Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възраст

1. Саморегулация и поведенчески проблеми в детска възраст Маргарита Станкова

2. Поведенчески проблеми В зависимост от своята проява, проблемните поведения в детска възраст могат да се разделят на две големи групи: екстернализирани и интернализирани.

3. Поведенията, които се изразяват с външен ефект /екстернализирани поведения/ се характеризират със стил, насочен навън и могат да имат вид на прояви на агресия, импулсивност, насилие и неподчинение. Други поведения /интернализирани/ се описват като насочени „навътре” и се представят като отдръпване, самотност, депресивност, тревожност. Gresham et al., (1999)

4. Нозологични единици В групата на поведенческите разстройства се включват: • Хиперактивност и дефицит на вниманието; • Опозиционно разстройство на развитието; • Поведенческо разстройство. А в групата на емоционалните разстройства: • Тревожни разстройства; • Депресия. Egger, Angold, (2006)

5. Сред най-често срещаните прояви, свързани с екстернализираните проблемни поведения са: • нарушаване на правата на другите, • нарушаване на социалните норми и правила, • чести емоционални изблици, • реализиране на кражби, • нанасяне на вреда на собственост или разрушаване на чужда собственост, • враждебност, • девиантност, • спорове, • игнориране на инструкции, • заплашване, физическа вреда на хора или животни, • използване на ругатни и неприлични жестове, • свръхактивност.

6. Индивидуалните рискови фактори за развитие на персистиращи поведенчески нарушения при децата са: • неконтролируемия темперамент на възраст 3 години, • невропсихологични обнормности, • забавено моторно развитие, • ниски интелектуални способности, • трудности в овладяването на четенето и писането, • хиперактивност. Moffitt, еt. al., (2005)

7. Темперамента се отнася към индивидуалните различия в реактивността и саморегулацията, които имат конституционална основа. • Под конституционална се има предвид относително постоянния биологичен фон на организма, дефиниран от наследствеността и повлиян във времето от социалния опит. • Реактивността еспособността за отговор или активността на поведенческите и физиологичните системи на организма. • Rothbart, 1981

8. Саморегулацията се отнася към нервни и поведенчески процеси, включително контрола на вниманието. Rothbart, 1981 • В теорията на Rothbart & Derryberry реактивността и саморегулацията са термините определящи основните психологични процеси, свързани с темперамента.

9. Малките деца, които имат трудности във волевото превключване на вниманието и инхибирането на импулсите си, имат по-високи нива на агресия. • Децата с добър контрол на вниманието са способни да превключват от гняв генериращите стимули към други, адаптивни модели, като използват невраждебни вербални методи. Това води до по-подходящо и съответно адаптивно функциониране в конфликтни ситуации. Rothbart, Ahadi, Hershey, (1994)

10. Поведенческата регулация и емоционалната регулация се считат за продължение на по-фундаменталните способности за екзекутивен или „целенасочен” контрол и елементи на тези регулаторни процеси се считат за отговорни и за агресивното поведение. Posner, Rothbart, (2000)

11. Съществуват доказателства от проучвания на животни, както и установени лезии при невроизобразителни изследвания на хора, които показват връзка между функциите на префронталната кора и агресивното и антисоциално поведение. Dahl, (2001).

12. inferior orbital prefrontal dorsal lateral prefrontal cortexoutside view inferior orbital prefrontal areainside view

13. Предполага се, че едновременно дорзалните и вентралните области на префронталната кора са свързани с проблемното поведение при хората. • Вентромедиалните префронтални лезии на кората при възрастни водят до нарушения в афективните вземания на решения и са свързани с проява на повече агресия. Grafman, Schwab, Warden, Pridgen, (1996)

14. Антериорният цингуларен кортекс най-вероятно е свързан с регулация на агресията. • Антериорният цингуларен кортекс е второстепенен паралимбичен регион, свързан със самомониторирането, фокусирането на вниманието и насочването на вниманието и решаването на проблеми в конфликтни ситуации. Posner, Rothbart, (2000).

16. В резултат на свое изследване Sterzer, Stadler, Krebs, Kleinschmidt, Poustka, (2005) съобщават за множество младежи с поведенческо разстройство, които показват деактивация в дорзалната антериорна цингуларна кора при вида на негативни емоционални картини, като опозиция на неутрални емоционални картини.

17. Те заключават, че анормалната супресия на активност в тези области води до провал в емоционалния контрол и може да се отчита като нарушена способност за удържане на крайностите в емоционалните поведения, водещи до повишена склонност към импулсивна агресия.

18. Невроизобразителни изследвания показват, че антериорната цингуларна кора е композирана от поне две функционално различни области: вентрална „афективна” област и дорзална или „когнитивна област”, Bush, Luu, Posner, (2000). • Или антериорният цингуларен кортекс има две главни секции, които процесират когнитивната и емоционална информация поотделно.

19. Когнивната секция има връзки с префронталната кора, париеталната кора, премоторната и суплементарната моторна област. • Част от антериорният цингуларен кортекс се активира при задачи, които включват избор при конфликтна информация, която изисква детекция на множество цели и задачи, свързани с работната памет. Banfield, Wyland, Macrae, (2004)

20. Емоционалната секция е свързана с орбитофротналния кортекс, амигдала и хипокапм. Тази част от антериорния цингуларен кортекс се активира при емоционално свързани задачи като емоционални Струуп подобни задачи.

