Студентите в медицинското образование и бъдещето им в България

1. БЛС БАПЗГ Студентите в медицинското образованиеи бъдещето им в България 18 декември 2012 Десислава Кузнецова Институт „Отворено общество“ - София

2. За изследването • Качествено изследване на проблемите, свързани с реализацията на завършващите в системата на здравеопазване в България и мотивацията на студенти, които са в последна година на обучението си, да практикуват професията в България • 7 фокусни дискусии, проведени със студенти здравни грижи и медицина в МУ Варна, МУ Плевен, МУ Пловдив, МУ София и Тракийски университет; • Интервюта с представители на ръководствата на висшите училища • Интервюта с ръководители от болничната и извънболничната сфера • Изследването Човешките ресурси в системата на общественото здравеопазване в България е проведено в периода юни – октомври 2011 г. • Използвана терминология • Студенти в медицинското образование в рамките на изследването са студенти здравни грижи и медицина. • Изследването НЕ включва студенти фармация и обществено здраве.

3. Акценти Поглед върху баланса на човешките ресурси в системата и публичната инвестиция във висше медицинско образование Проблеми и фактори, които влияят на решението за кариерно развитие Стратегии за кариерно развитие и очаквания

4. Входящи и изходящи потоци специалисти в/от здравната система в България през 2011 г. изход. поток 1 изход. поток 2 изход. поток 3 „вход“ 2011 г.

5. Публични инвестиции във висше медицинско образование в България Графиката (горе) показва общата стойност на държавната инвестиция в 5-те мед. университета Таблицата (долу) показва броя и инвестицията в студенти в мед. образование във всички в. училища 2011 г.

7. Проблеми и фактори, които влияят на решението за кариерно развитие

8. Местата за специализация и обявените бройки държавна поръчка Липсата на достатъчно места държавна поръчка, условието за заплащане на такса за специализация и ниското заплащане са демотивиращи и преобладаващата част от студентите са проучили възможностите за специализация в чужбина. „ За 80 завършващи по дадена специалност през годината, бройки почти няма. 2 бройки платено, 0 бройки - държавна и чужденци. Не може да приемеш хиляди и да им осигуриш бъдеще.“ „Не може в България един стажант да получава две минимални, които излизат около 500 лева, а в чужбина специализант да получава 2000 евро – 10 пъти повече.“ „Самата система не е заинтересована от специализантите.“

9. Опасения за ниско ниво на подготовка и придобити умения по време на специализацията Общото впечатление е, че в учебните бази не се обръща достатъчно внимание на практикуващите студенти и специализанти. • Липса на финансов стимул за обучаващите „От една страна никой не плаща (на обучаващите) за работата със стажантите, а от друга – дори и да имат желание да обучават, нямат време, поради дългите смени заради липса на достатъчно персонал в болниците.“ „ За да обучават млади специалисти, на медицинските специалисти трябва да се заплаща, при това добре!“

10. Опасения за ниско ниво на подготовка и придобити умения по време на специализацията (2) • Липса на правила, които да дават равен шанс и са споделена ценност за хората в здравеопазването Младите специалисти не получават чрез специализацията очакваните знания и умения, освен ако нямат връзки. „В чужбина занаятът ти го бутат в ръцете, а в България трябва да го крадеш“ „…в България някой трябва или да се пенсионира, или да умре … „ Студентите медицина имат усещането, че тежат на системата и са нежелани. Списъкът с обявени специализации от държавата влияе на избора на специализация

11. Недостатъчно добро качество и организация на обучението Липса на достатъчна и задълбочена практическа насоченостна обучението (здравни грижи и медицина). Студентите са поставени в условия да се самообучават (медицина, мед. рехабилитация и ерготерапия). И най-добрите, завършили с най-висок успех, не са подготвени да вземат бързо решение за конкретен пациент. Има „грешка в системата на обучение“. „Практиката не е добре организирана. Там никой вече не ни обръща внимание. Казват – имаме много работа, много сме натоварени.“

