МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

1. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

2. РАСТЕНИЕВЪДСТВО Структура на земеделските стопанства Производствени резултати

3. Структура на земеделските стопанстваПреброяване на земеделските стопанства – 2010 г. (“Агростатистика” - МЗХ) Общ брой на земеделските стопанства в България – 370 222 Използвана земеделска площ /ИЗП/ – 3 616 965 ха Стопанства с ИЗП – 357 074 бр. Стопанства без ИЗП – 13 148 бр. Смесени стопанства – 138 000 бр. Размер на стопанствата: • Голям брой малки стопанства с ИЗП до 1 ха – 69.5% от броя на стопанствата (2.3% от общата ИЗП) • Малък брой много големи структури над 100 ха – 78.2% от ИЗП Средната ИЗП на стопанство – 10.1 ха

4. Структура на земеделските стопанства Среден размер на стопанствата в България - 6640 € • Условно земеделските стопанства могат да бъдат разделени на малки и средни според техния икономически размер, който се измерва в евро и представлява общия стандартен производствен обем (СПО).Той показва потенциала на стопанството, но не и неговите финансови резултати. • Стопанства с размер до 2 хил. евро - 255 000 бр. (69% от всички стопанства): - Средната им ИЗП е 0.65 ха и допринасят за близо 9% от общия стандартен производствен обем на страната. - 40% от тези стопанства са смесени - 22% са специализирани в отглеждането на тревопасни животни и 16% отглеждат полски култури • 30% от стопанствата в страната са с размер от 2 хил. до 100 хил. евро и формират 37% от общия СПО на страната. Средната им ИЗП е 9.1 ха. • Стопанствата с размер над 100 хил. евро са едва 3 538 (1%), но допринасят за 54% от общия СПО на страната. Средната им ИЗП е 685.5 ха.

5. Структура на земеделските стопанства Брой на стопанствата с ИЗП, според юридическия им статут Стопанства, управлявани от: • Физически лица 350 041 бр. • Еднолични търговци 2 134 бр. • Кооперации 941 бр. • Търговски дружества 3 639 бр. • Сдружения и др. 319 бр.

6. Структура на земеделските стопанства Сравнителните данни за броя на стопанствата и използваната земеделска площ от проведените преброявания през 2003 г. и 2010 г. показват две тенденции: • От една страна се наблюдава значително намаление на броя на земеделските стопанства – с 44.4% спрямо предходното преброяване през 2003 г. от 654 808 бр. до 357 074 бр. през 2010 г. • От друга страна, ИЗП нараства с около 24.5% - от 2 904 480 ха през 2003 г. до 3 616 965 ха през 2010 г. • В резултат, средната площ, използвана в едно земеделско стопанство нараства над два пъти – от 4.44 ха през 2003 г. на 10.1 ха през 2010 г., което свидетелства за засилване на процесите на уедряване на стопанствата и поземлените участъци, които ползват.

7. Структура на земеделските стопанства Структура на стопанствата в растениевъдството Разпределение на ИЗП по групи земеделски култури 76.6% от ИЗП са засети със зърнени и маслодайни култури Фигура 3

8. Структура на земеделските стопанстваРазпределение на културите към общата площ на зърнено-житните

9. Структура на земеделските стопанства Разпределение на площите (%) със зърнено-житни и технически култури, пресни зеленчуци и трайни насаждения по юридически статут на стопанствата

10. Структура на земеделските стопанства Зърнено-житни култури Отглеждат се в сравнително големи структури • Пшеницата заема 32% от ИЗП на стопанствата: - 63% от стопанствата обработват до 2 ха площи или 2.0% от площите на пшеницата - 31.4% обработват от 3 до 100 ха площи или 19.4% от площите на пшеницата - 4.7% обработват от 100 до 500 ха или 45.0% - 0.9% обработват над 500 ха или 33.6% Средната ИЗП на стопанствата, които отглеждат зърнено-житни култури е 16.8 ха • Над 73% от площите с пшеница, ечемик, тритикале и царевица се отглеждат в стопанствата на юридическите лица, като при ориза този дял достига 83%. • Сравнително голям дял от овеса и ръжта се отглежда в стопанствата на физическите лица, съответно 55% и 47% от площите им.

