БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ – предизвикателство или отговорност за нашата природа

1. БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ – предизвикателство или отговорност за нашата природа семинар: „НАСЪРЧАВАНЕ НА ТРАНСФЕРА НА ИНОВАЦИИ В БИОПРОИЗВОДСТВОТО И РАЗВИТИЕТО НА РЕГИОНИТЕ”

2. Производството на чисти, здравословни и с високо качество зеленчуци и плодове става все по-актуално. Същевременно много остро изпъкват въпросите за опазване на околната среда, нейното замърсяване и възстановяване. Приложението на някой технологии и използването на редица химични препарати води до силно нарушаване на биологичното равновесие. Запазването на почвеното плодородие, на природните условия и дадености е основна задача на всеки тип земеделие, особенно на биологичното.

3. Понятие за биологично земеделие • най-често то се разглежда, като система за производство, която избягва или изключва употребата на синтетични съединения – изкуствени торове, пестициди; • БЗ е сектор в селското стопанство, който цели да осигури на всички нас, потребителите, прясна, вкусна и естествена храна, докато в същото време отчита и уважава естествените природни цикли;

4. Биологичното земеделие разчита в максимална степен на: • сеитбообращенията; • ополозотворяване на растителните остатъци; • органичния отпадък от фермите; • зеленото торене; • биологичната и агротехническа борба с вредителите; • поддържане естественото плодородие на почвата, подходящи почвообработки и хранене на растенията. Почвата също се разглежда като жива система, която се развива, и в която активна роля играят полезните организми. Чрез методите на биологичното земеделие ние ще предотвратим негативното влияние връху околната среда

5. Основни цели да произвежда храна с висока биологична стойност; да подкрепя и засилва биологичните цикли в рамките на фермерската система; да поддържа и повишава дълготрайното плодородие на почвите; да използва максимално възстановими ресурси в организираните локални земеделски системи; да работи максимално в затворена система по отношение на органичната материя и хранителните елементи; да работи с материали и субстанции, които могат да бъдат повторно използвани или рециклирани във фермата или някъде другаде;

6. Основни цели да предостави на отглежданите животни условия за живот, които им позволяват да изпълняват основни аспекти на тяхното поведение; да поддържа генетичното разнообразие на селскостопанската система и около нея; да минимизира всички форми на замърсяване, които могат да бъдат резултат от селскостопанската дейност; да отчита по-широките социални и екологични въздействия на фермерската система;

7. Предимства на Биологичното земеделие не се замърсява с агрохимикали селскостопанската продукция; подобрява се почвената структура и се подържа баланса на почвените микроорганизми; защитата на земеделските култури от болести, неприятели и плевели се базира в най-голяма степен на биологичното равновесие в агроекосистемите и на използването на природосъобразни методи; оползотворяват се пълно естествените, местни и възстановими ресурси; намалява се значително консумацията на енергия; • Най-същественото предимство на биологичното земеделие пред конвенционалното е в екологичен аспект. Системните проучвания показват подобрение на голям брой показатели:

8. Недостатъци на Биологичното земеделие • добивите са по-ниски в сравнение с конвенционалното, особено през първите години на конверсията; • себестойността на продукцията е по-висока, което се дължи на влагането на повече ръчен труд, по-малки производствени единици и специалните изисквания за преработка, пакетиране и търговия; • Въпреки тези недостатъци, биологичното земеделие може да произведе достатъчно храни, които да покрият в перспектива Европейските, а дори и световните потребности.

9. Законодателство • На 24 юни 1991г. Съветът на ЕС прие Регламент (ЕИО) № 2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти, както и свързаните с това означения върху земеделските продукти и храни. • През 1999г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1804/1999  от 19 юли 1999г., дефиниращ разпоредбите на Общността относно производството на биологични продукти от животински произход и въпроси като храните, превенция на заболяванията и ветеринарни лечения, хуманно отношение към животните, практики в животновъдството и употреба на животинския тор. • От 1 януари 2009г. Е в сила Регламент 834/2007, който регулира биологичното производство и обозначаването му. • Употребата на ГМО е строго забранена в биологичното производство. Продуктите, съдържащи ГМО, не могат да бъдат означени като биологични, с изключение на тези, съдържащи по - малко от 0,9% ГМО вследствие случайно замърсяване. Вносът на биологични продукти е разрешен, ако тези продукти са придружени от идентични или еквивалентни гаранции от страната на произход.

10. Законодателство • На национално ниво законодателството в областта на биологичното земеделие се урежда със Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (В сила от 01.01.2007 г.) и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.), която отменя Наредба № 22 от 4.07.2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2001 г.) и Наредба № 35 от 30 август 2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ, бр. 80 от 18.09.2001 г.), разработени на основа на изискванията и критериите за биологично производство на Регламент № 2092/91.

