Генно модифицирани организми

1. Доц. д-р Цветеслава Иванова Гр. Шумен 2014 г. Генно модифицирани организми

2. Същност на Генетично модифицирани организми(ГМО)Генетично модифициран организъм или ГМО е жив организъм с изкуствено променен генотип с помощта на генното инженерство, с цел да се подчертаят някои от характеристиките му, да му се придадат нови или обратното, за да намалят или премахнат някои от нежеланите наследствени белези. Генетичната модификация се използва в земеделието главно за създаване на устойчиви на болести,неприятели и на хербициди растения, както и за подобряване на вкусовите и хранителните качества на продуктите . ГМО могат да бъдат микроорганизми ,растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез генетично инженерна технология.

3. Казано най-просто, всичко започва в клетката, в чиито ядро се намират хромозомите, които се състоят от ДНК, която пък се състоят от гени. Тези гени определят характеристиките на всеки организъм. По своята същност технологията на генно модифициране представлява прехвърляне на точно определен ген от един организъм в друг, като двата организма може да не са от един и същ биологичен вид (например гени от бактерии се прехвърлят гени в растения, от растения в животни и обратно). Като резултат се получават организми с нови качества, които не могат да бъдат получени чрез естествено размножаване и стандартните техники за селекция.

4. Според директива 2001/18/CE на Европейската Общност - Генетично модифицираният организъм е организъм (като се изключи човешкия) с изменен генетичен материал, който не е извършен посредством естествено размножаване и/или комбиниране на индивидите. Според същата директива начините за създаване на генетично изменен организъм са: • 1. Ново комбиниране на дезоксирибонуклеиновата киселина и създаването на нови комбинации на генетичния материал чрез инкорпориране на молекули нуклеинова киселина образувани в друг организъм; • 2. Пряко инкорпориране на наследствен генетичен материал чрез микро, макро инжектиране, или микрокапсулиране; • 3. Протоплазмено или хибридно клетъчно сливане;

5. Видове ГМО и ГМ храниПонастоящем всички ГМ растения на международния пазар, са създадени на основата на три главни признака:_ устойчивост спрямо насекоми-вредители;_ устойчивост спрямо вирусни инфекции;_ устойчивост спрямо определени хербициди.Съществуват също така ГМ растения с изменен хранителен профил и подобрени възможности за съхранение.Най-широко разпространените генетично модифицирани култури по света са:• соя;• царевица;• маслодайна рапица;• памук. Храните, получени от ГМО не винаги са генетично модифицирани. Например, полученото олио от ГМ соя с устойчивост на хербициди не се различава от произведеното от традиционната соя, тъй като съдържа само мастни киселини и никакви други съставки на ГМ растение.

6. Първото трансгенно растение - тютюн устойчив на антибиотици, е бил създаден през 1983. След 10 години първото генетично модифицирано растение – бавно развалящия се домат - се появява на пазара в САЩ. След още две години, през 1996, генетично модифицирано доматено пюре започва да се продава и във Великобритания.

7. Най-широко разпространените генетично модифицирани култури по света са: • соя; • царевица; • маслодайна рапица; • памук. По-малко застъпени са: • картофи (устойчиви на колорадски бръмбар); • тютюни (устойчиви на вирусни заболявания); • домати (които могат да престоят по-дълго време на щанда); • тиквички, папая.

8. Пример за хранителен продукт с повишена хранителна стойност е т.нар. “Златен ориз”, разработен от международен екип от учени, който има повишено съдържание на витамин А(на това се дължи златистият му цвят )и на желязо.

9. Аргументи ЗА ГМХ • Чрез генното инженерство ускоряваме производството на растения и животни с желаните от нас характеристики. • Генетично-модифицираните храни могат да помогнат да се реши проблема с глада като създадем растения устойчиви на вредители, хербициди на болести, на студ, на суша като този начин ще увеличим реколтата.

10. Можем да създадем растения със съвсем различни характеристиkи, които те никога не биха развили по естествен път. • Генната технология може да отстранилактозата от дадени млечни продукти и по този начин хората алергични към нея, ще могат също да ги консумират

11. Аргументи против ГМХ • Възможно е като се пренася даден ген в ново растение, това да създаде нов алерген и да причини алергична реакция в податливи на това организми. • Самите микроорганизми се генерират и мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната среда.

