1 / 11

Васил Друмев

Васил Друмев. Изготвил презентацията Георги Станков Кралев от 9 “б” клас. Жизнен и творчески път.

axel-keller
Download Presentation

Васил Друмев

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Васил Друмев Изготвил презентацията Георги Станков Кралев от 9 “б” клас

  2. Жизнен и творчески път Васил Друмев е роден в началото на 1841 г.като пето и последно дете на почтено и набожно еснафско семейство. Баща му Друми бил от средна заможност човек, занимавал се с шивачество и дребна манифактура. Неговият род произхожда от с. Драгоево, Преславско - едно от трите села на околията, в които е имало училищно здание още преди Кримската война (1853-1856). Майка му Керуша била отгледана от албанци християни и дори сама се смятала за албанка. Бащата на Друмев я отвел от някакво село - не се знае точно турско или албанско, - когато тя е била 14-15 годишна и малко знаела български. Но по-късно изучила езика така, че никак не се отличавала по говор от другите шуменки. На внуците си разправяла, че е от пашовски род, но как е попаднала в село, не помнела. Когато поотраснала, турци, които слушали за нейната хубост, намислили да я грабнат и потурчат, ала отгледалите я селяни я предали с нейно съгласие на Друми и така я спасили от потурчване.

  3. Учи в родния си град от 1847 г. до 1856 г. при известните възрожденски учители С. Доброплодни и С. Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия "Михал" от Доброплодни в първото театрално представление в България (Шумен). • Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. • През 1856 г. Васил Друмев става помощник-учител, а през 1858 получава стипендия, заминава за Одеса и завършва с отличен Одеската семинария. • През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Г. С. Раковски, който повлиява на младите българчета в патриотично отношение.

  4. Пише втората си повест "Ученик и благодетели" (1864-1865). • По същото време постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва с отличие (1869). • През 1869 г. отива в Галац (Румъния), после в Браила. • Работи като учител и заедно с В. Стоянов, М. Дринов и др. основава Българското книжовно дружество (БКД). Става негов действителен член, деловодител и редактор на периодическо списание на БКД.

  5. Важни дати • 1841 г.- Васил Друмев се ражда в град Шумен • 1847-48 г.- Започва своето образование във взаимното училище в Шумен при Сава Вълчев Филаретов от Жеравна. • Пролетта на 1858 г.-Одеското българско настоятелство успяло да издейства от руското правителство и от Св. Синод на руската църква още няколкостипендии за българчета, а в Шумен изборът паднал на Васил Друмев. • През същата година успява да стигне в Одеса, където постъпва като стипендиант в духовната семинария, след като е преседял една година в уездното четирикласно училище, нещо като долен курс на семинарията. • 22 декември 1861г. – напуска Одеса и заминава за Белград. • 1862 г. – влиза в дружеството "Книжовно общество“.

  6. Юни 1865 г. - Друмев свършва с отличен успех Одеската семинария и постъпва пак като стипендиант в Киевската духовна академия. • 1869 г. – спечелва научната степен “кандидат” и свършва духовната академия през лятото същата година. • От 1 октомври 1868 г. до 14 юли 1873 г. – Друмев е член в редакцията на "Периодическо списание" и е фактически председател на книжовното дружество. • На 14 юни 1873 г., след като привършва работата си в училището, той напуща Браила и отива в Тулча. • 16 юни 1837 г. – ръкоположен е за йеродякон с име Климент. На 24 същия месец - за йеромонах в манастира Чилик; на 18 юли - за архимандрит. • 21 април 1874 г. - бива ръкоположен за епископ с титлата Браницки. • 1901 г., 5:30 часа след обяд – Васил Друмев умира след боледуване в София. Смъртните му останки биват пренесени в Търново и погребани на 14 юли в артиката на съборната черква “Св. Богородица”.

  7. Творчество • 1860 г. – напечатва "Български книжици“, преведения си разказ "Царица Семирамида", както и някои статийки под вид на дописки из Шумен в "Цариградски вестник". • От есента на 1858 г. до края на пролетта на 1860 г. Друмев започва и довършва повестта си "Нещастна фамилия", която бил замислил още като ученик в Шумен. • 1861 г. - написва по повод заточаването на българските владици Иларион Макариополски и Авксенти Велешки стихотворението "Я гледайте, братя мили", което добива широка популярност и затвърдява името му като писател. • 1863 г. - Дружеството издава книгата "Другар за децата", в която Друмев написва отдела "Родина и отечество".