11. Законодателство • Най-важният въпрос, който се обсъжда в момента на ниво ЕС, е свързан с преразглеждане на Регламент (ЕО) № 834/2007, като същевременно е необходимо да се предвиди период на стабилност и сигурност, което да позволи развитие и разширяване на биологичния сектор. Извършва се преглед на действащата нормативна уредба, с цел тя да стане по-достъпна и приложима, като е необходимо да се идентифицират, анализират и решат основните недостатъци и проблеми. • Друг важен въпрос, който се обсъжда в рамките на преразглеждането, е свързан с подобряване ефективността на системата за надзор и контрол, чрез въвеждане на електронна документация, която да подобри обмена на информация. Необходимо е да се предприемат конкретни мерки, насочени към опазване на сектора от нередности и измами, повишаване на ефективността на системата за надзор и контрол чрез подход, основан на база на оценка на риска.

12. Как се преминава от конвенционално към биоземеделие?

13. Стъпка едно: Избор на контролиращ орган и срокове. Съответният фермер си избира контролен орган. След това се осъществява контакт и обмяна на информация, в която се включват ценовата оферта или оферти, къде се намират площите и с какво иска да се занимава съответният фермер и др. С постигане на договореност, двете страни сключват договор, извършва се плащане и производителят влиза в преходен период. По време на него продукцията му не може да бъде продавана като сертифицирана, а само като конвенционална. Продължителността на прехода зависи от съответната култура – за едногодишните растения той е 2 години, за многогодишните – 3 години преди прибиране на първата реколта. При животните положението е следното: 12 месеца за еднокопитни и едър рогат добитък за месо, 6 месеца при дребни преживни и прасета, 6 месеца за животни за производство на мляко, 10 седмици за птици за производство на месо, 6 седмици за при птици за яйца, 12 месеца за пчелните семейства. По време на преходния период се извършват инспекции поне веднъж годишно. Могат да бъдат вземани проби и от почвата или растителния материал по договореност между производителя и контролиращия орган. Целта е да се проследят потоците на входящите и изходящите суровини и материали и получената продукция от стопанството.

14. Стъпка две: На този етап контролът и сертификацията се разделят • Контролът на продукцията – била тя растителна или животинска, се осъществява от лица, които се водят на регистър в Министерството на земеделието и храните. В преобладаващата си част в момента те са местни. Законът дава възможност и чуждестранни оператори от страна-член на Европейския съюз или извън него, както и държави, които са страни по Европейското икономическо пространство, да контролират процеса. За да могат да изпълняват ролята си, органите трябва да имат сключен договор с лаборатория. • Хората, които осъществяват контрол, не се занимават със сертификация, за да няма влияние. • На този етап се попълва инспекторски доклад. Той се изготвя от инспектор на място, който проверява фактическото състояние на стопанството и водената документация. Това се прави, за да се проследят потоците на входящите и изходящите суровини и материали и получената продукция от стопанството.

15. Стъпка две: На този етап контролът и сертификацията се разделят • Биологичните полета са отделни от конвенционалните с буферни зони, при производството и складирането е поставена подходяща маркировка с цел разделението му на биологично и конвенционално. Проверява се наличието на отделни обособени помещения или части от тях с означения за препарати за растителна защита и биологична продукция. • Изчислява се продуктопотокът и той се описва - от беритбата до реализираните продукти. При откриване на несъответствия инспекторът предписва коригиращи действия и срокове за отстраняването им.

16. Стъпка три: Издаване на сертификат. • След проверка на документацията и фактическото състояние на стопанството, включваща помещенията, складовете и полетата, се пристъпва към попълване на инспекторски доклад, който се подписва от двете страни. В същото време мениджър по сертификация изготвя мотивирано предложение до съответния орган, който се занимава с издаването. • В сертификата се съдържат номерът на документа, името и адресът на оператора, името, адресът и кодовият номер на контролния орган, видът на продукцията – растителна, животновъдна или преработка, статусът на сертификацията – в период на преход или биологична, както и стандартът, за който се отнася полученият документ. Той има период на валидност, който е точно упоменат. • До момента не е имало случай, в който сертификат да бъде отнет.Фермерите трябва да направят някакви „много страшни“ нарушения, за да се стигне до тази мярка. Когато има несъответствия, те се отстраняват в процеса на производство. За тях се дават бележки от страна на контролния орган. Пример – на склада с биологичните продукти не е поставен съответният знак „биологични продукти“.

17. Какво трябва да пише на етикета на биохраните? • Европейското лого за биоземеделиее задължително. Неговите размери са 9х13,5 мм. За по-малки опаковки се допуска намаляване на височината до 6 мм. Когато на етикета е сложено европейското лого, винаги трябва да са изписани кодовият номер на контролния орган и мястото на производство на суровините, от които се състои продуктът. Ако е извършвана някаква манипулация, например преопаковане на продукта, е наложително да присъства името на контролиращото лице. • Може да присъстват и националните и частни знаци за биологично производство, както и националното лого за биологичен продукт на България. То представлява бяла калинка върху зелен лист.

