Хранителна сигурност

1. Хранителна сигурност

2. Храната като право Правото на храна Член 25 Всеобща декларация за правата на човека Член 11 Международен пакт за икономическите, социалните и културни права

3. Какво е хранителна сигурност? Хранителна сигурност Хранителна сигурност ; Когато всички хора по всяко време ще имат достъп до достатъчно, безопасна и питателна храна, която отговаря на хранителните им потребности и предпочитания, за да водят активен и здравословен живот Типове несигурност за храна: хронична и временна Колко хора гладуват 925 милиона • Колко хора са с наднорме-но тегло? • 1 милиард • Obese? • 300 million

4. Има ли достатъчно храна за всекиго? • 1/3 от произведеното зърно отива за храна на животни. • Броят на хората с наднормено тегло е повече от броя на гладуващите • 25% от купуваните храна и напитки се изхвърлят. • 1.8 млн. тона се изхвърлят всяка година на цена 3.2 милиарда евро. • Преценете колко храна се изхвърля в България всеки ден…. 4.4 million 2.8 million 5.1 million 1.6 million

5. Два фактора влияят върху хранителната сигурност. Може ли да кажеш кои са те? Access to obtain and consume the available food Availability of food of the correct quantity and quality

6. Кои фактори влияят върху наличието на храна?

7. Кои фактори влияят върху достъпа до храна?

8. Как хранителната сигурност се отнася към цел №7 на ЦХР – осигуряване на устойчива околна среда? • Обезлесяване – богатите гори на Индонезия и Малайзия са изсечени, за да се направи място за плантациите за палмово масло • Всеки ден се изсичат 70 кв.километра • Изчезват дивите животни – орангутани, тигри,брадати прасета- както и туземното население • В кои храни се използва палмово масло? • В мазнините за готвене и пържене • В маргарина • В сладкарските изделия • В сметаната за кафе и в имитациите на млечни продукти

9. Как хранителната сигурност се отнася към Цел №8 от ЦХР – развитие на глобално партньорство за развитие?

10. Цена • Повечето от бедните хора, живеещи на село, купуват храна • Бедните в развиващите се страни дават 70% от дохода си за храна • През април 2008: Цените на зърнените храни се удвоиха: 1 милиард хора живеят в глад • Бунтове за храни в 23 страни.

11. Нарастване на населението • Населението на света през 2050 г. Ще бъде 9 милиарда • Повече месо Колко месо се консумира на глава от населението през 2002г. В : Дания? 145.9 Бутан? 3 Полша? 45.7

12. Световна търговия • Субсидии • Дъмпинг • Пазарен неолиберализъм Какви субсидии плащат развитите страни от ОИСР за селскостопански продукти през 2008г.? Делът на Африка в глобалната търговия със селскостопански продукти е 15% през 1960г., а през 2006г. е 3,2% след периода на неолиберализъм

13. Пол и Възраст • Жените и децата обикновено ядат последни и техните порции са първите, които се намаляват • В страни, където жените нямат право да притежават земя, те не могат да произвеждат храна за своите семейства. • Когато облаче жените могат да контролират бюджета на своите домакинства, храната и храненето стават приоритет.

14. Конфликти • Конфликтите : • Намаляват броя на хората, обработващи земя • Унищожават реколтата • Причиняват миграция • Конфликтите струват на Африка 120 млрд. долара само като цена на изгубената или непроизведена селскостопанска продукция през последните тридесет години на 20 век • Страни с конфликти: Афганистан, Демократична република Конго. Колко страни са въвлечени във война за вода? – повече от 30 страни Какъв процент от прясната вода на света се използва в земеделието? 70%

15. Загуба на обработваеми земи Коя страна притежава ранчо за добитък в Австралия, което е по-голямо от собствената й територия? • Биогоривата • Причиняват нарастване на цената на храните • За 1 резервоар гориво е необходима толкова царевица колкото един африканец консумира за една година. • През 2010г. 38% от зърнената реколта на САЩ се използва за етанол. Това е количество достатъчно да нахрани 400 млн. годишно • Разрушаване и свръхексплоатация на околната среда • “Зелената революция” • Богати земевладелци и компании • Бедните фермери са лишени от земя • Страните от персийския залив и Южна Корея купуват земя в развиващите се страни- за да си осигурят храна Бруней е 5271 km². Ранчото в Австралия е 5859 km².

16. Промяна на климата Предвижда се, че промените на климата ще засегнат най-много производството на храни в развиващите се страни. Проблеми в Субсахарска. Африка iefworld.org

17. Транснационални корпорации • Възможността бедните хора да имат достъп и да контролират земя, растения, пасища, гори и вода е ключова за справянето с глада и с несигурността за храна. • Правата за интелектуална собственост дават възможност на малко компании да контролиратвидовете зърнени култури и породи животни / например, Монсанто/ • Генномодифицираните култури са твърде скъпи за бедните феремери. Генномодифицираните култури изтласкват бледните фермери от пазара.

18. Причиняват ли глад природните бедствия? Despite droughts in 2002, 2006, 2007, 2008 and 2009 there has been no famine in Australia • Какви други фактори допринасят за глада? • Складирането на храна с цел спекулация • Увеличените цени водят до печалба при недостатъчно храни • Липсата на планиране за акции за помощ от стана на правителствата, в това число и на планиране на запаси от храна • Неадекватно транспортиране на храната до засегнатите райони • Използване на политиката като оръжие, за да бъдат лишени хората от земя и да се накажат привържениците на опозицията.

19. Неолиберализмът в Камбоджа Камбоджа следва неолиберален модел на развитие и се фокусира върху преимущество в конкуренцията – отглеждане на ориз и даване възможност на Тайланд да се съсредоточи върху своето преимущество в конкуренцията – обработка и пречистване на ориза. Може ли да кажете защо комбоджанците имат проблеми със собственото изхранване? Оризът не може да бъде употребяван преди да бъде обработен и така много камбоджански фермери купуват ориз на пазара, въпреки че го произвеждат. Това поражда два проблема: първият е, че Камбоджа купува обратно ориз, който е произвела и то на по-висока цена от която го е продала. Това е защото обработката на ориза повишава цената му. Вторият проблем е, че Камбоджа трябва да плаща за ориза по цени на световния пазар. Когато цената пада внезапно/ например с 50% през първите 6 месеца на 2008г., дори богатите фермери не могат да изхранват семействата си.