11. Структура на земеделските стопанства Маслодайни култури • Слънчогледът заема 68% от площите с технически култури и 75% от площите с маслодайни • Рапицата заема 23% от площите с маслодайни култури Технически култури • Тютюн - най-често отглежданата култура в стопанствата с технически култури и представлява 58% от тях - 62% от стопанствата с тютюн обработват площи под 0.5 ха на стопанство и в тях се отглежда по-малко от 1/4 от тютюна в страната • Ароматни и медицинскикултури – заемат 7% от площите с технически култури. 4 671 земеделски стопанства отглеждат 72 928.2 ха ароматни и медицински култури, от тях: 45% – маслодайна роза 30% – кориандър 11% – лавандула

12. Структура на земеделските стопанства Зеленчукопроизводство • Пресни зеленчуци, картофи и ягоди заемат площ 38 000 ха и се отглеждат в 36% от стопанствата в България • Среден размер на площите в стопанствата – 0.28 ха • Зеленчуци на открито се отглеждат в 600 стопанства с площ над 5.0 ха • 24% от земеделските стопанства отглеждат 13 553.0 ха картофи със среден размер 0.15 ха • Полски зеленчуци /без картофи/се отглеждат в 21 920 бр. стопанства със среден размер на площите 0.5 ха за физически лица и 10.5 ха за юридически лица • Стопанства, отглеждащи градински зеленчуци /без картофи/- 45 953 бр.

13. Структура на земеделските стопанства Трайни култури • Овощни насаждения отглеждат 12% от стопанствата със средна площ 1.06 ха - 45 500 ха овощни насаждения се отглеждат в 42.8 хил. стопанства. - 40% от площите с овощни насаждения са на юридически лица със среден размер на 15.2 ха - 60% от площите са на физически лица със среден размер 0.66 ха - От видовете овощни насаждения, черешите заемат най-висок дял от площите – 19.4%, следват сливите и джанките – 18.4%, орехи - 13.7%, ябълки – 13% и праскови – 10.7%. • Лозя - 23.5% от земеделските стопанства отглеждат лозя със среден размер на площите – 0.6 ха - Лозя се отглеждат в 87 002 стопанства От тях: - 99% са физически лица и обработват 48% от площите. - 1 % юридически лица отглеждат лозя /32% са на търговски дружества/. Средната площ в тези стопанства е 29.0 ха.

14. Производствени резултати/„Агростатистика” на МЗХ/Производство на зърнени и маслодайни култури от реколти ‘2010 и 2011

15. Производствени резултати Общо производство на основни зеленчуци от реколти `2010 и 2011

16. Производствени резултатиПроизводство на плодове, реколти 2010 и 2011 г.

17. Производствени резултати Фактори, ограничаващи развитието на растениевъдството: • недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството; • слаб интерес на производителите към сдружаване в организации на производители; • липса на договорености между производители и търговци за реализиране на готовата продукция; • намаляване на заетите работници в производството – ниско заплащане на труда; • проблеми с напояването (недобро състояние на поливната инфраструктура, недостатъчна модерна поливна техника, висок разход на вода, висока цена на водата), които се отразяват негативно върху ефективността на производството; • влияние на неблагоприятните климатични условия през вегетацията на културите, основно при зеленчуците (градушки, проливни дъждове и наводнения, ранни есенни слани); • слаб интерес към застраховане на производството; • застаряване на населението в производителните райони; • внос и търговия на по-евтина продукция от други страни; Посочените фактори, са причина за относително ниското ниво на площите и спад в производството, най-вече на зеленчуци и плодове.

18. Заключение • Тенденция към увеличаване на ИЗП в стопанствата за сметка на намаляване на броя им, което е показател за засилване процесите на уедряване на земята; • Остава висок процентът на малките стопанства със среден размер на площите до 2.0 ха и среден производствен обем до 2 хил. евро; • Отчита се ръст в размера на площите при някои основни зърнени и маслодайни култури, поради благоприятните международни цени на продукцията (при рапицата е отчетено намаление на реколтираните площи, поради неблагоприятни климатични условия); • През 2011 г. продължава тенденцията от последните няколко години на увеличение на реколтираните площи с кайсии, вишни и череши; • Сериозно нараства производството на малини, череши и праскови; • Увеличен относителен дял от общите площи с млади насаждения с орехи, сливи, ябълки и праскови през последните няколко години; • Влошената възрастова структура на насажденията през последните 15 години (недостатъчно създадени млади насаждения) води до ниски средни добиви от основните овощни култури в страната; • Развитие на зеленчуко- и плодопроизводството в страната чрез увеличаване на размера на националните доплащания в контекста на бъдещата обвързана подкрепа, насочена към тези сектори.

19. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!