Музикални исторически епохи

1. Музикални исторически епохи Представено от Надя Джуфелкит и Ралица Иванова

2. История на музиката Историята на музиката е познание за възникването, развитието и съществуването на музиката, от нейното зараждане до наши дни. Музиката е позната на всяка човешка култура, както в миналото, така и в настоящето, във всички епохи и места. Музиката е на възраст от най-малко 50 000 г. и е измислена в Африка, след което еволюира, за да стане важна част от човешкият живот. ултурата на музиката е повлияна от всички други аспекти на човешката култура, включително социалната и икономическа структура на обществото, климата и географски особености, идеи и религии. Музиката по форма и вид варира изключително много в зависимост от място и епоха на създаване. „Музикалната история“ е дял от историята на музиката, наричан още „историческа музикология“, занимаващ се с изучаването на музиката, композирането, изпълнението, възприемането, критиката през различни нейни епохи.

3. Музикалните исторически епохи • Древност • Средновековие • Ренесанс • Барок • Виенски класицизъм • Романтизъм • XX век

4. Древност • Още от древни времена музиката имала разнообразни функции. Религиозната музика в Древния свят била свързана с култуве към различните божества. Част от дворцовата музика обслужвала различни церемонии, а дръга се използвала за развлечение. В религиозните ритъали се изпълнявали химни, песнопения и псалми в чест на боговете. В светския живот с химни и оди възхвалявали владетели и герои.

5. Средновековие • През Средновековиетов Европа най-голяма власт имала църквата.Тя определяла и налагала правилата във всички сфери на живота.Извън църквата се равивала светска музика, която не се подчинявала на строгите църковни правила.Църковните вокали и жанрове са корал и меса в католическата църква,полиелей и литургия в източна православната. Сред светските жанрове най-популярни били рицарските балади и песните на странстващите музиканти.

6. Ренесанс • Ренесанса е време на бурни промени в обществения живот, на великите географски и научни открития, на развитие на градовете. Възражда се естетическият идеал на древния свят – човекът със съвършено тяло и развита дъховност. Ренесанса променя йерархията на жанровете. Църковните жанрове се повлияват от светските и вече не звучат така строго, а органът трайно навлиза в църквата.

7. Барок • Музиката отразява великолепието на кралския двор и абсолютната власт на владетеля.Тя звучи пищно, мономенталн, строго и величествено. Основни средища за развитие са кралският двор и църквата.Сред новите инструментални жанрове са танцовите сюити и инструменталните концерти, сонатите и пиесите за кларисин, балетни и оперни спектакли и оратория. Представители на барока са Антонио Вивалди, Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.

8. Виенски класицизъм • Виенския класицизъм дава силен тласък в развитието на инструменталните жанрове. Появява се симфонията. Инструменталният концерт също е сред любимите класически жанрове наред със сонатите и квартетите. Сред сценичните жанрове се появява нов – комичната опера буфа. В сериозната опера се въвежда драматургията. Представителите на тази епоха са Йозеф Хайдн, Волфганг Амадус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен.

9. Романтизъм • По време на романтизма композиторите предпочитат камерните жанрове-песни и клавирни пиеси.По влияние на романтичните идеи се променят големите иструментални жанрове симфония, инструментален концерт, опера и балет.В средата на XIX век се появява оперетата.Представителите са Франц Шуберт, Феликс Менделсон-Бартолди,Роберт Шуман,Йоханес Щраус-син,Рихард Вагнер,Хектор Берлиоз,Жорж Бизе, Джоакино Росини,Николо Паганини, Фредерик Шопен, Антонин Дворжак,Ференц Лист,Едвард Григ и Пьорт Илич Чайквовски.

10. XX век • XX век се отличава с с огромо разнообразие от жанрове. В резултат на взаимодеиствието между класическата и модерната музика се раждат новите музикално – сценични жанрове. Композитори на XX век са Клод Дебюси, Сергей Прокофиев, Джордж Гершуин, Ленард Бърнстейн.