Политическо могъщество и културен разцвет на България през управлението на цар Симеон Велики

1. Политическо могъщество и културен разцвет на България през управлението на цар Симеон Велики В края на IX и началото на X век по времето на цар Симеон българската държава се изявила като една от най-могъщите сили в Източна Европа. Българските войски нанесли тежки удари на Византийската империя, а в отделни моменти заплашвали и самото й съществуване. България се разпростирала на три морета - Бяло, Черно и Адриатическо. За кратък период в българската държава била създадена материална и духовна култура, която я извела на едно от челните места в тогавашна Европа

2. В кря на IX в. Византия изпаднала в нова политическа криза - вътре в странат се водела в борба за трона. Арабската експанзия спрямо нейните владения отново нарастнала. След окончателното приобщаване на България през 870 г. към цариградската патриаршия започнал период на продължителен мир между Византия и България, която оспяла да укрепи своите позиции в Сърбия и да стане важен фактор в нейната вътрешна и външна политика. Намесата на българската държава немско-великоморавския конфликт показва, че тя не била загубила своите позиции на политическа и военна сила в среднодунавските зами. Така изглеждала политическата обстановка в Европейския Югоисток в края на IX в., Която предшествала възкачването на Симеон на българския престол. • Вече век и половина от както първостроителят на модерната българска историческа наука Спиридон Палаузов публикува бележитото си съчинение "Векът на цар Симеон". Управлението на този български владетел бележи един от най-високите върхове в историята на Средновековна България, той съчетава в себе си по един забележителен начин качествата на даровит пълководец, културен ценител и покровител на духовния живот в държавата. Като един от малцината български владетели, оствили трайни следи в историята на България, третия син на Борис-Михаил Симеон прегърнал христовата вяра още като младенец.

3. Симеон, наречен от патриар Николай Мистик "син на мира", е роден към 863-864 г. За разлика от своя първороден брат - Владимир Расате, той той бил възпитан в традициите на византийската християнска култура. Още 13-14 годишен към края на 878 г. или наскоро след това Симеон бил изпратен от баща си да учи в Константинополския университет - "прочутата Магнаурска школа" и да усвои всички онези науки, които се преподавали във византийската столица и то така добре, че почти едно столетие по-късно кремонският епископ Лиудпранд отбелзва, че самите византийци го наричали "полуелин" ("полугрък") и "нов Птолемей". Впоследствие Симеон се отдал на свято подвижничество, т.е. той поел монашеска схима и станал последовател на прочутия монах-исихаст Арсений. Тази постъпка едва ли е била резултат на неудържим подтик към манастирската обител. Тук прозира волята на баща му - Борис, който вероятно е бил запознат с библейската идея за съсредоточаване на светската и църковната власт в ръцете на владетеля и неговата фамилия. Борис-Михаил имал идеята, оставяйки престола на първородния си син Владимир Расате, да остави ръководството на духовния живот на Симеон. Вероятно Симеон се завърнал в България през 886 г. (когато за втори път бил свален патриарх Фотий, на когото Борис поверил сина си) - наскоро след пристигането на Кирило-Методиевите ученици - Климент, Наум и Ангеларий - в Плиска. Той бил Чудесно подготвен за начеващия духовен живот и помоща му била неуценима. Тези занимания на Симеон (най-вероятно в школата, ръководена от Наум) продължили до 893 г., когато драматичните събития по отстраняването на Владимир Расате от престола променили коренно живота му и предопределили неговия по-нататъчен път.

4. Владимир Расате получил престола през 893 г. след оттеглянето на княз Борис-Михаил в манастир. Още в началото на своето управление той променил както външнополитическия курс на държавата, ориентирайки се към съюз с Немското кралство, така и във вътрешнополитически план, заставяйки на реставрационни позиции в полза наезическата религия. Резултат от вътрешнат политика на Владимир Расате било подписването на съюзнически договор с Немското кралство през 893 г. срещу Великоморавия. От своя страна Възродилата се езическа реакция била съпроводена с някой погроми и кръвопролития, за които свидетелстват резултате от археологическите разкопки в Плиска и Девня. Други сведения за гоненията, предприети срещу проповедниците и застъпването на византийското влияние в стрната, могат да бъдат открити в 43-та беседа на "Поучително евангелие". • Последвали разтърсващи държавата събития от 893 г. озаменували с преврата, осъществен от Борис - свалянето на Владимир Расате, лишаването му от зрение, за да няма шанса повече да претендира за престола, и свекването на Преславския събор. С решенията на събора Симеон бил провъзгласен за княз на България. Столицата била преместена от Плиска в Преслав, с което още веднъж било отречено езическото минало, а гръцкият език в богослужението бил заместен със старобългарски. Тази т.нар. национализация на българската църква принудила гръцкото духовенство да напусне българските земи и да се завърне във Византия. Политическите последици от този окт не закъснели. Още в началото на своето управление Симеон бил принуден да наруши "дълбокия мир" слагайки началото на една една дълга и изтощителна поредица от българо-византийски войни, Които с малки прекъсвания продължили до смъртта му през 927 г.