12. Ако модифицираният ген, който прави едно растение устойчиво на хербициди, бъде прехвърлен случайно върху някой плевел, това може да доведе до израстването на "супер плевели". • Екосистемата е една сложна паяжина обединяваща хората, животните и растенията. Промяната в една от тези части, неизменно се отразява и върху другите

13. Безопасно ли е да се приема такава храна? В соята са пренесени гени от бразилски орех, целящи първата да произвежда повече от есенциалната аминокиселина метионин и да подобри качествата си. Резултатът е бум от изключително рядката алергия към бразилския орех. Изследването на причинителите на заразата е прекратено със заключението, че сходството, постигнато по генетичен път, е причината за алергията. Промените в наследствената информация могат да накарат организма да си промени нормалния метаболизъм, натрупвайки и предавайки дори токсични субстанции!

14. Примери за генно модифицирани храни

15. За разлика от растенията опитите с ГМ животни са по-малко. От края на 80-те г. „Монсанто” предлага говеждия соматотропин (хормон), като средство за повишаване на млечността на кравите. Методът прави фермерите по-конкурентноспособни, но среща и съпротива от професионалните асоциации и движения за опазване на околната среда, както в САЩ, така и в Европа. Добивите от мляко се увеличават до 30%, но страничните ефекти у кравите са хранителни разстройства, треска, намаление на хемоглобина, мастити, намаляване на забременяванията, по-малки телета, заболявания на коленете и стъпалата, възпаления на вимето. До 52 остатъчни антибиотика- алергени, човешки и животински хормони са открити в млякото. През 2001 г в Нова Зеландия се правят изследвания за създаване на мляко при кравите, с разрушен ген , отговорен за бета-глуболина, който предизвиква алергии към млякото, или към въвеждане на човешки ген за белтък, които изолиран от млякото може да се използва за лекуване на множествена склероза. По-малко са опитите с овце, свине и птици. В САЩ има одобрена за отглеждане в контролирани водоеми ГМ риба, в която е въведен растежен хормон, за да се увеличи големината и. „Роял уомансхоспитал” в Мелбърн се опитва да произведе мишки, които да продуцират човешка сперма, чрез трансплантация на тестикулярни клетки. В Япония RottoriUniwersity вече постигна известни резултати в оплождането на човешка яйцеклетка с произведена от мишки сперма. Друго постижение на генното инженерство е прасета с кожа на крава и светещ заек. Сред научните среди се говори, че преди три години американски специалисти са правили опити с хора в Африка, но за сега те са прекратени и случаят е потулен. Британски лекари изказват мнение, че генното модифициране може да се превърне в смъртоносно оръжие, което да се насочи към унищожаване на определени етнически групи. ОПИТИ С ГМО ЖИВОТНИ

16. Световната общественост се занимава с проблема на разпространението и евентуалните последици за здравето на човека от използването на генно модифицираните организми (ГМО) от началото на ХХI век. Учени от различни страни представят доказателства за негативното им влияние върху човешкия организъм - като причина за безплодие, увеличаване на раковите заболявания и вродените генетични аномалии, повишена смъртност на хора и животни.      Друг сериозен проблем е "замърсяването" на други култури чрез разпространение на ГМО. Много страни са въвели и въвеждат маркировка на продуктите, съдържащи генно изменени компоненти. В САЩ, Канада, Аржентина на етикетите това не се посочва за съжаление, но затова пък там търсенето на сравнително скъпите екологично чисти храни стремително расте. В Европейския съюз е приета граница от 0,9 процента, а в Япония и Австралия - 5 процента. В Русия от около една година действа федералният закон за задължителната маркировка на хранителните стоки, съдържащи ГМО, и всички производители и потребители трябва да указват наличието на компоненти с ГМО, при които делът е над 0,9 процента.  Според експерти най-често ГМО се срещат в продукти от птиче месо - 5,6 процента, млечни продукти - 5,1 процента, и месни - 3,8 процента. Специалистите предупреждават, че в международен аспект в детските храни се включва генно модифицирана соя, устойчива на хербицида "Раундъп". Все по-голяма концентрация на подобни вещества се наблюдава в млякото. Само за последните около 12 месеца средно в международен мащаб делът им се е увеличил до 5,1 процент в сравнение с показателя от 1,3 процента за 2006 г.  ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С ГМО

