследвани по общия ред, съставляват 97% от всички дела.

16. Внесени в съда прокурорски актове В категорията внесени в съда прокурорски актове се включват изготвените от прокурорите обвинителни актове, постигнатите споразумения между прокурора и защитника след приключване на разследването и в изпълнение на императивната норма на чл. 78а НК - предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. През 2008г. прокурорите са внесли общо 43418 актове, с които са предали на съд 52149 лица за извършени от тях 49199 престъпления. Най-голям е делът от 64% на обвинителните актове със запазване устойчивост на абсолютния им брой през последните три години. Все по-често се използва институтът на споразумението – 24% от общо внесените актове. В същото време е налице и увеличение с над 30% спрямо всяка от предходните две години. Това е разбираемо, тъй като чрез споразумението се постига ускоряване на наказателния процес. Определението, с което съдът одобрява споразумението, предложено от прокурора, когато не противоречи на закона и морала и са гарантирани правата на пострадалите, с изпълнение изискването за овъзмездяването им, е окончателно и има последиците на влязла в сила присъда. Намаление се констатира при приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.375 и сл. НПК. Обяснението от една страна е в императивността на нормата за всички престъпления, включени в обхвата на чл.78а НК. От друга - със ЗИД НК (ДВ, бр. 75/2006г.) обосновано се стесни приложното поле, като бяха изключени престъпленията със смъртен резултат и причинена тежка телесна повреда, както и извършените деяния в пияно състояние и при множество престъпления.

17. Спрени и прекратени досъдебни производства В рамките на последните две години, в резултат на разпоредената от ПРБ ревизия на спрени дела за над 20-годишен период, прокурорите са проучили около 1 милион досъдебни производства останали при разследващите и оперативно-издирвателните органи.Предприети са законови действия при наличие на основания за възобновяване на спрените, приключване на разследването по висящите и срочното им решаване по същество, вкл. с прекратяване по давност. Спрените дела срещу неизвестен извършител съставляват 98% от общо спрените. Налице е тенденция на увеличаване броя спрени дела срещу неизвестен извършител поради снижаване разкриваемостта на престъпленията. През 2008 г. са спрени 72035 досъдебни производства, от които 87,5% - срещу неизвестен извършител. Прекратени по давност са 235659 дела, които съставляват 61% от решените през годината дела. Срещу неизвестен извършител са 88% производствата с изтекъл давностен срок. Спрените производства, образувани за престъпления от особен обществен интерес, съставляват 2,6% от всички спрени през годината дела. От тях 61,2% са срещу неизвестен извършител, неразкрит от органите на МВР. В случая прокурорите прилагат закона, като на основание чл. 244, ал. 1, т.2 НПК постановяват спиране на делата. Очертава се процес на постепенно намаляване и обработване на огромния обем установени при ревизията спрени дела. Тази дейност ще продължава да отнема значителен ресурс в Прокуратурата и през следващите години. Проблемът е, че най-честият резултат, при спазване процедурата на сега действащия НПК, е прекратяване на дела по давност и при неизвестен извършител. Прокуратурата е държавният орган, който повдига и поддържа пред съда обвинение срещу установени извършители на престъпления от оперативно-издирвателните органи на МВР. Дейността по разкриване на престъпленията не е сред конституционно установените задължения на прокурорските органи, поради което е несправедливо Прокуратурата да търпи негативни оценки за неуспехи в сфера, извън нейната компетентност.

18. Досъдебни производства, образувани след самосезиране от прокурор, по материали от ДАНС и сигнали на контролните органи След самосезиране прокурорите са образували 89 досъдебни производства. В съда са внесени 35 прокурорски акта и са осъдени 25 лица. По сигнали на контролните органи са образувани 1731 дела. Прокурорските актове внесени в съда са 1080, а осъдените лица – 1118. По основни контролни органи делата се разпределят както следва: • Национална агенция по приходите – 228 ДП, внесени в съда са 53 прокурорски акта и са 27 осъдени лица, • Агенция митници – 99 ДП, 15 прокурорски акта внесени в съда и 14 осъдени лица, • Агенция за държавна финансова инспекция – 13 ДП, 3 прокурорски акта внесени в съда и 3 осъдени лица, • Дирекция за национален строителен контрол – 3 ДП. По материали на ДАНС са образувани 38 досъдебни производства, 5 прокурорски акта са внесени в съда и са осъдени 4 лица. Незначителен е относителният дял (1,5%) на образуваните дела след самосезиране, по сигнали на контролните органи и по материали на ДАНС спрямо общо образуваните през 2008г. досъдебни производства. Както и при преписките очакванията са дейността в тази посока да се активизира, предвид подписаните междуведомствени инструкции за взаимодействие.

19. Дела на специален надзор Специалният надзор е регламентиран с вътрешноведомствени актове на Главния прокурор. През 2007г., с цел повишаване ефективността на ръководството и надзора за осигуряване на успешното приключване и решаване на делата по същество, се стесни твърде широкия кръг дела, които в предишни години са взимани на специален отчет. Специалният надзор, като форма на постоянен и засилен прокурорски надзор, се осъществява на всички нива от наблюдаващите прокурори и административните ръководители върху преписки и дела, образувани за престъпления от особен обществен интерес. На специален надзор, като дела от значим обществен интерес, се наблюдават делата, образувани за: изключително тежки престъпления, свързани с организирана престъпност, особено тежки убийства, корупционни престъпления в особено големи размери, изпиране на пари, измами със средства на ЕС, престъпления извършени от длъжностни лица, заемащи висши държавни длъжности, и други значими дела по преценка на ръководството на ПРБ. По същата категория дела се извършва и мониторинг от ЕК и ВСС. Ежемесечно Прокуратурата информира европейските експерти и ВСС за хода и резултатите от разследванията, предадените на съд и осъдените лица. Делата за организирана престъпност, корупционни престъпления и измами със средства на ЕС се разследват от създадени, в изпълнение на заповед на Главния прокурор, специализирани звена с участие на прокурори, експерти и разследващи органи, в т.ч. с изнесени работни места в НСлС. На специален надзор са взети 1377 досъдебни производства, образувани през 2008г. и в предходни години. Предадени на съд са 386 обвиняеми лица. Осъдени и санкционирани са 136 лица, а по отношение на 102 (75%) съдебният акт е влязъл в сила. Оправдани са 3 лица с влязла в сила присъда.

