1 / 11

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма. Деница Календжиева 30 гр. медицина София ● 2010.

aisha
Download Presentation

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма Деница Календжиева 30 гр. медицина София ● 2010

  2. Бронхиалната астма се характеризира с обструкция и възпаление на дихателните пътища. Обструкцията се дължи на контракция на гладкомускулните клетки, увеличена секреция на мукус и оток на мукозата. Възпалението се дължи на алергени,свързващи се с IgEантитела, като комплексът АГ-АТ се прикрепя към мастоцитите, от които чрез дегранулация се освобождават редица медиатори. Отделените хистамин, левкотриени C4 и D4 / LTC4 и LTD4 / и простагландин D2 / PGD2 / предизвикват мускулна контракция, увеличават пропускливостта на кръвоносните съдове . Цитокините, отделени от Th2 лимфоцитите, предизвикват активация на еозинофилите, / които от своя страна отделят токсични медиатори и увреждат респираторния епител /, увеличаване на продукцията на IgEантитела / IL-4 улеснява превключването на B лимфоцитите към синтез на IgE /, увеличаване на мукусната продукция от бронхиалния епител.

  3. Цитокините, отделени от Th-1 лимфоцитите инхибират Th-2 лимфоцитите и обратно. При бронхиалната астма се наблюдава дисбаланс в тази регулация. Остри и хронични / в червено / възпалителни промени в дихателните пътища при бронхиалната астма.

  4. Инхалираните алергени се представят на Th2 лимфоцитите и отделеният от тях IL-4 стимулира IgEпродукцията от В лимфоцитите и еозинофилната дегранулация. При продължителна експозиция на алергена той се свързва с IgE антителата, прикрепени към мастоцитите в дихателните пътища, които освобождават медиатори, разрушаващи плътните връзки на епитела. Така антигенът прониква в мукозата и активира еозинофилите. Пристигането на неутрофили, базофилии моноцити е свързано с късния астматичен пристъп.

  5. Терапия на бронхиалната астма в зависимост от симптомите и клиничното ѝ протичане DSCG, disodium cromoglycate Стъпаловиден подход при терапията на бронхиалната астма в зависимост от тежестта на заболяването ICS, inhaled corticosteroid; LABA, long-acting β2-agonists; OCS, oral corticosteroid.

  6. Индивидуалните генетични различия в ензимите, метаболизиращи лекарствата или в прицелнатаструктура, върху която действат лекарствата, могат да бъдат причина за различие в терапевтичния отговор. Полиморфизмът / индивидуални различия в последователността на нуклеотидните бази на ДНК / е нормално явление в човешкия геном – около 1 на 1000 двойки бази са полиморфни. Фармакогенетиката отчита влиянието на генетичните полиморфизми върху терапевтичното повлияване на пациента от определено лекарство. Затова тя е особено важна за изграждането на т.н. персонално ориентирана медицина или tailor-made medicine. Избрани гени, в които полиморфизмът може да доведе до различия в терапевтичния отговор при бронхиална астма

  7. В белите дробове β2 адренорецепторите се намират в ендотела на кръвоносните съдове и в алвеоларните стени. Затова активацията на тези рецептори води до: • намаление на пропускливостта на кръвоносните съдове, което способства за намаляване на ексудацията на плазмата и намаляване на отока • увеличение на секрецията на мукус, но и подобряване на мукуцилиарната функция β2 адренорецепторът се състои от 413 аминокиселини, със 7 трансмембранни участъка, 3 екстрацелуларни и 3 интрацелуларни бримки, екстрацелуларен аминокрай и интрацелуларен карбоксилен край, принадлежащ към фамилията на G-протеин свързаните рецептори.

  8. Описани са 9 точкови мутации, като 3 от тях са функционално значими: • Arg→Gly16 / 46A→G / - Дивият тип е Arg16, но алелът Gly16 е с по-висока честота - до 72% в някои популации. Изследвания показват, че индивиди, носещи Gly16 алел имат намален бронходилатативен отговор към β2 агонисти, което се обяснява с увеличена downregulation. В същото време те са и с увеличена реактивност към хистамина. • Gln→Glu27 / 79C→G / - Glu27 e свързан с по-голяма резистентност на рецепторите към предизвиканата от β2 агонистите downregulation. • Gly16/Glu27 – Ефектите,предизвикани от Gly16 доминират над тези от Glu27 и това води до down regulation. • Thr →Ile164 / 491C→T / - Ile164 рецепторите са с намален афинитет към Isoprenaline, Adrenaline, Noradrenaline, в сравнение с Thr164 – това най-вероятно се дължи на нарушаване на водородната връзка, нормално формираща се от съседния Ser165 и β-хидроксилната група на катехоламините. Освен това се предполага, че Ile164 е свързан с разделяне на β2-адренорецепторите от G-протеина.

