Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възрас...
Download
1 / 42

Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възраст - PowerPoint PPT Presentation


  • 171 Views
  • Uploaded on

Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възраст. Маргарита Станкова. Поведенчески проблеми. В зависимост от своята проява, проблемните поведения в детска възраст могат да се разделят на две големи групи: екстернализирани и интернализирани.

loader
I am the owner, or an agent authorized to act on behalf of the owner, of the copyrighted work described.
capcha
Download Presentation

PowerPoint Slideshow about ' Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възраст' - lorene


An Image/Link below is provided (as is) to download presentation

Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author.While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server.


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript

Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възраст

Маргарита Станкова


Поведенчески проблеми проблеми в детска възраст

В зависимост от своята проява, проблемните поведения в детска възраст могат да се разделят на две големи групи: екстернализирани и интернализирани.


Поведенията, които се изразяват с външен ефект /екстернализирани поведения/ се характеризират със стил, насочен навън и могат да имат вид на прояви на агресия, импулсивност, насилие и неподчинение.

Други поведения /интернализирани/ се описват като насочени „навътре” и се представят като отдръпване, самотност, депресивност, тревожност.

Gresham et al., (1999)


Нозологични единици с външен ефект /екстернализирани поведения/ се характеризират със стил, насочен навън и могат да имат вид на прояви на агресия, импулсивност, насилие и неподчинение.

В групата на поведенческите разстройства се включват:

  • Хиперактивност и дефицит на вниманието;

  • Опозиционно разстройство на развитието;

  • Поведенческо разстройство.

    А в групата на емоционалните разстройства:

  • Тревожни разстройства;

  • Депресия.

    Egger, Angold, (2006)


  • Сред най-често срещаните прояви, свързани с екстернализираните проблемни поведения са:

    • нарушаване на правата на другите,

    • нарушаване на социалните норми и правила,

    • чести емоционални изблици,

    • реализиране на кражби,

    • нанасяне на вреда на собственост или разрушаване на чужда собственост,

    • враждебност,

    • девиантност,

    • спорове,

    • игнориране на инструкции,

    • заплашване, физическа вреда на хора или животни,

    • използване на ругатни и неприлични жестове,

    • свръхактивност.


    Индивидуалните свързани с екстернализираните проблемни поведения са: рискови фактори за развитие на персистиращи поведенчески нарушения при децата са:

    • неконтролируемия темперамент на възраст 3 години,

    • невропсихологични обнормности,

    • забавено моторно развитие,

    • ниски интелектуални способности,

    • трудности в овладяването на четенето и писането,

    • хиперактивност.

      Moffitt, еt. al., (2005)


    • Темперамента се отнася към индивидуалните различия в реактивността и саморегулацията, които имат конституционална основа.

    • Под конституционална се има предвид относително постоянния биологичен фон на организма, дефиниран от наследствеността и повлиян във времето от социалния опит.

    • Реактивността еспособността за отговор или активността на поведенческите и физиологичните системи на организма.

    • Rothbart, 1981


    • Саморегулацията индивидуалните различия в се отнася към нервни и поведенчески процеси, включително контрола на вниманието.

      Rothbart, 1981

    • В теорията на Rothbart & Derryberry реактивността и саморегулацията са термините определящи основните психологични процеси, свързани с темперамента.


    • Малките деца, които имат трудности във волевото превключване на вниманието и инхибирането на импулсите си, имат по-високи нива на агресия.

    • Децата с добър контрол на вниманието са способни да превключват от гняв генериращите стимули към други, адаптивни модели, като използват невраждебни вербални методи. Това води до по-подходящо и съответно адаптивно функциониране в конфликтни ситуации.

      Rothbart, Ahadi, Hershey, (1994)


    • Поведенческата регулация и емоционалната регулация се считат за продължение на по-фундаменталните способности за екзекутивен или „целенасочен” контрол и елементи на тези регулаторни процеси се считат за отговорни и за агресивното поведение.

      Posner, Rothbart, (2000)


    • Съществуват доказателства от проучвания на животни, както и установени лезии при невроизобразителни изследвания на хора, които показват връзка между функциите на префронталната кора и агресивното и антисоциално поведение.