20. Наказателни производства срещу народни представители, членове на МС и други лица, заемащи висши държавни и обществени длъжности През 2008г. са водени наказателни производства срещу народни представители, членове на МС и други лица, заемащи висши държавни и обществени длъжности, както следва: • народни представители – 7. Спрямо 6 от тях делата са приключени с оправдателен съдебен акт. Пет от оправдателните присъди са протестирани от Прокуратурата. Спрямо един депутат делото е частично прекратено от СГП и е изпратено по компетентност на съответната окръжна прокуратура, където разследването продължава срещу други лица за безстопнственост; • членове на МС – 1. Делото е решено с постановление на прокурора за прекратяване на основание чл.243, ал.1, вр. чл.24, ал.1 НПК; • областни управители и/или техни заместници и длъжностни лица в областните управи – 3. Делата са образувани за извършени длъжностни престъпления по чл. 282 НК. Разследването по досъдебните производства продължава; • кметове, зам. кметове и председатели на общински съвети – 9. Делата са за злоупотреби с фондове на ЕС и корупционни престъпления. По тях разследването все още не е приключило, с изключение на едно ДП, което е внесено в съда с обвинителен акт за корупционни престъпления по чл. 283а, ал., вр. чл.282, ал.1 НК; • главни комисари в МВР и генерали в МО и БА – 6. По две от делата разследването не е приключило, едно е спряно и едно е внесено в съда с обвинителен акт за престъпление против правосъдието по чл. 294, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По две дела през годината са постановени осъдителни присъди срещу 2 лица за извършени от тях длъжностни и корупционни престъпления, като са им наложени наказания “лишаване от свобода” в размер съответно на 3г. и 1 г. и 6 м., чието изпълнение е отложено.

21. Досъдебни производства срещу магистрати Наблюдавани през 2008г. са общо 26 досъдебни производства, от тях срещу: прокурори – 6 (4 новообразувани), съдии – 7 (3 новообразувани), следователи – 13 (8 новообразувани). Прокурори - 6: • за корупционни престъпления – 2; • за престъпления против правосъдието – 4; Съдии - 7: • за корупционни престъпления – 5; • за измама 1; • за документни престъпления – 1. Следователи - 13: • за корупционни престъпления – 4; • за документни престъпления – 2; • за престъпления против правосъдието – 6; • за присвояване – 1. ДПсрещу магистрати с внесен в съда обвинителен акт - 9. Прокурори - 4: • за корупционни престъпления – 3; • за изнудване – 1. Съдии - 3: • за транспортни престъпления – 1; • престъпления против реда на управлението – 1; • за документни престъпления – 1. Следователи - 2: • за корупционни престъпления – 1; • за присвояване – 1. Осъдени магистрати - 7. Прокурори - 3: • за документни престъпления – 2 (1 - глоба и 1 – с отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” на основание чл. 66 НК - т. нар. „условно”); • за транспортни престъпления – 1 глоба и лишаване от право да управлява МПС; Следователи - 4: • за корупционни престъпления –3 условно „лишаване от свобода”; • за присвояване и незаконен трафик на наркотици – 1 условно „лишаване от свобода”; • за престъпления против правосъдието – 1 условно „лишаване от свобода”. Оправдани са 2 прокурори и 4 следователи.

22. Дела, образувани за някои категории тежки престъпления, свързани с организирана престъпност, корупция, изпиране на пари, злоупотреба с фондове на ЕС, данъчни престъпления, подправка на кредитни карти и парични знаци и незаконен трафик на хора и наркотици Наблюдаваните дела, образувани за престъпления от особен обществен интерес съставляват незначителен дял от общия брой дела и запазват устойчивост (2,4% от общия брой - при 2,2% - за предходния период); Увеличен е броят на решените дела от този вид с 2,3% спрямо 2007г. Увеличен е и броят на осъдените лица с 14,5%. Положителен е фактът, че осъдените съставляват 92,6% (за 2007г. - 90%) от лицата, по отношение на които съдът е постановил съдебно решение. Увеличението на осъдените лица е значително по отделни видове престъпления: злоупотреби, засягащи финансовите интереси на ЕС – осъдени са 5 лица, при нито едно осъдено лице за 2007г.; изпиране на пари – осъдени са 18 лица, при 7 през 2007г.; престъпления, свързани с организирана престъпност – осъдените са над два пъти повече; данъчни престъпления – ръст от 41,4%; незаконен трафик на наркотици – увеличението е с 7,7%. Спад от 6% се отчита при осъдените за незаконен трафик на хора и с 19% за подправката на кредитни карти и парични знаци. Данните са обясними, т.к. през последните години наказателната репресия срещу извършителите на този вид престъпност е била особено засилена и резултатът е намаляване на регистрираната престъпност от този вид и съответно липсата на основания за започване на нови производства.

23. Организирана престъпност • Въведената специализация в прокуратурите и по-широкото използване на екипния принцип на работа спомогна през 2008г., в сравнение с предходната, за постигането на значително по-добри резултати в противодействието на организираната престъпност: • увеличен е броят на внесените прокурорски актове и на предадените на съд лица; • спрямо двойно по-голям брой, обвинени от Прокуратурата лица, в края на отчетния период осъдителните присъди са влезли в сила. С оглед обхвата на апелативните райони обяснимо най-много наблюдавани ДП за организирана престъпност отчитат прокуратурите от АП София, Пловдив и Варна. По окръжни райони съответно: СГП – 103 ДП, ОП Пловдив – 23, ОП Хасково – 12 и ОП Варна – 19. За резултатността в противодействието на престъпността се правят изводи на база съпоставяне на внесените в съда прокурорски актове към наблюдаваните производства, както и осъдените и санкционирани лица (вкл. с влязла в сила присъда) спрямо предадените от Прокуратурата лица на съд. С най-висока резултатност, съобразно посочените показатели, са прокуратурите от районите на АП Пловдив (54% и 60%) и АП Варна (77% и 45%).

24. Корупционни престъпления През 2008г. за корупционни престъпления в ПРБ са наблюдавани 1107 досъдебни производства, от тях новообразувани - 490. В съда са внесени общо 183 прокурорски акта срещу 242 обвиняеми лица. Осъдени са 140 лица, а по отношение на 111 – осъдителният съдебен акт е влязъл в сила. Данните са съизмерими с тези за 2007г. Съобразно систематиката на НК най-голям брой ДП са образувани за престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, т.е. 88,6% от всички образувани дела през 2008г. за корупционни престъпления. Решените по същество ДП с прекратяване и внасяне с прокурорски акт в съда са общо 530. Продължителността на досъдебната фаза за тези дела е както следва: • до 7 месеца – 248 ДП, което съставлява 47% от решените по същество; • до 1 година – 98 дела или 18%; • над 1 година – 184 или 35%. Видно от данните - по 53% от делата е било необходимо да се иска продължение срока на разследване от Главния прокурор поради фактическа и правна сложност. Това потвърждава трудността на резследване и доказване на този вид престъпления. По някои видове престъпления, приключените и внесени в съда дела се разпределят, както следва: • по чл. 219 НК (безстопанственост) са приключени 34 дела. От тях, внесени в съда са 12 с 12 прокурорски акта, • по чл. 282–283а НК (престъпления по служба) са приключени 367 дела. Внесените актове в съда са 44 срещу 40 лица, • по чл. 301–307а НК (подкуп) са приключени 189 дела (при съответно 161, 207, 162 за предходните три години). Внесени са 113 акта, при 103 за 2007г. • по чл. 387, ал. 3 НК (престъпления по служба в МО, МВР и др.) са приключени 21 дела.