18. Санкции за имитация на означенията Ново Лого, задължително след 1 Юни 2010 г. • Контролът върху използването на означенията в магазинната мрежа се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. Санкциите варират между 1000 и 5000 лв. Това става ясно от положенията, които са записани в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз. • От чл. 25. (3) става ясно още, че: • Се забранява означаването като "биологичен", "екологичен", "органичен", "био" и "еко", включително на чужди езици, и поставянето на знака за биологично земеделие на земеделски продукт или храна, които не са биологично произведени.

19. Защо да изберем БИО продуктите? Отрицателното влияние на химичните торове – тяхната употреба води до замърсяване на почвата, подпочвените води и позволява натрупването на големи количества нитрати в крайните продукти. Рискът за здравето ни е огромен.  Все по-често учените доказват връзката между регистрираните количества нитрати и пестициди в резултат от химическото торене с раковите заболявания.  За това торете с органични торове,  като биохумус,  растителен компост, които предотвратяват навлизането на нитрати и пестициди не само в плодовете и зеленчуците, а също така в почвата, въздуха и водата. Вкусът от едно време – много от нас вече са забравили, вкусът на току що откъснат домат от градината на баба, а нашите деца дори не го знаят. Но със сигурност органично отглежданите плодове и зеленчуци имат страхотен вкус и са с ниско съдържание на нитрати.

20. По кои европейски програми може да кандидатстват производителите? Земеделските стопани, които развиват растениевъдство и пчеларство по биологичен начин, се подпомагат по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през периода 2007-2013 г. чрез мярка 214 „Агроекологични плащания”. Фермерите, които кандидатстват, поемат 5-годишен агроекологичен ангажимент. Получаването на средствата не е безусловно и земеделците трябва да спазват определени изисквания в производство. Те са разписани в наредбата за прилагане и спазването им се следи и проверява периодично от контролиращи лица. Последните трябва да са получили разрешение от министъра на земеделието за извършване на дейността си. Кандидатите трябва да са сключили договор с тях преди 31 декември на предходната година. Договорите между земеделските стопани и контролиращите лица се сключват за преминаване към и/или продължаване на управлението на стопанството в съответствие с правилата за биологично производство. Плащанията се извършват всяка година като за биологично растениевъдство плащанията са на площ, а за биологичното пчеларство - на брой пчелно семейство. За да се получи подпомагане по мярката ежегодно, трябва да се подава заявление в общинските служби по земеделие. Други мерки, по които може да се кандидатства, са: В Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” е заделен гарантиран бюджет, който е най-малко 5% от общия за мярката. Той е предназначен за инвестиции в специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване, които са необходими за преминаване на стопанството към биологично производство на земеделски продукти и храни. Чрез Мярка 142 „Създаване на организации на производители” се подпомага формирането на организации на производители на биологични продукти. По Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" се финансира провеждането на обучителни мероприятия за биологичните производители, които са свързани с тяхната дейност.

21. Заключение Преходът от конвенционално към биологично земеделие е един труден и отговорен момент за земеделския производител.През последните години стана ясно, че съвременното конвенционално (интензивно) земеделие се намира в сериозна криза, поради високата степен на химизация и нейното пагубно действие върху околната среда (почва, вода, ландшафт, биологично разнообразие) и здравето на човека. Последици от това са и непрекъснато влошаващите се социално - икономически показатели при конвенционалното земеделие.Ролята на фермера е много по - голяма от това просто да произвежда продукти за потребление от хората. Той е отговорен и за опазването на околната среда. Фермерът обслужва земята и поддържа почвеното плодородие, за да се запази и съществува живота на човека. Социалното и културното съществуване на селските райони зависи също от селскостопанската дейност.

22. Заключение Малко или повече външните вложения в селското стопанство - материали, синтетични и минерални торове, пестициди и др. се използват за интервенция в биологичните системи с презумцията да бъдат полезни за човека. След време обаче, неизбежно се сблъскваме с директни и индиректни негативни странични ефекти върху околната среда, до изразходване на невъзстановимите ресурси, непрекъснато намаляване ефективността на самото земеделско производството и влошаване качеството на живот. Ето защо, науката, отговорните политици и земеделски производители в света търсят отдавна нови системи и подходи в земеделието, щадящи околната среда и здравето на човека, гарантиращи устойчиво развитие на земеделието. Една такава утвърдила се в света система е биологичното земеделие.

23. Благодаря за вниманието! гл. асист. д-р Теодора Илиева Висше училище по агробизнес и развитие на регионите Адрес:бул. Дунав 78, 4003 PlovdivТел.(359) 899 372 043Факс:(32) 960 406e-mail:abigel66@yahoo.com