1 / 83

Регионите в България

Регионите в България. За автора. Литература. Югозападен. Североизточен приморски. Западен тракийско-родопски. Североизточен придунавски. Източен тракийско-родопски. Северен централен. Югоизточен. Северозападен. Югозападен регион. Обща характеристика. Природни условия и ресурси.

gavin-chan
Download Presentation

Регионите в България

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Регионите в България За автора Литература Югозападен Североизточен приморски Западен тракийско-родопски Североизточен придунавски Източен тракийско-родопски Северен централен Югоизточен Северозападен

  2. Югозападен регион Обща характеристика Природни условия и ресурси Население Стопанство Градове

  3. Югозападният регион e най-големият в страната – обхваща 18,3% от нейната територия. Той традиционно играе първостепенна роля в стопанското и културно-политическото развитие на България. Състои се от 24 градски общини.

  4. Релеф Преобладаващият релеф е планинско-котловинен, което благоприятства развитието на горското стопанство, туризма, пасищното животновъдство и дивечовъдството. Котловините и долините на реките се отличават с високо естествено плодородие и предлагат добри условия за интензивно растениевъдство.

  5. Енергийни суровини и полезни изкопаеми Сред енергийните суровини голяма роля играят кафявите въглища в района на Перник и Бобов дол. От рудните полезни изкопаеми с национално значение са железните руди в Кремиковци и медните в Етрополската планина. Добив на въглища Желязна руда Кафяви въглища

  6. Населението на региона е около 2,1 млн.души, или приблизително всеки четвърти жител на България живее в този регион. Средната гъстота на населението надхвърля 105 д./км2 за София-град. В западните пригранични райони на Софийска, Пернишка и Кюстендилска област гъстотата е 10-15 д,/км2.

  7. Югозападният регион играе първостепенна роля в стопанството на страната. Той се характеризира с приблизително еднакъв относителен дял на животновъдството и растениевъдството. Животновъдство Растениевъдство

  8. Земеделски култури и животновъдни подотрасли От земеделските култури типични са техническите, овощните и зеленчуковите. От животновъдните подотрасли за северните части на региона са характерни крайградското месо-млечно говедовъдство, птицевъдство и свиневъдство, а за южните части и особено в полупланинския и планинския пояс – пасищното овцевъдство и говевъдство. Животновъдство Растениевъдство

  9. Град София изпълнява уникални за страната политически, административни, финансови, промишлени, транспортни и културно-просветни функции. Столица е на България, най-големият град и най-добре развитият град в държавата ни. Главните градове в региона са София, Перник, Благоевград, Кюстендил и Дупница. Катедралата „Александър Невски” Народното събрание в гр.София

  10. Перник Промишлена зона Перник има около 87 хил.ж. Разстоянието между крайните квартали на София и Перник е едва около 10 км, което е важна предпоствка за социално-икономическите връзки между тях. Перник е един от първите промишлени градове в България. Стопанският облик на града се определя от енергетиката, металургията и тежкото машиностроене. Изглед от Перник

  11. Благоевград Благоевград има 73 хил.ж. Неговата производствена специализация се определя от развитието на тютюневата, дъвообработващата, месната и пивоварната промишленост. Напоследък градът се развива като унивеситетски и културен център на Югоизточна България. Центъра на Благоевград

  12. Кюстендил Кюстендил има 51 хил.ж. Градът е традиционен производител на изделия на дървообработва-щата, текстилната, хранително-вкусовата и електротехничес-ката промишленост. Центърът на Кюстендил

  13. Дупница Дупница има 40 хил.ж. Градът възниква като кръстопътно селище между София и Солун и Пловдив и Скопие. В него са силно развити фармацевтичната и тютюневата промишленост. Търговската улица в Дупница

  14. ЗападенТракийско-РодопскирегионЗападенТракийско-Родопскирегион Обща характеристика Природни условия и ресурси Население Градове Стопанство

  15. Западният Тракийско-Родопски регион е на второ място по брой на населението и икономическата мощ сред регионите в България. Състои се от 3 области – Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска, както и 37 общини.

  16. Релеф Триградското ждрело край гр. Девин Западният Тракийско-Родопски регион се характеризира с разнообразен релеф. Територията му включва част от Средна Стара планина, Карловското поле, Същинска Средна гора, Пловдивско-Пазарджишкото поле и по-голямата част от Западните Родопи.