17. Забранено е отглеждането на генно модифицирани организми в България ! В България има 28 Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ, преди ХЕИ), които извършват контрол на пазара в България, т.е. те следят за нарушения и налагат санкциите

18. Например в Италия, Сърбия, Черна гора, Швейцария и Турция въвеждат дългосрочен мораториум или пълна забрана на отглеждането на модифицирани растения или използването им в продоволствени стоки, особено в детските храни. Отделни райони, провинции, общини и населени места се обявяват за зони, свободни от ГМО. Трябва да се знае, че през януари 2005 година 28 държави от Европа са приели Берлинския манифест за свободните от генно модифицирани култури региони. Бел. ред.: Според изнесени в нашите медии данни на здравни контролни служби на българския пазар се срещат царевично брашно (българско производство и внос), пуканки (внос), соево брашно (внос), колбаси със съставки от генно модифицирани соеви зърна (българско производство), соеви изолати и гранули (внос). Те обаче нямат никакви обозначения, че съдържат или са произведени от ГМО, както изисква европейското и българското законодателство. В 10 от около 200 проби на хранителни продукти, взети преди около една година, е открито наличие на генно модифициран материал. Той е разрешен в ЕС, но не е обозначен на етикета. Разрешени в ЕС са няколко вида царевица (един от тях е сладката царевица, която директно се консумира), един вид соя и рапица. ГМО ПО СВЕТА

19. ГМО или генетично модифицираните организми бяха селектирани и въведени в масова употреба от химически компании, не от земеделци или производители на храни, пише здраве.bg.ГМО всъщност са създадени в семената на избрани посеви като в лаборатории са "снадени" гените от напълно несвързани видове растения в тези семена. За сравнение, нормалните растителни хибриди се култивират с течение на времето в почва чрез кръстосано опрашване на близко родствени растения. Досега ГМО са превзели в особено големи размери соята, царевицата, захарното цвекло, памука, люцерната. Много от годните за консумация ГМО продукти се съдържат, без да си даваме сметка за това - в редица преработени храни, докато ГМО царевицата и соята се използват основно за храна на добитъка в развъдниците с цел по-бързото наддаване на животните. Нека запазим полезността на храните колкото се може по-дълго, но по естествен, а не химически път ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ХРАНИДО КАКВО ЩЕ НИ ДОВЕДАТ?

20. Може би причините, описани по-горе са прекалено абстрактни. На практика ГМО унищожават здравето на хората и животните и застрашават със замърсяване не-ГМО посевите. Това е заключението на множество независими учени, провеждащи изследвания в областта. Те излагат на опасност най-малко кариерата си като публикуват резултатите си, докато много от медиите ги игнорират. ГМО повдигат много въпроси и около тях се водят много спорове между политици, представители на бизнеса, учени, еколози и обикновени хора, които се явяват консуматори на ГМ храни. Тези спорове текат в две посоки – от отричане на ГМО, до изказване на пълна подкрепа за тях. ЗАЩО ВСИЧКО ОКОЛО ГМО ТРЯБВА ДА НИ ИНТЕРЕСУВА?

21. 1. Чрез генното инженерство ускоряваме производството на растения и животни с желаните от нас характеристики. 2. Можем да създадем растения, които да не се влияят толкова много от метереологичните условия, да могат да растат и по неплодородни почви, да са устойчиви на болести, насекоми, да дават по-богата реколта. 3. Световното население в момента е над 6 билиона души и прогнозите са че то ще се удвои в следващите 50 години. Генетично-модифицираните храни могат да помогнат да се реши проблема с глада като създадем растения устойчиви на вредители, хербициди (отрови, с които се пръскат растенията, за да се унищожат плевелите), на болести, на студ, на суша като този начин ще увеличим реколтата. 4. Можем да направим растенията по-хранителни - например да създадем картофи, които ще поемат по-малко мазнина при готвене или меки плодове, които ще запазват качествата си и след замразяване, зеленчуково пюре, което ще се приготвя по-бързо и без дълга топлинна обработка. Аргументи ЗА генно-модифицираните храни

22. 5. Можем да модифицираме растенията по такъв начин, че да извличаме от тях специфични лекарства, масла, гориво и т.н. 6. Можем да създадем растения със съвсем различни характеристики, които те никога не биха развили по естествен път. 7. Много бедни семейства разчитат само на една реколта (например ориз) за да хранят семейството си. Но обикновения ориз не съдържа всички необходими хранителни съставки за да задоволи нуждите на организма. Чрез генното инженерство можем да създадем ориз, който да съдържа най-различни витамини. 8. Генната технология може да отстрани лактозата от дадени млечни продукти и по този начин хората алергични към нея, ще могат също да ги консумират. 9. Чрез генно модифициране в животновъдството можем да създадем вродени ваксини и имунитет срещу определени болести. 10. Гени са се комбинирали и прехвърляли от един организъм в друг от векове насам както по естестен път така и чрез избирателно развъждане на животни/микро-организми или растения. Просто генното инженерство е начин това да става по-бързо, по-ефикасно и по-прецизно.

