1 / 14

Основи на динамиката на точка с променлива маса.

Основи на динамиката на точка с променлива маса. Учебни въпроси 1. Диференциално уравнение на движение на точка с променлива маса. 2. Задачи на Циолоковски. 1.Диференциално уравнение на движение на точка с променлива маса. 1.1.Движение на точка с променлива маса.

nira
Download Presentation

Основи на динамиката на точка с променлива маса.

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Основи на динамиката на точка с променлива маса. Учебни въпроси 1. Диференциално уравнение на движение на точка с променлива маса. 2. Задачи на Циолоковски.

  2. 1.Диференциално уравнение на движение на точка с променлива маса.1.1.Движение на точка с променлива маса. Тяло с променлива маса се нарича всяко тяло, масата на което се изменя с течение на времето. Когато размерите на тялото с променлива маса са много малки в сравнение на разстоянията, които то изминава, или ако тялото извършва транслация, може да се счита, че то е точка с променлива маса. Ще приемем, че масата на точката е една непрекъсната и диференцируема функция само на времето, т.е. m = m(t). В повечето случаи се разглеждат точки, чиято маса намалява и се въвежда величината “секунден разход на маса” p = - dm/dtв момента t. Ако р>0 масата намалява и обратно.

  3. 1.2 Диференциално уравнение на движение – уравнение на Мещерски. В момента t се разглежда движението на точка с маса m(t) със скорост v и друга точка с елементарна маса dm(t) и абсолютна скорост u. В един следващ момент t+dt двете разглеждани точки образуват една обща точка с маса m+dm (когато се отделя маса dm<0). Количеството на движение на системата в момента t е Q = m.v + dm.u, а в момента t+dt: Q1 = (m+dm).(v+dv) = = m.v + m.dv + dm.v + dm.dv . Пренебрегва се dm.dv≈ 0 като безкрайно малка от втори ред. Тогава разликата на количеството на движение в двата момента ще бъде: dQ = Q1 – Q = m.dv + (v – u).dm [1] Разделяме [1] на dt, и се получава:

  4. Уравнение на Мещерски (продължение) dQ/dt = m.dv/dt + (v – u).dm/dt, но dQ/dt = Fra .Тогава: Fra = m.dv/dt + (v – u).dm/dt или: m.dv/dt= Fra + (v – u).dm/dt [2] Уравнението [2] се нарича уравнение на Мещерски (1897 г.) и представлява диференциално уравнение на движението на точка с променлива маса. Ако в [2] положим относителната скорост между двете точки v – u= vr = c, и означим с. dm/dt = Фrще получим: m.a = Fra + Фr[3] ВекторътФr= - c.p се нарича реактивна сила . Реактивната сила е равна на произведението от относителната скорост и секундния разход на маса. При отделяща се маса (р>0), Фre насочена обратно на с

  5. Уравнение на Мещерски - продължение Уравнението [3] се нарича основно уравнение на динамиката на точка с променлива маса. Уравнението за движение на точка с постоянна маса е валидно и за движение на точка с променлива маса, ако към приложените външни сили се прибави и реактивната сила. Ако проектираме [3] върху осите на координатната система Охуz се получават диференциалните уравнения на движението на точка с променлива маса в проекционен вид: m.x = Fxa + Фrx ;m.y = Fya + Фry; m.z = Fza + Фrz [4] Уравнението на Мещерски се изведе при предпоставка, че отделящите се частици след отделянето не взаимодействат вече с основната точка, а влиянието на присъединяващите се частици започва вмомента t+dt.

  6. 1.3 Частни случаи а) Масата е постоянна: m = const Тогава dm/dt = 0 ,Фr = 0и m.a = Fa .[5] б) Релативната скорост е равна на нула с = 0 и v = u Тогава реактивната сила също е равна на нула. Уравнението на движение ще има вида: m(t).a = Fa [6] Пример: движениe на айсберг. в) Абсолютната скорост на отделящата се или присъединяващата се маса u = 0 и c = -v. Реактивната сила ще бъде Фr = -v.dm/dt . Уравнението на движение приема вида: m.dv/dt + v.dm/dt = Fa или d/dt.(m.v) = Fa [7] Уравнението [7] е известно още като уравнение на Леви Чивита (Италия 1928 г.), въпреки че И.В.Мещерски го извежда като частен случай в 1897 г.

  7. 2. Задачи на Циолоковски 2.1 Първа задача на Циолоковски. Точка с променлива маса се движи праволинейно в среда без съпротивление под действието само на реактивна сила. Да се определят закона на праволинейното движение и скоростта на точката, при положение, че относителната скорост на изтичащите частици е постоянна по големина и с посока – обратна на скоростта на движещата се точка. Проектира се уравнението на Мещерскивърху остта на посоката на движение (скоростта на точката): m.dv/dt = - c.dm/dt или ако се разделят променливите: 1/c∫dv=-∫dm/m. Интегрирането се извършва в интервалите v0 – v и m0 – m . Получава се:v = v0 + c.ln m0/m [8]. v0 – начална скорост на точката, m0 – началната й маса.

