МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЯДРЕНИ ЦЕНТРАЛИ (СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ)

1. МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЯДРЕНИ ЦЕНТРАЛИ(СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ) Международна конференция на Българския Атомен Форум под надслов “Българска атомна енергетика-национална,регионална и световна енергийна сигурност” Кръгла маса :”Възможни подходи за финансиране на нови ядрени проекти” Лектор: проф.д-р Атанас Тасев 2-4 юни 2011 г.,в.к.”Ривиера”,Варна

2. ОБРЪЩЕНИЕ НА ЛЕКТОРА КЪМ АУДИТОРИЯТА,ВМЕСТО ИЗВИНЕНИЕ ЗА “СКУЧНОТО” СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА: ДВА ЦИТАТА: • Много неща са непонятни, не защото нашите понятия са слаби,а поради факта, че тези неща не влизат в кръга на нашите понятия. • Гледай в корена! Източник: Прутков Козьма. Сочинения. - М., "Худож. лит"., 1976. Prepared by SVD'99

3. Методология на формулиране,изчисление и излагане на резултатите от анализите: Прилагат се известни математически методи и инструменти и, най вече- основополагащият принцип, че “Знанието на “принципите”,съществуващи в теорията, освобождава изследователя от необходимостта да запомня и цитира конкретните числа,произтичащи от практиката на научното изследване. Забележка: Цитатът е елемент от базата знания от научния фолклор, потвърдена със статистически методи ,базирани на “колосална” статистическа извадка.

4. Едно мнение ,вместо въведение към темата • “Ако някой трябва да бъде нервен по отношение на атомните електро-централи, това са японците, след като атомното заразяване на Хирошима и Нагасаки ги накара да изпитат на гърба си ужасяващите последици от това оръжие.......Ивсе пак в Япония днес действат 16 АЕЦ-а и има планове за изграждане на още 19. Както каза Джон Солсбъри, коментатор на радио KXL в Портланд , Орегон, “японците напълно разбират ,че рисковете,свързани с атомната енергия,са малки в сравнение с рисковете от енергиен дефицит в страната.Дали това достига до слушателите в страдащата от енергиен дефицит Америка?” Малкълм Форбс(1980г.) КОМЕНТАР: При план-35, в япония са реализирани -55 ядрени блока- (+57%)(типично по японски)

5. НОВОСТРОЯЩИ СЕ РЕАКТОРИПо информация от“План за развитие на ядрената енергетика за периода до 2050 г.( “BLUE Map” сценарий ), подготвен съвместно от Международната агенция за енергетика (МАЕ) и Агенцията за ядрена енергетика (АЯЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) . • Накъде, след случилото се във Фукушима?

6. ПРОЕКТЪТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АЕЦ”БЕЛЕНЕ”-„МНОГОЛИКИЯТ ЯНУС”ИЛИ КАКВО Е ПРОЕКТЪТ ЗА ОТДЕЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОБЩЕСТВОТО?

7. ВЪПРОСИ-ОТГОВОРИ(упражнение за интелектуалци) Фактите : Инвестирането в строителството на ядрени централи е рисково мероприятие! Основният въпрос :Кои са основните рискове , които правят кредитната политика на банките “изключително косервативна”,особено при строителството на ядрени централи? Възможни отговори: • Високият размер на инвестицията , поради което е необходимо кредитиране чрез банков синдикат? • Значителният срок на откупуване- повече от 10 години, в отделни случай-до 20 години?; • Рискови пазари за произведената електроенергия? • Високорискова технология -при тежка авария – огромни щети в локален и глобален мащаб?; • Необходимостта от допълнителни разходи за : управление на РАО, отработеното ядрено гориво, извеждането от експлоатация,за регулиране на електропреносната система (нощен режим,планово или аварийно спиране на единична голяма мощност) ; • Намеса на еколозите?

