КАЛЕНДАРЪТ –
Download
1 / 49

КАЛЕНДАРЪТ – МЕРИЛО НА ВЕЧНОСТТА - PowerPoint PPT Presentation


  • 135 Views
  • Uploaded on

КАЛЕНДАРЪТ – МЕРИЛО НА ВЕЧНОСТТА. ПРАКТИКА НА ЕДНА МУЗЕЙНА ИЗЛОЖБА НЕЛИ ЦОНЕВА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПАВЛИКЕНИ. Изложбата е съвместна инициатива на Исторически музей – Павликени и на колекционерите Паулина Лазарова и Георги Панайотов.

loader
I am the owner, or an agent authorized to act on behalf of the owner, of the copyrighted work described.
capcha
Download Presentation

PowerPoint Slideshow about ' КАЛЕНДАРЪТ – МЕРИЛО НА ВЕЧНОСТТА' - atara


An Image/Link below is provided (as is) to download presentation

Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author.While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server.


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript

КАЛЕНДАРЪТ – МЕРИЛО НА ВЕЧНОСТТА

ПРАКТИКА НА ЕДНА МУЗЕЙНА ИЗЛОЖБА

НЕЛИ ЦОНЕВА

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПАВЛИКЕНИ


Изложбата е съвместна инициатива на Исторически музей – Павликени и на колекционерите Паулина Лазарова и Георги Панайотов


14 2011 17 30
Откриване на изложбата на 14 април 2011 г. От 17, 30 ч в сградата на музея


Паулина Лазарова април 2011 г.


Георги Панайотов април 2011 г.

  • ГЕОРГИ ПАНАЙОТОВ, жител на гр. Г.Оряховица , колекционира календарчета от 1978 г., когато бил 15 годишен ученик. Днес той притежава навярно една от най-богатите колекции в България – над 60 хиляди календарчета от десетки държави. Кореспондира си с колеги от 15 държави с цел размяна или попълване на колекциите. Притежава серии от уникални испански, руски, унгарски ,арабски и др. календарчета. Най-старият му експонат е малко джобно календарче от 1883 г., списвано от народния поет П. Р.Славейков и отпечатано от Издателство ”Хр.Г.Данов”, Пловдив. От съвременните екземпляри само за настоящата 2011 г. притежава вече 1300 календара. Особен интерес предизвикват и календарите за 2015 год., отпечатани в Калининград. Георги Панайотов е един от инициаторите за основаване на Национален клуб на календаристите в България. През м. октомври 2010 г. участва като представител на България на Международен конгрес на календаристите в гр. Торгау, Германия. Със своите колекции Г.Панайотов участва в изложби на горнооряховското филателно дружество.


Думата „ април 2011 г. КАЛЕНДАР” ( лат. КАЛЕНДАРИУМ)

  • произлиза от думата „календи” – в Древния Рим това е първия ден на месеца, когато се плащали задълженията и лихвите по тях. Буквалният превод на думата е „дневник за дългове”. Всъщност календарът е таблица или книга с изброени в последователен ред дните в годината, заедно с различни астрономически сведения, признаци, исторически дати, годишнини и пр.

  • Другото значение на думата „календар” е система или начин на броене на дните в годината.

  • Календарът възникнал през древността – 30 в. пр.Хр.. Още древните хора забелязали цикличността на живота – смяната на деня с нощта, смяната на годишните времена и т.н. Ограничаването на събитията и на живота в определени граници поставя началото на календара. Първият календар е датиран към 4000 год. пр. Хр. В древна Месопотамия. Във Вавилон първият ден на новата година е отбелязван с новолунието, най-близо до пролетното равноденствие. В Асирия пък отчитали годините спрямо есенното равноденствие. Началото на годината в Древна Гърция се отчитало от 5 век преди Хр. според зимното слънцестоене, което ставало в дните между 21 – 24 декември.

  • В Древния Рим Новата година започва на 1 април, когато стъпвали в длъжност новите римски консули. Но по време на едно от въстанията в римската провинция Иберия ( дн. Испания) се наложило консулите да заемат постовете си преждевременно на 1 януари. Постепенно това станало традиция, а на 1 април започнали да празнуват „лъжливата” Нова година. Така 1 април става ден на шегите и смеха.


Юлианският календар април 2011 г.

  • Създаден през 46 г.пр.н.е. при основаването на Рим по заповед на Гай Юлий Цезар

  • Наложен с реформа, според която годината започва на 1 януари и се състои от 365 дни и

    6 часа

  • Тържествата за предстоящата Нова година започвали на 17 декември и продължавали две седмици.

  • Юлианският календар съществува до 1582 г.


Разнообразието от календари на различните народи:

  • В Египет най-древният календар е съставен в Хелиополис през 4241 г. пр. н.е. И там годината бела разделена на 12 месеца и имала 365 дни, но започвала през м. юли , когато се разлива ла р.Нил. Този календар бил използван до 26 год. пр. н.е., когато се въвежда Юлианският календар.

  • В Китай съставили своя календар през 2 700 г.пр.Хр., според който Новогодишните тържества са през м. февруари. От 1949 г. в Китай започват да използват Григорианският календар, въпреки че и днес има провинции, според които Нова година е през м. февруари.

  • В Япония всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, петел, заек, плъх…. Тържествата за Новата година започват на 30 декември и траят до 3 януари, а кулминационният час се отбелязва със 108 камбанни удара.