  17. Полезни изкопаеми В този регион се намират 80% от запасите на оловно-цинкови руди в страната. Голямо стопанско значение имат находищата на мрамор във Велинградско, на варовици – в Пазарджишко, и на фелдшпати – при град Стрелча. Добив на оловно-цинкова руда

  18. Земеделие Земеделието осигурява 12,5% от брутния вътрешен продукт на региона. За това допринасят благоприятните почвени-климатични условия и богатият производствен опит на населението. Пазарджишкото-Пловдивското поле се специализира в отглеждането на зеленчуци. Свиневъдството и птицевъдството са широко разпространени в този регион. Животновъдство Зеленчукопроизводство

  19. В Западния Тракийско-Родопски регион живеят 1,2 хил. души или около 14,5% от населението на страната. Средната гъстота е 88 д./км2. Относителният дял на градското население е по-нисък от средното за страната. С изключение на Пловдив, Пазарджик, Асеновград и Смолян в региона преобладават малките градове.

  20. Пловдив Търговската улица в Пловдив Пловдив има 339 хил.ж. Той е вторият по големина град в България. Разположен е на двата бряга на река Марица и е един от най-старите градове в България. Градът изпълнява важни административни, икономически, транспортни и културно-просветни функции. Амфитеатърът в Пловдив

  21. Асеновград Бачковски манастир Асеновград има 52 хил. ж. Той е стар и добре благоустроен град. В него са развити хранително-вкусовата промишленост, производството на металорежещи машини и пластмаси. В близост до града са разположени Асеновата крепост и Бачковският манастир. Асеновата крепост

  22. Смолян Историческия музей Смолян има 32 хил.ж. Той е бързо развиващ се красив родопски град. Главни стопански отрасли в него са дървообработващата промишленост, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост и туризмът. Площад “Свобода”

  23. Пазарджик Пазарджик има 79 хил.ж. В града е развита предимно хранително-вкусовата промишленост. Произвеждат се акумулатори, металорежещи машини, памучен и конопен текстил. Площад “Константин Величков” Паметника на св.Кирил и Методий

  24. Източен Тракийско-Родопски регион Обща характеристика Природни условия и ресурси Население Стопанство Градове

  25. Източният Тракийско-Родопски регион в значителна степен наподобява Западния Тракийско-Родопски регион. Състои се от 3 области (Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска) и 29 общини.

  26. Релеф Перперикон Източният Тракийско-Родопски регион включва части от различни по своята характеристика природногеографски области. От север на юг се редуват Шипченско-Тревненският дял от Стара планина, Казанлъшкото поле, Сърнена Средна гора, Чирпанските възвишения, Старозагорското поле и Източните Родопи.

  27. Полезни изкопаеми В региона има разнообразни полезни изкопаеми, някои от които са с голямо значение за стопанството на страната. Сред тях се открояватлигнитните въглища в Мадишкия басейн, оловно-цинковите руди в Източните Родопи и Сакар. Лигнитни въглища

  28. Земеделие Розобер Водещ подотрасъл е растениевъдството. Най-много се отглежда тютюн (Хасковско и Кърджалийско), памук, маслодайна роза (Казанлъшка котловина) и зърнени култури. Лозарството е традиционен земеделски отрасъл с преимуществено отглеждане на винени сортове. От животновъдството най-много са разпространени овцевъдството и свиневъдството. Лозарство

  29. Общият брой на населението възлиза на около 880 хил.души (10,7 % от населението на страната). С най-голяма гъстота на населението се отличават общините Стара Загора, Хасково, Казанлък, Кърджали, Димитровград, а с най-малка – Ивайловград, Маджарово и Тополовград.

  30. Стара Загора Панорамен изглед Стара Загора има 147 хил.ж. и е атрактивна туристическа дестинация. Градът е голям университетски център. Той е известен като Град на правите улици, липите, поетите и хубавите жени. Езеро „Загорка“

  31. Хасково Хасково има 79 хил.ж. Градът е разположен в централната част на регионаи има важно транспортно-географско положение. В този град се намира много известната Света Богородица с Младенеца - монументът, включен в книгата на рекордите „Гинес“ . Света Богородица с младенеца

  32. Кърджали Историческия музей Кърджали има 45 хил.ж. Той е разположен в долината на река Арда. Градът изпълнява важни промишлени, административни и културни функции в Източните Родопи. Язовира в Кърджали

  33. Югоизточен регион Обща характеристика Природни условия и ресурси Население Стопанство Градове

  34. Югоизточният регион се отличава с благоприятно географско положение. Той е на второ място сред регионите в България по обем на общата промишлена продукция. Състои се от 3 области (Бургаска, Сливенска и Ямболска) и 22 общини.

