6 -та РАМКОВА ПРОГРАМА

1. 6-та РАМКОВА ПРОГРАМА характеристика, инструменти, участие на България в подприоритет “Глобални промени и екосистеми” Д-р Васил Попов Институт по зоология - БАН ERA ENV

2. Изследователското и технологичното развитие (Research and Technological Development, RTD)е съществен елемент от функционирането на развитите страни. От него зависи конкурентноспособността на компаниите, а от там и осигуряването на работни места; то е важно и като съществен фактор за подпомагане на различни политически приоритети, като защита на потребителите, опазване на околната среда и др. Това определя необходимостта от специални политически мерки, особено като вземе предвид, че изследванията на високо ниво изискват: да бъдат комплексни и интердисциплинни, да се влагат все повече средства, имат нужда от натрупване на критична маса от хора и инфраструктура.. RTD, ERA, 6WP

3. Това определя необходимостта от специални политически мерки, особено като вземе предвид, че изследванията на високо ниво изискват: да бъдат комплексни и интердисциплинни, да се влагат все повече средства, имат нужда от натрупване на критична маса от хора и инфраструктура. Подобна интеграция е особено важна имайки предвид силната фрагментация на научните изследвания в Европа. В контекста на това предизвикателство, Европейската Комисия, Страните членки и Европейския парламент, заедно с научната общност и индустрията се обединяват за създаване на Европейско Изследователско Пространство (European Research Area, ERA).

4. Шеста рамкова програма(6РП) за изследвания и технологично развитие е главният финансов и законов инструмент на Европейската Комисия за създаване на ERA. Тази програма подпомага сътрудничеството в научните изследвания, развива мобилността и координира и инвенстира в изследванията, подпомагащи цялостната политика на Европейския съюз. Тя е рамка на дейността на Европейския съюз в областта на науката, изследванията и иновациите. Има бюджет от 17.5 млд. евро за периода 2002 - 2006 г.

5. 6РП - ХАРАКТЕРИСТИКА Шеста Рамкова програма е основана на договора за изграждане на Европейския Съюз и има за цел развиването на две главни стратегически инициативи: Укрепване на научната и технологичната основа на индустрията и подобряване на международната конкурентно способност на научните инициативи, предприемани в помощ на други аспекти на политиката на Европейския Съюз. Тези две цели са основата за избиране на приоритетите и инструментите за тяхното реализиране.

6. В Шеста рамкова програма участват изследователски групи от университети и научни институти. Научните институции са главния обект на програмата. Те намират възможности за изява във всички предвидени дейности в рамите на програмата - от участие в научни проекти, до това да бъдат базови организации при обмен на учени и обучение. Помага за развиване на научната инфраструктура, особено чрез осигуряване на достъп на учени от различни страни до скъпа и уникална апаратура, намираща се в научни учреждения в Европа. В контекста на необходимостта от интегриране на европейското научно пространство, проектите са транснационални - участват консорциуми с членове от страните членки и асоциираните страни, кандидат-членки. Предвидените научни размени трябва да стават между различни страни. Проекти, които могат по-добре да бъдат решени в рамките на конкретна страна не се разглеждат.

7. Процедури и организационни сткруктури 6РП не покрива всички области на науката и технологиите. Обособени са ограничен брой приоритети. Предложенията за проекти следва да съответстват на приоритетите. Възможно е проектите да покриват няколко приоритета. Предлагането на проекти е възможно само в рамките “сесии” (call for proposals), които се публикуват официално (вж. по-долу). Стриктно се спазват поставените крайни срокове. За всяка сесия се подготвя специален пакет от документи, придружени от съответни пояснения, формуляри и др. Препоръчва се електронното кандидатстване.

8. Проектите се оценяват и предлагат за финансиране от Европейската Комисия с помощта на независими експерти. Критериите за оценка и подробно описание на самия процес на оценяване се публикуват предварително. За класираните проекти, Европейската Комисия влиза в преговори (финансови и научно-технически), които евентуално ще доведат до подписване на контракт. За подпомагане на дейностите по Шеста рамкова програма във всички страни членки и асоциираните страни, кандидат-членки са създадени национални контактни мрежи, които на място могат да окажат помощ за участие в програмата.