  • В Индия били определени 20 изходни дати за начало на Нова година. През 1952 г. специална комисия създала нов календар, според който годината наброява 365 дни и започва на 22 март.

  • Арабският календар е сложен, започва на 16 юли ( преселването на Мохамед), свързан е с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата


КАЛЕНДАРЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ различните народи::

  • Нова година започва на 22 декември, а самият 22-ри се счита за нулев ден или 13-я месец. Годината имала 364 дни, които се делят на 7 – това дава възможност да се фиксира неизменно съответствие между датите и дните от седмицата, които са винаги в един и същи ден. За да се избегне разликата с реалното време, на всеки 4 години на 22 юни се обявявал нулев ден за компенсиране ( това е равносилно на дн. 29 февруари). В този календар месеците били 12, разделени на 4 квартала по три месеца, като първият месец имал 31 дни, а вторият и третият по 30 дни. Годините формирали повтарящ се цикъл от 12 години, като всяка отговаря на определено животно: свиня, мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел и куче.


ГРИГОРИАНСКИЯТ различните народи: КАЛЕНДАР

  • Наложен е от папа Григорий ХІІІ през 1582 год., когато датата 4 октомври е последвана от 15 октомври. Независимо, че Юлианският календар изоставал на всеки 128 години с по едно денонощие, новият Григориански календар се възприема трудно и се налага в продължение на три века.

  • Първи го приели католическите държави Испания, Португалия , Полша, а след тях и Франция. Англия го приема едва през 18 в., а в Китай е въвеждан два пъти през 1912 и 1929 г. В Русия промяната на календарите става през 1917 г. , в резултат на което Октомврийската революция се отбелязва на 7-ми ноември. В Турция преминаването от мюсюлманския календар към Григорианския става на 1 януари 1927 год.


Календари и календарни реформи в България

  • В България Григорианският календар е въведен на 1 април 1916 год. , в изпълнението на специален Закон, обнародван на 21 март 1916 г. В календара за тази година след 31 март следвала датата 14 април 1916 г.

  • През 1923 г. в Константинопол се провело съвещание на представители на източно православните църкви, които решили да направят календарна реформа. Идеята била де не се въвежда Григорианския календар, който бил възприет от католическия свят. НОВОЮЛИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР е всъщност стария Юлиански календар, но преправен с 13 дена. Създаден бил от сръбския астроном МилутинМиланкович.

  • Българската православна църква и Светият Синод, начело с патриарх Кирил, въвеждат Новоюлианския календар на 20 декември 1968 год.

  • Промяната на различните календарни системи налага промяна и в датите на събития и факти. Преминаването на България от стар към нов стил, налага корекции на датите, като за различните векове корекциите са също различни:

    - От 5.10.1582 г. – до 28.02.1700 г. – 10 пропуснати дни

    - От 29.02.1700 г. – до 28.02.1800 г. – 11 пропуснати дни

    - От 29.02.1800 г.- до 28.02. 1900 г. – 12 пропуснати дни


Най-ценен и уникален експонат в изложбата е стенописният „Веченкалендар”, направен по идея на отец Матей Преображенски (Миткалото). Календарът, с размери 158–116 см, е изографисан през 1870 г. от тревненския зограф Венко върху стената на Българското народно взаимно училище в с.Михалци, община Павликени.


Фрагменти от Вечния календар изложбата е стенописният „


Български календари изложбата е стенописният „

  • Календар от 1883 г., списван от П.Р.Славейков, Издателство на Хр.Г.Данов – Пловдив

  • Началните страници на календара са в жълто, а страниците вътре са бели, мастилото е черно. Размерите на календарчето са 8-12,5 см, с 26 листа. Титулната страница е богато украсена с рамки от флорални мотиви. На първите страници е публикувано стихотворението „Сурва, сурва година!” и Пасхалия. За всеки месец е представена информация за разположението на слънцето и луната, за часовете на изгрева и залеза, за слънчевите и лунни затъмнения, за дните на всяка седмица и на месеца и разнообразна друга информация. В книжното тяло са отпечатани български народни песни, посочени са политическите празници, както и няколко рецепти и полезни съвети.


Календар от 1875 г. изложбата е стенописният „





Стенографно календарикалендарче от 1935 г.


Календари на Съюза на слепите и на дружество “Тъмнина”


Календар “ на дружество “Тъмнина”Въздържателче” 1931 г.


КАЛЕНДАР – БАНКНОТА НА ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.


Календар - банкнота ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.


Рекламни календари на аптеки ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.


5713 1952 53
Еврейски календар на мира ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.за 5713 г. ( 1952 – 53 г.)


Съвременни български календари ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.


Чуждестранни календари ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.


Календар от 1833 г. ЮРГАНДЖИЙНИЦА “НОВО ЩАСТИЕ” – СОФИЯ, 1935 Г.(най-старият експонат в изложбата )


Чуждестранни календари от началото на хх век


Стенни календари началото на хх век


1947 1948
Български стенни календари началото на хх век1947-1948 г.


1934 1942
Календари от списание началото на хх век“Детски живот” ( 1934 – 1942 г.)


Предмети - календари началото на хх век


14 2011
Торта – календар началото на хх векотбелязана е датата 14 април 2011 г.



ad