23. 1. Много деца по света са развили силни алергии срещу фъстъци и други храни. Възможно е като се пренася даден ген в ново растение, това да създаде нов алерген и да причини алергична реакция в податливи на това организми. Едно предложение да се въведе ген от бразилски ядки в соеви кълнове е било отхвърлено, поради страха, че може да доведе до алергични реакции. Генетично модифицираните храни трябва да минат през детайлни тестове, за да се избегне опасността да навредят на алергичните хора. 2. Макар че всички бързат да подчертаят колко точна и предсказуема е технологията на генно модифициране, това е сравнително нова наука и не бива да се разчита прекалено много на нея преди да сме наясно с дълготрайните й рискове. Възможно е модифицирането на растенията с чужди гени да има неочаквани отрицателни последици за човешкия организъм. 3. Противниците се противопоставят на употребата на гени устойчиви на антибиотици в трансгенните растения. Тези гени се изпозлват от учените, за да се тества доколко главните модификации са инкорпорирани успешно от растението. Но критиците твърдят, че тези гени, устойчиви на антибиотици могат да се прехвърлят и в някои от микроорганизмите, които ни разболяват. Ако това се случи, ние няма да разполагаме с достатъчно силни лекарства, с които да ги преборим. 4. Самите микроорганизми се генерират и мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната среда. Възможно е микроорганизмите изкуствено създадени в лабораторни условия да се държат по абсолютно непредвидим начин попаднали в околната среда. Вирусите могат да придобиват, да обменят и рекомбинират генетичен материал от трансгенни растения с голяма лекота. Това може да доведе до създаването на съвсем нови вируси. Аргументи ПРОТИВ генно-модифицираните храни

24. 5. Икономическите последици: много от генетично-модифицираните храни се патентоват и това може да увеличи цената на семената им толкова много че по-бедните фермери и страните от Третия Свят да не могат да си ги позволят, което ще доведе до още по-голяма пропаст между бедните и богатите. 6. Много производители на храни не могат (или не искат) да отговорят в детайли дали продуктите им съдържат генетично модифицирани съставки или не. Тъй като повечето от потребителите не държат да се хранят точно с генетично модифицирани храни, те имат право да знаят кои храни съдържат такива съставки и кои не. 7. Фермерите предпочитащи да отглеждат реколтата си по традиционния начин, не могат да бъдат сигурни, че тяхната реколта ще бъде естествена, ако на някое съседно поле растат генно модифицирани храни. Поленът, който лесно може да бъде издухан от едно поле в друго съвсем лесно може да пренесе генетичните модификации и по естествените растения. 8. Ако модифицираният ген, който прави едно растение устойчиво на хербициди, бъде прехвърлен случайно върху някой плевел, това може да доведе до израстването на "супер плевели".

25. 9. Почти 40% от пазара на семена в света се притежава от само 10 земеделски конгломерата. Това оставя мощта на технологията за генно модифициране в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. Същите тези компании могат да се възползват от страните, където законодателството по този въпрос не е достатъчно добро, и да безнаказано да залеят пазарите им с некачествена или дори вредна продукция. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, а и много скъпо и на практика невъзможно. 10. Никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба. 11. Смесването на гени от растения с гени от животни заплашва религиозната свобода и практики на хората. Например, мюсюлманите или евреите могат съвсем несъзнателно да консумират продукти като например лук, които съдържат свински гени. 12. Екосистемата е една сложна паяжина обединяваща хората, животните и растенията. Промяната в една от тези части, неизменно се отразява и върху другите.

