1 / 37

ПОДХОДИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КОГНИТИВНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

ПОДХОДИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КОГНИТИВНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ. Маргарита Станкова. Когнитивни нарушения при шизофрения. Когнитивните нарушения при хора с шизофрения са документирани още от Крепелин и неговото описание на “деменция прекокс”.

Download Presentation

ПОДХОДИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КОГНИТИВНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. ПОДХОДИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КОГНИТИВНАТА РЕХАБИЛИТАЦИЯ Маргарита Станкова

  2. Когнитивни нарушения при шизофрения • Когнитивните нарушения при хора с шизофрения са документирани още от Крепелин и неговото описание на “деменция прекокс”. • Точното време на началото на когнитивните нарушения при първи епизод, както и техния прогрес и протичане не са ясни. Предполага се, че те предшестват началото на болестта. O'Carroll, 2000

  3. Множество проучвания (Bilder et al, 1996; Heinrichs & Zakzanis, 1998) съобщават за дефицити във вниманието, паметта и екзекутивните функции при пациенти с шизофрения и постаящем се счита, че тяхната тежест е обвързана с изхода от болестта в по-голяма степен, отколкото позитивните и негативните симптоми. Езиковите, моторните и зрително-пространствените функции са нарушени в по-малка степен. Hoff & Kremen, 2003

  4. Когнитивните дефицити могат да се манифестират с неспособност за разпознаване на социалните ключове или в търсенето на подходящи отговори. Това води до снижаване на общото функциониране. Saykin et al, 1994

  5. Проучвания • Heinrichs&Zakzanis, 1998 г. обобщават 204 изследвания на КН при общо 7420 пациенти с шизофрения срещу 5865 здрави контроли и установяват, че най-съществени нарушения при хората с шизофрения има във вербалната памет. • Palmer, 1997 г. открива, че само 27% от пациентите с шизофрения показват нормални резултати при невропсихологично изследване в дебюта на болестта.

  6. Jones, 1994 г. използва данни от изследване на 5000 деца в Англия, Шотландия и Уелс събрани през 1946 г. 30 от тях са развили шизофрения във възрастта между 16 и 43 години. Изследвани са вербален и невербален интелект, умения за четене и математически способности. Децата, които са развили шизофрения по-късно в живота си са показали по-ниски резултати в: • вербалния и невербалния интелект на 8 години • математическите умения на 11 години.

  7. В Швеция David, 1997 г. изследва 50 000 мъже в армията през 1969-70 г. От тях 195 развиват шизофрения. Те се характеризират с по-ниско IQ, по-слаби резултати във вербалните и паметови задачи.

  8. Saykin et al.1994 изследват 37 пациенти свободни от невролептична терапия с първи епизод сравнени с 65 пациенти на терапия и 131 контроли. Те установяват, че вербалната памет и способностите за учене са по-силно нарушени в сравнение с другите функции и това не е резултат от терапията с невролептици. Според тях дефицитите във вербалната памет са есенциален компонент на шизофренната патология. Вниманието и зрително-моторните процеси също са нарушени, но в по-малка степен в сравнение с паметта.

  9. Динамика на КН Когнитивните нарушения, които се констатират в началото на болестта остават стабилни във времето или се влошават независимо от подобряването на позитивните симптоми и клиничната ремисия. Saykin,1994

  10. Източници на терапевтичен песимизъм: • Когнитивните затруднения при хора с шизофрения са: • Част от диагностичните критерии(Kraepelin and Bleuler) • Видими преди началото на болестта(Cannon et al, 2001) • Лонгитудиналните проучвания показват малки промени във времето /изключение правят възрастните пациенти/.

  11. Определение на КР Когнитивната рехабилитация е ретрениране на способностите за мислене, оценяване, вземане на решения и планиране на дейности. Тя е насочена към възстановяване на дефицитите в паметта, вниманието, способностите за учене.

  12. Целта на когнитивната рехабилитация е да подпомогне човешките способности за обработка на информацията и да подобри функционирането във всички области на обществения и семейния живот.

  13. Когнитивната рехабилитация обхваща функции като: - внимание; - памет; - език; - мислене; - екзекутивни функции; - вземане на решения; - зрително-пространствено процесиране.

  14. Оценка на ефекта от приложението на КР • Контрол на състоянието чрез активни срещи с терапевта. • Възможност за прилагане на уменията и извън тренировъчните сеанси.