8. ОПЦИИ ЗА ВЪЗМОЖЕН РЕЗУЛТАТ ОТУПРАЖНЕНИЕТО:А.Не познахте! Никой не даде правилен отговор, защото въпросите са формулирани така,че да не се досетите.Б.Браво ! Дадохте правилният отговор и потвърдихте моята теза,че специалистите в ядрената енергетика са интелектуалният елит на обществото! ПРАВИЛНИЯТ ОТГОВОР Е: • Основният рисков фактор при строителството на ядрени централи е отношението на ДЪРЖАВАТА към мероприятието! • Примери : а) Китай, Франция........ б) Италия, Германия......... Къде сме ние като държава? Очевидно отговорът може да бъде в контекста на един от законите на Сирил Паркинсън :”Времето за реализация на инвестиционното намерение е обратно пропорционално на наличните пари”

10. 1.Държавно гарантиран кредит за строителство на атомна централа • Финансов инструмент: Държавна гаранция; "Издаване на държавна гаранция" е сключването на гаранционно споразумение, поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения или при емисия на ценни книжа, или издаването на гаранционно писмо от името на държавата. • Регулация : Закон за държавния дълг Обн., ДВ, бр. 93 от 1.10.2002 г., изм., бр. 34 от 19.04.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., изм. и доп., бр. 52 от29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.( По чл.5(1),т.4 .". • Поемането на държавен дълг се извършва чрез:. т.4 “За осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции”;).. • Формално държавната гаранция под формата на гаранционно писмо е „задбалансов пасив” за действуващият бюджет и има тежест в закона за бюджета при настъпване на събитие . Съгласно Чл. 9. (1) от ЗДД изчисляването влиянието на държавните гаранции върху допустимите лимити става само при възникване на събитие. • В останалите случаи се изчислява тежестта на поетите задължения по отношение на прогнозният размер на БВП само за определяне на рейтинга на държавата емитент.

11. В таблицата е показано влиянието на държавна гаранция за АЕЦ „Белене „ при две хипотези : • Първата– държавата е 100% собственик на централата ; • Втората( действуващата в момента на изнасяне на лекцията) – държавата е мажоритарен собственик с 51% . • Предимства на инструмента: Възможност за привличане на нисколихвен кредитен ресурс. • Недостатък на инструмента: Влияе върху кредитния рейтинг на страната – емитент.За държава , като България , намираща се в условия на валутен борд , кредитният ресурс се дава с няколко пункта по-висок в сравнение с останалите държави. • Очаквани нива за привличане на кредитен ресурс с този инструмент , към днешна дата вълиза на 3,5-4 % на годишна база. При добавка за „регионален риск” от около 1 пункт, финално очакванията възлизат на 4,5—5%.

12. Забележка: Съгласно разработката на ОИСР „Ядреният план за 2050 г.:”Да направим световна промяна” от Рон Камерън, Директор „Ядрено развитие”, Агенция за ядрена енергетика към ОИСР и Съавтор: Мартин Тейлър, Агенция за ядрена енергетика към ОИСР • Правителства трябва да изразят ясната си и постоянна политическа подкрепа към ядрената програма като част от националната стратегия за постигане на енергийните и екологични цели. • Твърда и постоянна правителствена подкрепа е крайно необходима за една успешна ядрена програма; • Необходимостта от силна политическа подкрепа важи и в случаите, когато индустрията за енергоснабдяване попада в частния сектор. • Нито един инвеститор не би разгледал проект за изграждането на атомна електроцентрала при опозиция от страна на правителството • Правителствата трябва да разгледат варианти за подпомагане или гаранции на инвестициите от частния сектор в нови атомни централи, където съотношението риск/възвръщаемост би възпряло потенциалните инвеститори, при положение че атомните централи изискват огромни инвестиции с дълъг период на възвръщаемост.

13. 2 Емисия на дългови инструменти • Поради слабото развитие на капиталовите пазари в страната и слабото присъствие на български финансови субекти на чуждите капиталови пазари, привличането на ресурс чрез емитиране дългови инструменти изглежда проблемно поради очакваната висока нормана възвращаемост(НВ)(Rate of Return -RR) на капитала по тази схема от чуждестранните инвеститори.Това се потвърждава от прецедентната практика към обичайното ниво на НВза чуждестранния пазар да се добавя ирисковата компонента за регионалния .За анализ на тази теза може да се използува подходът на модела за оценка на доходността на финансовите активи (Capital Asset Pricing Model- CAPM) , използуван от участниците на международните капиталови пазари. • Очакваната норма на възвращаемост се определя по формулата : • НВ = Бр + ß * (Ппв – Бр) + РР, • където: • НВ – норма за възвращаемост на капитала (%); • Бр - безрискова норма на възвращаемост ; • ß - бета фактор – системен риск ; • Ппв – представителна пазарна възвращаемост; • (Ппв – Бр) – пазарна надбавка; • РР – регионален риск.