12. Недостатъчно добро качество и организация на обучението (2) • Магистърските програми не са надграждащи, а по-скоро преповтарят програмите от бакалавърската степен (здравни грижи); • Студентите смятат, че учебните програми са изкуствено удължени с цел приравняване с програмите с тези в Европа и привличане на студенти. Това води до усещане за загуба на време; • Разликите с програмите на университетите в Европа са пречка, която ограничава желаещите да се възползват от по-дългосрочните програми за студентска мобилност „Не може да приемаш 200 човека и да ти завършат 190, а другите не че са прекъснали, а са останали в долния курс и пак ще завършат. Този проблем е много ясен на всички правителства, които се изредиха досега. Нашият проблем е че МЗ, МОМН и др. знаят проблемите на завършващия, но нищо не се прави.“

13. Недостатъчно добро качество и организация на обучението (3) • Двоен стандарт, който влияе негативно като цяло върху качеството на образователния процес. Оценката за придобитото от една голяма част от чуждестранните студенти медицинско образование у нас: „Пази боже, ако останат в България.“ „Идват тук, защото им е по-евтино. Повечето от тях не учат, а си плащат.“ „…и ние плащаме (държавата плаща). Разликата е че другите плащат на ръка. Нещата са толкова завързани. Едните плащат в касата на университета…. „…на чуждестранните не им се търси отговорност... „ „…някои от тях завършват със завиден успех (спрямо резултатите, които показват), което за нас е обидно…“

14. Състоянието на системата за здравеопазване • Липса на реални дейности за профилактика на населението – част от мотивацията за отказ от практикуване в страната. Ниската здравна култура и профилактика водят до обвинения към лекарите и натоварването им с лична отговорност за всички проблеми на системата; • Цената на здравеопазването, лошите условия на труд и липса на работни места; „…за това, което ние извършваме, здравната каса плаща много малко. Болниците имат повече полза да имат отделение по кардиология, където плащат по 5000 лв. на пациент. На един наш пациент касата плаща по 3,60 лв. Болницата не печели от това нещо… и няма интерес от нас“

15. Състоянието на системата за здравеопазване (2) • Не по-малко важни са административните и организационни проблеми на системата на здравеопазването като цяло; • Впечатлени са как лекари на 50-60 години посещават същите кариерни форуми като тях и искат да заминават за чужбина. • Етични проблеми и усещане за липса на правила „И аз си харесвам страната, но не искам да оставам тук...Всички знаем каква е средата на работа и отношението към пациентите, не се виждам да бъда като другите лекари, не мисля, че мога да се преборя с всички тези неща. Може би зависи от заплащането – за момента това е основното. „ Усещане за нисък престиж на професията в обществото Несравнимо по-нисък престиж на професията у нас, отколкото зад граница.

16. Финансовият аспект - значим за решението за реализация в България „Ако до 2-3 години нещата не се оправят, заминавам за Европа. Гледам към Испания и Франция. Особено във Франция паричният фактор е много важен, а и там сме приравнени на докторската професия. Не като тук да ти казват „масажор“, все едно си уред за масажиране.“ Гарантирането на добро заплащане би накарало студентите да специализират нежелани специалности. „ Искаш например рентгенология, а ти предлагат лаборатория – е тогава само срещу пари ще го специализираш и работиш.“

17. Стратегии за кариерно развитие

18. Дългосрочни стратегии В дългосрочен план голяма част от младежите се виждат извън България. „Аз искам да остана. Обичам си страната, приятелите, семейството. И съм си дала срок – да видя дали нещата могат да се получат тук и ако не стане, ако видя, че няма начин, ще замина.“ „Бих останала, защото се усещам като патриот, харесвам страната, искам да живея тук, но не харесвам държавата.“

19. Краткосрочни стратегии – опит за специализация или работа в България и излизане в чужбина. Студентите медицина се чувстват значително по-несигурни за шансовете си за реализация в България спрямо студентите здравни грижи. А: Близкото бъде ще е много страшно за нас. Интервюер: Защо страшно? З: Защото няма бъдеще. Интервюер: Как така? А: Няма..завършваш университета и не знаеш какво да правиш. Нямаш специализация, нямаш работа... „На всичко съм готова… и немски да науча, въпреки, че не ми харесва този език“ „Заминавам за Англия. Ще направя всичко възможно за да специализирам там. Вътрешни болести. Трябва да съм по-добър от другите. Трябва да подам документи, да легализирам дипломата, тест от 2 части – теоретична и практична.“