  8. Най-крупното книжовно дело на Друмев през тия години е повестта му "Ученик и благодетели, или чуждото си е сè чуждо", чиято първа част обнародва във в. "Съветник" от бр. 8 (23 май) до [бр.] 41, 1864 г., а втората остава недовършена, може би защото е спрял вестникът. • 1869 г. - Дисертация "Греко-римские закони о преступлениях против вери и церкви“, с която спечелва научната степен "кандидат". • Втора повест: "Ученик и благодетели" - , първата част на която е напечатана като подлистник на в. "Съветник" от 1864 г. (бр. 8 до 41). • Драматургичната творба - петоактната му пиеса "Иванку“- най-крупното произведение на Друмев.Вече към съвсем други влияния сочи

  9. Авторът за себе си "А колкото за от как съм постъпил в духовното звание и до сега какво е било поведението ми и добро или лошо мнение съм си спечелил от народа - за това само Вие може да кажете решителната си дума." - пише той.

  10. Другите за него • "Само на едно от момчетата захвалваха най-много и го показваха за пример на другите, то беше Васил Друмев, сегашният търновски владика" (Светлина, г. VIII, кн. 7, с. 12). • При една толкова неспокойна и разнообразна дейност в държавното, черковното и гражданственото строителство на нашия народ, не ще и съмнение, че волята и времето за книжовна работа не могат да бъдат такива, каквито талантът на Друмев повелява. Наистина, той и като епископ, и като митрополит Климент прибягва понякога до перото, но това прави повече в интерес на църковната книжнина, която предполага по-малко дарби, а повече търпение, по-голяма наличност на компилативни, отколкото на творчески способности. Вярно е, че и тия му трудове не са без значение, особено не е за пренебрегване участието на Климент в превода на Библията, но те далеч отстъпват по своята културно-историческа роля на създаденото от Васил Друмев. • В това отношение митрополит Климент и Васил Друмев са две неизмерими величини, които само навремени се мъчат да се изравнят, без да сполучат в това. Митрополитът през целия си живот само бленува да върне белетриста у себе си, при всеки сгоден случай прибягва до перото, за да ни посели чрез него в мира на своите поетически видения, които в моменти на покруса от коравата ни действителност го измъчват като кошмарен сън, но не сполучва да ни даде нищо друго, освен незначителни по обем откъслеци. Въпросите на деня, тревогите на политическата ни действителност, завъртели в своята бясна вихрушка сметта на обществения ни живот ведно с неговите бисери, го отвличат наново, за да поставят дълга на гражданина и на черковника пред тоя на твореца и на писателя. И то вече творец и писател, в белетристическите проби на когото се съзира един зрял талант, подкрепен от широк опит и още по-широка наблюдателност. И те са именно които ни карат да съжаляваме още по-дълбоко за Васил Друмев.

  11. Библиография Арнаудов, проф. М. Сборник Климент Търновски - Васил Друмев, със статии от проф. М. Арнаудов, Г. С. Пашев, Ю. Трифонов, Митрополит Симеон Преславски, Т. Николов, С. Чилингиров, П. Пешев, Т. Янков и др. София, 1927. Атанасов, Н. Петдесетгодишнината на българския театър. - Училищен преглед, 1906, кн. 6. Бобчев, С. Митрополит Климент. - Бълг. сбирка, г. VIII, кн. 7. Вазов, Ив. Националното в нашия театър и изкуство. - Бълг. сбирка, г. XVIII, кн. 9. Величков, К. Митрополит Климент. - Летописи, г. I, кн. 9 и 10. Войников, Д. П. Критика. - Читалище, г. III, кн. 7. Йоцов, Б. Йозеф В. Фрич и Васил Друмев. - Листопад, г. VIII, кн. 6-7, 1927. Иванов, Борис. "Иванку" и "Макбет". - Годишник на Врачан. държ. м. гимн. "Княз Борис", година четвърта, 1911. Миларов, Ил. Друмев като драматически писател. - Мисъл, г, III, кн. 5. Минчев, Ст. Из историята на българския роман. Материали за живота на Васил Друмев (Митрополит Климент). София, 1918; Побългаряване на чужди произведения. Сб. НУ, кн. XXVI, 1910. Пашев, Г. Ст. Съчинения на Митрополит Климент Търновски, 1926 г.; Нещастна фамилия, българска народна повест, 1927. Пенев, Б. Първа българска повест. Нещастна фамилия на В. Друмев. Издава Бълг. акад, на науките София, 1929. Трифонов, Ю. В. Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер. Издава Бълг. академия на науките. София, 1926. Чилингиров, С. Една автобиографична бележка на Васил Друмев - Митрополит Климент. - Общ подем, г. І, кн. 18, 1917 г.; Към характеристиката на митрополит Климент Търновски. - Българска мисъл, г. II, кн. 7-8. www.liternet.bg

More Related