  15. Видове КР Възстановително трениране Насочено е към подобряване на специфични когнитивни функции. Компенсаторно трениране Фокусирано е към адаптиране към наличните когнитивни дефицити. Компенсаторните подходи могат да доведат и до възстановителни резултати във времето.

  16. Теоретични модели • Модел на Дилър, 1987 Според него интервенциите започват с определяне на конкретните дефицити във всяка една способност по отделно. Въз основа на дефицита се определя задачата, която си поставяме, свързана с този дефицит, стимула и реакцията получена от този стимул. Предполага се и прецизно определяне на качеството на реакцията.

  17. Аналитичен модел, Reitan, Wolfson, 1988според него съществуват три нива на информационно процесиране - І ниво включва внимание и памет. - ІІ ниво включва латерализираните процеси – вербални и езикови умения, пространствена ориентация, праксис.- ІІІ ниво включва формирането на идеи, мисленето и логическия анализ. Според този модел независимо от степента на изразеност на дефицитите, основните функции се тренират преди специфичните и сложни процеси.

  18. През 1990 Flescher описва стъпките в КР в три главни компонента: • оценка на когнитивните нарушения и функционално свързаните проблеми • организиране на терапията с цел да бъдат възстановени регистрираните нарушения • когнитивна медиация – помощ на пациента в опитите да интегрира терапевтичния опит. Първоначалната цел е подобряване на концентрацията и устойчивостта на вниманието, а крайната – вербалната памет и способностите за учене.

  19. Berg, E. A. 1948 Подобряване на резултати от тестове Wisconsin Card Sort Test (WCST)

  20. Резултати Промяна в представянето на теста WCST Goldberg et al (1987)

  21. Програми за КР Първата програма за КР Интегративна терапия Brenner et al 1994 Тя е изградена йерархично в обучение в различни умения: • Екзекутивни функции • Социална перцепция • Вербална комуникация • Социални умения • Решаване на задачи Продължителност – 3 - 60 минути – 3 пъти седмично

  22. Cognitive remediation therapy (CRT) Delahunty et al.1993 • Интегpирана КР програма. Прилага се индивидуално 1 час дневно в продължение на 40 дни. • Целта са трудностите в екзекутивните функции с използване на писмени задачи без компютър. • Има три модалности – когнитивна гъвкавост, работна памет и планиране.

  23. Cognitive adaption training (CAT) Velligan et al.2000 • Заобикалящата среда се модифицира към ключови поведения – знаци, които подсещат пациента за социално приети поведения. • Целта е да се компенсират дефицитите в екзекутивните функции и подобряване на адаптацията към средата. • Последващите оценки на когнитивните функции, личността, функционалните нужди и подкрепата в средата също се включват в програмата.

  24. Cognitive enhancement therapy (CET) Hogarty and Flesher, 1999 • Психосоциална рехабилитационна групова програма 1 - 1.5 ч., 2 пъти в седмицата. • Фокусът е върху развитие на социалното познание чрез използване на компютърни софтуерни програми и групови упражнения. • През първата фаза пациентът подобрява вниманието, паметта и решаването на задачи, сред което се включва в груповите занимания.

  25. O’Caroll, 1999 г. адаптира методът errorless learningприлаган при хора с амнезия за когнитивна рехабилитация при пациенти с шизофрения. Този подход има за цел да елиминира грешките чрез:- осигуряване на лесна дискриминация на различните части на информацията, която се научава.- осигуряване на невъзможност човекът да преживява многократно неуспех. - много плавно увеличаване на трудността на задачите.

  26. “Разширено репетиране” е метод, който е насочен към възстановяването на определени части от загубената информация. Този метод е адаптиран за пациенти с Алцхаймер и проблеми в паметта с преимущество към трениране на название на обекти, хора, местонахождения. Приложението на този метод може да доведе и до обучение в нова информация във времето.

  27. Проучвания на ефекта от приложението на КР - Bell, Bryson, Greig, Corcoran, & Wexler, 2000; - Hogarty & Flesher, 1999; - Spaulding, Reed,Sullivan,Richardson, & Weiler, 1999, Контролирани чрез скали клинични проучвания: Интервенции, които имат за конкретна цел подобряването на неврокогнитивните функции допринасят по уникален и значим начин за рехабилитационния прогрес при хората с шизофрения.

