Леонард ОЙЛЕР

1. Леонард ОЙЛЕР Презентация от Таня Стефанова

2. Леонард ОЙЛЕР (1707—1783 г.). Роден е на 15 април 1707 година в Базел,  Швейцария, в семейството на беден пастор. Бащата, Паул Ойлер, получава  математическо образование при Я. Бернули и предава своите познания на бъдещия  велик математик, физик и механик.

3. Въреки че още през детството си показва големи математически заложби, бащата желае той да учи теология. През 1720 започва следването си в Базелския университет - първоначално завършва Философския факултет, а след това по настояване на баща си се записва в Богословския факултет, който така и не завършва. В Базелския университет Ойлер среща братята Даниел и Николас II Бернули, които забелязват невероятните му математически способности. Паул Ойлер е помолен от братята да позволи на Леонард да учи математика и той най-накрая се съгласява. Тук Ойлер има изключителната възможност да стане ученик на най-големия жив тогава математик Йохан Бернули и това естествено е най-добрият начин за напредване в математиката. На 18-годишна възраст той написва първата си научна статия, която веднага е публикувана в лайпцигските "Acta eruditorum".

4. През 1727 Ойлер е поканен в Санкт Петербург за учредяването на тамошната Академия на науките чрез посредничеството на братята Даниел и Николай Бернули - синове на Йохан Бернули. Там той става професор по физика и математика. Трудовете на Ойлер от първия му петербургски период са главно в областта на механиката, но скоро той започва успешно да разработва корабостроене, картография, астрономия, теория на редовете и теория на числата. Ойлер е първият, публикувал систематизиран елементарен наръчник по механика през 1736.

5. През 1741 г. Ойлер заминава за Берлин, а от 1744 г. до 1766 г. е директор на Математическото отделение на Берлинската академия. След смъртта на Мопертюи - тогавашния президент на Берлинската академия, през 1759 г. той изпълнява длъжността на президента, но не получава официално поста. Ръководи академията de facto, но под надзора и при недоброжелателното отношение на избухливия Фридрих II. През това време Ойлер работи изключително енергично за изграждането на академията. Той ревностно се труди за нейното финансиране. Отговаря за публикациите ѝ и за библиотеката, за издаването на календари и карти. Ръководи обсерваторията и администрира ботаническите градини. Неоценен и дълбоко оскърбен от отношението на краля, през 1766 Ойлер решава да се върне отново в Санкт Петербург, където остава до края на живота си (18 септември 1783).

6. Научни приноси • Основните постижения на Ойлер в областта на анализа са изложени в забележителните му учебници "Introductio in analysin infinitorum" ("Увод в анализа на безкрайните"), "Institutiones calculi differentialis" ("Начала на диференциалното смятане") и "Institutiones calculi integralis" ("Начала на интегралното смятане"), където разработва теорията на редовете, тригонометрията, аналитичната геометрия, теорията на елиминацията, дзета-функцията и др. Неговият Учебник по механика (1736) съдържа първото аналитично изложение на Нютоновата динамика, а през 1744 той публикува първото изложение на вариационното смятане.

7. Важни негови постижения са ойлеровата теорема за многостените, ойлеровата права, ойлеровата константа, квадратичният закон за реципрочността, решението на задачата за къонигсбергските мостове, както и установяването, че естественият логаритъм е безкрайно многозначен. Съществени са приносите на Ойлер и в астрономията, в теорията на Луната и небесната механика, в корабостроенето, картографията, оптиката, хидравликата и др. Занимава се и с въпроси от областта на философията и музиката. Подходът му към математическите въпроси се характеризира с интуитивно улавяне на същественото и необикновено майсторство при боравене с формули. В много области неговият начин на изложение е окончателният и всички знаменити математици от по-късно време го следват.

9. Забележителна е невероятната продуктивност на Ойлер. В това отношение той превъзхожда всички математици, а количеството на годишно публикуваните от него страници е значително дори и за романист. Продуктивността на Ойлер надминава възможностите за публикуване както на Берлинската, така и на Петербургската академия, взети заедно. Той спокойно може да дава работа на няколко математически института. Парижката академия на науките оценява несравнимите му успехи, като през 1755 г. го избира за свой девети чуждестранен член, макар че статутът ѝ допуска само осем чуждестранни членове.

10. Геният на Ойлер се проявява и в това, че той създава половината от работите си, когато вече е напълно сляп. Опирайки се на феноменалната си памет и на невероятното си въображение, той продължава да работи, като диктува на един от помощниците си. • Животът на Ойлер всъщност е почти 60 години творческа дейност, главно в областта на математиката. Той написва 40 книги, около 760 статии за списания и 15 труда по повод на обявени награди, изпълва със записки многобройни бележници и разпраща из Европа няколко хиляди писма. Освен това хиляди негови страници са останали непубликувани. От статистическа гледна точка Ойлер е правел по едно откритие всяка седмица. От друга страна, изключителната многостранност на неговите научни постижения подпомага значително развитието на всички дялове на математиката. Всички математици от следващото поколение са се учили от него. • През 1910 са публикувани първите пълни събрани съчинения на Леонард Ойлер.