1 / 57

Основи на предприемачеството

Основи на предприемачеството. Лекция 4: Иновации, ИКТ и предприемачество в България и ЕС. Лекция 2: Иновации, ИКТ и предприемачество в България и ЕС. Основа за развитие на предприемачеството в България: Изискванията на Европа 2020

egan
Download Presentation

Основи на предприемачеството

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Основи на предприемачеството Лекция 4: Иновации, ИКТ и предприемачество в България и ЕС

  2. Лекция 2: Иновации, ИКТ и предприемачество в България и ЕС Основа за развитие на предприемачеството в България: • Изискванията на Европа 2020 • натрупания положителен опит в България и във водещи страни като Финландия, Ирландия, Дания, Обединеното кралство, Естония и др. 2

  3. Предпоставки ИКТ са основният двигател на иновациите, икономическото развитие и конкурентно-способността на всички сектори на икономиката; ИКТ са много силен инструмент за подобряване на социалните услуги и качеството на живот на гражданите; ИКТ не само подобряват производителността на индустрията и на публичния сектор, но и създават огромен пазар на новаторски продукти и услуги. Чрез ИКТ се създават условия бизнес организациите и гражданите да се подготвят за бъдещото информационно общество, основано на знания и на едно ново поколение комуникационни мрежи и Интернет. 3

  4. ИКТ и ИО в ЕС ЕС разполага с най-големия в света развит потребителски пазар (например - около 100 милиона широколентови абонатни линии за достъп до интернет); На внедряването на ИКТ се дължат 25% от растежа на БВП и 50% от растежа на производителността; Инвестициите в ИКТ на фирмите представляват 20% от техните общи инвестиции; Разходите в изследователска дейност в областта на ИКТ са 26% от всички разходи за научни изследвания и развитие; Над 60% от основните обществени услуги са достъпни чрез електронни средства, а над 50% от гражданите на Европейския съюз използват редовно интернет. 4

  5. ИКТ и ИО в България в ИКТ сектора работят над 90 хил. души; средната работна заплата във ИКТ фирми е над два пъти по-висока от средната работна заплата за страната; делът на ИКТ сектора от БВП е 8.65%, а средният ръст на ИКТ сектора в България за последните пет години е 15%, което надвишава два пъти реалния ръст на БВП; растат експортните възможности на ИТ индустрията – външният пазар бележи ръст от 57.7 % за 2005 г. и 63.6 % за 2006 г; общият оборот в сектора на съобщенията към края на 2006 г. се оценява на около 3 млрд лева, от които мобилният сектор има около 1.8 млрд лева, а секторът на фиксираните телефони – около 800 млн лева 5

  6. ИКТ и ИО в България (2) За 2007 г. брутната печалба на ИКТ компаниите премина границата от 1 млрд. лв.; Общият обем на инвестициите в сектора на съобщенията в края на 2006 г. достигна около 800 милиона лева; в края на 2006 г. в България има над40 кабелни оператора, които предлагат услугата „double play” (кабелна телевизия и Интернет), както и три кабелни оператора, които предлагат услугата „triple play” (глас, данни и телевизия); Пазарът на мобилни съобщения е конкурентен и има високо проникване в България - 122.81% през октомври 2007, което е над средните показатели на ЕС - 111.8%. 6

  7. Относителен дял на предприятията, използвали компютри през 2005 и 2007 година; Източник: НСИ Относителен дял на предприятията, имащи достъп до Интернет през 2005 и 2007 годинаИзточник: НСИ 7

  8. Къде сме ние по….? (данни от 2009) достъп до интернет- 19% от домакинствата иматдостъп, при 54 % средно за ЕС; процент на населението, използващо редовно интернет - 28 %, при 51% средно за ЕС; електронно банкиране - 2% от населението използваелектронно банкиране,при средно 25% за ЕС; потребителските ИКТ умения - 66% от хората нямат ИКТ умения при 40% средно в ЕС; 8

  9. Къде сме ние по….? (данни от 2009) развитие на електронното правителство - само 6% от населението и 45% от предприятията използват електронни административни услуги при, съответно 30% и 65% средно за ЕС; електронна търговия (ЕТ) – ЕТ дава само 1% от оборота на предприятията, при 11% средно за ЕС; предприятията с интегрирани вътрешни бизнес процеси са 17 % при 41 % средно за ЕС; Електронното здравеопазване е в начален етап на развитие.   9

  10. Къде сме ние по“Наличност на онлайн електронни услуги”?Последни в ЕС (данни от 2009). 10

  11. Къде сме ние по конкурентноспособност?http://www.weforum.org/documents/GCR10/Full%20rankings.pdf 11

  12. Къде сме ние по “абонати на мобилни телефони”? 19-то място от 134 страни,между Финландия и Дания!!! 12

  13. Къде сме ние по “приети закони за ИКТ”? 44-то място от 134 страни,преди Италия, Унгария, Словакия, Латвия, Румъния, Гърция и Полша 13