9. Инструменти (типове проекти) Различните типове проекти и дейности, които ще се развиват в рамките на програмата се наричат “инструменти”. Има различни инструменти за многопартньорски изследователски дейности, схеми за мобилност, проекти за малки и средни предприятия, поддръжка и развитие на голямо мащабни инфраструктурни съоражения и др. Във всяко искане за проекти, специално ще се указват необходимите и очаквани инструменти. В Шеста рамкова програма, основната част от средствата са отпускани за два нови инструмента - NoE и Ip.

10. Мрежи на компетентност (Network of Excellence,NoE) • Интегриран проект (Integrated Project, IP) • Специфичен целеви проект (Specific Targeted Research Project, STREP) • Координираща дейност (Coordination Action, CA) • Специфична подържаща дейност (Specific Support Action, SSA)Допълнителни инструменти • Кооперирано изследване за технологии (Cooperative Research Action for Technology, CRAFT) • Колективно изследване (Collective Research) • Специфична подкрепа за политика (Specific Support to Policies,SSP) • Международно коопериране (International Cooperation) • Дейности по програма Мария Кюри (Marie Curie Actions)

11. Мрежа на компетентност, (NoE) Многопартньорски проекти, целящи укрепване на научното и технологичното качество в определена изследователска област чрез интегриране на европейско ниво на критични маси от ресурси и експертиза, необходими за осигуряване на лидерско място на Европа в съответната област. Чрез тези мрежи се създават съвместни програми за дейности, целящи предимно прогресивна и устойчива интеграция на изследователските потенциали, като в същото време допринасят за натрупване на научни знания в дадената област. Тези мрежи са повече от схеми за координация в областта на изследванията и обмена на информация, а самите изследвания не са техния главен приоритет. Участващите институции следва да инвестират сериозно в структурни изменения, целящи трайна интеграция на техните изследователски възможности. Това означава обединяване на всички управленски нива на тези институции - общо управление, научно управление, финансово управление. Крайният главен резултат трябва да бъде устойчиво преструктуриране на начина на изследване в дадената научна област в Европа. Необходими са минимум три участника от три различни страни, като поне две трябва да са страни членки, или асоциирани кандидат-членки. Това е минимум, но е желателно е поне шест и повече участващи страни.

12. Интегрален проект ( Ip) Тематично насочени проекти за генериране на научна информация в основните приоритети. Те целят да съберат критична маса от научни ресурси (хора и инфраструктура), необходими за постигане на такива амбициозни цели като повишаване на европейската конкурентно-способност или решаване на основни обществени нужди. Те задължително трябва да съдържат научен компонент, но също могат да съдържат и технологичен и демонстрационен, а понякога и образователен компонент. Очаква се отделните проекти да покриват широк спектър - от фундаментални до приложни изследвания. Интеграцията в рамките на тези проекти следва да се развива в няколко форми: вертикална - по веригата създаване на научна база, развитие на технология, приложение и трансфер; хоризонтална - широк спектър от дисциплини; интеграция на дейности - научни, приложни, защита и разпространение на информация, обучение; секторна - участници от различни сектори - обществен, частен, академичен и индустриален и др.; финансова - частни и обществени фондове.

13. Специфичен целеви проект (STREP) Изследоветелски и технологичен проект, предназначен за получаване на нови знания, в това число подобряващ съществено, съществуващите продукти, процеси и обслужване или развиващ нови такива; да посрещне други нужди на обществото и политиките на ЕС. Също така може да бъде и демонстрационен, доказващ жизнеността и перспективността на нови технологии, да представя потенциални икономически предимства, но не трябва да е пряко комерсиално ориентиран. В рамките на този тип проекти следва да се развиват следните дейности: Изследвания и технологично развитие –да са обвързани с реални резултати, а където е възможно и да предвиждат иновационни дейности, такива като управление на информацията, защита на интелектуалното собственост. Освен това или да включват демонстрационен компонент или да бъдат изцяло демонстрационни, напр. доказване на перспективността на нови технологии чрез тестване на прототипи. Специално трябва да се отбележи, че те не предвиждат обучаващи дейности.