25. Изпиране на пари През отчетния период е нараснал броят както на наблюдаваните досъдебни производства за изпиране на пари, така и на новообразуваните. Намалял е броят на прекратените от прокурор дела. В същото време значително е увеличен броят на внесените в съда прокурорски актове, предадените на съд и осъдените лица, както и на тези с влязла в сила присъда. Този вид престъпност е съсредоточена в районите на АП София и Варна. През отчетния период е нараснал броят както на наблюдаваните досъдебни производства за изпиране на пари, така и на новообразуваните. Намалял е броят на прекратените от прокурор дела. Наблюдава се засилване на тенденцията обвинения за изпиране на пари да се повдигат и по дела, водени за друг вид престъпления. Констатираните проблеми по случаите на изпиране на пари са свързани с качеството и сроковете на проверките и разследванията и се свеждат до: - наличие на формално приключване на заведените случаи от лицата, на които прокурорът е разпоредил извършване на проверка; - недостатъчно ефективен контрол от страна на наблюдаващите прокурори по отношение на органите, извършващи проверките и разследващи делата по чл. 253 НК. Констатират се случаи на удължаване на срокове на проверките или на разследванията без разрешения срок да е използван ефективно за събиране на необходимите данни или доказателства; - липса на процесуална възможност по сега действащия НПК и ЗСРС за ползване в съдебната фаза на резултатите от специалните разузнавателни средства, събрани преди образуване на досъдебно производство; невъзможност за постановяване на присъда само въз основа на данните от СРС или свидетели с тайна самоличност; - несвоевременно постъпване на отговорите на отправени към прокуратури в други държави на молби за правна помощ при разследванията по делата по чл. 253 НК; - липса на уеднаквена съдебна практика относно начина и степента на доказване на т.нар.„предикатно престъпление” в наказателните производства за престъпления по чл. 253 НК.

26. Злоупотреби с фондове на ЕС През 2008г. наблюдаваните производства, образувани за престъпления свързани със злоупотреби с фондове на ЕС, са три пъти повече в сравнение с предходната. В структурно отношение наблюдаваните 89 ДП преобладаващо имат за предмет на разследване документни измами, кредитни измами и длъжностни присвоявания. Аналогичен ръст бележат и внесените в съда прокурорски актове и осъдените лица за този вид престъпления. Надзорът на Прокуратурата по тези дела и взаимодействието с компетентните органи следва да бъдат още по-активни предвид спирането на средствата по някои от европейските фондове и препоръките от ЕК. • Приоритети в противодействието на престъпленията против финансовата система на ЕС: • Кадрово и организационно-административно укрепване; • Необходимост от предприемане на действия от съответните държавни власти за опазване конфиденциалността на разследванията; • Продължаване на усилията за правилно структуриране на разследванията; • Подобряване на експертното сътрудничество с институциите извън съдебната система.

27. Данъчни престъпления През 2008 г. прокурорите са осъществявали ръководство и надзор върху 3242 досъдебни производства, образувани за данъчни престъпления. В последните три години е налице ръст на делата, на предадените на съд и на осъдените лица. Най-характерни, с тенденция на увеличение, са делата наблюдавани в районите на АП София и Варна. Предадени на съд за данъчни престъпления са 690 обвиняеми лица с 560 прокурорски акта. Осъдени са 485 лица. Спрямо 410 осъдени - присъдите са влезли в сила. През 2008 г. от главният прокурор са издадени методически указания свързани с тълкуването и прилагането на чл. 255 НК. В указанието са засегнати и организационни въпроси, свързани с активността и ефективността на взаимодействието между прокуратурата и НАП при преценка за наличие на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за данъчни престъпления. Изготвено е искане до ВКС за издаване на тълкувателно решение по същата правна материя. За повишаване резултатността на борбата с данъчните престъпления е наложително и подобряване на превантивната работа на органите на НАП по отношение на рисковите субекти и данъчни служители.

28. Престъпления, свързани с изготвяне, прокарване в обръщение и използване на неистински и преправени парични знаци и кредитни карти През 2008г. са наблюдавани общо 1157 досъдебни производства по Глава пета от НК Престъпления против стопанството, раздел IV Престъпления против паричната и кредитната система - за изготвяне, прокарване в обръщение и използване на неистински и преправени парични знаци, кредитни карти и други разплащателни средства. За периода са приключени 743 ДП или 64% от наблюдаваните за този вид престъпления. Прокурорите са решили 839 дела, приключени през година и в предходни периоди. Предадени на съд са 124 обвиняеми лица с 91 прокурорски акта. Осъдени са 88 лица, като до края на отчетния период спрямо 75 от тях присъдата е влязла в сила. Констатира се тенденция на спад по отношение на новообразуваните и наблюдаваните дела, респ. и на внесените прокурорски актове в съда и постановените присъди. Това се обяснява с факта, че през последните години наказателната репресия срещу извършителите на този вид престъпления бе особено засилена и в резултат е намаляла регистрираната престъпност от този вид и съответно липсата на основания за започване на нови производства. При разследването на делата са налице сериозни затруднения от законодателен характер, свързани с кратките процесуални срокове за разследване, а се касае за обемни дела и сложни за доказване престъпления. В същото време, предвид възможността мярката за неотклонение да се обжалва неограничено, се стига до злоупотреба с права от страна на защитата на обвиняемите и забавяне на разследването с оглед дългия престои в съдебните инстанции.

29. Престъпления свързани с наркотични вещества и прекурсори Противодействието на незаконния трафик на наркотици и като неразделна част от борбата срещу организираната престъпност продължава да бъде един от приоритетите на Прокуратурата и през 2008г. За престъпления с предмет наркотични вещества и прекурсори (против народното здраве по чл. 354 а-в НК и за трафик/митническа контрабанда на наркотици по чл. 242 НК) са наблюдавани общо 4332 досъдебни производства Само за контрабанда на наркотични вещества са наблюдавани 138 ДП. За производство/преработка на наркотични вещества образуваните през годината дела са 6. За придобиване, държане и съхраняване са образувани 2849 дела , за разпространение – 258. В съда са внесени общо 1690 прокурорски акта, срещу 1926 обвиняеми лица, от които 30 са чужди граждани. Налице е увеличение със 7,7% на осъдените извършители на този вид престъпления, които са 1576 (при 1463 за 2007г.). Присъдите са влезли в законна сила спрямо 1403 лица (1393 за 2007 г.). Данните сочат на постепенно намаляване на общия брой наблюдавани и новообразувани ДП, започнало през 2006г. и 2007г., след констатирания ръст в продължение на три години - особено изразен през 2006г.