      Dahl, (2001).


    inferior orbital prefrontal проучвания на животни, както и установени лезии при невроизобразителни изследвания на хора, които показват връзка между функциите на префронталната кора и агресивното и антисоциално поведение.

    dorsal lateral prefrontal cortexoutside view

    inferior orbital prefrontal areainside view


    • Предполага се, че едновременно дорзалните и вентралните области на префронталната кора са свързани с проблемното поведение при хората.

    • Вентромедиалните префронтални лезии на кората при възрастни водят до нарушения в афективните вземания на решения и са свързани с проява на повече агресия.

      Grafman, Schwab, Warden, Pridgen, (1996)


    • Антериорният цингуларен кортекс най-вероятно е свързан с регулация на агресията.

    • Антериорният цингуларен кортекс е второстепенен паралимбичен регион, свързан със самомониторирането, фокусирането на вниманието и насочването на вниманието и решаването на проблеми в конфликтни ситуации.

      Posner, Rothbart, (2000).


    • В резултат на свое изследване Sterzer, Stadler, Krebs, Kleinschmidt, Poustka, (2005) съобщават за множество младежи с поведенческо разстройство, които показват деактивация в дорзалната антериорна цингуларна кора при вида на негативни емоционални картини, като опозиция на неутрални емоционални картини.


    • Те заключават, че анормалната супресия на активност в тези области води до провал в емоционалния контрол и може да се отчита като нарушена способност за удържане на крайностите в емоционалните поведения, водещи до повишена склонност към импулсивна агресия.


    • Невроизобразителни изследвания показват, че антериорната цингуларна кора е композирана от поне две функционално различни области: вентрална „афективна” област и дорзална или „когнитивна област”,

      Bush, Luu, Posner, (2000).

    • Или антериорният цингуларен кортекс има две главни секции, които процесират когнитивната и емоционална информация поотделно.


    • Когнивната секция има връзки с префронталната кора, париеталната кора, премоторната и суплементарната моторна област.

    • Част от антериорният цингуларен кортекс се активира при задачи, които включват избор при конфликтна информация, която изисква детекция на множество цели и задачи, свързани с работната памет.

      Banfield, Wyland, Macrae, (2004)


    • Емоционалната секция е свързана с орбитофротналния кортекс, амигдала и хипокапм. Тази част от антериорния цингуларен кортекс се активира при емоционално свързани задачи като емоционални Струуп подобни задачи.


    • Вентралната област е включена в оценката на емоционалните стимули и мотивационната информация и е съществено важна за процесирането на негативните емоции.

      Kawasaki et al., (2001).


    • Дорзалния регион е въвлечен в модулацията на вниманието, екзекутивните функции и работната памет и е по-активен по време на изпълнение на когнитивни задачи.

      Bush et al., (2000).


    • При условия на индуциране на негативни емоции, повишената активация на вентралната област вероятно подтиска дорзалната активност.

      Drevets, Raichle, (1998).

    • Индивидите страдащи от тревожност или депресия, обикновено демонстрират вентрална свръхактивност и дорзална подтиснатост в по-голяма степен в сравнение с нормалните контроли.

    • Drevets, (2000).


    • Децата с чисто екстернализирани поведенчески проблеми, които не контролират своите гневни импулси са по-склонни да показват снижена активност на едновременно дорзалната и вентралната префронтална система в ситуации, изискващи емоционална регулация.


    • Децата с комбинирани проблеми са по-склонни да показват снижена активност в дорзалната антериорна цингуларна област и при наличието на тревожност и/или депресия - свръхактивност на вентралната антериорна цингуларна област, когато опитват да регулират своите емоции.


    • Компонентът на екзекутивния контрол не е необходим за всички когнитивни процеси, но се възбужда при обстоятелства, които изискват инхибиция на първия възможен отговор, мониториране на грешките и корекция, вземане на решения и планиране.

      Diamond, (2005).


    • По време на предучилищната възраст индивидуалните особености стават стабилни и очакването за повишаване на контрола на вниманието около 6-7 годишна възраст е свързано с прехода между детското заведение и училището.

      Espy, Bull, (2006).


    • Освен контрола на вниманието и работната памет, драматично развитие по време на ранното детство показва и емоционалната регулация.

