БАСНОПИСЦИТЕ

1. БАСНОПИСЦИТЕ Л А Ф О Н Т Е Н И МИХАЙЛОВСКИ

2. През VІ век пр. Хр. в Древна ГърцияЕзоп - един роб с остър ум, притежавал дарбата да изрича нелицеприятни истини, разказвайки на пръв поглед забавни истории, герои на които най-често били животни. Тези разкази, наречени басни, се предавали от уста на уста и учели хората как да постъпват в определени житейски ситуации.

3. Басните на Езоп са записани едва 200 години след създаването им . Пет века по-късно те са преведени от старогръцки на латински език и оттогава се разпространяват в целия свят. А “езоповски език” започва да се нарича езикът на баснописците, които чрез алегория и думи, употребени в преносен смисъл, остроумно представят истината и преките аналогии с реалността.

4. Баща на римската басня е Гай Юлий Федър (І век пр. Хр.). Той е написал 134 басни, но не всички са запазени. Много басни на Федър са използвани от Лафонтен и Крилов – най-известните баснописци от по-ново време.

5. През Средновековието сборниците с басни се изучават в училищата, където за целите на възпитанието тонът на творбите става все по-хумористичен и забавен. В епохата на Ренесанса този жанр продължава да се радва на популярност. Доказателство за това е, че един от най-големите художници и изобретатели – Леонардо да Винчи (ХV век), е автор и на басни.

6. класицизъм сентенции басни мъдрости афоризми През ХVІІ век се ражда цяла школа, известна като класицизъм, която поставя изисквания, установява правила за писане на литературните творби и разделя жанровете на висши (за аристокрацията) и нисши (за простолюдието). Кратките поучителни жанрове – басните, афоризмите и сентенциите, са обявени за престижни, а аристократите се перчат със знания, повтаряйки заучените мъдрости.

7. Възходът на баснята по това време се свързва с името на Жан дьо Лафонтен(1621-1695). Той е голям почитател на Езоп, описал е неговия живот, пресътворил в стихотворна форма и дообогатил сюжета и образите на басните му.

8. Жан дьо Лафонтен е роден на 8 юли 1621 г. във френската провинция Шампан. Като млад е своенравен и доста безотговорен. Известно време се увлича от книги с религиозно съдържание, дори учи в духовна семинария година и половина, след което я напуска и се отдава на безделие и развлечения.

9. Лафонтен влиза в литературата случайно. През 1654 г. вуйчо му го представя на Фуке – министър на финансите, който харесва стиховете на Лафонтен и се уговаря с него за определена заплата, ако на всеки три месеца младият поет носи свои творби, написани по поръчка. Следващите години са едни от най-хубавите в живота на Лафонтен, тъй като се занимава с това, което умее най-добре – пише стихове и за тях получава добри пари. Поетът живее в разкош в замъка на Фуке, но на този щастлив период идва краят, защото министърът е осъден и изпратен в затвора.

10. Тогава известната в Париж маркиза Дьо ла Саблиер става покровителка на Лафонтен и го подпомага финансово в продължение на повече от 20 години.

11. Расин Молиер Боало По това време Лафонтен вече има много приятели в литературните среди – Молиер, Боало, Расин и други. На приятелски сбирки той разказва и първите си басни, които го правят изключително популярен. Парижкото общество ги харесва и преразказва с удоволствие.

12. На 47-годишна възраст Лафонтен издава първата си книга с басни, на която слага заглавие “Басните на Езоп – стъкмени стихове от Лафонтен”. Той действително преработва и осъвременява запазените през вековете творби на Езоп и Федър, като по неговите думи им придава “новост и веселие”. Но след това започва да създава свои оригинални басни, написани в стихове, чиято цел е да дават “винаги храна на мисълта”. В своите мъдри приказки поетът критикува човешките недостатъци и обществените порядки.

13. Басните си Лафонтен не създава бързо и лесно, което се вижда от един запазен ръкопис – с много поправки и бележки върху него. Поради някои по-свободно изказани мнения в творбите си Лафонтен не бил любимец на крал Луи ХІV. Затова член на Френската академия Лафонтен става твърде късно – през 1664 г. и при приемането му крал Луи ХІV обявил: “Той обеща да бъде мъдър”.

14. И до днес са известни и се изучават в училище басните: - “Гълъбът и мравката”, където изводът на автора: “... За малкото добро отвръща се с голямо”, е поднесен не толкова като поука, а като непреходна житейска мъдрост; - “Жабата поискала да стане колкото вола” – обект на присмех в тази басня са напразните усилия на жабата да достигне вола по “фигура, снага и бой”; - “Лисицата и гроздето”;“Лъвът и мушицата”; “Вълкът и агнето” .