30. Престъпления, свързани с незаконен трафик на хора Тенденции • Устойчивост на наказателните производства за трафик на хора. • Относително равенство при случаите на вътрешен и международен трафик на хора с лек превес на вътрешния трафик. • Запазване на тенденцията на неравномерно разпределение на производствата за трафик на хора по региони. • Тенденция на устойчивост при трафикирането на жертвите от определени региони в страната към определени страни на крайна дестинация (Сливен - към Холандия и Белгия), Пловдив, Пазарджик – към Франция, Италия, Испания; Варна, Добрич, Шумен, Разград-към Германия, Чехия и скандинавските страни). • Тенденция на рязко намаление на относителния дял на внесените в съдилищата дела в резултат на ефективното противодействие на този вид престъпност в предходните години. • Тенденция на повишаване на броя на осъдените лица спрямо обвиняемите. • Неправилна преценка за вида и размера на наказанието при сключване на споразумения и при съкратено съдебно производство от страна на прокурора и съда. • Намаляване броя на жертвите (пострадалите от престъплението) спрямо предходните години. • Запазване на България в качеството й на страна на произход.

31. Престъпления, свързани с посегателство срещу културноисторическото наследство на Р България Противодействието срещу престъпленията, засягащи културноисторическото наследство на страната в последните две години бе насочено основно към извършителите, т. нар. ”дилъри”, които изкупуват, често поръчват целенасочени разкопки и изнасят незаконно придобитото, с цел търговия, зад граница. През годината се активизира съвместната работа на прокурорите, експертите и оперативно-издирвателните органи. Конкретните резултати се изразяват със следните данни: Образувани са 94 нови досъдебни производства срещу 116 лица по специализираните състави на чл. 278 и сл. от НК с предмет посегателство срещу паметници на културата и документи от националния архивен фонд. Внесени в съда са 31 прокурорски акта срещу 35 лица. През годината са осъдени и санкционирани са общо 48 лица (вкл. по дела, внесени през предходни години). В края на периода присъдите са влезли в сила спрямо 35 лица. Специфично за този вид престъпност е, че масовите случаи на т. нар. „иманярство”, с най-голямо разпространение в районите на Видин, Лом и Монтана са придобили характер на поминък за населението, поради ниския жизнен стандарт. Наред с изпълнение на задълженията от Прокуратурата за реализиране на наказателната отговорност по отношение извършителите на този вид престъпления е необходимо да се вземат всички възможни мерки, вкл. социално-икономически, от отговорните институции, за съхраняване и опазване на културноисторическото наследство в бъдеще.

32. Наказателни производства, образувани за престъпления, извършени от непълнолетни лица През отчетната 2008г. е налице значително намаление на наблюдаваните досъдебни производства срещу непълнолетни лица, които са 4830, при 5790 за 2007 г. Състоянието на младежката престъпност продължава да е резултат на трайно въздействащи в последните години фактори у нас – неблагоприятните социално-икономически условия за голяма част от населението, вкл. нисък жизнен стандарт и безработица, деформации в ценностната система и негативно отношение към правните и обществените норми, нездрава семейна среда, липса на ефективен родителски и учителски контрол, трудова и училищна неангажираност на младежите, злоупотреба с алкохол и наркотици, липсата на ефективна превантивна дейност. Наблюдаваните досъдебни производства, образувани срещу непълнолетни лица, са предимно за престъпления против собствеността - 3581, за общоопасни престъпления – 524 и против личността - 360. В съдилищата са внесени 2555 прокурорски акта – 64% от решените дела, срещу общо 3387 непълнолетни лица. Осъдени са 3217 непълнолетни лица. Влезли в сила са присъдите по отношение на 3007 непълнолетни. Специалната подготовка на разследващите полицаи по производствата за престъпна дейност на непълнолетни лица, подобряване на взаимодействието с местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и с инспекторите при Детските педагогически стаи, са част от предвидените от прокуратурите мерки за подобряване на качеството и срочността на разследване на наказателни производства срещу непълнолетни лица.

33. Наказателно съдебен надзор През 2008 г. по внесени прокурорски актове от съда са образувани 43 736 наказателни дела. Осъдени и санкционирани са общо 51562 лица, като оправданите са 2147. По отношение на 47604 лица осъдителният съдебен акт е влязъл в сила, а оправдателният – спрямо 1021. Влезлите в сила осъдителни и санкционни решения са 40702, което представлява 84% от решените дела в съда и 93% от внесените прокурорски актове. Данните за постановените присъди по реда на съкратеното съдебно следствие сочат тенденция за разширяване на неговото приложение. От постановените общо 17250 присъди по разгледани и решени дела по 34655 обвинителни актове от съдилищата (по реда на чл.373, ал.3 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 НПК) са постановени 5716, което представлява 33% от общия брой присъди. Този институт води безспорно до бързо приключване на делата в съдебната фаза. Но наред с това, се отчитат недостатъци, основно поради императивността на нормата за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Това води до налагане на твърде занижени наказания, несъответстващи на обществената опасност на деянията и на извършителите на престъпления. В същото време са нарушени принципите за разнопоставеност на страните в процеса, разкриване на обективната истина, без да се изисква подобно на споразумението възстановяване на причинените щети от престъплението и овъзмездяване на пострадалите. Един от основните показатели за качеството на работата при изготвяне на прокурорските актове е броят на върнатите от съдилищата дела. От съдилищата са върнати общо 3 503 акта, което съставлява 8 %. от внесените прокурорски актове (за 2007 г. - 10.39%, за 2006 г. - 8.24%)Спрямо 2007 год. е налице подобряване на работата на прокуратурата по този показател, което е в резултат на предприетите мерки за анализ и отстраняване причините, водещи до връщане на дела. В последните три години също е налице тенденция на намаляване на броя оправдани лица и особено на тези с влязъл в сила оправдателен съдебен акт (спрямо 2007г. с 21% и с 5% спрямо 2006г.). От наложените наказания с най-широко приложение е пробацията и условното осъждане на лишаване от свобода, както и другите по-леки наказания – глоба и лишаване от права. Други наказания: Глоба, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, да се заема определена държавна или обществена длъжност, обществено порицание и др.

