1 / 12

Проект „Ключови компетенции на българските работодатели

Проект „Ключови компетенции на българските работодатели за активно участие при формиране на политиките за индустриално развитие в Европейския парламент”. “Възможностите на българските членове на Европейския парламент – практика и предизвикателства” Кристиан Вигенин

gerek
Download Presentation

Проект „Ключови компетенции на българските работодатели

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Проект „Ключови компетенции на българските работодатели за активно участие при формиране на политиките за индустриално развитие в Европейския парламент”

  2. “Възможностите на българските членове на Европейския парламент – практика и предизвикателства” Кристиан Вигенин Български член на Европейския парламент 1 февруари 2008 година

  3. І. Европейският съюз и индустрията Подкрепата за индустрията е отговорност, споделяна между ЕС и страните-членки. В момента индустрията на ЕС е изправена пред много предизвикателства и възможности. Бързото навлизане на нови технологии и продукти, съчетано с нарастващата глобализация и интернационализация на световната икономика поставя политическите и индустриални фактори пред предизвикателството да се изправят срещу международната конкуренция и да запазят Европа като добро място за инвестиции и производство. За да се осигури конкурентоспособността на индустрията на ЕС, ключовите фактори са приспособимост, структурни промени, производителност и иновации. Политиката на ЕС съчетава хоризонтален подход, целящ създаването на стимулираща рамка и регулаторни условия в различни области, със секторен подход, в който се взимат предвид индивидуалните характеристики на всеки сектор. Въпреки, че индустриалната политика е основно в компетенцията на отделните страни-членки и често се формира на национално, регионално и дори местно ниво, на европейско равнище също се предприемат много мерки, за да се укрепи основата на конкурентоспособността на ЕС.

  4. І. Европейският съюз и индустрията Мерки • Седмата рамкова програма за научни изследвания заделя близо 50 млрд. евро за периода 2007-2013 г. за финансиране на изследвания на европейско ниво в различни сфери. • Друга програма на ЕС е Програмата за конкурентоспособност и иновации, която предвижда приблизително 3 млрд. евро за насърчаване на технологичния трансфер и “комерсиализацията на знанието” между университети и индустрия. • Инициатива за засилване на взаимодействието между университетите, компаниите и институтите за изследвания е предстоящото създаване на Европейски технологичен институт. Неговата цел е да създаде “общност” на знание, за да развива приложни изследователски проекти, които отговарят на нуждите на индустрията и бизнеса. Голяма част от структурните фондове (с обща стойност около 300 млрд. евро) ще бъде насочена към инвестициите в наука и иновации. • Други мерки за подобряване на конкурентоспособността са защитата на авторските права, достъпът до международния пазар и премахването на търговските бариери, достъпът на МСП до финансиране, прилагането на мерки, свързани с конкретни сектори.

  5. ІІ. ЕП и индустриалната политика В Европейския парламент с въпросите, свързани с индустриалната политика, се занимава Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE). Тя отговаря за индустриалната политика на Съюза и приложението на новите технологии, включително и на мерките, отнасящи се до малките и средни предприятия. Парламентът може да действа по няколко начина: • когато се отнася до законодателни актове, инициирани на основата на член 157 от договора от Маастрихт, Парламентът взима решения съвместно със Съвета; • Парламентът може да гласува незаконодателни резолюции, например да призовава Комисията да дава предложения за регламенти по специфични въпроси; • Парламентът може да организира изслушвания, конференции и т.н.

  6. ІІІ. Дейности на ЕП в мандат 2004-2009 1. Насърчаването на структурни промени: индустриална политика за една разширена Европа, базирана на съобщение на Европейската комисия. В това съобщение, очертаващо бъдещето на индустриалната политика в контекста на разширяването и деиндустриализацията на ЕС, Комисията предлага три вида действия: • по-добро законодателство и създаването на регулаторна рамка, която е в услуга на индустрията; • кохерентност на различните политики на ЕС, които имат влияние върху конкурентоспособността на индустрията; • развитие на секторните измерения на индустриалната политика. В своята незаконодателна резолюция, базирана на доклад по собствена инициатива, Парламентът определя това съобщение като основен елемент за формирането на една здрава и балансирана индустриална политика чрез комбиниране на конкретни секторни действия с междусекторни инициативи за политики. В същото време заявява, че Комисията не е успяла да положи необходимите усилия, за да подпомогне секторите, които са засегнати от индустриалната промяна.