14. Координиращи Дейности (CA) Те целят да внедряват и подържат създаването на мрежи и координация на изследванията и иновационните дейности, с цел да се подобри интеграцията. СА покриват: дефиниране, организация и управление на общи инициативи; организация на конференции и срещи, обмен на персонал, обмен и разпространение на положителен опит, обучение по отношение на тези дейности (не за изследвания), формиране на информационни системи и експертни групи. По-конкретно дейностите обхващат- по-здраво обвързване на звената, участващи в конкретната интеграционна система, ясно дефиниран период от време (не се изисква постоянна интеграция). Примери за подобни дейности са коопериране за постигане на стандартизация, дефиниране на меморандуми за разбирателство, координиране на изследвания, финансирани от други институции

15. Специфични дейности за подпомагане (SSA) Целта им е да допринасят активно за: Прилагането на 6РП Да анализират и разпространяват получените резултати Да подготвят по-нататъшни дейности, с оглед да позволят на ЕС да постигне или дефинира стратегическите RTD цели SSA покриват следните спомагателни дейности: Организация на конференции и срещи Оценъчни и мониторингови дейности Разпространение, трансфер и приемане на резултатите от програмата Развитие на изследователски или иновационни стратегии Организиране на научни конкурси и награди Формиране на работни и експертни групи Информационни и комуникационни дейности Не се предвиждат научни дейности Продължителността е от 9 до 30 месеца.

16. Човешки ресурси и мобилност (програмата Мария Кюри) Подпомага мобилността на отделни учени и обмена между научни партньори, като по този начин допринася за повишаване на квалификацията на отделните учени. Структурира схемите за мобилност на учените Съществено подобрява: развитието и трансфера на научна компетентност Консолидиране и разширяване на възможностите за научна кариера Улеснява развитието на качеството на европейската наука Схемата е отворена за изследователски и образователни научни организации, вкл. индустриални партньори в научните изследвания, напр. МСП. Специално внимание се обръща на: Непривилигеровани райони на ЕС Асоциирани страни кандидат-членки Участието на жени – целта е да се достигне 40 %.

17. Дейностите се разглеждат на две нива – институционално и индивидуално. На институционално ниво: Мрежи за обучение в науката Институционални стипендии за начални стадии за обучение (организации, които се подпомагат за повишаване на техните възможности в областта на обучението на международно ниво са висши училища, изследователски центрове, предприятия; финансира се привличането на начинаещи учени за работа в тези институции, като за всеки се изработва личен план за развитие)

18. Институционални стипендии за научен трансфер (срок: 25.02.2006), разделени в две области: Мария Кюри схема за институционално развитие, главно на обучаващи институции в приоритетни райони. Подпомагането включва – осигуряване на назначаване на млади учени (до 2 години), командироване на утвърдени учени в друга институция за обмяна на опит (до 1 година) Схема за стратегическо партньорство между академични институции и индустрията “Мария Кюри” конференции и школи (срок: 17.05.06) - Мрежи от школи и курсове, напр. мрежи от изследователски екипи, предлагащи структурирани програми за обучение на изследователи в конкретно научно направление; обмен между изследователски екипи, поредици от научни срещи.

19. Оценяване на проектите по 6РП За всички инструменти, общи са следните основни критерии: Да кореспондира с целите и приоритетите на 6РП и на специфичната програма Качество: добре обосновани цели, високо качество на методите, високо ниво на компетентност, иновативност и оригиналност на предлаганите дейности Потенциално въздействие Качество на управление на проекта Мобилизация на ресурсите Допълнителни критерии Съотношение на половете Етичност и сигурност Обществена значимост – потенциал за ангажиране на участници извън областта на науката Взаимодействие с образованието

20. Приоритетни области на 6 РП • Науки за живота, геномика и здравни биотехнологии • Технологии на информационното общество • Нано-технологии и нано-науки • Аеронавтика и космос • Качество и сигурност на храните • Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми • Гражданство и управление в общество основано на знание

21. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ В КЛИМАТА И ЕКОСИСТЕМИ • Обхваща три основни подприоритета: • Устойчиви енергийни системи • Глобални промени в климата и екосистеми • Устойчив наземен транспорт

22. Изследванията по това тематично направление имат за цел укрепване на научно-технологичния капацитет на Европа, за да бъде реализиран модел на устойчиво развитие в краткосрочен до дългосрочен план, чрез интегриране на неговите социални, икономически и екологични измерения; участвайки в международните усилия за смекчаване на неблагоприятните тенденции в глобалните промени Отпуснатият по тематичното направление бюджет в рамките на Шеста рамкова програма е 2 329 млн. евро, разпределен по отделните подприоритети, както следва:

23. Устойчиви енергийни системи: 890 млн. eвро Глобални промени в климата и екосистеми:769 млн. евро Устойчив наземен транспорт: 670 млн. евро

24. ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ В КЛИМАТА И ЕКОСИСТЕМИ В рамките на 6РП изследванията, свързани с опазването на околната среда, основно се финансират по подприоритета "Глобални промени в климата и екосистеми". Основните цели на изследванията по тази програма са: Да се разширят възможностите за разбиране, откриване и прогнозиране на глобалните промени и да се разработят стратегии за предотвратяване, смекчаване и адаптиране, в тясна връзка със съответните международни изследователски програми и в съответствие със свързаните с тях спогодби. Да се запазят екосистемите и да се защити биоразнообразието, което ще спомогне и за устойчивото използване на земните и морските ресурси. По отношение на глобалните промени от особено значение за запазването на земеделските и горските екосистеми са стратегиите за тяхното интегрирано и устойчиво управление, които ще допринесат значително и за устойчивото развитие на Европа.

25. Най-успешно тези цели могат да се постигнат чрез дейности, свързани с разработването на общи, интегрирани подходи, необходими за осъществяването на устойчиво развитие, като се имат предвид неговите екологични, икономически и социални аспекти, както и влиянието на глобалните промени върху всички страни и региони в света. Това подпомога сближаването на европейските и националните изследователски усилия за общи дефиниции на праговете на устойчивост и методите за оценка и стимулира международното сътрудничество с цел постигането на общи стратегии, които да отговорят на въпросите, свързани с глобалните промени.

26. ОСНОВНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ОБЛАСТИ И ПОДОБЛАСТИ НА ПРОГРАМА "ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ В КЛИМАТА И ЕКОСИСТЕМИ" 1. Влияние на емисиите от парникови газове и атмосферните замърсители върху климата, озоновата дупка и въглеродните поглътители; 2. Воден цикъл, в това число и влиянието му върху почвите; 3. Биоразнообразие и екосистеми; 4. Механизми на опустиняването и природните бедствия; 5. Стратегии за устойчиво управление на земята, в т.ч. крайбрежни зони, земеделски земи и гори; 6. Оперативно прогнозиране и моделиране, в т.ч. системите за наблюдение на глобалното изменение на климата; 7. Допълнителни изследвания; 8. Специфични дейности, покриващи по-широк спектър: концепции и инструменти за устойчиво развитие.

27. Влияние на емисиите от парникови газове и атмосферните замърсители върху климата, озоновата дупка и въглеродните поглъщатели • Целта е да се определят и опишат процесите на глобалните промени, свързани с емисиите на парникови газове и атмосферни замърсители от всички източници (транспорт, енергийни доставки, селско стопанство), да се усъвършенстват методите за прогнозиране и оценка на тяхното влияние в регионален и глобален мащаб. • Подобласти: • 1. Въглероден и азотен цикъл - източници и поглъщатели; • 2. Атмосферните замърсители и тяхното регионално вьздействие; • 3. Динамика и изменчивост на климата; • 4. Прогнозиране на промените на климата и тяхното въздействие; • 5. Нивата на стратосферния озон и промените в климата; • 6. Стратегии за адаптация и смекчаване.

28. Воден цикъл, в т.ч. и влиянието му върху почвите • Целта е да се разберат механизмите и да се оцени влиянието на глобалните промени и по-специално изменението на климата върху водния цикьл, качеството и наличността на водата, както и върху процесите в почвата и нейното качество, за да се поставят основите за управление на водните системи, което ще доведе до смекчаване на влиянията • Подобласти: • 1. Хидрология и климатични процеси; • 2. Влияние на глобалните промени върху процесите в почвата и качеството на водата; • 3. Стратегии за интегрирано управление и технологии за смекчаване; • 4. Сценарии за търсене и наличност на водата.

29. Биоразнообразие и екосистеми • Целта е да се постигне по-добро разбиране на морското и земното биоразнообразие и на функционирането на екосистемите, да се минимизират негативните последствия от човешката дейност върху тях и да се осигури устойчиво управление на природните ресурси и на земните и морските екосистеми, а също така да се защитят генетичните ресурси. • Подобласти: • 1. Оценка и прогнозиране на промените в биоразнообразието, структурата, функциите и динамиката на екосистемите и тяхното поддържане, като се акцентира върху функционирането на морските екосистеми; • 2. Взаимовръзки между общество, икономика, биоразнообразие и естествена среда; • 3. Интегрирана оценка на движещите сили, засягащи функционирането на екосистемите и биоразнообразието, смекчаващи възможности; • 4. Оценка на риска, управление, възможности за запазване и възстановяване на земните и морските екосистеми.