34. Изпълнение на наказанията В прокуратурите са получени за изпълнение общо 38061 влезли в сила съдебни акта. Актовете, съобразно тежестта на наказанието са както следва: • 12 с наказание “доживотен затвор” (0,03%). • 10291 с наказание “лишаване от свобода” (27%), • 19 744 с наказание “пробация” (51,8%), • 11 247 с наказание “лишаване от права” (29,5%), • 1951 с наказание “обществено порицание” (5,1%). Прокурорите са разпоредили изпълнение на компетентните органи по 37 248 (97,8%) от получените от съдилищата влезли в сила актове. Наказанието “пробация” се прилага преимуществено. Видно от данните, то изпреварва по абсолютен брой актовете, с които е наложено наказание “лишаване от свобода”, макар да е основно в системата от наказания по НК. Необходимо е да се направи професионално изследване, което да отговори на въпроса за ефективността на пробацията, степента на постигане на целите на наказанието, до колко то влияе за намаляване на престъпността в сравнение с лишаването от свобода. Приведени реално в изпълнение от съответните органи са общо 34 808 акта, което съставлява 93,4% от получените в прокуратурите. Налице са затруднения при изпълнението на наказанията. Необходимо е още по-добро взаимодействие в работата с органите на МВР-КАТ, с оглед по-бързото привеждане в изпълнение и получаване на обратна информация по отношение на наказанието “лишаване от право да се управлява МПС”. Проблем е прилагането му спрямо чужденците, с оглед на различния правен режим, приложим за осъдените на това наказание лица. При изпълнението на наказанието “пробация”, трудностите са както организационни, с оглед на взаимодействието с областните звена “Изпълнение на наказанията”, към които са съответните пробационни служби, така и обусловени от нуждата по уеднаквяване, на съдебната и прокурорската практика, поради непълнотата на нормативната уредба на това наказание в материалното и в процесуалното право. Проблеми за прокурорите се констатират при изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” и “пробация”, свързани с приложението разпоредбите на чл.23, 25 и 27 от НК. В много от случаите общото наказание не се определя от съда. Това налага изготвяне на предложения от прокурорите до компетентния съд за осигуряване прилагането на правилата на съвкупността при данни за усложнена престъпна дейност, извършена, както в различни райони на страната, така и в различно съотношение на престъпленията – при условията на съвкупност или рецидив. В края на 2008 г. от органите на МВР и ГД “Охрана” с постановено наказание “лишаване от свобода” са останали незадържани 766 лица. Същите се укриват в страната и чужбина и спрямо тях са задвижени съответните процедури за национално и международно издирване.

35. Гражданскосъдебен надзор В отделните прокуратури е създадена организация, която е съобразена с обема на работа и в максимална степен обезпечава осъществяването на основните задачи по надзора – участие в граждански дела по закон, предявяване на искове в предвидените от закона случаи, решаване на преписки с гражданско-правен характер, изпълнение на предвидените по надзора задачи. Предявените от прокурорите в съда искове от името на държавата, както в защита на нейни права и интереси, за да се разкрие действителното правно положение, така и в защита на чужди права, принадлежащи на юридически лица или граждани, са общо 600. От общо предявените са уважени 301 иска, неуважени – 33, а по 266 - производствата не са завършени или чакат решение на съда. Прокурорите са участвали в 10546 първоинстанционни и въззивни граждански дела. Особено място сред гражданските дела, по които прокурорите от различните по степен прокуратури са взели участие, са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Решените първоинстанционни граждански дела по ЗОДОВ през 2008 г. са 740. От тях приключили с осъждане на държавата са 190, с отчитане обективния характер на отговорността и правните основания за завеждане на исковете. Като тенденция по тези дела е гражданите да предявяват повече искове по реда на ЗОДОВ срещу правозащитните органи и в по-висок размер, увеличаване на осъдителните решения, а най-съществен проблем е все по-големия размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) уреди условията и реда за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. По силата на закона на Прокуратурата е отредено място на контролираща страна по предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ искания за отнемане на имуществото. През 2008 г. по чл.21 от ЗОПДИППД на териториалните дирекции на КУИППД от прокуратурите са изпратени общо 1516 уведомления /1394 за 2007 г./, от които по 101 се извършват проверки, 144 са неуважени, а 862 са неразгледани или чакат решение. В качеството си на контролираща страна прокурорите са взели участие в 48 съдебни производства, образувани по исканията на КУИППД. Производствата по 8 от делата са приключили с отнемания на имущество, 3 от исканията са отхвърлени. Образуваните по този закон дела се отличават с изключителна фактическа и правна сложност. Доказателственият материал е обемен, разпитват се множество свидетели и експерти. При участието си в тези дела прокурорите са проявили необходимата активност, като са упражнили правомощията си, вкл. и чрез оспорване на представените доказателства от ответниците, установяващи произхода на средствата им, както и при приемането на назначените от съда експертизи. Най-голяма активност по ЗОПДИППД са реализирали прокуратурите от апелативните райони на АП Пловдив и В. Търново.

36. Административносъдебен и надзор за законност. Дейност на териториалните прокуратури и ВАП От данните за дейността на окръжните прокуратури по административносъдебния надзор през 2008 г. могат да се направят следните обобщени изводи. • Налице е значително увеличение на броя на административните дела с участие на прокурор. • Активността на прокурорите при упражняване на административносъдебния надзор значително е повишена. • Резултатите по разгледаните от съдилищата касационни протести и предложения за възобновяване сочат, че те са добре обосновани, докато наличието на неуважени протести срещу незаконосъобразните административни актове изисква подобряване на дейността на окръжните прокуратури при преценката на законосъобразността на тези актове и по обосноваването на самите протести. Проблем при прилагане на нормативната уредба е противоречивата практика на съдилища по въпросите относно правния характер на актовете на местната власт и управление и възможността за тяхното съдебно обжалване. След приемането по предложение на главния прокурор на Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС и изменението на чл. 8 от Закона за общинската собственост /ДВ, бр. 54/2008 г./, противоречивата съдебна практика по тези въпроси е преодоляна. Друг проблем е свързан с подадените от прокуратурите протести срещу подзаконови нормативни актове на общински съвети, по които съдът задължава прокуратурата да внася суми за обявяване в Държавен вестник на съобщенията за извършеното оспорване, както и че при отхвърляне на протестите прокуратурите се осъждат да заплатят на ответниците направените по делото разноски. С някои актове на ВАС и на административните съдилища се приема, че районните прокуратури не разполагат с компетентност да протестират пред административните съдилища актовете на общинските органи на власт и управление. За разрешаването на тези проблеми, в началото на 2009 г. от главният прокурор е отправено искане до Общото събрание на колегиите във ВАС за издаване на тълкувателно решение. Друго предложение на прокуратурите е по законодателен път да се удължат едномесечните срокове по чл. 149, ал. 4, чл. 179 и чл. 102, ал. 1 АПК в рамките например на три или шест месеца от издаването /влизането в сила/ на административния акт. По този начин ще бъдат разрешени проблемите, които сега предвидените къси срокове създават относно своевременната намеса на прокурорите при констатиране на незаконосъобразни административни актове. Необходими са изменения в разпоредбите на Раздел VІІІ от ЗАНН, с оглед да се посочат изрично компетентният съд, редът на разглеждане на делата и се даде възможност предложенията за възобновяване на административно-наказателните производства да се правят не само от окръжния прокурор, но и от прокурорите от административния отдел.