  14. Къде сме ние по “ефективност на правната система”? 119-то място от 134 страни,между Киргизката и Доминиканската република, последни в ЕС 14

  15. Най-големите проблеми пред бизнеса: корупцията, неефективната администрация, неадекватното образование, лошата инфраструктура… 15

  16. Къде сме ние по “изтичане на мозъци”? 127-ми от 134 страни, между Македония и Сенегал, последни в ЕС 16

  17. Младите хора искат да се върнат в България, трябва да създадем необходимите условия за това 17

  18. Къде сме ние по “наличие на професионални мениджъри”? 126-ти от 134 страни, между Армения и Боливия, последни в ЕС 18

  19. Защо да не потърсим мениджъри вBack2BG - кариерен сайт за квалифицирани специалисти с образование или професионален опит в чужбина, които искат да се реализират успешно в България? 19

  20. Къде сме ние по “равнище на обучение на персонала”? 118-ти от 134 страни, между Армения и Пакистан, последни в ЕС 20

  21. Къде сме ние по “технологично обезпечение на предприятията”?114-ти от 134 страни, между Бурунди и Гвиана, последни в ЕС 21

  22. Къде сме ние по “мрежова готовност”? 68-ми от 127 страни, 22

  23. Къде сме ние по “конкурентност на ИТ индустрията” (Economist Intelligence Unit, 2008) ? 45-ти от 66 страни, между Мексико и Аржентина, последни в ЕС 23

  24. Ролята на правителството Според изследване на Световния икономически форум за 2006-2007г. България е на 99-то място по “приоритизиране на ИКТ от правителството”; Според „IT Industry Competitiveness 2008” на Economist Intelligence Unit за 2008 г. правителствата трябва да имат водеща роля при реализирането на проекти, свързани с ИО. Съгласно изследвания от 2008 г. България е наредена в третата категория страни по отношение на лидерството на правителството. 24

  25. Други данни Световната банка отчита, че системата за научни изследвания и иновации в България е слабо развита, а негативните тенденции продължават да се задълбочава; Налице е и нарастващ недостиг на високо-квалифицирани специалисти, особено в областта на ИКТ, което се явява основна пречка за развитието на сектора. продължаващата криза и спад на качеството на образованието, липсата на ясна национална стратегия и план за действие в тази област, както на продължаващия процес на емиграция на специалисти; Значително изостава изграждането на цялостна система и инфраструктура на „триъгълника на знанието” (образование, наука и иновации), които са в основата на бъдещата икономика на знанието. В България няма изграден нито един научно-технологичен парк, няма утвърдени модели на ПЧП. 25

  26. Европейска мрежа от “живи лаборатории” – политика на ЕК за внедряване на новаторски ИКТ базирани продукти и услуги 26

  27. Жива лаборатория на Източен Манчестър, Обединено кралствоКогато в един град голямата индустрия загива…Защо да не приложим този опит, например - в Перник и други градове? 27

  28. Жива лаборатория за електронно здравеопазване, Гранада, ИспанияОтдалечена грижа за възрастни хора, хоспитализация в къщи, технологии за приложения в болници…..Можем да го реализираме и ние. 28

  29. Жива лаборатория “Мобилен град”, Бремен, Германия Защо не – София, Благоевград, …? 29

  30. Аграрна жива лаборатория, Сейнайоки, Финландия: проектиране на ориентирани към потребителите технологии в областта на земеделието и горите. Могат да се внедрят и в България. 30

  31. Аграрна жива лаборатория, Сейнайоки, Финландия: проектиране на ориентирани към потребителите технологии в областта на земеделието и горите. Могат да се внедрят и в България. 31

  32. Жива лаборатория “Фраскати”, Юго-източен Рим и регион Лацио: инкубиране на новаторски фирми, екология, земеделие и туризъм. Може да се реализира в много региони на България. 32

  33. Съвкупен иновационен продукт Съвкупният иновационен продукт, или иновативността на една икономика, се изразява в нововъведените продукти и услуги, създадените нови технологии и направените нови научни открития. Той се състои от и е резултат на взаимодействието на иновационния, технологичния и научния продукт на страната. Представлява важна отправна точка за иновационната политика, защото позволява да се сравнят резултатите на иновационната система във времеви и географски аспект и да се преценят нуждите от промени в организацията и във влаганите ресурси на иновационния процес. Иновационният продукт обхваща произведените (или адаптираните) и внедрени на пазара нови или значително подобрени стоки и услуги. Той се определя от иновационната активност на предприятията в страната и е най-важният показател за оценка на функционирането на националната иновационна система. Ключовите характеристики на този измерител и най-вече пазарната му ориентация и фактът, че той представлява крайната фаза на иновационния процес, предопределят водещата роля на бизнеса (и по-конкретно на иновационната активност на предприятията) за неговата реализация. 33

  34. Иновативни предприятия като дял от всички предприятия виндустрията и услугите Източник: Евростат 2006, New Cronos, CIS 4 34