20. Алтернативи и компромиси Временно решение за студентите са: • Работа като медицински представител (здравни грижи, медицина) „ Една сервитьорка взима повече. Или един строителен работник. То е унизително направо. Лекар ординатор взима 353 лева. 300 лева му е квартирата. Как да почерпиш с първата си заплата?“ • Местата за ординатори, спешната помощ, шокова зала; „Едната възможност е да отида в Стара Загора като хематолог – осигуряват държавна работа със специализация - държавна поръчка. Друга възможност е да работя в Шумен в „Бърза помощ“. А мога и да изчакам, да изкарам един курс по френски и да отида в Париж.“ • Общопрактикуващ лекар: синоним на работа без специалност, в отдалечени или високопланински населени места. Условията за работа са мизерни, без необходимите средства и апаратура - „…без това не може да се работи професионално.“ „…може да отидеш – в села, планини, но там отиваш в „пета глуха“. Няма да се развиеш. И като заплата е зле…“

21. Очаквания за промяна Силно негативни очаквания за промяна в положителна посока. „Няма шанс да се подобрят нещата. Трябва тухла върху тухла да не остане от сегашното мислене.“ „Изходът от кризата в България е втори терминал“ Да се започне от финансово обезпечена реформа в образователната система.Най-голямо внимание да се насочи към това „на какво учат децата още в началното училище“. Нужда от организиране на обществен дебат с участието на политици и лекари, особено млади специалисти, относно алтернативите за системата на здравеопазването. Участниците заявиха желание да бъдат информирани за резултатите от настоящото изследване.

22. Стратегиите за кариерно развитие на младите специалисти са приоритетно насочени към други страни, най-вече страни от ЕС. Възможностите за практика и специализация в България са синоним на несигурност и неизвестност за студентите. България губи студентите си с начина на организация на обучението, с липсата на ясни правила, които се спазват и са ценност за системата, поради непоследователната политика за здравеопазване и липсата акцент на проблемите, свързани със специалистите в здравеопазването. Тези проблеми би трябвало да се адресират по устойчив начин, който създава сигурност и перспективи в съзнанието на младите специалисти в страната.

23. “Искаме Вие да сте щастливи, защото ако не сте щастливи и нашите пациенти няма да са щастливи!(щанд на Белгия) Аз ги гледах с недоумение, защото в България всеки иска да те върже … и ще си пукнеш там, ако може 10 години да му работиш.”

24. БЛС БАПЗГ Студентите в медицинското образованиеи бъдещето им в България http://www.osi.bg http://opendata. osi.bg

25. Общ контекст на политиките свързани с висше медицинско образование след 2009 2010 – 20% намаление на публичните бюджети. До 5% от капацитета на университетите може да бъде реализиран за платено обучение (ЗВО); Проблеми с местата държавна поръчка за специализанти; 2011 – нарастване на желаещите да напуснат системата на здравеопазване ; - Повишено обществено очакване за реформи с здравеопазвнаето; 2012 - Нови филиали на Варненски и Тракийски университет (здравни грижи) ; 2012 Проект ОПРЧР – Нови възможности за лекарите в България (насочен приоритетно към млади лекари в системата на здравеопазването); 2012 Стипендии за млади лекари – БЛС.

26. Други страни • http://www.healthworkforce4europe.eu/downloads/Report_PD_Leuven_FINAL.pdf • 2.3.2. Czech Republic • In 2009 the Czech Republic had to solve the increasingshortage of nurses. A range of measureswere • taken to stabilize the situationsuchasre-gradingnursesforsalarypurposes, subsidizing the • educationfornursespecialists, shorteningeducationalprograms, providingplacesforpractical • training, betterreimbursement of nurses, supportfornursesreturningaftermaternityleave, • providingworkplacenurseries, betterstatisticalmonitoring of the nursingworkforceand the number • of nursingstudents, andsupport of continuousprofessionaldevelopmentby a system of • credits/points. • Thepositiveeffect of thesestabilizationmeasuresisthat the nursingshortagereducedfrom a • shortage of 1090 nurses in 2008 to one of 570 in 2009. Thispositiveeffectwascertainlyboostedby • the overallunemploymentand the return of nursesfromotherindustries. On the otherhand, not • surprisingly the introduction of benefitsfornurseswasfollowedbysimilardemandsfromother • professionalgroups. Theeffect of the stabilizationmeasureswassmaller in privatefacilities (lower • salaries, CPD – timeoffforstudies) than in publicfacilities.