БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ

1. БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ Проф. Стефан Николов, д.ф.н., Ръководител на Катедрата по Фармакогнозия при Фармацевтичния факултет на Медицинския университет - София

2. Богатството на българската флора • България е сравнително малка страна с площ от 111 000 кв. км, но е богата на растително разнообразие. • Има данни, че общият брой на нисшите и висшите растения възлиза на около - 7835 вида, които са групирани в следните отдели :

3. Algae /Водорасли/ - 3000Lichenes /Лишеи/ – 710Bryophyta /Мъхове/ - 660Lycopodiophyta /Плаунови/ - 7Equisetophyta /Хвощови/ - 12Polypodiophyta /Папрати/ - 30Pinophyta /Голосеменни/ - 16Magnoliophyta /Покритосеменни/ - 3700

4. Сравнение с други страни • Например Германия, която е многократно по-голяма по площ от България, но нейната флора се състои от около 3000 вида (голо и покритосеменни), спрямо 3700 вида за БЪЛГАРИЯ. • Същото се отнася и за Англия, чиято флора от голо и покритосеменни растения е общо 2 179 вида. • Флората на Финландия от същите отдели е около 1200 вида. • Главната причина за богатството на българската флора, сравнение с други страни са благоприятните почвено-климатични условия на България.

5. Използване на лечебните растенията в БЪЛГАРИЯ • В народната медицина приложение намират около 500-600 лечебни растения. • За нуждите на фармацевтичната промишленост, фитотерапията и за износ, се прилагат най-често около 300 вида. • Има данни, че за минали години износът на билки от нашата страна за страни главно в Западна и Централна Европа е бил между 7000 и 10000 тона.

6. Сравнение между световното приложение на билките и използването на лечебните растенията в БЪЛГАРИЯ • В световен мащаб се прилагат около 12000 вида лечебни растения, от известните досега около 500000 вида висши растения или от световната флора са известни и се използват като лечебни растения само 2.4%. • У нас като лечебни растения се използват около 750 вида от общо за страната 3700 вида висши растения или от българската флораса известни и се използват като лечебни растения 20%.

7. Тези данни показват, че броят на познатите и използвани лечебни растения не е голям, особено в световен мащаб и същевременно добре открояват БЪЛГАРИЯ като уникална страна с близо десеткратно по-добро познаване и използване на лечебните растения.

8. Ендемични лечебни растения Балканският регион е богат на ендемични видове и е един от най-важните центрове на растително биоразнообразие в Европа.

9. Характерно е още широкото използване на нашите лечебни растения в българската народната медицина • Конкретно в българската народна медицина приложение намират около 500-600 лечебни растения. • Данните от народната медицина, макар и емпирични отразяват хилядолетния опит на човека. • Заслужено място трябва да се отдаде на богатството и дълбоките традиции на българската народна медицина.

10. Вярата на хората в лечебната сила на билките се е предава от поколения на поколения, намира място в народния фолклор, съхранява се в ритуали, писмени източници и устно предавани съвети.

11. Приносът на народната медицина в откриването и въвеждането на нови лечебни растения е голям. Примери могат да се посочат много:

12. Индийската народна медицина даде на света Rauwolfia serpentina и постави началото на лечението на хипертонията с лечебни растения;Английската народна медицина даде на света Digitalis purpurea и постави началото на непреходните и сега сърдечни гликозиди;Индианската народна медицина даде на света – хинина и кураре;

13. Digitalis purpurea

14. В този списък се нарежда и българската народна медицина. с известното в света “българско лечение” – Cura bulgaraна паркинсоновата болес на народния лечител Иван Раев с корени на лудото биле – Atropa bella-donna.

15. “Българското лечение” – Cura bulgaraе фармакологично и клинично потвърдено и се налага в световната медицинска практика още през 30-те години на миналия век.

16. Atropa bella-donna

17. Вижда се, че не само българската народна медицина, а и всяка друга може и е отправна точка за задълбочени научни изследвания, с методите и средствата на съвременната наука.

18. Заслужават внимание сериозните и задълбочени научни изследвания, свързани с лечебните растения, които десетилетия се провеждат в Българските университети и научни институти.

19. Водещи са Институтите на БАН - по органична химия с център по фитохимия, - бившият Институт по ботаника,- катедрата по фармакогнозия и фармацевтична ботаника при Фармацевтичния факултет в София и др.

20. Изследванията са насочени към: • Изолиране, пречистване, разделяне и структурно определяне на биологично активни съединения от лечебни растения; • Количествени и качествени анализи на активни вещества; • Изследване на съдържанието и динамиката на натрупване на някои активни вещества в лекарствените растения; • Стандартизация и контрол на билкови суровини и готови фитопородукти; • Таскономични, хорологични, екологични, биологични и хемотаксономични характеристики на видове от българската флора; • култивиране на лечебните растения и др.

21. Най-задълбочено и всестранно във всички посочени по-горе, както и в други аспекти се изучават лечебните растения по профилираната учебна дисциплина ФАРМАКОГНОЗИЯ, която се изучава само от студентите по фармация.

22. Фармакогнозията е “мултидисциплинарна дисциплина”, която прилага различни физични, химични, физикохимични, биологични и други, в това число и най- съвременни методи за всестранното изучаване на растителните лекарствени суровини.

23. Доказателство за това е водещата роля на фармакогностите в издаването на капиталния труд “Специализирана Енциклопедия на Лечебните растения в България”.

24. В нашата страна има само една катедра по фармакогнозия, която е към Фармацевтичния факултет в София

25. Българските лечебни растения проявяват уникалност и в химичния състав на биологично активните вещества, на които се дължи лечебното им действие. Примери могат да се посочат много.

26. Достатъчно е само да се даде пример с уникалното Българско розово масло, което е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла.

27. Б ъ л г а р с к о р о з о в о м а с л о се различава по количественото съдържание на съставките. Главен компонент е ацикличния монотерпенов алкохол цитронелол, а не както е при другите розови масла алкохола гераниол.

28. Тази разликата се дължи на специфичните почвено климатични условия, който казанлъшката роза - Rosa damascenaнамира в българските подбалкански полета.

29. Rosa damascena

30. Зависимости между специфичните български условия и качествения и количествен състав на биологично активните вещества в българските растения могат да бъдат посочени още много/Digitalis lanata, Tribulus terrestris, Leucojum aestivum и др./.

31. Проведените у нас научни изследвания, доведоха до създаването на някои уникални и световно известни лечебни фитопродукти, които са непреходни по действие, лечебен ефект и приложение повече от половин век. Примери: Nivalin, Tribestan, Tabex и др.

32. Наричат нашите лечебни растения /билките/ „зеленото злато на България” или „зеленото богатство на България”. Това е така но златото и богатството ако не се пази, съхранява добре и не се работи за да се умножава, идва ден когато свършва.

33. И тук сме уникални, тъй като България е от малкото страни в света, ако не и единствена, в която има приет и действащ закон за “Лечебните растения”.

34. Благодаря за вниманието.