5. Българо-византийски войни през управлението на цар Симеон Велики

6. През своя живот Симеон води и многобройни сражения с: • Маджарските племена :начало 895 г. – пролет 896 г. • Сръбските княе Петър Гойникович – 918 г.; Павел Бранович – 921 г.; Захарий – 924 г. • Хърватите: края 926 – начало 927 г. • Смята се дори,че Симеон потърсил потвърждаване на титлата си от папата,но подробности в изворите липсват.Както е записано в едно писмо на Роман Лакапин до него,Симеон не се отказал от ромейската власт и носел гордо титлата "цар на българи и ромеи" • През 927г. , в разгара на подготовката за превземането на Цариград - на 27 май - Симеон починал от "сърдечна болест"

7. Териториална площ на България при различните управници през Ранносредновековното българско царство(681-1018г.)

8. Общият подем на българското общество и държава обусловил културния разцвет по времето на цар Симеон Велики,което напълно оправдава определението,дадено от Спиридон Палаузов - "Златен век на Средновековна България",макар че до голяма степен този културно-исторически феномен целял изравняване с постиженията на вековната византийска цивилизация,резултата определено бил изграждането на един оригинален български вариант,оставил своя значим дял в зареждането на славянската християнска култура.Както съобщава Климентовият житиеписец - Симеон "...завършил недовършеното от баща си...и дал широк открит път на Божият закон".Доста от неговите основни усилия били насочени към утвърждаването на българското начало вдържавата чрез подмяната на гръцкото духовенство и с налагането на българският език в църковните проповеди,както изобщо в духовния и политически живот на държавата.Симеон успял твърде скоро да изпълни и двете условия,необходими за сравнително масовото разпространение на писмеността,която да съответства на говоримия роден език.Разцветът на българската култура при цар Симеон представлявал естествен резултат от неуморната и плодотворна дейност на Кирил-Методиевите ученици в България.

9. Със името на Симеон са свързани два енциклопедични сборника - “Симеонов сборник от 1073 г. “ и “Симеонов сборник от 1076 г. “, отразяващи тогавашното ниво на човешкото познание. • Българският владетел застанал начело на един блестящ книжовен кръг, в който влезли имената на Кимент Охридски, Наум, Йоан Екзарх, Константин Преславски и Черноризец Храбър: • Климент в област Кутмичевица край Охрид за седем години осъществил обучението на 3500 ученика – поддякони, дякони и презвитери; кръгла глаголица • Наум в Плиска размножава славянски книги; кирилица • Йоан Екзарх: “Шестоднев”, “Небеса”; създава нови думи като вещ, добродетел, битие, благочестие и пр. • Черноризец Храбър: “За буквите” • Константин Преславски: “Поучително евангелие” с “Азбучна молитва” • Други: Тудор Докс, Презвитер Йоан, Презвитер Григорий

10. Културно развитие и успешни военни акции на българските управници през Първото българско царство(681-1018г.) [%]

11. Паралелно с развитиети на книжнината се отбелязва и един нов етап на развитие на строителството,архотектурата и изкуствата.Строителството на дворци,на молитвени домове,на манастири, на крепости,на пътища и водопроводи е особено оживено по време на княз Симеон в столицата Велики Преслав,както и в цялата страна(макар и не в толкова големи размери).Строителната програма на княза в отделните райони на страната осъществяват областните управители,болярите,но в някои случаи построяването на важна крепост,на голям манастир ръководството се поверява на особени пълномощници на княза. • Размахът в областта на държавното строителство несъмнено оказва влияние върху частното строителство.У народа постепенно се появява желанието да живее по-добре,да задоволява по-пълно жилищните си нужди.Славяните изоставят старите землянки още по Аспарухово и Тервелово време.В края на тази епоха изчезват и прабългарските юрти.През осми век в по-значителните центрове надмощие придобиват малките къщи от дървени трупи.по Симеоново време в употреба влизат зидарията върху каменна основа но в по-отдалечените краища продулжават да използват за жилищни нужди хижи със стени от плет,замазани с кал и със сламени покриви