  35. Иновативни фирми по големина на компанията, брой заети Източник: Евростат 2006, New Cronos, CIS 4 35

  36. Относителен дял на иновативните предприятия в България и ЕС-27 по икономически дейности Източник: Евростат 2006, New Cronos, CIS 4 36

  37. Структура на иновативните предприятия в ЕС-27 по видовеиновации Източник: Евростат 2006, New Cronos, CIS 4 37

  38. Фактори затрудняващи иновационната дейност на фирмите Източник: Евростат 2006, New Cronos, CIS 4 38

  39. Опитътна Унгария 39 100% възстановяване на разходите свързани с научна и развойна дейност (НИРД) (тази мярка е валидна и за научната и развойна дейност, която се изпълнява от подизпълнители, ако изследователската институция, на която е възложена е с идеална цел); 300% възстановяване на разходите, ако компанията е създала лаборатория в университет или публичен изследователски институт; В случаите на МСП има специално възстановяване на разходите свързани със защита на правата върху интелектуалната собственост. Разходите свързани с получаването и поддържането на патенти, практически модели и дизайн на територията на Унгария могат да бъдат приспаднати от корпоративния доход, когато тези разходи не могат да бъдат отчетени като директни разходи за основна изследователска дейност, приложна дейност и технологично развитие; Данъчни облекчения върху инвестициите, включващи инвестиции в научно-изследователска дейност (размерът им зависи от обема, големината на компанията и географското й разположение);

  40. Опитътна Унгария (2) 40 Освобождаване на работодателите от осигурителни вноски при наемане на доктори и магистри (до размера на официалната минимална заплата) за дейности свързани с образователна или развойна дейност и услуги тясно свързани с тези дейности; Данъчни облекчения за фирми правещи дарения на публични организации извършващи научна и развойна дейност; Намаление на данъците за индивидуални донори подкрепящи научната и развойна дейност; Унгария създава Изследователски и технологичен иновационен фонд, с фискални инициативи под формата на данъчни облекчения когато компаниите платят иновационната си вноска към фонда. Проекти, които фондът финансира: Регионални университетски центрове; Регионални иновационни агенции; Национални изследователски програми и програми за развитие; Създаване на научно-изследователски и иновационен център за мобилна комуникация (Мobil 2004).

  41. Основни източници на информация за иновации в българските фирми Източник: Евростат 2006, New Cronos, CIS 4 41

  42. Динамика на износ на високотехнологични продукти като дял отобщия износ за България, Унгария, Чехия, Румъния, ЕС-15 и EС-27 Източник: Евростат 2007 42

  43. Съдържание на иновационната дейност на българските предприятия и тези на ЕС (без Великобритания, Финландия, Латвия, Австрия) Източник: Eвростат 2006, New Cronos, CIS4. 43

  44. Съдържание на иновационната дейност на българските предприятия и тези на ЕС (без Великобритания, Финландия, Латвия, Австрия) Източник: Eвростат 2006, New Cronos, CIS4. 44

  45. Предприемачество и иновационни мрежи 45 Предприемачеството е свързано със създаването на нови фирми и възможностите им за развитие и растеж(Иновации 2008); Предприемачеството и иновационните мрежи са основните свързващи елементи в националната иновационна система. Те се олицетворяват от създадените нови фирми и от формите на взаимодействие, сътрудничество и обмен на информация между участниците в иновационната икономика. Определящи са за жизнеспособността, адаптивността и гъвкавостта на националната иновационна система. Наличието на висок предприемачески дух и гъсти иновационни мрежи вътре и извън страната трябва да бъдат основна цел на националната иновационна политика.

  46. Брой малки и средни предприятия в България (1996 – 2005 г.) Източник: Година 2005, НСИ (2006), година 2004, НСИ (2005), години 2001-2003, НСИ, (2004), години 1996 – 2000, Доклад за малките и средните предприятия в България (2003). 46

  47. Динамика в структурата на МСП в България (1996-2005 г.) Източник: НСИ. 47

  48. Гъстота на предприятията 48 По показателя гъстота на предприятията, дефиниран като брой на всички предприятия на 1000 души от населението, през 2003 г. България изостава от повечето страни членки на ЕС. Страната ни попада в една група с Австрия, Великобритания, Дания и Холандия (между 25 и 34.9 предприятия) и се представя по-добре от страни като Румъния, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Германия и Ирландия (под 25 предприятия). Повечето стари членки на ЕС и някои от новите като Чехия, Кипър, Малта, Полша, Словения и Унгария, обаче, регистрират по-висока гъстота на предприятията на 1000 души от населението в сравнение с България (35 и повече предприятия).

  49. Дял на предприятията, стартирали през 2004 г. в избрани страни членки на ЕС Източник: Structural Business Statistics, Eurostat 49

  50. Степен на трудност при извършване на стопанска дейност встраните членки на ЕС през 2005 г. и 2006 г. Източник: Doing Business 2007, How to reform, World Bank. 50

More Related