14. Безрисковата норма се определя за съответния пазар на държавни ценни книжа; • Пазарната надбавка е допълнителен рамер възвращаемост над безрисковата норма, компенсираща риска от инвестиране в проект. Обичайно е надбавката да надвишава размера на въвращаемост на безрисковите инвестиции. • Бета факторът определя системния риск. При бета равна на 0,5 имаме нисък системен риск ; при бета , равна на 1 – обичаен пазарен риск ; при бета, равен на 2 – висок риск. Стойностите на бета за американския финансов пазар са обикновено по-ниски от 1, или близки до 1 отдолу. За страни със слаборазвит пазар на ценни книжа , стойностите на бета са по-високи от 1. • Несистемният (регионален риск) е свързан с рисковете от платежноспособно търсене на крайния продукт – електроенергията, кредитните рискове на доставчиците на горивни компоненти и др. • Като пример потвърждаващ тезата за високата цена на привлечен ресурс чрез потенциална емисия на дългови инструменти може да се използува CAPM при базови нива на показателите за американския пазар с отчитане условията на българския инвестиционен пазар. • При обичайни нива за американския инвестиционен пазар на безрисковата норма( 3,5%) и пазарната надбавка (5%) ; при използуване на средни и високи нива на системния и регионалния риск, RR ще получи достатъчно аргументирани стойности околоo10% ,които съществено превишават цената на ресурса по държавно гарантираните кредитни схеми , както и обичайните нива за привличане на банков ресурс. • Именно прогнозните очаквания за високата цена на привлечения капитал чрез емитиране на дългови инструменти прави такъв сценарий непривлекателен

15. 3 Проектно финансиране + експортно кредитиране Проектното финансиране не изисква държавни гаранции. Решението на банките за кредитиране с използуването на този инструмент се базира на добър маркетинг, гарантиращ добра пазарна експозиция на бъдещата централа или изисква дългосрочни договори за изкупуване, гарантирани от държавата. За ядрени централи със продължителност на икономическият живот, равен на 60 г.( за реактори от 3-то поколение) не е възможно прилагането на схема с дългосрочни договори, освен при частично прилагане с ограничен времеви хоризонт. Възможни сценарии за реализация на проекното финансиране: • Подписване на дългосрочни договори за гарантирано изкупуване на произведена електроенергия за периода на погасяване на кредита – 15-20 години; • Подписване на дългосрочни договори за гарантирано изкупуване на произведена електроенергия за полу-периода на обслужване на кредита + застраховка на кредита за следващият период; • Прилагане на инструмента на експортно кредитиране, съчетано с банков кредит от търговски банки + застраховка на кредита; • Прилагане на “фючерсни” сделки за продажба на електроенергия при спазване на всички правила на гаранциите и клиринга.

16. Експортното кредитиране е част от политиката на редица високоразвити икономики , свързани с преференциално кредитиране експортните операции на местните стокопроизводители на оборудване за ядрени централи.За прилагане на подобен сценарий има предложение от страна на немските производители на оборудване за ядрени централи • Преференциалният лихвен процент при експортното кредитиране се равнява на минималните лихвенинива на търговското кредитиране , базиран на котировките на Commercial Interest Reference Rate( CIRR) за съответната валута на база средно и дългосрочни държавни ценни книжа + надбавка за регионален риск. • CIRR се определя месечно и отразява : • Търговските лихвени равнища на местния финансов пазар; • Лихвените нива на първокласните банки-кредитори на местния финансов пазар; • Лихвените нива на първокласните чуждестранни банки-кредитори. • Надбавките за регионалният риск се определят по правилата организацията за икономическо коопериране и развитие OECD( Organizacion for Economik Cooperacion and Dewelopment). • По тези правила регионалната характеристика на България се изразява в категоризация по II –ра категория.Покриването на вземанията (=кредитен риск) при тази категоризация е определено като премия в размер на 3,5- 5 %върху процента от кредитния ресурс, привлечен от банките за експортно кредитиране в рамките на общия портфейл. • Обичайният размер на експортното кредитиране не надвишава 50% от кредитния портфейл