  35. Релеф В този регион релефът е изключително разнообразен. От север на юг се редуват Стара планина, Задбалканските котловинни полета, Бургаската и Тунджанската низина и Странджа. Черноморското крайбрежие създава благоприятни условия за туризма, морския транспорт и риболова. Приморско Парк “Странджа”

  36. Полезни изкопаеми Медна руда От енергийните ресурси се отличават черните въглища на Балканбас в Сливенския Балкан. От рудните полезни изкопаеми с национално значение са медните руди в Странджа, железните в Крумово и оловно-цинковите в Дервентските възвишения. От нерудните голямо значение имат керамичните глини в Бургас и мраморите в Странджа. Добиване на медна руда

  37. Земеделие Растениевъдство Земеделието в региона се отличава с равностойно значение на растениевъдството и животновъдството. Основни зърнени култури са ечемикът, пшеницата, царевицата и овесът. Типични технически култури тук са слънчогледът и захарното цвекло. Растениевъдство

  38. Сред зеленчуковите култури регионът се специализира в производството на краставици, домати, лук, зеле и др., а сред плодовете – праскови, грозде и ябълки. Сред специализиращите се отрасли в животновъдството се открояват овцевъдството,свиневъдството, говедовъдството и птицевъдството. Зеленчукопроизводство Овощарство

  39. В региона живеят около 830 хил.ж. или 10% от населението на страната. Гъстотата на населението е под средната за страната – 57 д./км2. То е изключително неравномерно разпределено: най-гъсто в северните и приморските райони и най-рядко в южните общини (Средец, Малко Търново и др.).

  40. Бургас Крайбрежната алея в Бургас Той е най-големият град и важен икономически, културен, административен център на Югоизточна България и на южното българско черноморие. Със своите 230 450 жители Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Пристанището в Бургас е с най-голям товарооборот в България. През лятото градът е посещаван от много български и чужди туристи. Плажът в Бургас

  41. Ямбол Площадът в град Ямбол Разположен е върху територия от 91 км2 на двата бряга на река Тунджа. Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата ѝ обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. Парк Ормана

  42. Сливен Панорамен изглед на Сливен По големина на населението се нарежда на 8-мо място в страната. С население от около 115 000 жители той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен . Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение. Главната улица

  43. Североизточен приморски регион Обща характеристика Природни условия и ресурси Население Стопанство Градове

  44. Североизточният приморски регион заема първо място в България по обем на общата земеделска продукция. Отличава се с благоприятно географско положение и висока степен на концентрация на промишлените мощности в района на Варна – Девня – Провадия. Състои се от 3 административни области и 30 общини.

  45. Релеф Релефът на региона е равнинно-хълмист със заравнени плата (Добруджанско, Франгенско, Авренско, Провадийско, Шуменско). От Източна Стара планина тук се включват Върбишка и Камчийска планина. Парк “Шуменско плато” Нос Калиакра

  46. Полезни изкопаеми Каменна сол Този регион е с ограничени количества полезни изкопаеми. Запаси на нефт и природен газ има в шелфа на Черно море. Манганови руди се добиват при селата Оброчище и Църква. В района на Каварна има запаси от черни въглища.От нерудните изкопаеми големи са запасите на каменна сол при Гара Мирово и Провадийско. В Авренското и Франгенското плато се добива черупчест варовик, който се използва като облицовъчен материал. Черни въглища

  47. Земеделие По обем на общата земеделска промишленост регионът е на първо място в страната. В региона се произвежда над ¼ от пшеницата в страната. Значително място заема производството на царевица, ечемик и соя. От техническите култури най-голямо значение има слънчогледът. Зърнопроизводство Технически култури

  48. Основен подотрасъл на животновъдството е говедовъдството. Свиневъдството и птицевъдството са по-широко застъпени подотрасли в Добдруджа и Дунавската равнина. Животновъдство Птицевъдство

  49. Населението на региона възлиза на 880 хил. души или 10,8% от населението на страната. Средната гъстота е 75 д./км2, т.е. Почти съвпада със средната гъстота на населението в България.

  50. Варна Катедралата „Свето Успение Богородично“ Варна има 298 хил. ж. и е главен център не само на региона, но и на цяла Северна България. Развити са транспортното, електротехническото и електронното машиностроене, хранително-вкусовата и текстилната промишленост. Морската столица на България е голям научен център с Научноизследователски институт по рибовъдството и 3 висши училища. Варна е най-красивият и най-известният ни черноморски курортен център. Делфинариумът във Варна

More Related