1 / 11

ЗДРАВНА СЛУЖБА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ

ЗДРАВНА СЛУЖБА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ. ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ. ЗДРАВНА СЛУЖБА.

nanda
Download Presentation

ЗДРАВНА СЛУЖБА ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. ЗДРАВНА СЛУЖБАОПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ

  2. ЗДРАВНА СЛУЖБА • Здравната служба е система от здравни заведения и органи за управление и контрол, в която заделени от обществото ресурси се получават, преработват и разходват с цел удовлетворяване на специфични здравни потребности на населението и предоставяне на достатъчна по обем и качество здравна помощ.

  3. Здравната служба е съставена от две обособени части • Първата структурна част – здравните заведения, включва в себе си всички видове здравни и лечебни заведения (здравни кабинети, лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, диагностични звена, центрове за спешна медицинска помощ, кръвни центрове, диспансери, национални центрове и др.), които изпълняват типично производствени функции по предоставяне на здравни услуги на населението; • Във втората структурна част са всички органи за управление и контрол (Министерство на здравеопазване, агенции към министерството, РЦЗ, РИОКОЗ), които изпълняват типично управленско-организационни, контролни и регулаторни функции в системата на здравеопазване.

  4. Здравна служба – организационна структура

  5. МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ • Медицинската помощ е част (елемент) от общата здравна помощ и включва всички дейности по диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика, извършвани от медицински специалисти с определена квалификация в амбулаторията, болницата или дома на пациента.

  6. Здравна помощ • Здравната помощ е по-общото понятие и се определя като „множество дейности и услуги, оказвани на индивидите, семействата и общността от здравни и медицински специалисти с цел промоция, профилактика, възстановяване и проследяване на здравето и повишаване качеството на живот”

  7. Здравна помощ - класификация според сложността: • самопомощ; • долекарска помощ (от самостоятелно работещи медицински специалисти по здравни грижи или медико-технически и медико-диагностични специалисти – лаборанти и др.); • лекарска – първична, специализирана и високоспециализирана. според състоянието на пациента (срочността): • спешна; • неотложна; • планова; • продължително лечение (долекуване и рехабилитация). според нивото: • първична; • вторична; • третична; според направлението на услугите: • профилактично-промотивна; • лечебна; • медико-социална; • смесена – диспансеризация. според вида на собственост: • публична – държавна и общинска; • частна – лична, кооперативна, акционерна; • смесен тип.

  8. Организационни принципи на здравната служба • принцип на регионално разпределение (териториален) и децентрализирано управление; • йерархични взаимоотношения и хоризонтално сътрудничество и взаимодействие; • единство в дейността; • комплексност в структурата и дейността.

  9. Характеристики на здравната служба • всеобхватност – оптимално съчетание на всички услуги, които се предлагат на населението; • адекватност – пропорционалност (съответствие) между потребността и предлаганата здравна услуга; • достъпност – липсата на каквито и да е ограничения за гражданите при ползването на здравните услуги – икономически, социо-културални, инфраструктурни (пътища, комуникации и т.н.), законодателни и други; • наличност – наличието на адекватна структурна единица от здравната служба на определена територия към определена част от населението (напр. наличието на практики на общопрактикуващи лекари); • съответност – необходимост от определена здравна услуга на базата на реалните потребности, приоритети и политики (напр. създаване на кардиохирургично отделение в малка общинска болница); • осъществимост – дали наличните ресурси и структури позволяват предоставянето на определени здравни услуги.

  10. Основни проблеми пред здравната служба • неадекватност и недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално технически, информационни и организационно-управленски; • несъответствие между структура и търсене на здравни услуги – йерархичната (пирамидална) структура не съответства на търсенето – заобикаляне на първичната медицинска помощ и търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението; • липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие – например – взаимодействието между първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ, нарушена структура на неотложната медицинска помощ и т.н.; • свръх централизация или пълна децентрализация – две крайни явления, които оказват влияние върху структура и взаимодействие; • неадекватни решения свързани с регионалното (териториалното) разположение – Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие; • свръх окрупняване или раздробяване (разпокъсване) на структурни елементи и връзки – напр. създаване на един център по трансплантации или друга крайност създаване на множество клиники по кардиохирургия).

  11. Пример 1. Несъответствие между познание и политическо говорене В началото на реформата в България известен български лекар и здравен политик непрекъснато обясняваше на обществото необходимостта от стартиране на реформата и нейното приложение на практика. При обосноваването на необходимите стъпки той заявяваше, че реформата в здравеопазването трябва да бъде насочена към: 1) намаляване броя на работещите в болниците, 2) увеличаване на доходите на лекарите; 1) намаляване броя на болниците и леглата в тях; 4) увеличаване финансовите средства за лечение; 5) редуциране на управленските функции на Министерството на здравеопазването и т.н. Какви грешки допускаше този политик и защо не бе разбран: • Смесване на понятията здравеопазване и здравна служба – всички посочени по-горе мерки се отнасят към преструктуриране на ресурсите на здравната служба; • Липсата на приоритети; • Недоверие в обществото - предлаганите реформи не са насочени към обществото – няма нито дума за пациента, а са насочени към здравната служба. • Непознаване на процесите в управлението – намаляването на работещите не води до увеличаване на доходите и т.н.

More Related