Актуално състояние на енергийната ефективност в България

1. Актуално състояние на енергийната ефективност в България Kольо Колев – изпълнителен директор Агенция по енергийна ефективност 2010

2. Европейските политики:основни моменти на рамката

3. Нормативна база на ЕС: Зелена книга, План за действие по енергийна ефективност и Директиви Цели Намаляване на разхода на енергия с 20 % до 2020 чрез: • повишаване на ЕЕ при производството, преноса и разпределението на енергия • повишаване на ЕЕ при електродомакинските уреди, сгради и услуги • повишаване на ЕЕ в транспорта Директиви: • Директива 2004/91/ЕС за стимулиране на комбинираното производство • Директива 92/75/ЕС за енергийно етикетиране на домакинските електроуреди • Директива 2005/32/ЕС за Еко-дизайн • Директива 2002/91/ЕС за енергийните характеристики на сградите • Директива2006/32/ЕС за ЕЕ при крайното енергийно потребление и енергийните услуги

4. Къде сме ние: текущо състояние на енергийната ефективност През 2008 енергийната интензивност на БВПна България е: • Първична енергийна интензивност: 0.30 koe/€2000p или 75 % над ЕС • Крайна енергийна интензивност: 0.14 koe/€2000p или 35 % над ЕС • Отношение на количеството енергия, предоставена на крайните потребители към общото количество, използвани в страната, енергийни ресурси (внос и собствен добив): 0.47 Изводи: 1. Българската икономика като цяло и в частност използваните технологии са ориентирани към употреба на големи количества електрическа енергия, т. е. на преобразувани горива. По тази причина в България има силно развит енергиен сектор, което е предпоставка за по-висока енергийна интензивност на икономиката 2. Ако енергийната ефективност на нашата икономика е на средно европейско ниво, БВП на България може да бъде произведен с половината от сега използваната енергия

5. Как се движим: развитие на енергийното потребление и енергийната ефективност БВП: + 5.6%/г. КЕП: + 1.4 %/г. КЕИ: - 3.9 %/г.

6. Какво да очакваме: вариант със силна политика по енергийна ефективност За първи път е налице реална възможност за ограничаване на нарастването на потреблението на енергия в страната

7. Как финансираме: най-важният показател • Източници на финансиране (наблюдавани): • държавен бюджет за: обследване на сгради и предприятия • ФЕЕ (кредити и кредитни гаранции) • фонд "Козлодуй" (KIDSF) • кредитна линия за промишлеността • кредитна линия за бита (временно изчерпана) • оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013” • програма за финансиране на селските райони - 2007-2013 • Общо финансиране (средногодишно): 84 млн. лева • Общо спестяване на енергия (средногодишно) : 54 ktoe

8. Колко пари ни трябват: оценка на необходимото финансиране за ЕСМ в сгради – държавна и общинска собственост 8

9. Колко пари ни трябват: оценка на необходимото финансиране на ЕСМ в предприятия

10. Изводи и препоръки: нужни са промени в прилаганата политика Защото: • Необходимите средства за изпълнение на препоръчаните мерки за енергийни спестявания в сгради и предприятия са 3 - 4 пъти по-големи от текущо инвестираните • Ако се запази размерът на текущото инвестиране ще бъдат необходими повече от 20 години за подобряването на енергийните показатели на предприятия и сгради-публична собственост • При изпълнението на всички предписани мерки в предприятия и сгради-публична собственост ще бъдат спестени около 160 MWe генериращи мощности • Извършваните енергийни обследвания не показват пълния потенциал за енергийни спестявания в обследваните обекти. Необходим е анализ на прилаганите методики и наредби, регламентиращи тази дейност • Не са обхванати секторите “Транспорт” и “Домакинства” (секторите с най-голямо енергийно потребление в обхвата на ЗЕЕ), което дава отражение върху резултатите от политиката по енергийна ефективност • Приоритетни ЕЕ мерки: • По-ефективното използване на електрическата и топлинната енергии (замяната им с горива) в бита и услугите, където има значителен потенциал поради ниската степен на газификация, лошите характеристики на панелните жилища, неефективни уреди и осветление др. • Спестяването на течни горива в автомобилния транспорт. Тази мярка е с най-голям енергиен потенциал и с най-голям икономически ефект, но за съжаление е извън възможностите на АЕЕ • Допълнително либерализиране на енергийния пазар, особено в областта на свободно предлагане на енергийни услуги

11. Новата законодателна рамка и европейските директиви ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НОВО изисквания • Задължение за предлагане на енергийни услуги • Национални и индивидуални цели за енергийни спестявания • Национална информационна система за ЕЕ и териториални звена • Доброволни споразумения и договори с гарантиран резултат (ESCO) • Задължителна проверка на водогрейни котли над 20kW и климатични инсталации над 12 kW • Управление на ЕЕ, включително специализиран служител , планове , програми , отчети, изпълнение на мерки Директива 2006/32/ЕС (енергийни услуги) Директива 2003/87/EC (търговия с емисии) Директива 2002/91/EC (сгради)