  7. ІІІ. Дейности на ЕП в мандат 2004-2009 2. Рамкова политика за укрепване на производството в ЕС: към един по-интегриран подход към индустриалната политика, базирана на съобщение на Комисията. Съобщението на Комисията за една “нова” индустриална политика, обявена като част от Лисабонската програма за растеж и работни места през юли 2005 г., цели да засили индустриалния сектор на ЕС чрез развиване на по-интегриран подход към индустриалната политика (СОМ(2005)0474). Доброто състояние на индустрията е жизненоважно за способността на Европа да расте. Това съобщение има за цел да разшири и завърши съществуващата рамка на индустриалната политика на ЕС като се фокусира на неговото индивидуално приложение в различни сектори. В своята резолюция ЕП заявява, че подкрепя развиването на съгласувана индустриална политика на европейско равнище. Парламентът също припомня, че ЕС трябва да се стреми да остане основна индустриална сила, а не да се ограничава само до развиването на сектора на услугите.

  8. ІІІ. Дейности на ЕП в мандат 2004-2009 3. Междинен преглед на индустриалната политика: принос към стратегията на ЕС за растеж и работни места - в процес на подготовка. 4. Секторни политики В допълнение, от Парламента често се иска становище - или чрез процеса на взимане на съвместно решение или чрез процедурата за консултации относно регулациите във всички сектори на индустрията. Поради тяхната тясна свързаност с други общи политики на ЕС, при такива секторни предложения обикновено водещата комисия не е тази по промишленост, изследвания и енергетика. Докладите на парламента третират политиката в сектори като: химическа промишленост; черна и цветна металургия; автомобилостроене; корабостроене; аеронавтика; електроника; текстил; оптика и т.н.

  9. ІV. Роля на българските членове на ЕП Представителите на България са 18 от общо 785 или 2,3%. Реалните възможности да влияят върху решенията обаче - в зависимост от редица фактори - могат в едни случаи да бъдат 0%, в други - 100%. Колкото по-добра е координацията с националните институции и неправителствени организации, работещи в сферата на индустриалната политика, толкова по-големи са шансовете на българските представители да повлияят върху едно или друго решение.

  10. ІV. Роля на българските членове на ЕП 1. Форми на участие в подготовката и вземането на решения: • в комисиите - както в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, така и в секторните комисии; могат да се търсят съюзници както в рамките на представителите от съответната политическа група, така и извън политическата група по други общи критерии - често например вижданията в тази сфера на представителите на новите страни-членки са сходни, независимо от политическата им принадлежност; • в парламентарните групи - с търсене на възможности за предварително съгласуване на сходни/общи предложения от ПЕС, АЛДЕ, ЕНП за гласуването в пленарна зала; 2. Съпътстващи форми на работа: • писмени декларации - нямат обвързващ характер, но привличат вниманието към даден проблем (инициативата "Направено в..."); • организиране на семинари, срещи, дискусии с цел популяризиране на дадени теми; • участие в неформални работни групи по дадена тема - дългосрочно или по конкретен повод;

  11. ІV. Роля на българските членове на ЕП 3. Координация с институциии и организации: • предварително съгласуване на позиции с представителите на България в Съвета на ЕС (министри) - като съ-законодатели, често ЕП и Съветът разглеждат паралелно предложеното от ЕК законодателство и е важно да има синхрон в позициите; • съгласуване на позициите на представителите на България в ЕП и в Европейския икономически и социален комитет - на практика по всички въпроси, по които се произнася ЕП по инициатива на Комисията, се произнася и ЕИСК; • обсъждане на предварителен етап с представители на работодателските организации и особено с браншовите организации на инициативите на Европейската комисия в областта на индустриалната политика

  12. ІV. Роля на българските членове на ЕП 4. Комисии, през които обикновено минават доклади по хоризонтални или секторни инициативи в областта на индустрията: • Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (Атанас Папаризов, Владимир Уручев); • Комисия по икономически и парични въпроси (Мариела Баева, Слави Бинев, Биляна Раева, Кристиан Вигенин); • Комисия по земеделие и развитие на селските райони (Петя Ставрева, Димитър Стоянов); • Комисия по транспорт и туризъм (няма български представител); • Комисия по международна търговия (Маруся Любчева); • Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (Илияна Йотова).

More Related