Владетелите на нова България

1. Владетелитена новаБългария С решенията на договорите от Сан Стефано и Берлин и изработената на тяхна база конституция българската държава се определя като конституционна монархия, начело с владетел, избран от народа, но със съгласието на Силите и Високата порта.

2. Младият хесенски принц стъпва на българския престол едва на 22 години. Седем години и четири месеца е неговият престой на българския престол – време, твърде кратко в исторически план, но достатъчно Александър І да се нареди сред най-видните първостроители на новата държава. Александър І Батенберг

3. Герб на Александър І Осигурил си вътрешна и външна подкрепа на 27 април 1881г. Александър І извършва държавен преврат. Насилствено сваленото законно правителство на П.Каравелов е заменено с временен кабинет на военния министър – руския генерал Йохан Казимир Ернрот. След кратко стъписване либералите започват пропагандна атака против княза и консерваторите. С така започналия режим на пълномощията младата българска монархия встъпва в интересна, макар и кратковременна фаза на развитие.

4. Крайните либерали с право негодуват срещу политическите игри на своите съпартийци и искат пълно възстановяване на основния закон. Либералната партия се разцепва на две – каравелисти и цанковисти. Каравелистите вдигат отново протестни митинги из цялата страна. Князът вече няма поле за маневриране. При закриването на парламента той официално се отказва от пълномощията. В самия край на 1883г. Консерваторите напускат правителството. Александър І назначава нов кабинет на Цанков, съставен почти изцяло от умерени либерали.

5. Цар Фердинанд І е роден във Виена. По бащина линия е немски принц, а неговата майка, принцеса Клементина, е дъщеря на френския крал Луи Филип. В произхода на Фердинанд І има и примес от унгарска благородническа кръв. През 1893г. Той сключва брак с италианската принцеса Мария Луиза, от който се раждат престолонаследникът Борис ІІІ (1894) и княз Кирил (1895). Амбициозен и ловък политик, Фердинанд І управлява България от 1887 до 1918г., когато абдикира в полза на Борис. Цар Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски (1861-1848)

6. Много от историците свързват с основание личността на Фердинанд І с историческата вина за двете национални катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война.

7. Герб на България (1883 – 1924) Сравнителноуспешното управление на цар Фердинанд епрекъснато от войните занационално обединение. Рухвамитът за тънкия дипломат и военен стратег. Поставяйки на картасъдбините на държаватачрез максимата“всичко илинищо”,цар Фердинандтрябва двапъти да преглътнегорчивината на националнотопоражение. Загубата на странатав Първатасветовна войнаму коства икороната – принудене да абдикирапод натиска напобедителите и на вътрешнитеполитически сили. От 3 октомври1918г. до смърттаси през 1947г. той еимигранд, недопускан вБългария, итрябва даизстрада кактосмътта насвоите двама сина, така и края надинастията.

8. Цар Борис ІІІ е роден на 30 януари 1894г. в София. Участва във войните от 1912 до 1918г. Заема българския престол на 3 октомври 1918г. след абдикацията на своя баща цар Фердинанд. През 1930г. се оженва за княгиня Джована (Йоанна) Савойска, дъщеря на италианския крал, от която има две деца: Мария Луиза и Симеон ІІ. Надарен и ловък държавник, Борис ІІІ се придържа към предпазливо политическо поведение и през втората половина на 30-те години постепенно налага своя авторитарен режим. Цар Борис ІІІ

9. С налагането на своя режим монархът се превръща в централна фигура на обществения живот и като такава трябва да понесе не само всички успехи, но и трудностите на осъществяваната политика. Голямата трудност пред царя и народа настъпва, когато на северната граница пристигат войските на хитлеристка Германия. Проблемът е , че биха могли да пристигнат и други войски –съветските. България отново става арена на борба за надмощие между двата съюзника – Берлин и Москва. На 01.03.1941г. България влиза в Тристанния пакт, с което за пореден път избира губещата в световния конфликт страна. Позицията на монарха по време на войната не може да бъде оценен еднозначно. В негативен план е обявяването война на Англия и САЩ, в позитивен – запазването на отношенията със СССР и недопускането на български войски на Източния фронт. Обществото разчита на царската дипломация, но смъртта на монарха оставя изградената след 1934г. политическа система без своя център.

10. Цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му казват, че е отровен по нареждане на Хитлер, но сигурни доказателства така и не са намерени. Погребан е в Рилския манастир, но през 1944г.тялото му е есхумирано по нареждане на комунистическите управници. Днес е запазено само сърцето му, което се намира в Рислкия манастир. (1894 – 1943)

11. Симеон ІІ Симеон II e роден на 16 юни 1937г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис ІІІ и царица Йоанна. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота - Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), е дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на Савоите. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев. Симеон II е цар на България от 1943 до 1946г. Заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 1943 до 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския комунистически преврат, от 1944 до 1946 - представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.