12. Нормативна база: описание • Нормативна база: ЗЕЕ и наредби • Показатели за разход на енергия и енергийни характеристики на сградите(чл.15) • Условия и ред за обследване и сертифициране на сгради и категории сертификати (чл.25) • Показатели за разход на енергия и енергийни характеристики на предприятия. Условия и ред за обследване на предприятия (чл.33) • Условия и ред за проверка на котли и на климатични инсталации (чл. 32) • Съдържание, структура, условия и ред за набиране и предоставяне на информация (чл.42) • Условия и ред за определяне размера на планираните средстваи тяхното изплащане при договори с гарантиран резултат за сгради – държавна и общинска собственост (ESCO). • Методиките за определяне на националните индикативни цели и ред за тяхното разпределяне като индивидуални цели за енергийни спестявания, допустимите мерки по енергийна ефективност, методики за оценяване и начините за потвърждаване (чл.9) • Обстоятелства и ред за вписване в регистъра и за получаване на информация. Условия и ред за придобиване на квалификация (чл.23) • Прилагаща организация: АЕЕ

13. Контрол на енергийната ефективност: разширяване на броя на задължените лица и обема на задълженията им • Подлежащи на контрол собственицина: • сгради с РЗП над 1000 m2 , държавна и общинска собственост: 300 лица • сгради с РЗП над 1000 m2 , частна собственост: > 1 000 лица • предприятия с над 3 GWh годишно потребление на енергия: 233 лица • котли над 20 kW: > 2 000лица • климатични инсталации над 12 kW: > 180 лица • Подлежащи на контрол търговци на енергия: 52 лица • Подлежащи на контрол и регистрирани в АЕЕ лица (фирми) за обследване: • на сгради : 167 лица • на предприятия : 43 лица • Общо: > 3 975 лица Чрез действащите процедури и наличния състав АЕЕ е затруднена да осигури пълен и качествен контрол на дейностите по ЕЕ в страната, особено като се вземе под внимание, че броят на обектите е 3 – 4 пъти по-голям от броя на контролираните лица и бързо нараства

14. Национален план за действие по енергийна ефективност 2008 -2016: основни характеристики • Първият национален план за действие по енергийна ефективност (ПНПДЕЕ) е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, и ЗЕЕ • ПНПДЕЕ определя национална индикативна цел за енергийно спестяване като процент от базова стойност на крайното енергийно потребление(КЕП) • До 2016 година България трябва да осигури спестяване на 627 ktoe горива и енергии или 9 % от базовата стойност на КЕП • Националната цел се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания на три групи задължени лица в зависимост от продаваната от тях или в зависимост от потребяваната в техните обекти енергия: • търговци на енергия: 52 лица • собственици на сгради: 300 лица • собственици на промишлени системи: 233 лица

15. Национален план за действие по енергийна ефективност 2008-2016: първи резултати от изпълнението • Изготвен е отчет по изпълнението на Плана • При анализа на изпълнението са използвани официални данни на Националния статистически данни за 2008 и информацията за изпълнени мерки и проекти, предоставена на АЕЕ от задължените лица • Изготвена е оценка на постигнатите и очакваните енергийни спестявания. Оценката е направена по двата метода „отгоре-надолу” и „отдолу-нагоре”

16. Оценка на постигнатите енергийни спестявания по метода „отгоре-надолу” – 2008 Индекси на изменение на енергийната интензивност в периода 2007/2008

17. Оценка на постигнатите енергийни спестявания по метода „отгоре-надолу” – по сектори

18. Възникнали проблеми при оценка на изпълнението на ПНПДЕЕ • недостатъчна ангажираност с изпълнението на Плана от страна на голяма част от държавни институции • липса на планове за енергийна ефективност • трудности при попълване на отчетните форми от общинските и областните администрации

19. Изпълнение на ПНПДЕЕ: обща оценка постигната икономия на енергия: 1 329GWh (114 ktoe) /год. очаквана икономия на енергия:1 680 GWh (147 ktoe) /год. • Изпълнението на ПНПДЕЕ показва, че страната ни е в състояние да изпълни националната цел за енергийни спестявания • Ускореното нарастване на енергийната ефективност ще се отрази благоприятно на всички сектори на икономиката, ще повиши нейната конкурентоспособност и ще помогне за достигане на устойчиво развитие

20. Благодаряза вниманието! Кольо Колев Изпълнителен директор Телефон: +359 2 9154010 Факс: +359 2 9815802 Имейл: office@seea.government.bg Агенция по енергийна ефективност Web:www.seea.government.bg