37. С оглед констатациите относно дейността на прокуратурите по административносъдебния надзор, могат да бъдат очертани следните приоритети в дейността по надзора през следващата година: • оказване на методическа и организационна помощ от апелативните прокуратури на административните отдели в окръжните прокуратури; • упражняване на контролна дейност от апелативните прокуратури за спазването от окръжните прокуратури на Указание № И 60/26.02.2007 г. на главния прокурор за участието по преценка по дела, когато това се налага от важен държавен или обществен интерес и относно качеството на прокурорското участие в съдебните заседания по административни дела; • подобряване на дейността на окръжните прокуратури при преценката за законосъобразност на проверяваните административни актове на органите на местната власт и управление и по обосноваването на протестите срещу такива актове; •активизиране дейността на административните отдели в окръжните прокуратури за своевременно сигнализиране на ВАП при констатирана противоречива или неправилна съдебна практика по административни дела. Проблеми по прилагането на нормативната уредбаи предложения за законодателни промени: • В структурата на съдебната власт бяха създадени административни съдилища, без обаче да бъде предвидено създаването към тях на съответни административни прокуратури. При сегашното състояние и кадрова обезпеченост на административните отдели при окръжните прокуратури, обективно е невъзможно един или двама прокурори да се справят пълноценно с всички задачи, възложени им по надзора за законност, наред с ангажираността им по следствения, наказателносъдебния и други надзори, както е в редица окръжни прокуратури. • Не се оправдава и наблюдаваната в последно време практика на законодателя да се криминализират нарушения, за които се предвижда наказателна отговорност, като тези по чл. 192а, чл. 234б НК и др. /в т.ч. и маловажните случаи/. Това са най-често случаите, за които се предвиждат такива наказания, които водят до прилагане на чл.78а НК и до налагане на глоби /каквито се налагат и по реда на ЗАНН/. • С новия ЗСВ отпадна правомощието на Прокуратурата да се намесва при отстраняването на самоуправства в бързи и неотложни случаи. Случаи на самоуправства съществуват нерядко и те не се покриват от бързото производство по НПК или друг специален ред. Наложително е законодателно уреждане на реда и органите, компетентни да отстраняват самоуправствата. Приоритетите в бъдещата работа по надзора за законност в териториалните прокуратури са, както следва: • осъществяване на ефективен надзор за законност в дейността на административните органи и по отношение на административните актове по икономически и социални проблеми, вкл. и такива, представляващи значим обществен интерес и засягащи правата на гражданите; • подобряване взаимодействието с контролните органи, както и предприемане на всички законови мерки при констатиране на нарушения или бездействие от тяхна страна; • в защита на законността, обществения интерес и правата на гражданите, да се поддържа сътрудничество със средствата за масово осведомяване, своевременно да се реагира на получената чрез тях информация за закононарушения и резултатите от проверките да са достъпни за обществеността. • организирането на квалификационни мероприятия и обучение на прокурорите, работещи по надзора, включително и по съвместни програми с Националния институт на правосъдието следва да продължи и за в бъдеще.

38. Внедряване на Унифицираната информационна система на ПРБ • м.09.2007 г. Апелативен район – Велико Търново; • м.11.2006 г. Апелативен район – София; • м.11.2007 г. Апелативен район – Варна; • м.01.2009 г. Апелативен район –Пловдив; • м.03.2009 г. Апелативен район - Бургас

39. Проблеми, свързани с внедряването и използването на УИС Независимо от факта, че Унифицираната информационна система е внедрена в 140 от 154-те прокуратури и ежедневно се въвежда информация за образуването и движението на преписки и дела, тя все още не се използва пълноценно за целите на отчетността и на административния и специалния надзор. Основният проблем е неправилното и непълно въвеждане на данните от компютърните оператори, което прави извежданите от системата справки неточни. За решаване на този проблем и за по-широкото използването на УИС в пряката работа е необходимо: • Мотивиране и дисциплиниране на кадрите за използване възможностите на УИС: – ръководителите на прокуратури – за целите на административния контрол, – прокурорите - в пряката си работа. • Засилване на административния и оперативния контрол за осигуряване достоверност на въведените данни. Този процес в най-голяма степен се отнася до вътрешноведомствения контрол и специалния надзор - отговорните лица да въвеждат пълно и правилно данните и да прикрепят прокурорските и съдебни актове в УИС (прикачен файл към регистрирано движение). Когато от служителите се изисква стриктно изпълнение на задълженията по УИС, вкл. и с дисциплинарни мерки, а от прокурорите - да ползват УИС, ще се постигне облекчаване на кадрите по цялата верига и ускоряване на информационния обмен. Възможностите на справочната система на УИС се очаква да се подобрят с реализацията на Проект "Укрепване на антикорупционния капацитет на Прокуратура на Република България”, финансиран от Световната банка. Следва да се има предвид, че и при успешно реализиране на този и бъдещи проекти, облекчаване на дейността по отчетността не би се постигнало, ако не се подобри качеството на работа при въвеждане на данните в УИС. След като през м. май 2009 г. приключи внедряването на УИС във всички прокуратури, следва да се обърне сериозно внимание на проблемите, препятстващи ефективното използване възможностите на УИС за целите на специалния надзор и отчетността по делата, в т.ч. наблюдавани, както от ЕК, така и от ВСС, следва бъдат приоритетно решени през 2009 г.

40. www.prb.bg Справки по движението на преписките и делата С окончателното внедряване на Унифицираната информационна система във всички прокуратури са разширени възможностите за справки по движението на преписките и делата чрез уеб-сайта на Прокуратурата на Република България.

41. Обобщени изводи и постигнати резултатиИзпълнение на Стратегията за развитие на Прокуратурата и на Индекса на реформата Анализът на данните за 2008 г. сочи на поставено начало на реализиране приоритетът за повишаване качеството на прокурорската дейност: • Спрямо 2007 г. е налице ръст на относителния дял решени преписки и на досъдебните производства, по които разследването е приключило в законоустановените срокове; • Намалял е броят на т.нар. висящи досъдебни производства (останали неприключени от разследващ орган и нерешени от прокурор в края на годината), както и на върнатите от съда дела на Прокуратурата; • Увеличен е общият брой осъдени лица, вкл. с влязла в сила присъда; • Ръст се отчита и при осъдените лица за престъпления от особен обществен интерес (организирана престъпност, изпиране на пари, злоупотреба с фондове на ЕС, данъчни престъпления, незаконен трафик на наркотици); • Едновременно с това е налице намаление на оправданите лица. Това се отнася и за оправданите лица за престъпления от особен обществен интерес. Положителните резултати в дейността по всички видове надзори и повишаване квалификацията на кадрите през отчетната година, отговарят на заложените приоритети в Стратегията на Прокуратурата 2007 – 2009 г., както и на критериите по Индекса на реформата.