12. В тържествените зали на дворците освен колони от камък (мрамор, арагонит) навярно е имало и подпорни колони от дебели дъбови и габарови трупи украсени искусно с дърворезба. Погрешно би било да си представим Симеоновия дворец в Велики Преслав като едно единствено сдание. Дворецът се състоял от комплекс от сгради. сред тях, разкопките дават възможност добре да се види това, ясно се очартават основите на големия дворец с тронна зала за тържествени приеми и церемонии и друг по малък, дето князът обикновенно обитава със семейството си, но към дворецът се отнасят и низ стопански сгради както и помещения, където обитава личната охрана на владетеля. • Запознат с начина на воюване по това време князът прави всичко възможно за изграждането на неопределима крепостна система. По негово нареждане доста от старите крепости със стратегическо значение като дръстър, Сердика, Бдин, Филипопул, Боруй, Щипоне и Провад са поправени. • Освен крепостите князът обръща сериозно внимание и на пътните артерии по негово нареждане, стерият Римски път от Истър през прохода Верегва към карнобатското поле и от там през Адреанопол Към сърцето на Византия - Константинопол. В българската си част е разширен и постлан с каменна настилка. • Обединяващата роля на религиозния култ е основна причена в този момент на църковното строителство да бъде отдадено по-голямо внимание.

13. Чудо на архитектурата, без аналог на балканите, по-това време е така наречената, кръгла (стил ротонда) или златна църква. тя се състои от три чаасти - атриум - просторен двор с правоъгълна форма, вграден с колони; притвор с две характерни кули отстрани. Исключителното архитектурно богатство и особенното местоположение на златната черква дават основание да се предполага че тя е била катедрален храм на автокафелната българска православна църква и на българския архиепископ, а след 919 г. и на българския потриарх. • По времето на княз Симеон се преостройва и разширява манастирът (Св. Пантелеймон), Намиращ се на около 3 км. югозападно от велики преслав. Около столицата са построени няколко манастира като особенно важно място заема този във външния град, западно от княжеския дворец. Със Симеонова помощ по всяка вероятност са били издигнати в началото на десетия век основите на два манастира - (Св. Пантелеймон) край град Охрид и ( Св. Архангели) преименуван по-късно на (Св.Наум). • През Симеоново време архитектурата е водещо изкуство.Развитието на всички други изкуства през тази епоха се намират в непосредствена връзка с развитието на архитектурата.Не толкова посредсдством ценността на използваните материали,колкото посредством изящните си форми.Архитектурата по Симеоново време се стреми към естетическо внушение,да изрази идеята за нова цивилизация.

14. Развитието на декоративната склуптура в тази епоха е свързано с развитието на архитектурата.Изкуството на декоративната мозайка и на преславската рисувана керамика достига през тази епоха до връхната си точка на развитие. В българската столица е развито и златарството.Откритото през 1978г. край Велики Преслав съкровище е прекрасен образец в това отношение. Присъствието на византийски елементи и в изкуството и в архитектурата не било самоцелно.Тези елементи присъствали преди всичко с цел създаване на респект и по-голям авторитет и представителност пред външният наблюдател.Прабългарската традиция не била напълно отречена и забравена от Симеон независимо,че тя била носител на елементи от езическия период.При цар Симеон продължило записването на важни събития върху каменни плочи и колони.Вероятно тогава бил преведен от гръцки и именника на българските ханове.

15. Развитието на българската култура паралелно с военното и политическото могъщество на българската държава показва,че етапът на консолидиране на славянския и прабългарския елемент в единна българска народност до голяма степен вече бил реализиран.Благодарение на това - по-късно ,по времето на византийско владичество - българското самосъзнание ще оцелее за едно ново възраждане. • Личността и делото на цар Симеон не остават незабелязани от хронистите и съвременните изследователи.Величието на Симеон се изразило не чрез неговите подвизи по бранните поля и нереализираната му мечта за Цариград ,а чрез онова , което той и неговото обкръжение от държавници,книжовници и строители оставили като материално и духовно наследство на Средновековна България.Онова,което носело в себе си елементите на съзиданието.Познавачът на Симеоновото царуване Иван Божилов смята , че правилно е дадено предпочитание на съзидателя:"...и така Симеон книголюбецът надделява над Симеон войнолюбеца“. За едни той е сравним с библейския цар Давид и египетския владетел Птолемей, за други – с Карл Велики и Луи XIV. Сравненията могат да бъдат много и най-различни, но със сигурност той получил признанието на своите съвременници като “великан на духа” и “вълнуващ интелект”, надскочил своето време, чиито многогодишни усилия довели до онази кулминация, която днес назоваваме “Златен век” на цар Симеон.