  9. Левкотриените са полиненаситени ейкозотетраенови киселини, произлизат от арахидоновата киселина. LTC4 и LTD4 съдържат цистеин и се свързват със специфични рецептори – основно с Cys LT1, предизвиквайки контракция на гладкомускулните клетки, ексудация на плазма и свръхсекреция на мукус. При аспирин-индуцираната астма аспиринът блокира циклооксигеназата, без да влияе на липоксигеназата, поради което се нарушава балансът и се увеличават бронхоконстриктурните левкотриени. Транскрипционната активност на 5-липоксигеназния ген зависи от транскрипционен фактор Sp-1, свързващ се с промотор на гена. Промоторът показва индивидуален полиморфизъм, притежавайки от 3 до 6 тандемни повтора. При ниска транскрипционна активност на гена за 5-LOX / АLOX5 / се наблюдава намален или липсващ отговор при лечение с 5-липоксигеназни инхибитори. LTC4 синтазата е мембранно свързана глутатион трансфераза. LTC4S 444А →С полиморфизмът есвързан с аспирин индуцираната астма и може да доведе до увеличаване на LTC4 и затова пациенти с генотип АС и СС се третират с левкотриен рецепторни антагонисти / LTRA /. Cys LT1 e G-протеин свързан рецептор. Генът за Cys LT1 е разположен в Х хромозомата. Полиморфните варианти на този рецептор биха могли да променят афинитета към ендогенните лиганди LTC4, LTD4, LTE4 или към рецепторните антагонисти, но досега не са описани подобни полиморфизми. HPETE: hydroperoxyeicosatetraenoic acid; LT: leukotriene; 5-LOX: 5-lipoxygenase; FLAP: 5-lipoxygenase activating protein; LTC4S: leukotriene C4 synthase.

  10. Глюкокортикоидите /GCs/ действат като се свържат с цитоплазмен рецептор GR, който навлиза в ядрото и играе ролята транскрипционен регулатор. Така се намалява транскрипцията на гени, кодиращи проинфламаторни протеини като цитокините, а се увеличава тази на противовъзпалителните протеиникато липокортин.В същото време GCs увеличават транскрипцията на β2 адренорецепторите в белите дробове. Ефектите, предизвикани от гллюкокортикоидите се противопоставят на down regulation от продължителната употреба на β2 агонистите. GCs инхибират транскрипционните фактори NFkB / nuclear factor kappa B / и AP-1 / activator protein 1 /. Не е установена резистентността към GCs да е причинена от полиморфизма в GR ген. Въпреки това астматици, носещи Val→Asp641 или Val→Ile729 GR варианти могат да проявят намален отговор към терапията с GCs в сравнение с дивия тип. TBX21e ген, кодиращ транскрипционен фактор T-bet важен за продукцията на IFN-γ от Th1 лимфоцитите. Установено е, че пациенти с генотип TBX21 33 His/Gln се повлияват по-добре от терапията с инхалаторни глюкокортикоиди в сравнение с 33 His/His. Фосфодиестеразите разграждат cAMPи така се противопоставят на cAMP медиираната бронходилатация. PDE4 е с най-силна активност от фосфодиестеразите. Открити са 4 гена, които я кодират / PDE4A, PDE4B, PDE4C, PDE4D /. Увеличената активност на PDE4 се очаква да намали отговора към β2 агонистите. Все още няма данни за конкретни полиморфизми във фосфодиестеразните гени при астматици. CYP 450 e семейство от хем-съдържащи ензими, които имат голямо значение за метаболизиране на лекарствата. Theophyllineсе метаболизира от CYP 1А2. При генотип CYP 1А2 -3594(GT) е установена намалена активност на ензима и увеличена продължителност на действие на Theophylline.

  11. Използвана литература: • Pharmacogenetics of asthma , A. Fenech and I. P. Hall • Pharmacogenetics of asthma in childrenAllergy Asthma Immunol Res. 2010 January • Pharmacogenetics of asthma, European Respiratory Journal • Basic & Clinical Pharmacology, 10 edition by Vishal • Modern Pharmacology with Clinical Applications, 6 edition, C. Craig • Harrison`s Principles of Internal Medicine, 17 edition • Robbins – Pathological Basis of Disease

More Related