21. Вентралната област е включена в оценката на емоционалните стимули и мотивационната информация и е съществено важна за процесирането на негативните емоции. Kawasaki et al., (2001).

22. Дорзалния регион е въвлечен в модулацията на вниманието, екзекутивните функции и работната памет и е по-активен по време на изпълнение на когнитивни задачи. Bush et al., (2000).

23. При условия на индуциране на негативни емоции, повишената активация на вентралната област вероятно подтиска дорзалната активност. Drevets, Raichle, (1998). • Индивидите страдащи от тревожност или депресия, обикновено демонстрират вентрална свръхактивност и дорзална подтиснатост в по-голяма степен в сравнение с нормалните контроли. • Drevets, (2000).

24. Децата с чисто екстернализирани поведенчески проблеми, които не контролират своите гневни импулси са по-склонни да показват снижена активност на едновременно дорзалната и вентралната префронтална система в ситуации, изискващи емоционална регулация.

25. Децата с комбинирани проблеми са по-склонни да показват снижена активност в дорзалната антериорна цингуларна област и при наличието на тревожност и/или депресия - свръхактивност на вентралната антериорна цингуларна област, когато опитват да регулират своите емоции.

26. Компонентът на екзекутивния контрол не е необходим за всички когнитивни процеси, но се възбужда при обстоятелства, които изискват инхибиция на първия възможен отговор, мониториране на грешките и корекция, вземане на решения и планиране. Diamond, (2005).

27. По време на предучилищната възраст индивидуалните особености стават стабилни и очакването за повишаване на контрола на вниманието около 6-7 годишна възраст е свързано с прехода между детското заведение и училището. Espy, Bull, (2006).

28. Освен контрола на вниманието и работната памет, драматично развитие по време на ранното детство показва и емоционалната регулация. • Развитийните промени в емоционалната регулация се демонстрират докато детето прогресира от почти напълна зависимост от възрастния, който се грижи и за регулацията на емоционалното му състояние, до независима саморегулация на емоциите. Keane, Calkins, (2004).

29. Ранната емоционална регулация е повлияна основно от вътрешни физиологични механизми. Началото е на около 3 месеца, когато започват опитите за волеви контрол на възбудата. • По-високо ниво на контрол се изгражда на 12 месеца, когато развитието на моторните умения и комуникационните поведения позволяват извършването на целенасочени интеракции с възрастните в обкръжението.

30. По време на втората година, детето започва да използва езиковите умения и по-добър импулсен контрол. Това опосредства прехода от пасивни към активни методи на емоционална регулация.

31. Този емоционален самоконтрол напълно се развива между 3 и 4 години. • Промените в саморегулацията, които се повявят на 3-4 години са свързани с развитието на системата на екзекутивния контрол. Rothbart, Derryberry, (2000).

32. Целенасоченият контрол, дефиниран като способността за инхибиране на доминантния отговор, за да се реализира субдоминантния, умението да се установят грешките и да се ангажира планирането е главната форма на саморегулацията.

33. Като използват целенасочения контрол, хората прилагат гъвкави подходи към ситуациите, страхуват се и инхибират дейностите, които не желаят. • Ефективността на контрола ще зависи от силата на емоционалния процес срещу който контролът е изправен. Rothbart, Derryberry, (2000).

34. 6-7 годишните деца с висок целенасочен контрол имат по-високи емпатия, вина, срам и ниска агресивност. Rothbart, Ahadi, Hershey, (1994) • 4-5 годишните момчета с добър контрол на вниманието се справят с гнева чрез използване на повече невраждебни вербални методи, отколкото агресивни подходи. Eisenberg, Fabes, Nyman, Bernzweig, Pinulas, (1994)

35. Вината и срама на 6-7 годишните са позитивно свързани с целенасоченият контрол и негативната афективност. • Негативната афективност може да допренесе за вината чрез осигуряване на силни вътрешни сигнали за дискомфорт, увеличавайки вероятността тези причини за чувствата да са свързани с вътрешни, а не с външни фактори. Rothbart, et al., (1994).

36. Целенасоченият контрол може да допринесе също и за осигуряване на гъвкавост на вниманието, необходимо за отбелязване на тези чувства и свързаните с тях усещания за отговорността за своите специфични действия и техните негативни последствия за друг човек. Derryberry, Reed, (1994).

37. Целенасоченият контрол осигурява гъвкавост на вниманието, изисквано, за да се свържат негативния афект, действието и моралните принципи.

38. На езика на нервната система силно реактивната амигдала ще даде сигнали за дистрес, което лесно ще позволи емпатични чувства към другите, за децата които могат сравнително бързо да се социализират. В отсъствието на тази форма на контрол може да се позволи насочване на вниманието към други сигнали. Kochanska, Knaack, (2003).

39. Лошият импулс контрол често стои в основата на агресията. Регулаторният контрол се оформя постепенно с развитието на физиологичната регулация, овладяването на вниманието и емоционалната регулация, особено в самоуспокояването или търсенето на помощ, когато си разстроен.

40. В този период капацитетът за саморегулация може да бъде подпомогнат от нарастващата когнитивна компетентност или може да стане и по-лош при наличие на когнитивни затруднения. Posner, Rothbart, (2000)

41. Изследователски въпроси • Връзка между когнитивни функции и резултати по поведенчески, емоционални и свързани с нозологични единици скали. • Развитие на когнитивните функции и самоконтрола. • Развитие на емпатия и саморегулация чрез когнитивна рехабилитация със задачи от типа “Social Stories”.

42. Благодаря за вниманието!