42. Противоречива прокурорска и съдебна практика • Относно института на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ НПК ( в сила от 29 април 2006г.). ВКС издаде ТР № 1 от 6 април 2009 г., което се очаква да доведе до уеднаквяване на съдебната практика. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС приема, че при направено искане и признание от подсъдимия, съдът е длъжен да разгледа делото при съкратената процедура и да наложи по-леко наказание при условията на чл. 55 НК, макар да не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В случай, че първоинстанционният съд е отказал да стори това, такова задължение има въззивният съд. Очакванията на обществото за справедливи присъди не могат де се оправдаят, тъй като решението уеднаквява съдебната практика по процедурни въпроси, а не относно справедливостта на наказанията. В същото време със ЗИДНК (ДВ, бр.27/ 10.04.2009г.), макар да се стеснява приложното поле на института (с изключване на обвинения за убийства, тежки телесни повреди и деяния в пияно състояние), се предвижда допълнително облекчаване положението на подсъдимите за всички останали случаи, с налагане на по-леки наказания (при алтернативни санкции съдът се задължава да приложи по-благоприятната за дееца). Поради това и предвид констатациите на ЕК за либерализиране на наказателната политика и решение за мониторинг по прилагане на коментираната диференцирана процедура в насока доколко бързината на разглеждането на делата няма да се отрази негативно за спазване принципа на справедливо отмерване на наказанията, налага през 2009 г. Прокуратурата на РБ да подложи на разширено наблюдение прилагането на съкратеното съдебно следствие, особено в санкционната му част.В тази връзка в зависимост от констатациите Прокуратурата ще предприеме необходимото в изпълнение на правомощията си, вкл. сезиране на компетентните държавни органи. • Противоречива практика и причини, водещи до увеличаване продължителността на наказателните производства: • Установява се различен подход в случаите на злоупотреба с правото на защита по наказателните производства. • Констатира се недостатъчна ефикасност на механизмите за призоваване на обвиняеми, подсъдими, свидетели и експерти • Относно непредставяне в срок на експертните заключения. • Относно връщане на делата за доразследване от съда на Прокуратурата. • Неизпълнение в разумен срок на искания за изпълнение на международни поръчки за правна помощ. Разрешаването на горните проблеми може да стане по законодателен път с преодоляване на процесуалния формализъм на досъдебната фаза и с усъвършенстване на взаимните договорености. • Други проблеми по прилагането на закона изискват: • разширяване субектите на престъплението по чл.212 НК и пострадалите лица, предвид остарялата съдебна практика, относима към формите на собственост от преди повече от 30 години, създаващи сега проблеми основно при разследване на престъпленията, свързани със злоупотреби с фондове на ЕС; • създаване на нормативно - установен режим, регламентиращ дейностите с газово оръжие. • Със средствата на ЗСВ прокуратурите са инициирали и главният прокурор е издал методически указания, с цел улесняване на дейността и уеднаквяване на установена противоречива прокурорска практика за данъчни престъпления, против горския фонд, издаването и изпълнението на европейска заповед за арест, относно реда за разглеждане на делата по чл.218в НК и др. • Главният прокурор е внесъл предложения до председателите на ВКС на ВАС за издаване на тълкувателни решения с оглед уеднаквяване на противоречива съдебна практика - за данъчни престъпления, за незаконен трафик на хора, относно липсата на легална дефиниция на понятието “обществен ред” в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, относно правния характер на актовете на органите на местна власт и управление по Закона за общинската собственост и възможността за тяхното съдебно обжалване, както и за оспорваната на места компетентност прокуратурите да протестират пред административните съдилища актовете на общинските органи на власт и управление.

43. Проблемни области Независимо от активната дейност на Прокуратурата за разрешаване на проблемите от нейна компетентност в противодействието на престъпността, е необходимо ангажирането на целия национален потенциал за да се преодолеят оставащите проблемни области : • Недостатъчно финансово и материално-техническо осигуряване на Прокуратурата и разследващите полицаи в МВР, несъответстващи на поставените задачи и очакванията към тях. • Необходимост от по-висока професионална квалификация и повишаване на практическия опит на разследващите полицаи, особено по дела за тежки престъпления. • Прекомерна натовареност на прокурорите и на разследващите полицаи. • Със ЗИД ЗСВ се очаква да се разрешат съществуващите повече от две години проблеми с неизползвания в пълнота капацитет на следствието и да се оптимизира процедурата по назначаване и движение на кадрите в съдебната система. • Необходима е нова концепция за наказателното правоприлагане, съответстваща на съвременните обществено-икономически реалности. Визията за бъдещото развитие на наказателното законодателство следва да е резултат на широка дискусия и правни анализи, които да отчитат негативните оценки, както на обществото, така и на европейските партньори и техните препоръки, като се държи сметка за положителния опит и традиции. При намиране на разумен баланс на защитата на обществения и държавен интерес, и човешките права, е реално да се очаква преодоляване на основните проблемни области: • прекомерния процесуален формализъм на наказателния процес; • либерализирането на санкционната политика; • превеса при защитата правата на извършителите на престъпления, който понастоящем е за сметка на обществения и националния интерес.

44. Необходими законодателни промени Емпирични данни През последните пет години внесените актове от прокурорите в съда срещу извършители на общоопасни престъпления са 40% от общия брой актове. Извършените по непредпазливост и след употреба на алкохол общоопасни престъпления, съставляват над 80% от актовете за този вид престъпления и 35% - от всички актове, внесени в съда. Делът на актовете за престъпления против собствеността е 35%. От тях 20% са за квалифицирани кражби и грабежи (чл. чл. 196, 196, 198, 199 НК). Видно е, че ¾ от прокурорските актове, с които извършители са предадени на съд, се отнасят до дела образувани за престъпления по глави V и ХІ от НК. В същото време актовете за престъпления от значим обществен интерес съставляват само 6%. Вярно, че е налице съответствие с регистрираната тежка престъпност от този вид производства, но също така е вярно, че затрудненията по разследването, злоупотребата с процесуални права, допринасящи на самостоятелно основание за просрочие, наред с очакванията на обществото за убедителни присъди, касаят именно тези дела. За Прокуратурата е приоритет всеки извършител на престъпление да получи справедливо възмездие със средствата на наказателните закони. Забавеното правосъдие и за леки и за тежки престъпления продължава да е проблем. За обществото ефективното противодействие на престъпността се свързва с наказани автори на особено тежки престъпления – убийства, незаконен трафик на хора, наркотици, финансови злоупотреби в особено големи размери, уронващи престижа на родината. Известно е, че този вид престъпения са сложни от фактическа и правна страна, изискват по-продължително време за разследване с оглед събиране на доказателства, обосноваващи по несъмнен начин виновност на извършителите. Много от тях са финансово обезпечени, с комуникация на различни нива в национални и местни структури и противостоят на Прокуратурата с всички средства. Обобщени предложения Понастоящем липсват диференцирани процедури на досъдебната фаза в зависимост от видовете престъпления, предвидената наказателна санкция за тях и органа, извършващ разследването. Досъдебното производство е унифицирано и се явява задължителна процедурна форма за всяко престъпление по НК и за всеки разследващ орган, включително и прокурора, когато извършва разследване сам – както за леките, така и за тежките престъпления.

