ХАРАКТЕРИСТИКА НА АНТИГЕНА. ИМУННА СИСТЕМА.СЪДБА НА АНТИГЕНА

1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА АНТИГЕНА. ИМУННА СИСТЕМА.СЪДБА НА АНТИГЕНА ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АНТИГЕНА1. чуждородност; 2.специфичност; 3.антигенност; 4.имуногенност 1.Чуждородност - продукт на чужд генотип или на променена собствена генетична информация (мутации, старост) . Имунните клетки се “обучават” да разпознават свое-несвое през ембрионалния период! Задбариерни органи (имунологично привилегировани зони) - бяло мозъчно вещество, очна леща, тестиси, щит. жлеза, надбъбречни жлези извънклетъчните течности не навлизат в лимф. съдове и Ly не попадат в тези зони; локални цитокини (TGF-) напускат зоните заедно с автоАГ и предотвратяват разрушителен ИО;клетките имекспресират Fas-лиганд, който се свързва с навлезли Т-Ly, носещи Fas-рецептор (апоптоза на Ly).Могат да индуцират автоимунни заболявания. Могат да бъдат атакувани от имунната система, ако някъде другаде в организма има вече активиран ИО.

2. 2.Специфичност -определя се от епитопите. Валентностна АГ - брой различни молекули АТ, които се свързват едновременно с епитопите на АГ.Валентността на АГ е почти винаги по-ниска от броя на епитопите му поради пространствени взаимодействия и конкуренция между АТ за свързване със сходни епитопи. Антиген-свързващ участък (паратоп) на АТ- структурата му е напълно комплементарна на тази на АГ-детерминанта (епитопа). 3. Антигенност -способност на АГ да взаимодейства в различна степен с произведе-ните срещу него АТ и имунни клетки;- израз на силата на предизвикания ИО;- определя се от количеството на АТ и ефекторни клетки, произведени срещу даден АГ. Имунодоминантни епитопи -с най-висока антигенност. 4. Имуногенност-свойство на АГ да предизвиква специфичен, силен и траен ИО; способност на АГ да индуцира възникване напаметни клетки. Силна антигенност, слаба имуногенност – дизентерийни бактерии; Силна имуногенност – вируси на детските шарки (доживотен имунитет

3. ИМУННА СИСТЕМА Система от лимфоидни органи, в които лимфоидните клетки се размножават (пролиферират) и узряват (диференцират) Харакеристика - капсулирани органи; дифузни струпвания на лимфоидна тъкан; разположени из цялото тяло; функционират координирано І. Първични (централни) лимфоидни органи -производство (лимфопоеза), пролиферация и диференциация (узряване) на лимфоидните клетки без наличие на АГ.Всички Ly, напускащи централните лимф. органи, са наивни (девствени) Ly - те никога не са се срещали с АГ и никога не са отговаряли на АГ-стимул. Тези от тимуса – наивни Т-Ly, а от костния мозък – наивни В-Ly.Наивните Lyмигрират от първичните лимф.органи до вторичните, където при среща с АГ биват “арестувани”, пролиферират и се диференцират в ефекторни Ly. ІІ. Вторични (периферни) лимфоидни органи- средата, в която зрелите Ly взаимодействат по между си и с АГ; осъществява се специфичен ИО спрямо определен АГ.

4. ВТОРИЧНИ ЛИМФОИДНИ ОРГАНИ - системни органи (лимфни възли, слезка); мукозно-асоциирана лимфоидна тъкан (МАЛТ); различна локализация и форма; сходно устройство- капсула, кортекс и медула, В- и Т-зависими зони, лимфни фоликули; сходна функция; залавят АГ от местата на инфекция;- служат като място за производство на АТ или на АГ-специфични Т-клетки;- генерират придобит ИО чрез производство на АТ и Т-клетки; променливи динамични структури МАЛТ (мукозно-асоциирана лимфоидна тъкан) -некапсулирани струпвания от лимфоидна тъкан и разпръснати лимфоцити. Включва :тонзили; апендикс; лимфоидни струпвания в дихателната система (бронхо-АЛТ); в чревния тракт (чревно-АЛТ); в пикочо-половата система. Чревно-асоциирана лимфоидна тъкан -представена главно от В-Ly, организирани във фоликули. Т-Ly са разположени между тях. АГ навлизат през специализиран епител, изграден от т.нар. М-клетки (multifenestrated, multifold).

5. АГ кръв слезка АГ кожа регионални Ly-възли АГ лигавици МАЛТ храносмилателна/дихателна с-ми СЪДБА НА АНТИГЕНА Локален ИО Системен ИО ► ► ►