17. СРАВНЕНИЕТО НА СХЕМИТЕ ЗА КРЕДИТИРАНЕ • сравнимостта на финасовите инструменти може да се извърши чрез сравнимост на стойностите на матрицата на параметрите на кредитното споразумение , дадена в Таблицата

18. Матрицата на експортните кредити се отличава от тази на търговските с допълнителен ред, включващ размера на застрахователната премия в (%) от главницата.Това веднага изключва възможността за директна сравнимост на параметрите на търговския и експортния кредит. • За получаване на сравнимост на двете матрици и от там ранжиране на кредитните споразумения по критерий “минимални разходи за обслужване” в този анализ се предлага създаване и използуване на модел на трансформация на разходите за застраховане в еквивалентни разходи по олихвяване на главницатана кредита с еквивалентен лихвен процент, определен итеративно. • Този моделен подход, посочен по-долу, изравнява базовите разходи по обслужване на кредита и създава коректна база за сравнимост .Еквивалентният лихвен процент на застрахователната премия , получаван от модела, директно се добавя към размера на лихвата и рисковата премия, с което се формира общата лихва . • Общата лихва по кредита ,използувана като база за сравнимост, става равна на сумата от търговската лихва и еквивалентният лихвен процент на застрахователната премия , т.е.:

19. Еквивалентният лихвен процент на застрахователната премия се определя итеративноот равенството : • Нормата за дисконтиране в процедурата за получаване на PV е равна на общата лихва по кредита • Лихвените равнища ,в това число и премията за покриване на кредитния риск , разчетени по посочената схема, са със стойности , определени към момента на сключване на кредитното споразумение и не подлежат на актуализация.

20. Изводи по схемите за кредитиране • По нивата на среднопретегленият лихвен процент за обслужване на кредитния ресурс за строителство на ядрени централи , очевидно предимство има схемата на държавногарантираните кредити и инструмента на експортно кредитиране, съчетано с проектно финансиране. Проектното финансиране и процедурата на кредитиране чрез емисия на дългови инструменти отиват на последна позиция.

21. КЪДЕ СМЕ НИЕ В ПРОЕКТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АЕЦ”БЕЛЕНЕ”? По предварителна информация,изискваща потвърждение, има атрактивно предложение от руската страна за осигуряване на кредитен ресурс в размер на 4 млрд.евро, на база държавно-гарантиран от руската държава ресурс със следните базови параметри: • Гратисен период – 6 години; • Капитализация по време на строителството на лихвата и добавяне към размера на кредитния ресурс,предварително оценен в размер на 4 млрд.евро; • Срок за погасяване на кредита + капитализираната по време на строителство лихва – 20 години, на равни вноски; • Среднопретеглена лихва на годишна база, в размер на 4%; • Без застраховки(пълна, или частична); • Без държавни гаранции; • Бенефициент : Проектна компания АЕЦ”Белене”(51% НЕК; 1% “Фортум”(с “колл” опцион –купувач) ; 1% “Алтранс” ”(с “колл” опцион –купувач); 47% ( с “колл” опцион-продавач ) за “Атомстройекспорт”)

22. Казусът “Индексация на базовият договор” или “Защо е необходимо да се договори крайна фиксирана цена на Проекта –сега?” До този момент няма становище на страните относно финалният бюджет на проекта. Страните се договарят при хипотеза за фиксиране на базовата цена на проекта в размер- 3 997 261 000 € + добавката за индесиране на базовата цена. Определянето на бюджета при фиксирана добавка става итеративно: • Т.1 : Определя се базовата цена в размер 3 997 261 000 € + добавката за индесиране на базовата цена; • Т.2 : Определя се размерът на привлеченият ресурс върху величината по т.1 в размер на 70% и размерът на “собственият” капитал в размер на 30%; • Т.3 : Определя се размерът на капитализираната за периода на строителството лихва.Резултатът се добавя към размера на кредитния ресурс по т.2; • Т.4 :Добавя се размерът на собственият капитал по т.2 и се формира окончателният бюджет на проекта; • Т.5 : Прилага се процедура по т.2 върху окончателният бюджет на проекта по т.4 и се получава окончателният размер на “собствен” и “привлечен” капитал.

