1 / 32

ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ В ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ

Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02. ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ В ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ. ЧАСТ II. Джон Робинсън, Стоян Стоянов Queen Mary University of London Химикотехнологичен и металургичен университет, София. Безопасност и контрол в българските пристанища.

mihaly
Download Presentation

ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ В ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02 ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ В ПРИСТАНИЩНИ РАЙОНИ ЧАСТ II Джон Робинсън, Стоян Стоянов Queen Mary University of London Химикотехнологичен и металургичен университет, София

  2. Безопасност и контрол в българските пристанища Характер на Държавния пристанищен контрол • (А) Законови актове, регулиращи дейностите по корабоплаването и морските съдове: • Международна конвенция за безопасност на човешкия живот при мореплаване (InternationalConventionfor the Safety of Life at Sea - SOLAS, 1974); • Международна конвенция относно товарните линии (International Convention on Load Lines, (LL 66));

  3. Характер на Държавния пристанищен контрол • (А) Законови актове, регулиращи дейностите по корабоплаването и морските съдове: • Международна конвенция за предотвратяване замърсяванията от кораби (International Convention Prevention of Pollution from Ships - MARPOL 73/78); • Международна конвенция относно стандарти за обучение, сертифициране и наблюдение на моряците (Standards of Training, Certification and Watchkeeping for Seafarers - STCW 1978); • - Международна конвенция за измерване тонажa на корабите (International Convention on Ships Tonnage Measuring - Tоnnage 69).

  4. Характер на Държавния пристанищен контрол (Б) Цитираните конвенции са приети в Българското законодателство и органите по контрол на флага (Flag-state control) са отговорни за въвеждането на наредби в националното законодателство, относно гарантирането на безопасност за човешкия живот и предотвратяване на замърсяванията на околната среда.

  5. Характер на Държавния пристанищен контрол (В) Компетентни органи за контрол: * Изпълнителната агенция „Пристанищна администрация” (ИАПА) към МТС; * Изпълнителната агенция „Морска администрация” (ИАМА) към МТС. - ИАМА - контрол на замърсяването, - ИАПА – за контрол относно здравословност и безопасност на работната среда.

  6. * контрол от инспектората * подписване на акта за безопасност при товарене и разтоварване * разрешение за влизане в пристнището МОРЕ Морска администрация ???! Пристанищна администрация престой, товаро/раз-товарни дейности ПРИСТАНИЩЕ (В) Компетентни органи за контрол

  7. Характер на Държавния пристанищен контрол (Г) Процедурите по инспектиране, извършвани от компетентните държавни органи за контрол на пристанищата, са разрешени да се извършват 24 часа на ден.

  8. Брой проверени кораби и установени нарушения в българските пристанища Източник: Национален статистически институт, Справочник “Околна среда” 1998 – 2000

  9. Брой проверени кораби и установени нарушения за Черно море

  10. Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02 КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРСКИТЕ ВОДИ И РЕКА ДУНАВ Извършени проверки на кораби в съответствие с изискванията за предотвратяване на замърсяването на морската среда Източник: Национален статистически институт. Околна среда, 2000

  11. Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02 ИЗВЪРШЕНИ ПРОВЕРКИ НА КОРАБИ СЪГЛАСНО ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА ЗА 2000 г. Източник: Национален статистически институт. Околна среда, 2000

  12. Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02 МОРСКИ ПРОИЗШЕСТВИЯ ДОВЕЛИ ДО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА И БРОЙ ПЕТРОЛНИ РАЗЛИВИ Източник: Национален статистически институт. Околна среда, 2000

  13. Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02 УСТАНОВЕНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИ НА КОРАБИ СЪГЛАСНО ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА ЗА 2000 г. Източник: Национален статистически институт. Околна среда, 2000

  14. Flanders - Bulgarian Project BUL/017/02 МОРСКИ ПРОИЗШЕСТВИЯ, ДОВЕЛИ ДО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ РАЗЛИВИ ЗА 2000 г. Източник: Национален статистически институт. Околна среда, 2000

  15. Пакет документи “Ерика” на ЕС • Първа фаза: • - нарастване на честотата и обхвата на проверките; • - въвеждане на процедури за наблюдение; • - прекратяване на експлоатацията на • еднокорпусни танкери от 2015 г. • Втора фаза: • - въвеждане Voyage Data Recorders • (“черни кутии”) на корабите преди 2007год; • - създаване на Европейски компенсационен фонд • за възстановяване на щети, нанесени • от нефтени разливи; • създаване на Европейска агенция за морска • безопасност.

  16. Пакет документи “Ерика” на ЕС Пакетът “Ерика” – характеристики - по-стриктно рамковото законодателство за мореплаване; - необходими допълнителни финансови средства; - стриктно спазване на Международния код за управление на безопасността отчуждите флагове.

  17. Пакет документи “Ерика” на ЕС Пакетът “Ерика” – отражение за България: - намаляване броя на нефтените танкери, - влошаване на икономическите индикатори, - увеличаване на разходите за Voyage Data Recorders (прибл. 50 000 USD за кораб). .

