110 likes | 497 Views
135 години от Априлското въстание. Изработили: Евелина Тафраджийска и Блажка Пундина 10 a клас.
E N D
135 години от Априлското въстание Изработили: Евелина Тафраджийска и Блажка Пундина 10 a клас
На 20 април 1876г. в Копривщица избухва Априлското въстание и през тази 2011г. се отбелязват 135 години. В Панагюрище е учреден национален инициативен комитет за отбелязването на годишнината, целта му е да обедини повече институции – държавни и обществени, за достойно честване на юбилея. Любен Каравелов
За всяка нация има исторически отрязък, които осмисля съществуването и, а участниците в него са представителните образци на етнотипа. За нас, българите, това е врeмето на Априлското въстание.
Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет.
За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат.
Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо". “Кървавото писмо”
Веднага след получаването на писмото в Панагюрище, Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар.Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже въоръжени с огнестрелно оръжие.
Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.