    • Развитийните промени в емоционалната регулация се демонстрират докато детето прогресира от почти напълна зависимост от възрастния, който се грижи и за регулацията на емоционалното му състояние, до независима саморегулация на емоциите.

      Keane, Calkins, (2004).


    • Ранната емоционална регулация е повлияна основно от вътрешни физиологични механизми. Началото е на около 3 месеца, когато започват опитите за волеви контрол на възбудата.

    • По-високо ниво на контрол се изгражда на 12 месеца, когато развитието на моторните умения и комуникационните поведения позволяват извършването на целенасочени интеракции с възрастните в обкръжението.


    • По време на втората година, детето започва да използва езиковите умения и по-добър импулсен контрол. Това опосредства прехода от пасивни към активни методи на емоционална регулация.


    • Този емоционален самоконтрол напълно се развива между 3 и 4 години.

    • Промените в саморегулацията, които се повявят на 3-4 години са свързани с развитието на системата на екзекутивния контрол.

      Rothbart, Derryberry, (2000).


    • Целенасоченият контрол, дефиниран като способността за инхибиране на доминантния отговор, за да се реализира субдоминантния, умението да се установят грешките и да се ангажира планирането е главната форма на саморегулацията.


    • Като използват целенасочения контрол, хората прилагат гъвкави подходи към ситуациите, страхуват се и инхибират дейностите, които не желаят.

    • Ефективността на контрола ще зависи от силата на емоционалния процес срещу който контролът е изправен.

      Rothbart, Derryberry, (2000).


    • 6-7 годишните деца с висок целенасочен контрол имат по-високи емпатия, вина, срам и ниска агресивност.

      Rothbart, Ahadi, Hershey, (1994)

    • 4-5 годишните момчета с добър контрол на вниманието се справят с гнева чрез използване на повече невраждебни вербални методи, отколкото агресивни подходи.

      Eisenberg, Fabes, Nyman,

      Bernzweig, Pinulas, (1994)


    • Вината и срама на 6-7 годишните са позитивно свързани с целенасоченият контрол и негативната афективност.

    • Негативната афективност може да допренесе за вината чрез осигуряване на силни вътрешни сигнали за дискомфорт, увеличавайки вероятността тези причини за чувствата да са свързани с вътрешни, а не с външни фактори.

      Rothbart, et al., (1994).


    Целенасоченият контрол може да допринесе също и за осигуряване на гъвкавост на вниманието, необходимо за отбелязване на тези чувства и свързаните с тях усещания за отговорността за своите специфични действия и техните негативни последствия за друг човек.

    Derryberry, Reed, (1994).


    Целенасоченият контрол осигурява гъвкавост на вниманието, изисквано, за да се свържат негативния афект, действието и моралните принципи.


    • На езика на нервната система силно реактивната амигдала ще даде сигнали за дистрес, което лесно ще позволи емпатични чувства към другите, за децата които могат сравнително бързо да се социализират. В отсъствието на тази форма на контрол може да се позволи насочване на вниманието към други сигнали.

      Kochanska, Knaack, (2003).


    • Лошият импулс контрол често стои в основата на агресията. Регулаторният контрол се оформя постепенно с развитието на физиологичната регулация, овладяването на вниманието и емоционалната регулация, особено в самоуспокояването или търсенето на помощ, когато си разстроен.


    • В този период капацитетът за саморегулация може да бъде подпомогнат от нарастващата когнитивна компетентност или може да стане и по-лош при наличие на когнитивни затруднения.

      Posner, Rothbart, (2000)


    Изследователски въпроси саморегулация може да бъде подпомогнат от нарастващата когнитивна компетентност или може да стане и по-лош при наличие на когнитивни затруднения.

    • Връзка между когнитивни функции и резултати по поведенчески, емоционални и свързани с нозологични единици скали.

    • Развитие на когнитивните функции и самоконтрола.

    • Развитие на емпатия и саморегулация чрез когнитивна рехабилитация със задачи от типа “Social Stories”.


    Благодаря за вниманието! саморегулация може да бъде подпомогнат от нарастващата когнитивна компетентност или може да стане и по-лош при наличие на когнитивни затруднения.


    ad