26. ГМО В ЕВРОПА Генномодифицирани храни в европейското законодателство. Всеки ГМО и всеки ГМХ трябва да има индивидуално разрешение за пускане на пазара. Взимането на решение е продължителен процес, в който участват Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните и всички страни членки. Прилагат се и строги правила към етикетирането на продуктите. Освен това всяка страна членка е длъжна да предоставя информация на ЕС за ГМО, които се отглеждат на територията й. Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМ храни. Повече от десетилетие след комерсиализацията на ГМО само една култура – Bt царевицата MON810 на Monsanto, се отглежда за комерсиални цели. Въпреки че през 2007 г. се наблюдава почти двойно увеличение на площите, засети с ГМ царевица (до 110 000 ха), дългосрочните възможности за развитие на ГМО изглеждат слаби. Главни производители на ГМ царевица в Европа са Испания (70 000 ха) и Франция (20 000 ха ). В края на 2007 г. обаче френското правителство анонсира, че прекратява всякакво комерсиално отглеждане на ГМ царевица, а френският президент Никола Саркози прави изказване, в което признава: „Истината е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо и инсектоустойчивите ГМО; истината е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истината е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.”

27. По това време и европейският комисар за околната среда СтавросДимас прави предложение да не се допускат за култивация в ЕС два нови сорта ГМ царевица (Pioneer на Dow и Bt11 на Syngenta), които вече са одобрени за внос. В подкрепа на това предложение само за месец 100 000 души пишат писма до Европейската комисия. Румъния също пое по стъпките на Франция, като наложи забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС – царевицата MON810. Такава стъпка преди това са предприели и Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург. Рестрикциите в ЕС за отглеждане на ГМ култури съвсем не означават, че на пазара няма такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

28. ГМО В БЪЛГАРИЯ Генномодифицирани храни в българското законодателство. Българският закон за ГМО и ГМХ е по-строг от европейските правила, но няма практическо действие, заради неизготвени допълнителни разпоредби за влизане в сила. В него е регламентирана забрана за отглеждане и внос на ключови за страната култури като памук, маслодайна роза, тютюн, пшеница, плодове и зеленчуци. За да се насърчи био HYPERLINK "http://dieti.rozali.com/dieti-lubopitno/p8785.html"земеделието в закона има изискване за 30-километрови буферни зони около органичните стопанства, където да е забранено отглеждането на ГМО.

29. През пролетта на 2005г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотичнарезистентност. Иначе, българското законодателство позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, но това задължително трябва да е обозначено върху етикета. Въпреки това, в повечето случаи правилата не се спазват. И, макар, че не фигурират на етикетите, според изследване на фондация “Мейдей” от края на 2006г., ГМО могат да се открият в соеви ядки, сосове и шоколадови вафли, предлагани на българския пазар.

30. Осми април - световен ден срещу генно модифицираните организми Основните цели на световната кампания е насочването на общественото внимание към въпросите, свързани с генно модифициран организми (ГМО) и демонстрирането на несъгласие със сегашната политика на Европейски Съюз за толерантност към отглеждането на ГМО култури.

31. 1. Международно установени и проверени стандарти БДС EN ISO 21571 Храни. Методи за откриване на генно модифицирани организми и продукти, произведени от тях. Екстракция на нуклеинова киселина (ISO 21571 : 2005) БДС EN ISO 21569 Хранителни продукти. Методи за анализ за откриване на генетично модифицирани организми и получени от тях продукти. Качествени методи на база нуклеинова киселина (ISO 21569 : 2005) БДС EN ISO 21570 Хранителни продукти. Методи за анализ за откриване на генетично модифицирани организми и получени от тях продукти. Количествени методи на база нуклеинова киселина (ISO 21570 : 2005) БДС EN ISO 24276 Храни. Аналитични методи за откриване на генно модифицирани организми и продукти, произведени от тях. Общи изисквания и определения (ISO 24276 : 2006) 2. Компендиум с референтни методи за ГМО анализ ЕС Референтна лаборатория за ГМ храни и фуражи Европейска мрежа на ГМО лабораториите 3. Вътрешно-ведомствени методики МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА ГМО

32. cryгени от Bacillus thuringensis устойчивост срещу насекоми от сем. Lepidoptera и сем.Coleoptera сp4 epspsген от Agrobacteriumtumefaciensщам СР4 устойчивост към хербицида глифозат patи barгени от род Streptomyces устойчивост към хербицид амониев глюфозинат nptIIген – селективен маркер устойчивост към антибиотици неомицин/канамицин ГЕНИ НОСЕЩИ ПРИЗНАЦИ