15. В своите мъдри приказки Лафонтен по забавен и достъпен начин разкрива дълбоката същност на човешката природа. Чрез остроумен диалог и чрез на пръв поглед обикновени, незначителни случки поетът се присмива на човешките недостатъци и честолюбиви желания, утвърждава нравствените добродетели и ни учи какви трябва да бъдем и как трябва да постъпваме в живота. Понякога директно изказва поуката: “За никого не съди по външния му вид!”(“Петлето, котаракът и мишлето”); “Скъперникът не е ли последен сиромах?”(“Скъперникът, загубил своето съкровище”).

16. До нас освен басните на Лафонтен, събрани в 12 тома, са достигнали и един негов роман, две комедии, оди и мадригали. На 1 април 1695 год., на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път.

17. Лесинг Иван Крилов Ст. Михайловски Петко Р. Славейков Френският поет става учител на следващите големи баснописци от ХІХ век: – Лесинг в Германия - Иван Крилов в Русия - Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски (1856-1927)в България

18. Стоян Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. в град Елена в семейството на общественика и книжовник Никола Михайловски. Детството си прекарва в Търново, където баща му учителства. Наследява традициите на родолюбив и високо просветен род български възрожденци – митрополит Иларион Макариополски е негов чичо.

19. Завършва престижния Френски султански лицей в Цариград през 1872 г, като се изявява като ученолюбив младеж с разностранни интереси. 16-годишен публикува в сп. “Читалище” първото си произведение “За нравствеността на един народ”, а през 1874 г. пак там отпечатва и първото си стихотворение.

20. Стоян Михайловски завършва право във Франция през 1883 г. Това е време, през което той не само усвоява юридически и филологически знания, но и задълбочено се запознава с произведенията на световноизвестни писатели. Завръщайки се в родината той работи като адвокат, съдия, висш чиновник и учител. Преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище, днес Софийския университет. Стоян Михайловски съссъпругата си Райна

21. Отличава се със своята будна гражданска съвест и участва активно в обществено-политическия живот на следосвобожденска България. В този период се сдобива с много неприятели, защото в произведенията си критикува пороците на обществото и на управляващите.

22. Михайловски създава многобройни и  разнообразни художествени творби – “Поема на злото” (1888), “Сатири.  Нашите писачи и газетари” (1893), драмата “От развала към провала”  (1905), “Книга за българския народ” (1897) и други,  отличаващи се с ярък сатиричен и саркастичен език, често в афористичен стил, в  които разобличава язвите на социалния ни живот, властващите, обществената  поквара и същевременно смело защитава онеправданите. Той е един от най-големите  баснописци и майстор на епиграмите в българската литература. Факсимиле от корицата на “Източни легенди”

23. От 1884 г. Михайловски се отдава на неуморна книжовна дейност и за 40 години изпод перото му излизат много стихотворения, сатири, очерци, драми, сонети и басни. Най-отличителната особеност на творчеството на Михайловски е ясно изявената му насоченост срещу “алчността, насилието, жестокостта, подкупничеството, предателството”.

24. Басните на честния и изключително смел автор са знак на негодувание и бунт срещу пороците и несъвършенствата на хората. И Михайловски като Езоп и Лафонтен изрича справедливи истини, с които иска да направи човека по-добър и по-съвършен.

25. В баснята “Паун и лястовичка” се осмиват самовлюбените глупаци, суетните хора, които нямат реална представа за отношението на другите към тях. Поуката е, че не дрехите правят човек известен, а неговият ум. В басните “Секира и търнокоп” и “Мотика и топоришка” баснописецът Михайловски заклеймява мързела. С изключителна изобличителна сила се отличава баснята “Бухал и светулка” – тя е актуална и днес и е една от най-смелите творби на баснописното изкуство.

26. През 1888 г. в сп. “Библиотека Свети Климент” Стоян Михайловски помества първите си басни – най-прочутите от тях са “Бухал и светулка” и “Орел и охлюв”. През 1892 г. започва да сътрудничи и в новото списание “Мисъл”, в чийто юнски брой помества текста на “Върви, народе възродени”, който се превръща във всеучилищен химн и се изпълнява и до днес.

27. Къща-музей Иларион Макаринополски Тук са живели много възрожденци и известни личности:- Иларион Макариополски (1812-1875), духовник- Стоян Михайловски (1856-1927), писател Стоян Михайловски умира в София на 3 август 1927 год.