  8. Първа задача на Циолоковски – продължение (движение на ракета) Ако с mk се означи постоянната маса на корпуса плюс апаратурата на ракета и с mг – променливата маса на горивото, то в произволен момент t масата на ракетата ще бъде:m = mk + mг , а в началния момент t0 : m0 = mk + mг0(mг0е началнат маса на горивото ). Уравнението [8] ще добие вида:[9] Зависимостта [9] се нарича формула на Циолоковски. Скоростта на ракетата в момента, когато се изразходва всичкото гориво (mг =0) ще бъде: [10] Ще въведем числото наречено Параметър на Циолоковски: Тогава от [10] се получава: v* = v0 + c.ln(1 + z) [11] При v0 = 0: v*/c = ln(1+z) = ln mг0/mk [12]

  9. Първа задача на Циолоковски – продължение (тълкуване на формулата на Циолоковски) Формулата [11] показва, че скоростта, която получава ракетата след изгарянето на горивото може да се увеличи по два начина – чрез увеличаване на с (относителната скорост на изтичащите газове) или чрез увеличаване на z (масата на горивото спрямо масата на тялото на ракетата). От [12] може да се направи извода, че за да се получи по-голяма скорост на ракетата в края на процеса, е по-изгодно да се увеличава релативната скорост на излъчваните частици, отколкото да се увеличава относителния запас на гориво. Ако интегрираме [8] се получава закона за движение на точка с променлива маса: x = v0.t + c.∫ln m0/m dt [8a] (Приема се, че масата се променя или по линеен или по показателен закон)

  10. Първа задача на Циолоковски – продължение (постигане на първа космическа скорост) Най-малката скорост, която трябва да се придаде на тяло, за да стане то изкуствен спътник на Земята, се нарича първа космическа скорост. Тази скорост имастойност≈ 8000 m/s, но тук ще яприемем vmax= 9000 m/s, за да се компесират 10 -15 % загуби от съпротивленията на средата и земното притегляне. Скорост на изтичане на газовете е с = 2400m/s. Тогава от зависимостта [12] ще се получи: Тези пресмятания показват, че горивото на ракетата в момента на старта трябва да бъде с 41.5 пъти по-голяма маса от масата на ракетата без гориво, т.е. теглото на горивото трябва да бъде 98% от стартовото тегло на ракетата. Следователно, постигане на І космическа скорост е почти невъзможно с едностепенна ракета.

  11. полезен товар Трета субракета Втора субракета ІІІ-та степен Първа субракета ІІ-ра степен І-ва степен 2.2 Многостепенна ракета. Съвкупност от работещата степен, неработещите степени и полезния товар се нарича СУБРАКЕТА. Всички неработещи степени и полезният товар са полезен товар за работещата степен, т.е. една субракета се пресмята, като едностепенна ракета.Да приложим формулата на Циолоковски [11] за всяка субракета. За скоростта на ВТОРАТА субракета след изгаряне на горивото в първата степен се получава: v1* = c1.ln(1 + z1). След изгаряне на втората степен, скоростта на третата субракета ще бъде: v*2=v*1+c2.ln(1+z2). Или: v*2 = c1.ln(1 + z1) +c2.ln(1+z2).

  12. Многостепенна ракета – продължение (формула на Циолоковски за многостепенна ракета) След изгаряне на горивото и в ІІІ-тата степен за скоростта на полезния товар (спътника) ще се получи: v*3 = c1.ln(1 + z1) +c2.ln(1+z2) +c3.ln(1+z3) [13] Ако за всички степени относителните скорости на изтичащите газове са еднакви (c1= c2 = c3= c) и за всички субракети параметрите на Циолоковски са също равни (z1 = z2 = z3 = z), за скоростта на полезния товар се намира: v*=3.c.ln(1+ z), a при n-степена ракета: v*=n.c.ln(1+z1). [14] Нека сега намерим колко е z за двустепенна и тристепенна ракета (за едностепенна беше z = 41.5). За n = 3 , z ≈ 2.49. Следователно І космическа скорост може да се достигне само чрез многостепенна ракета.

  13. 2 2 2.3 Втора задача на Циолоковски Точка с променлива маса (ракета) се движи вертикално нагоре до повърхността на земята в хомогенно силово поле (g = const) като съпротивлението от въздуха се пренебрегва. Да се определи скоростта и закона за движение на ракетата под действието на реактивната сила и силата на теглото, акои с = const. Проектира се уравнението на Мещерски [3] върху оста на движение (вертикалата) : m.dv/dt = -mg – c.dm/dt [15]. След интегриране се получава: v = v0– gt + c.ln(m0/m) [16] и за закона на движение: x = v0t– gt/2 + c.∫ln(m0/m)dt [17] При изменение на масата по линеен закон [17] е във вида x = v0t– gt/2 + c/α[(1 - α t).ln(1 - α t) + α t] [18] При показателен закон: x = v0t– gt/2 + αct/2 [19] 2 2

  14. Въпроси ?

More Related