45. Прокуратурите в годишните доклади настояват вече втора година за радикална промяна на наказателното законодателство. Всяка държава членка на Общността е отговорна за нивото на престъпност и степента на противодействие. Щом към страната ни се отправят критики по отношение ефективността на това противодействие и са предприети санкции, нормално е да се търсят по-радикални пътища за повишаване резултатността в работата на всички държавни органи и в частност на съдебната система. Освен това, именно съгласно европейските изисквания всяка страна е свободна да изработи свой правен механизъм в съответствие с общите европейски стандарти за постигане на общите цели за защита на правовия ред и сигурността на гражданите. Аргументи в тази посока, от една страна - са тенденциите на развитие на престъпността, нейното усложняване и тежки последици за отделния индивид и обществото като цяло, с все повече елементи на трансграничност и заплаха за националната сигурност и интересите на повече от една държава. От друга страна, се касае и за динамична промяна на проявните форми на престъпленията и извършване на деяния, необхванати от действащите наказателни норми. Това налага не само съответни промени на законодателството за включване на нови престъпни и квалифицирани състави с увеличаване размера на предвидените наказания. Необходим е съвременен подход за адекватна намеса на държавата при налагане на наказателната репресия, който да съответства на динамиката и структурата на престъпността. В тази връзка, прокурорите считат, че ефективна наказателна репресия може да се постигне при нормативно установен различен подход – материално-правен, процесуален, структурно-организационен и др. с адекватен административен капацитет и ресурси. Отделните видове престъпления се предлага да се групират според тежестта на предвидената наказателна санкция съобразно степента на засягане на правнозащитените обществени отношения и обществената опасност на извършителите. (Понастоящем такава диференциация е предвидена по чл. 78а НК и с препращащата норма на чл. 424 НК, но не се констатират полезни практически резултати). За различните групи престъпления, съобразно съответстващата им санкция, да се регламентира различна процесуална форма на разследване и разследването по тях да се извършва от различни. По облекчен и неформален ред е наложително да се разследват леките престъпления от полицейски разследващи органи. Дейността да се извършва под надзора на прокурора, с възможност (не императивно, както е понастоящем) за прилагане разпоредбата на чл. 78а НК – прекратяване на наказателното производство от прокурора. Съдебният контрол се упражнява при налагане на санкцията от съда и по жалба на заинтересованото лице по отношение на прекратяването.

46. За тежките престъпления - разследването да се извършва по унифицирана процедура от специализирани разследващи органи под прякото ръководство и участие на прокурор от съответната компетентна прокуратура. За делата, образувани за престъпления, свързани с организирана престъпност, особено тежки убийства, финансови злоупотреби и корупция на най-високо ниво, незаконен трафик на хора и наркотици - от специализирани екипи с ръководител - прокурор от Върховна касационна прокуратура. Във връзка с горното, на сериозна преоценка следва да се подложат определен вид доказателствени средства и способи, процесуалната стойност на събраните данни и възможността да се ползват като доказателства по бъдещо наказателно производство. Касае се за данните, събирани чрез СРС, вкл. контролираните доставки и доверителните сделки, показанията на свидетели с тайна самоличност, агенти под прикритие, самопризнанията на обвиняеми за тежки престъпленияи свързаните с трансграничната престъпност. Необходим е и законодателен регламент относно привилегии за извършителите на по-леки престъпления, в качеството им на членове на организирани престъпни групи, така че да бъдат мотивирани да свидетелстват срещу организаторите. Правата на обвиняемите са гарантирани, тъй като за разкриване на обективната истина във всички случаи, съдът извършва съвкупна оценка на събраните доказателства, обосноваващи постановяване на окончателен съдебен акт по въпросите за престъплението и вината. На нова преоценка следва също да се подложат и множеството права на защитниците на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес. Нарушаването на всяко едно от тях е въздигнато в абсолютна предпоставка за връщане делата на Прокуратурата. В същото време защитниците нямат процесуални задължения. За съда, нелогично за качеството му на ръководен орган на процеса, не е предвидено правомощие, да назначава напр. служебни защитници при констатиране на злоупотреба с права и това да не се счита за нарушаване правото на защита на подсъдимите. Конкретните законодателни предложения по хронология на текстовете от НПК, НК и други закони се съдържат в пълния обем на доклада и съответните приложения.

47. ПРИОРИТЕТИв дейността на Прокуратурата на РБ • Повишаване на резултатността в противодействието на всички престъпления с акцент на тези, свързани с организираната престъпност, корупцията на най-високо ниво и финансовите интереси на Европейския съюз. • Разширяване и подобряване на сътрудничеството и взаимодействието с разследващите органи и всички други национални и международни органи, ангажирани в борбата с престъпността. • Усъвършенстване на дейността на всички прокуратури и отдели във ВКП и ВАП за изготвяне на мотивирани предложения до Главния прокурор за преодоляване на констатирани в прокурорската практика проблемни области на правоприлагането чрез: • издаване на методически указания по разследването и за уеднаквяване на противоречива прокурорска практика; • изготвяне на предложения до председателите на ВКС и ВАС за уеднаквяване на съдебната практика; • сигнализиране на държавните органи с право на законодателна инициатива за необходими промени в нормативните актове; • сезиране на Конституционния съд. • Активизиране на дейността по запознаване на гражданите и длъжностните лица с правата и задълженията им, вкл. на интернет-страниците на прокуратурите, за сигнализирането на Прокуратурата при констатирани данни за извършени престъпления. • Подобряване на качеството и срочността на разследване и повишаване на ефективността на прокурорската дейност: • увеличаване на предадените на съда лица, особено за тежки престъпления; • намаляване на оправдателните присъди и върнатите от съда дела. • повишаване на професионализма на прокурорите и разследващите органи.

48. ***** В заключение, анализът на данните за последната година сочи на повишено качество и резултатност в противодействието на престъпността и защитата на законността, обществения интерес и правата на гражданите, както и на подобрено взаимодействие на Прокуратурата с разследващите органи и институциите на национално и международно ниво. Въпрос на държавна политика е определянето на най-удачната материално правна и процесуална рамка в следните аспекти: • видовете и степенуването на престъпленията и нарушенията, както и предвидените за тях наказания; • качеството на разследване и ефективността на доказване на престъпленията; • допустимият формализъм на процеса в подготвителната - досъдебна фаза, който понастоящем е прекомерен; • равенството на страните и еднаква степен на защита на извършителите на престъпления и пострадалите в процеса като баланс на личен и обществен интерес; • защитата на държавния интерес, утвърждаването върховенството на закона и равенство в правата на гражданите съгласно Конституцията на Република България; • ускоряване на процеса чрез диференцирани форми на разследване и съкратени съдебни процедури; • неизбежността на наказанията и удовлетворяване очакванията на обществото за справедливи присъди в съчетание с принципите за превантивната роля на наказателния процес, както спрямо подсъдимите, така и спрямо всички членове на обществото за утвърждаване на върховенството на закона и неговото еднакво прилагане.