30. Механизми на опустиняването и природните бедствия • Целта е да се разберат механизмите на опустиняването и на природните бедствия ( като тези причинени от сеизмичната и вулканичната активност), вкл. и връзките им с климатичните промени, така че да се подобри оценката на риска и влиянията, както и на възможностите за тяхното прогнозиране. Това ще е от полза за разработването на съответната методология. • Подобласти: • 1. Механизми на опустиняването; • 2. Природни бедствия.

31. Стратегии за устойчиво управление на земята, в т.ч. крайбрежни зони, земеделски земи и гори • Целта е да се разработят стратегии и средства за устойчиво използване на земята, и по-специално на крайбрежните зони, селскостопанските земи и горите, вкл. интегрирани концепции за универсално използване на селскостопанските и горските ресурси, и на интегрираната дърбодобивна верига, за да се осигури устойчиво развитие на икономическо, социално и екологично ниво. • Подобласти: • 1. Устойчиво използване на земята; • 2.Количествении качествени аспекти на мултифункционалността на селскостопанската и дърводобивна верига.

32. Оперативно прогнозиране и моделиране, в т.ч. системите за наблюдение на глобалното изменение на климата • Целта е да се проведат систематични наблюдения на параметрите на атмосферата, земята и океаните, вкл. и тези на климата, за да се усъвършенства прогнозирането на морските, земните и атмосферните системи. • Изследванията ще се фокусират върху разработването на системи за наблюдение и прогнозиране като GCOS (asGCOS (GlobalClimateObservingSystem), GTOS (GlobalTerrestrialObservingSystem) andGOOS (GlobalOceanObservingSystem). • Подобласт: • 1. Разработване на системи за наблюдение и прогнозиране.

33. Допълнителни изследвания • Целта е да се разработят съвременни технологии за оценка на риска на процесите, технологиите, мерките и политиките, оценка на качеството на околната среда, вкл. надеждни индикатори за здравето на населението и условията на околната среда. Ще е необходимо и провеждането на съответните преднормативни изследвания върху мерките и свързаните с това изпитвания. • Подобласти: • 1. Разработване на съвременни методологии за оценка на риска; • 2. Оценка на качеството на околната среда, здравето на населението и средствата за наблюдение.

34. Специфични дейности, покриващи по-широк спектър: концепции и инструменти за устойчиво развитие Целта е разработването на концепции и инструменти за разрешаване на комплексните проблеми, посочени в стратегията на ЕС за устойчиво развитие и на срещата в Йоханесбург, и да се характеризират свързаните с това политики от гледна точка на устойчивостта. Подобласти: 1. Оценка на праговете на устойчивост; 2. Разработване на средства за интегрирана оценка на устойчивостта и за инкорпорирането на устойчивостта в процесите на взимане на решения.

35. ХОРИЗОНТАЛНИ АСПЕКТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА И ЕКОСИСТЕМИТЕ. Мултидисциплинарният характер на изследванията по програмата "Глобални промени в климата и екосистеми" и необходимостта от натрупване на т.нар. “критична маса” предполагат тясна интеграция с други специфични дейности на Шеста рамкова програма на хоризонтално ниво, като: Научни изследвания в подкрепа на политиките, Специфични изследователски дейности с участието на малките и средните предприятия, Специфични дейности в подкрепа на международното сътрудничество и други.

36. Малки и средни предприятия За участието на малките и средни предприятие в изследователски проекти по подприоритета "Глобални промени в климата и екосистеми" са отделени над 100 млн. евро. Международно сътрудничество Изследванията по този тематичен подприоритет не се ограничават само в рамките на Европа и за много проекти ще бъде полезно сътрудничеството с партньори извън Европа. За тази цел Европейската комисия е отделила средства, които са предназначени специално за участници от трети страни.

37. Особено внимание се обръща на необходимостта от по-активно участие на новите страни членки на ЕС и страните кандидатки Такова сътрудничество е крайно необходимо при разрешаването на въпроси на екологичните изследвания, които са с по-широко регионално измерение като изменението на климата, биоразнообразието и водата. Въпреки че България, Кипър, Чешката Република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция разполагат с много добър изследователски капацитет, сътрудничеството им с чуждестранни партньори не е достигнало задоволително ниво. Една от причините за това е липсата на достатъчно информираност в изследователската общност на ЕС. Запълването на тази информационна празнина ще помогне на учените от ЕС да постигнат по-добра интеграция с изследователските капацитети на новите страни членки

38. Участие на България Сесия 1

47. Сесия -2