23. Казусът “Индексация на базовият договор” или “Защо е необходимо да се договори крайна фиксирана цена на Проекта –сега?” • FIDIC е абревиатура на “Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils”, означаваща “Международна федерация на инженерите консултанти”. Създадена е през 1913 г. в Швейцария. В нея членуват националните асоциации на инженерите консултанти ; • Федерацията изготвя и публикува стандартни договори, познати като “Дъгата на FIDIC”, тъй като обложките на различните книги са в различни цветове. Новата дъга на FIDIC – изданието от 1999 г. – съдържа:• Червена книга – Условия за договор за строителство (Conditions of Contract for Construction); • Жълта книга – Условия за договор за оборудване и проект – строителство (Conditions of Contract for Plant and Design - Build); • Сребърна книга – Условия за договор за инженеринг, финансиране и строителство / проекти до пуск (Conditions of Contract for Engineering, Procurement and Construction / Turnkey Projects); • Зелена книга - Съкратена форма на договор (Short form of Contract).

24. Казусът “Индексация на базовият договор” или “Защо е необходимо да се договори крайна фиксирана цена на Проекта –сега?” • Съгласно “Сребърната книга”, EPC контракта има “базова цена и “добавка”(индексация).Индексацията е необходима във връзка с хипотезата за очакваната динамика на макроикономическата среда в процеса на реализацията на договори имащи значителна продължителност (5-10 години); • Базовата цена на EPC контракта,подписан между страните възлиза на 3 997 261 000 €; • За индексацията са предвидени четири базови сценария : • Спорът между страните е ,кой от сценариите следва да се прилага; • Рисковете за българската страна възникват при два възможни сценария за развитието на прогнозните нива на индексацията, условно : сценарий , тип “V” и сценарий ,тип “W” Esc BG ind.;Esc BG mix;Esc EU ind.;Esc EU mix

25. Казусът “Индексация на базовият договор” или “Защо е необходимо да е договори крайна фиксирана цена-сега” сценарий “V” сценарий “W”

26. Казусът “Индексация на базовият договор” Сравнение на сценарии “V” и “W”

27. Казусът “Индексация на базовият договор”(ниво на ограничение-10 пункта чрез прилагане на “робастна” процедура)

28. Казусът “Индексация на базовият договор”(ниво на ограничение-5 пункта чрез прилагане на “робастна” процедура)

29. Казусът “Индексация на базовият договор”сценарий –”V” сценарий - “W”

30. Казусът “Индексация на базовият договор”

31. Казусът “Индексация на базовият договор”

32. Казусът “Индексация на базовият договор”

33. ТЕСТОВ ФИНАНСОВ МОДЕЛ НА ПРОЕКТА Забележка:Във финансовия модел е отразена хипотеза за 51% участие на България; 47% участие на Русия с “колл-опцион” за останалите двама участника до пълният размер на руското участие; признаване на български дял “собствен капитал” в размер на 1 млрд.евро;предоставяне на инвестиционен кредит в размер на 4 млрд. При лихвен процент на привлечения капитал- 4%, на годишна база ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА АМОРТИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА (ТУК Е ПРИЛОЖЕНА ОПТИМАЛНА АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА- ЗА ОСНОВНАТА ТЕХНИКА,КОЯТО ИМА РЕАЛЕН ДЪЛЪГ СРОК НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ СЕ ПРИЛАГА АМОРТИЗАЦИОННА НОРМА ОТ 5%)

34. Използувани основни параметри за критериален подбор на вариантите на проектните решения :Нетна сегашна стойност на проекта(NPV); Вътрешна нoрма на възвращаемост на инвестицията (IRR(inv)); Вътрешна нoрма на възвращаемост нa собствения капитал (IRR(Equ));Срок за възвращаемост на инвестицията

42. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА АМОРТИЗАЦИОННАТА ПОЛИТИКА (ТУК Е ПРИЛОЖЕНА ОБИЧАйНА АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА- ЗА ОСНОВНАТА ТЕХНИКА,КОЯТО ИМА РЕАЛЕН ДЪЛЪГ СРОК НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ СЕ ПРИЛАГА АМОРТИЗАЦИОННА НОРМА ОТ 10%)

50. ОПРЕДЕЛЕНИЯ: • „Брутно крайно потребление на енергия“(БКЕП) означава енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия итоплинна енергия; • „Възобновяеми енергийни източници“ са възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;