  28. Bender, Thienel, Dittman-Balcar, Tackenberg, Gastpar, 2004 Проучването показва значително подобрение на когнитивните функции с помощта на компютъризирано когнитивно трениране при 80 пациенти с шизофрения.

  29. Wykes, Reeder, Corner, Williams, Everitt, 1999 Проучване, което демонстрира по-добра ефективност от КР при хора с шизофрения в сравнение с трудотерапията в: - подобряване на планирането - подобряване на работната паметта Като резултат е отчетено и подобряване на социалните умения. Продължителността на терапията е 1 час дневно в продължение на 3 месеца.

  30. Bell, Bryson, Wexler, 2003 Проучване, което показва, че специфичното когнитивно трениране комбинирано с трудотерапия при пациенти с шизофрения води до повишаване на работната памет в сравение с контролната група, която е била подложена само на трудотерапия. Друг резултат показва, че ефекта на когнитивното трениране се задържа във времето в продължение на 6 месеца.

  31. Fiszdon, Whelahan, Bryson, Wexler, Bell, 2005 Когнитивно трениране при пациенти с шизофрения включващо слухови вербални задачи показва подобрение на вербалната памет в сравнение с контролната група, където няма промяна.

  32. Въпроси по отношение на бъдещи решения • Малък брой срещи или терапия продължаваща 2-3 години? • Целта на терапията е подобряването на една функция или на всички когнитивни функции? • Групов или индивидуален подход? • Хартия и молив или софтуерни програми? • С присъствие на терапевт или у дома?

  33. Библиография: • O'Carroll, R. (2000) Cognitive impairment in schizophrenia. Advances in Psychiatric Treatment, 6, 161-168. • Hoff, A. L. & Kremen, W. S. (2003) Neuropsychology in schizophrenia: an update. Current Opinion in Psychiatry, 16, 149-155. • Saykin, A. J., Shtasel, D. L., Gur, R. E., et al (1994) Neuropsychological deficits in neuroleptic naive patients with first episode schizophrenia. Archives of Psychiatry, 51, 124-131. • Saykin, A. J., Shtasel, D. L., Gur, R. E., et al (1994) Neuropsychological deficits in neuroleptic naive patients with first episode schizophrenia. Archives of Psychiatry, 51, 124-131. • Flescher, S. (1990) Cognitive habilitation in schizophrenia: a • theoretical review and model of treatment. Neuro- • psychological Review, 1, 223-245. • Brenner, H., Roder, V., Hodel, B., et al (1994) Integrated • Psychological Therapy for Schizophrenic Patients. • Delahunty A, Morice R, Frost B. Specific cognitive flexibilityrehabilitation in schizophrenia. Psychol Med 1993;23:221-7.

  34. Velligan DI, Bow-Thomas CC, Huntzinger C, et al. Randomizedcontrolled trial of the use of compensatory strategies to enhanceadaptive functioning in outpatients with schizophrenia. Am JPsychiatry, 2000;157:1317-23. • Hogarty GE, Flesher S. Practice principles of cognitive enhance­ment therapy of schizophrenia. Schizophr Bull 1999;25:693-708. • Diamant, J.J. Hakkart, P.J.W., Cognitive rehabilitation in an information processing perspective, j. Cognitive rehabilitation, jan/febr, 1989 • Bender, S., Thienel, R., Dittman-Balcar, A., Tackenberg, A., Gastpar, M. “Training Effects of Computer-based Cognitive Training in Patients with Schizophrenia”. University of Essen. Clinic for Psychiatry and Psychotherapy, Germany • Wykes, T., Reeder, C., Corner, J., Williams, C., Everitt, B. “The Effects of Neurocognitive Remediation on Executive Processing in Patients with Schizophrenia.” Schizophrenia Bulletin. 1999; 25(2): 291-307 • Bell, M., Bryson, G., Wexler, B.E., “Cognitive Remediation of Working Memory Deficits: Durability of Training Effects in Severely Impaired and Less Severely Impaired Schizophrenia.” Acta Psychiatrica Scandinavica. 2003 Aug; 108(2): 101-109(9). • Fiszdon, J. M.; Whelahan, H., Bryson, G. J.; Wexler, B. E., Bell, M. D. “Cognitive Training of Verbal Memory using a Dichotic Listening Paradigm: Impact on Symptoms and Cognition.” Acta Psychiatrica Scandinavica. 2005 Sep; 112(3): 87-193(7).

  35. Благодаря за вниманието!

More Related