  18. Стратегически цели и роля на правителството - Интегриране на Българския морски транспорт с ЕС; - промени в трудовото законодателство; - увеличаване контрола върху трафика на морски съдове, (заедно с Турция); - сътрудничество с Европейски компенсационен фонд за възстановяване щетите, нанесени от нефтени разливи; - създаване на оторизирани класификационни общества; - продължаване хармонизацията на Българското морско законодателство с изискванията на ЕС и световното право.

  19. Мерки за подобряване на морската и пристанищна безопасност • повишаване на правителствения контрол • в пристанищата; • стриктно спазване на законовите правила и • разпоредби за безопасност; • създаване на компенсаторна система срещу • морско замърсяване; • сътрудничество с Европейската агенция • за морска безопасност; • - намаляване влиянието на субективния фактор; • - повишаване на степента на безопасност • при товаро-разтоварни дейности.

  20. Шум, инфразвук и вибрации в пристанищните райони

  21. Нива на шум от морски транспортни съдове Източник: Ë. Ãîðàíîâà, Å. Èâàíîâè÷, Èâ. Ïàóíîâ, Øóìîâèÿò ôàêòîð â ïðîèçâîäñòâåíè îòðàñëè è òðàíñïîðòà â Áúëãàðèÿ, в кн. Èíôðàçâóê, óëòðàçâóê, øóì è âèáðàöèè, ïîä ðåä. Ä. Öâåòêîâ, Ì. Àíãåëîâà, Ìåäèöèíà è ôèçêóëòóðà, Ñîôèÿ, 1995.

  22. Въздействие на шума върху работещите, заети с корабен транспорт Source: Ë. Ãîðàíîâà, Å. Èâàíîâè÷, Èâ. Ïàóíîâ, Øóìîâèÿò ôàêòîð â ïðîèçâîäñòâåíè îòðàñëè è òðàíñïîðòà â Áúëãàðèÿ, в кн. Èíôðàçâóê, óëòðàçâóê, øóì è âèáðàöèè, ïîä ðåä. Ä. Öâåòêîâ, Ì. Àíãåëîâà, Ìåäèöèíà è ôèçêóëòóðà, Ñîôèÿ, 1995

  23. Инфразвук в пристанищните райони Кораби със среден тонаж: до 119 dB Пътнически кораби на подводни криле: - до 94 dBв кабините, - 104 dBна капитанския мостик, - 86-96 dBв машинното отделение на спрял кораб - 86 – 103 по време на движение. Максималните стойности на инфразвука са в честотния обхват 6.3 – 25.0 Hz.

  24. Инфразвук в пристанищните райони Нивото на инфразвук в морските съдове: - до 77 - 97 dBв кабините, - 89 dBна капитанския мостик, - 64 - 88 dB в машинното отделение за спрял кораб - 82 – 114 dB по време на движение. Максималните стойности на инфразвука са в честотния обхват 8.0-25.0 Hz. По време на морска буря нивата на инфразвук достигат до124 dBвъв всички помещения

  25. Вибрации в пристанищните райони Над 50 % от работещите на пристанищата са под влиянието на значителни вибрации. Обикновено, наднормените вибрации са придружени от интензивен шум, който следва да се отчита при оценяване на последиците за здравето на работещите.

  26. Ограничения за нивото на инфразвука • - до 105 dB за честотите 2,0; 4,0; 8,0 и 16,0 Hz • до 102 dBза честота 31,5 Hz. • (съгласно Наредба на МНЗ) • Разработва се БДС за нивата на инфразвук, • включително и за корабните кабини.

  27. Здравни ефекти, причинени от шум Основни въздействия от шума: - намаляване нивото на чуваемост; - стресови реакции; - увреждане на сърдечно-съдовата система; - увреждане на нервната система

  28. Здравни ефекти, причинени от инфразвук Основни въздействия от инфразвука: - върху кръвното налягане, - намаляване нивото на концентрация, - разстройство в ориентацията, - намалена адаптация, - намалена работоспособност, - влошаване на общото състояние на организма

  29. Здравни ефекти, причинени от шум, инфразвук и вибрации Комбинирано влияние на шума, инфразвука и вибрациите: - общ функционален спад в човешкото тяло.

  30. Комбинирано въздействие на основните физически замърсители - шум, инфразвук и вибрации • намаляване прага на чуваемост, • увреждания на сърдечно-съдовата и • нервната системи, • нестабилност на кръвното налягане, • понижаване нивото на концентрация • и адаптация, • общо намаляване на жизнения тонус. • Необходимост: • да се разработят нови стандарти и законови • актове, които да регулират нивата на шум, • инфразвук и вибрации в пристанищните райони.

  31. Заключение • Сред основните приоритети при • управлението на околната среда в българските пристища са: • Разработването на законова база, • хармонизирана с Европейското • Законодателство; • Създаването на ефективна система • за осигуряване на здравословна и безопасна околна среда в пристанищните райони .

  32. Заключение Опасностите и рисковете в пристанищата са свързани с: • Организацията на работа в доковите структури, • Оборудването за повдигане и обработка на товари, • Превозване на запалими и експлозивни вещества, • Вид на достъп до корабите и трюмовете.

More Related