Подарък от Исус

1. Подарък от Исус Вървях объркан, неразбиращ нищо,но вярвах, че над мен ще просветлее.Обичах без да съм обичан.Надявах се, че любовта ми грее! Потърсих и запазих споменот слънчев ден и мрачна нощ останка.Почувствах се без край самотен.В сърцето ми натегна тъмна сянка. И едри капчици от дъждобляха моето лице.Дълбока бездна сякаш изведнъжпогълна, смачка топлото сърце. Самотен, неразбран и недостигнатзатварях се във своя свят.Загледан в себе си аз не разбирах,отбягвах хората, които ме ценят. Дълбоко в себе си аз се замислих:Защо живея в този свят?И колко редове до днес изписах,до колко смисъл имаше от тях? Отново пак подреждам думите.В главата ми звучи неясен звук.Дали да не погаля нежно струните.На моята китара питам тук? И ето правя го, докосвам я.Мелодията се разлива,обхваща моя ум, а чувстватаси в ситни нотички изливам. Припомням си мечтите стари,когато бях едно детес трептящи чувства по поляни и чукари.Обхващах с поглед, милвах родното небе.

2. Сред тази девствена природа,лазурни сини небесаи росни кичести поляни,дълбока сенчеста гора. Как аз израснах, тичайки на воля.Откривах нови тайни всеки ден.Как сам започнах да се моляс мечтаещ поглед, устремен. Тогава знам аз имах всичкосърце голямо, пълно с плам,ум чист и две очи звездици.Усмивка търсех на кого да дам. Мечти големи, гонещи безкрая,и две ръце променящи света.Една душа, копнееща за раяи силен гняв към робството, гнета. Това аз моля, Боже, да ми върнешбезценен дар, нехайно пропилян.Дълбоки рани в мене да превържеш.Разбитите си чувства ще Ти дам! Каквото имам, всичко ще е Твое.И моля те прости ми за това,Че аз на Твоя зов не отговорихи дълго време скитах в самота. Подарък скъп за мене си подготвил.Дали аз мога нещо да ти дам?Подкрепяш ме дори кога позорноаз се предавам и измръзвам сам. Обичам Те! Това сега Ти давам.Защото нямам друго в този свят.Възкръсваш в мен, аз оживявам.Чрез теб обиквам своя враг и брат.

3. Погибел и избавление Понесъл е тежък кръст старец, прегърбен.Пристъпва с последните сили - едва,върви той по пътя неравен и стръмен,на своята тежка житейска съдба... Години е носил той мълком товараи ведно с него - надежда една,че все пак един ден ще найде отмора,награда за много беди и тегла! Хе, там хоризонта се веч зазорява,там чакат го радост и вечен живот,До днес той ни радост, ни песен познава,но там ще ликува, ще пее с възторг! И колкото по към целта приближава,умора му волята бързо ломи:той пъшка, поти се, ту сяда, ту ставаи сякаш на себе си нещо мълви: -О, колко тежи този кръст, как убива!Ожулени в кърви са мойте плещи...И ето, пак хълм се на пътя издига - О, стига! -Не мога! -Тежи ми... тежи! Тук старецът спира, приклеква в тревата,запретва ръкави, потрива ръцеи без да разсъди започва с теслатада дяла от кръста парче след парче...

4. Наистина кръстът смали се - олекнаи старецът пътя си пак продължии мисли си - Колко сега е по-лесно,защо ли не сторих това отпреди? Когато и малкото хълмче прехвърли,пред него небесния град се разкри.Сърцето му радост неземна изпълни,той виждаше сбъднати свойте мечти. Пред портите градски за миг се стъписа!От входа го пропаст дълбока дели,но бързо му хрумна спасителна мисъл -той кръста за мост ще си приспособи! И дълго той търси най-сгодното място,пресмята, размерва за стотния път,докато разбра, че е всичко напразно,че кръста е къс - недостига отвъд! Изпаднал във ужас, без всяка надеждасе тюхкаше бедният старец сега - защо ли посегна от кръста да реже,когато тъй близо е бил до целта? Изправен пред прага на мрачната бездна,той вижда, че няма за него друг път:освен в глъбините й сам да изчезне,защото плътта бе сломила духа! И в същото време когато понечеда свърши, се чу пронизителен звън:на нощната маса будилник звънеше.О, слава на Бога, че всичко бе сън!

5. Скитница Скитница – самотна, гладна.Дошла във храма . Спи.Сънува пита хляб и търсивино да се сгрява,със неми шепи моли за трохи...Събудиха я.Дадоха и хляб и вино.Тя яде... пи....,но не разбра,че взе от тялото Христовои кръв пролята на кръста.Излезе вън...и пак заскита... Ще дири обич по света.А Любовта ръката си подаде,бе сляпа тя ...не Я видя.

6. Попрището кратко О, Господи, животът ни какво е?Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!Лъжи, измами, грохот неспокоен,летеж към суети!... Накрая - смърт! Пази ме Ти от устрем към успехи,догонвани по пътя на греха!Не ща отличия, не ща утехи,които са петно за съвестта! Ако на други даваш власт и сила,на мен по-скромен жребий отреди -да бъда като птичка лекокрилащастлив и прост, със обич във гърди! Не ща известност, нито чест, коятосъбужда завист, мъст и злъчен смях.Дай твърд да съм в решението свято -да не купувам щастие със грях! Аз предпочитам тук да съм последен,ала по Тебе да усещам глад,и слънцето над моя покрив беденда грее с мир, да сипе благодат! Та щом завърша попрището кратко,излязъл от измамната мъгла,с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!”и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”